Р Е Ш Е Н И Е № 534 гр.София, 16 декември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1855/ 2013 година Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. Я. срещу въззивно решение №175 от 13.06.2013г. на Софийски апелативен съд, обявено по внохд 18/2013г. В подадената жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, и за несправедливост на наказанието.В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат подробни съображения за грубо дерогиране на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата, довело до неправилно ангажиране на наказателната отговорност на И. Я. по чл.342, ал.1, пр.3 от НК, при недоказаност на авторството на престъплението. Поставя се акцент на неоправданото кредитиране на показанията на полицейските служители Е. С. и А. В., заинтересовани от изхода на делото, предвид възложената им работа и предубедени по отношение на подсъдимия, с оглед неговата криминална регистрация и многократните му осъждания, като за аргументиране на неубедителност на депозираното от тях за съпричастността на Я. към неправомерното посегателство, се сочи обстоятелството, че след инцидента, същите не са обявили лицето за издирване по предвидения ред и в изискуемата се форма. Обръща се внимание и на тенденциозното пренебрегване на заявеното от И. Я. и на разпитания по делото свидетел Б. Н., последният от които жертва на полицейско насилие, с цел изобличаване на подсъдимото лице като извършител на инкриминираното престъпно деяние. Очертават се фрагментарни доводи и за доказателствена непълнота, изразила в налични пропуски в писмения материал - логическа последица от отказа на съда да уважи искането на защитата за предоставяне на оригинала на книгата за сигнали за престъпления на територията на 07 РУП-СДВР, от 14.09.2011г. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 и 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Я., или връщане на наказателното дело на въззивната инстанция за ново разглеждане. В открито заседание на 03.12.2013г. И. Я., редовно уведомен, не се явява лично пред ВКС и се представлява от упълномощен адвокат. Защитата декларира, че поддържа изцяло жалбата на подсъдимото лице. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №263 от 02.10.2012г., постановена по нохд №2060/2012г., Софийският градски съд е признал И. Н. Я. за виновен в това, че на 14.09.2011година, в [населено място], при управление на моторно превозно средство –лек автомобил, марка БМВ, модел 525 Д, с ДК№СА 9869, нарушил чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, допускайки причиняване на телесна повреда или смърт на другиго, поради което и на основание чл.342, ал.1, пр.3 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. С решение №175 от 13.06.2013г., по внохд №18/2013г. Софийски апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимото лице да е осъществил предявеното му нарушение по чл.20 от ЗДвП, при консумиране на престъпния състав на чл.342, ал.1 от НК. Касационната жалба на подсъдимия Я. е неоснователна. Настоящият съдебен състав не констатира несъблюдаване на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган относно значимите за повдигнатото обвинение по чл.342, ал.1, пр.3 от НК фактически положения, предпоставили реализиране на наказателната отговорност на И. Я.. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпитите на подсъдимия Я. и на свидетелите Е. С., А. В., Т. В., Е. К., Н. П. и Б. Н., в хода на проведеното разследване; и чрез приложената писмена документация /писмо с рег.№ Я 23947 от 27.04.2013г. на Началника на СДВР-МВР, ведно със справка и копие от страница на книга за сигнали/, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Интерпретацията на фактическите данни, очертани с визираните гласни и писмени доказателствени източници мотивира несъстоятелност на оплакванията за допуснати процесуални нарушения при доказателствената дейност на съда, обективирани в кредит на доверие към разказа на полицейските служители С. и В., довело до осъдителен акт, при недоказаност на включените в предмета по чл.102 от НПК обстоятелства. Не могат да бъдат възприети акцентираните възражения за заинтересованост и предубеденост на Е. С. и А. В., аргументирани с длъжностното им качество и възложената им работа, в обсега на която те многократно се срещали и разговаряли с И. Я.. Изпълняваната от лицата служба не изключва възможността същите да бъдат допускани и изслушвани като свидетели, в случаите когато са били очевидци на извършване на престъпление, пострадали са от неправомерно посегателство или определени факти от значение за разкриване на обективната истина по разглеждано наказателно дело, са станали тяхно достояние, при осъществяване на предоставените им полицейски правомощия Не следва да се игнорира и това, че при лимитиране на правната уредба, свързана с оторизацията на ангажираните с разследването органи и с процесуалния статус на съпричастните към този процес лица, законодателят изхожда от позицията за стриктно спазване на установения нормативен регламент и за проявена от тях абсолютна добросъвестност. Обстоятелството, че свидетелите С. и В. са провеждали оперативни беседи с подсъдимия, по повод извършени различни престъпления, не може да бъде явна причина за уличаването му в осъществяване на инкриминираното престъпно деяние, ако той действително не го е осъществил, още повече че посочените полицаи са водили такива разговори и с други представители на криминалния контингент. Некоректно се поставя и въпросът - защо И. Я. не е бил обявен за издирване от Е. С. и А. В. непосредствено след инцидента, при наличните данни, че полицейските служители не са имали компетентност за това и при положение, че тази процедура се подчинява на строги правила. В разисквания смисъл се пренебрегва посещението на длъжностните лица в дома на Я. в инкриминираната вечер - недвусмислена индиция за тяхната увереност, че авторът на престъпно посегателство е подсъдимият. Разбира се, гореизложеното не обуславя безкритично приемане или отхвърляне на заявеното от визираните свидетели, а налага изпълнение на императивно предписаните задължения за всеобхватен анализ и задълбочена оценка на приобщените чрез тях доказателства, с което контролираният съд се е съобразил в атакувания въззивен акт. С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм са обсъдени свидетелските показания на С. и В., участвали в специализираната операция, като с оглед конкретиката им и предвид корелативното съответствие с останалия доказателствен материал е изведено заключение за доказателствените годност и сила на съдържимата се фактология, релевантна за престъпното посегателство по транспорта. Полицаите Е. С. и А. В. правдиво, еднопосочно и последователно отразяват своите зрителни и слухови възприятия от инкриминираната вечер /14.09.2011г./, по повод организираните и проведени мероприятия, с цел задържане на лица, противозаконно отнели автомобил, марка „Ауди”, модел 8, с ДК [рег.номер на МПС] , чието местонахождение било установено в[жк], пред бл.358. Те коректно описват забелязан от тях мъжки силует до багажника на издирваното моторно превозно средство, вблизост до което бил спрял лек автомобил, марка БМВ, модел 525 Д, черен на цвят, с ДК № СА 9869, с включени габарити; и хронологически точно пресъздават предприетото от тях – слезли от служебните коли, откъдето осъществявали наблюдението и се насочили към л.а.„Ауди”, подавайки команда „С. полиция!”, съпроводена с изваждане на носеното от тях оръжие. Разпитаните свидетели са убедителни и по отношение на последвалото неподчинение на непознатия на полицейското разпореждане, на което той реагирал с бързо качване в моторното превозно средство, привеждането му в движение с отворени врати, пресичайки тревната площ. Същите са категорични и за действията на подсъдимото лице, намиращо се в другия автомобил /марка БМВ, модел 525 Д/, което безпрепятствано и при добра видимост възприели, и безусловно и без съмнения идентифицирали- задвижване на колата около два метра назад; рязко потегляне с висока скорост срещу полицейския служител С., който успял да се спаси от удар с превозното средство, отскачайки встрани; и отправяне в следваната от л.а.„Ауди” посока, към [улица], [населено място]. В кореспондираща връзка с коментираните гласни доказателствени източници са изявленията на свидетелите Н. П., Т. В. и Е. К., сочещи на присъствие на местопроизшествието в качеството им на членове на полицейските екипи, работещи за разкриване на престъпления против собствеността, и съдържащи производни по характер доказателства за съпричастността на подсъдимия към инкриминирания акт. Показанията на визираните процесуални участници, в рамките на наказателното производство, възпроизвеждат споделеното от Е. С. и А. В. след инцидента, че водачът на л.а. БМВ, с ДК № СА 9869 е бил И. Я. /според твърденията на полицая П., той дори „чул” отправените предупреждения към лицето, управляващо моторното превозно средство, чрез използване на прякора на подсъдимия „Ш.”/; и служат за проверка на лимитираните от С. и В. първични доказателства. Установените от полицейските служители Е. С. и А. В. факти по отношение на авторството на инкриминираното престъпление намират доказателствена опора и в инкорпорираните по делото документи - писмо с рег.№ Я 23947 от 27.04.2013г. на Началника на СДВР-МВР и копие от страница на книга за регистрация на сигнали, удостоверяващи отразяване на получена на 14.09.2011г. информация в ОДЦ - СДВР, предоставена от служители на 07 сектор ОПКП-СДВР; и очертаващи необходимост от издирване на л.а. марка „БМВ”, модел 525 Д, черен на цвят с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Н. Я., който е брат на управляващия моторното превозно средство на инкриминираната дата И. Я., участвал в инцидент, свързан с проведени мероприятия на полицията за задържане на лицата, отнели л.а. „Ауди”, с ДК [рег.номер на МПС] . В коментирания смисъл необосновани са доводите на защитата, сочещи на оспорване истинността на представената официална справка и на доказателствена непълнота в писмения материал - логическа последица от отказа да се изиска и приложи оригинала на книгата за постъпили сигнали за извършени престъпления на територията на 07 РУП-СДВР, от 14.09.2011г. Приобщената справка с рег.№ Я 23947 от 27.04.2013г., изготвена от инспектор Кр.М., отговаря на действителното положение на нещата за случилото се на инкриминираната дата, видно от приложеното към нея копие от страница от книга за завеждане на получени сигнали, надлежно заверено с оригинала, скрепено с печат на СДП-МВР и изпратено по изискуемия се ред, с официално писмо на Началника на СДВР-МВР. Изчерпателно посочените обстоятелства изключват манипулативност на предоставената на съда информация и мотивират настоящия състав да приеме правилност на решението на въззивната инстанция за липса на процесуална нужда от изискване на книгата за завеждане на получени сигнали, в оригинал. За пълнота на предложената аргументация следва да се обърне специално внимание на това, че предметът на доказване по чл.102 от НПК се установява при обективно, всестранно и пълно разследване; чрез предвидените в закона процесуални способи за събиране и проверка на доказателства; с допустимите, относими и необходими доказателствени средства, в съответствие с предписанията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. След приобщаване на необходимия доказателствен материал и прецизната му интерпретация, решаващият съд описва фактическата обстановка и изгражда своите правни изводи по повдигнатото обвинение. В хипотезите на категорична доказаност на обвинителната теза и при отсъствие на съмнения досежно извършването на инкриминираното деяние, неговата престъпна съставомерност и авторство, ирелевантно е, че не са изчерпани всички допустими и относими доказателствени способи, и средства, и че не са инкорпорирани всички възможни доказателства. Такава е конкретиката в разглеждания казус. Очертаната по наказателното дело доказателствена маса удовлетворява предявените от закона процесуални изисквания да послужи за убедителна и несъмнена основа при постановяване на осъдителна присъда по повдигнатото срещу подсъдимия И. Я. обвинение по чл.342, ал.1, пр.3 от НК. В контекста на изложеното, безспорната доказателствена обезпеченост на обвинителната теза не се разколебава от схематично поднесените и житейски алогични обяснения на подсъдимото лице, и от изтъканите от противоречия показания на свидетеля Б. Н.. Компетентно контролираните инстанции са отчели процесуалният статус на И. Я. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателното производство и правната природа на визираното гласно доказателствено средство- източник на доказателства и способ за защита. Обстойни са и словно материализираните съображения за процесуалната стойност на обясненията на Я., ценени и в аспекта на съдържанието им Лансираната версия от подсъдимия, че на 14.09.2011г. е бил на море, индицира на липса на фактология и определеност досежно точното място, където е почивал и имената на приятелката си, с която е споделял престоя си, и се опровергава напълно от съвкупния доказателствен материал. Отдадено е нужното значение и на свидетелските показания на Н., които интерпретирани с оглед близките му приятелски отношения с подсъдимия и предвид инкорпорираните чрез тях фактически данни, обективно съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства, мотивират заключение за недостоверност. Заявеното от Б. Н. пред първостепенния съд, че е физически принуждаван в полицията да свидетелства, че И. Я. „бил извършил някакво престъпление и бил в някаква градинка в[жк], е лишено от изискуемата се конкретност и не кореспондира на словно отразеното в представената в хода на производството жалба до Инспектората на МВР, /за нейното депозиране до визирания адресат и последващото движение липсва информация по делото/, сочеща на нанесен му побой от полицейски служители, по време на разпит за собствените му занимания на 12, 13 и 14 септември 2011г., в рамките на който му било предложено да „стане свидетел” срещу подсъдимия, без да се очертават определени факти или да се твърди тяхната неистинност. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на И. Я. се субсумира от особената правна норма на чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Неговите действия, изразили се в привеждане на процесното моторно превозно средство /л.а. марка „БМВ”, модел 525 Д, с рег. [рег.номер на МПС] / в движение, чрез маневра на заден ход, последвана от рязко потегляне с висока скорост срещу Е. С., който успял да предотврати фаталния сблъсък чрез бърза и адекватна реакция /отскачане назад и встрани/, обективно консумира престъпния състав на криминализирания неправомерен акт. В нарушения на предписанията на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от НПК, подсъдимото лице поставило в опасност живота и здравето на полицая, допускайки причиняването му на телесна повреда или смърт. При описания механизъм на осъщественото престъпление е налице и изискуемият се за субективната съставомерност на инкриминираното деяние евентуален умисъл по отношение на общественоопасните последици, които подсъдимият Я. е предвиждал, съгласявайки се с тяхното настъпване. В съответствие с принципите - законоустановеност и индивидуализация на наказанието, е диференцирана отговорността на И. Я.. При съблюдаване на тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и с подчертано внимание на неговата насоченост спрямо орган на реда, упражняващ служебните си функции; след преценка на данните за личността на дееца /младежката възраст; добрите характеристики, изхождащи от Началник сектор „Пробация” – София; и съдебното минало, обременено с множество криминални прояви, административни нарушения и осъждания за извършени престъпни деяния/, e отмерена санкцията на подсъдимото лице - лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Определеното наказание не компрометира критериите за справедливост и допринася в достатъчна степен за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. В обсега на предоставената компетентност, предложената аргументация формира убеждението на настоящия състав за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, обуславящи отмяна или ревизия на обжалвания акт на Софийски апелативен съд, обявен по внохд №18/2013г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №175 от 13.06.2013г., постановено по внохд № 18/2013г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.