Р Е Ш Е Н И Е № 50123 гр. София, 31 октомври 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 517/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. Р. Ц. К., чрез защитника - адв. М. Я. срещу Решение № 68/12.05.2022 г. по ВНОХД № 51/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което първоинстанционната присъда № 11 от 08.10.2021 г. на Окръжен съд – Добрич по НОХД № 221/2021 г. е била потвърдена изцяло. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, в частта за наложеното наказание, тъй като е явно несправедливо. Основно оплакванията се свеждат до това, че не са отчетени в достатъчна степен някои смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, че не е налице класически случай на бягство от местопроизшествието, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Акцентира се и на това, че неправилно инстанционните съдилища са приели, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е установено по делото, че пострадалият е пресичал на неразрешено място, в нарушение на чл. 113 ЗДвП, и е бил алкохолно повлиян, а това би довело да промяна на реакциите му. Развиват се и доводи, че наложеното наказание не отговаря на целите по чл. 36 НК, тъй като не е съобразена конкретната обществена опасност на дееца и е надценено значението на генералната превенция. Отправеното искане е за изменение на въззивното решение и намаляване на наложеното на подс. Р. К. към минимума, като се приложи института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Р. К., адв. М. Я. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Излага същите доводи, като подробно развитите в касационната жалба. Отново моли решението на Апелативен съд – Варна да бъде изменено, като с оглед на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, възрастта на дееца и съпричиняването от страна пострадалия, наложеното на подсъдимия наказание, бъде намалено, като бъде приложен и института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. Подс. Р. К. в лична защита поддържа казаното от защитника си. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че съдът е отмерил справедливо наказанието и не се налага корекция в полза на подсъдимия. Намира за неоснователно искането за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като е извършено тежко престъпление, макар и по непредпазливост, но при наличието на два квалифициращи признака. Прокурорът счита, че наложеното наказание не следва да бъде намалено, тъй като това би било проява на прекалена снизходителност, а е причинена смъртта на един невинен човек. В реплика адв. М. Я. заявява, че по отношение на експертизите не е бил правилно разбран, а що се отнася до употребения от пострадалия алкохол, счита, че тази употреба на алкохол е подпомогнала неправилното решение на пешеходеца за пресичане на непозволено място. Частните обвинители и техните повереници, редовно призовани, не се явяват. В последната си дума подс. Р. К. изразява съжаление за извършеното, изтъква, че е осъзнал грешката си и си е взел поука. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 11 от 08.10.2021 г., на Окръжен съд – Добрич, по НОХД № 221/2021 г. подс. Р. Ц. К., [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, строителен работник в „фирма"- /населено място/, [ЕГН], е бил признат за виновен в това, че на 23.06.2018 г. в [населено място] при управление на мотоциклет „марка" с [рег.номер на МПС] по [улица]в посока кръстовището с [улица]нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Г. В. К. с [ЕГН], като деецът е избягал от местопроизшествието и е управлявал превозното средство без необходимата правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал. З, пр. 6 и пр. 7, б."б", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК, му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което е било редуцирано с една трета - до лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНЗС е бил определен първоначален общ режим при изпълнение на наказанието. На основание чл. 59 от НК е било зачетено предварителното задържане по ЗМВР и по мярката за неотклонение „Задържане под стража" считано от 23.06.2018 г. до 23.08.2018 г. Със същата присъда подс. Р. Ц. К. е бил признат за невиновен и е бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение досежно вменените нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. З от НПК подс. Р. Ц. К. е бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Добрич разноски по делото в размер на 3447,95 лева. С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. Въззивната процедура е инициирана по жалба на адвокат М. Я., защитник на подс. Р. Ц. К. срещу присъда № 11 от 08.10.2021 г., постановена по НОХД № 221/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. С Решение № 68/12.05.2022 г. по ВНОХД № 51/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, 1–ви състав, първоинстанционната присъда № 11 от 08.10.2021 г. на Окръжен съд – Добрич по НОХД № 221/2021 г. е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. Оплакването в касационната жалба е свързано единствено с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В касационната жалба са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляване на така наложеното наказание „лишаване от свобода” и прилагане института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. Р. К. не са били спазени. Инстанционните съдилища поначало са преекспонирали отегчаващите отговорността обстоятелство и тяхната тежест, като неправилно са отчели такива, които по естеството си не водят до отегчаване отговорността на подсъдимия. Във връзка със завишената степен на обществена опасност на деянието неправилно е прието, че тази опасност нараства, тъй като деянието е извършено в час пик и в оживена жилищна зона. Това е така, защото водачите на МПС винаги, по всяко време и на всяко място, са длъжни да управляват превозното средство с нужното внимание и при спазване на правилата за движение. От друга страна по делото изначално липсват данни в конкретния случай движението на автомобили или пешеходци да е било интензивно или по-необичайно от една нормална пътна обстановка. Обстоятелството, че подсъдимият е взел мотоциклета без знанието и съгласието на баща си поначало не може да бъде отчетено нито като смекчаващо, нито като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то не се отразява на конкретната обществена опасност на деянието и дееца и няма пряко отношение към извършване на престъплението. Що се отнася до констатацията, че при подс. Р. К. е установена употреба на канабис, то е нужно да се отбележи, че както правилно е посочил и въззивният съд, тази употреба е преди повече от 36 часа и по-малко от 87 часа преди извършване на изследването. Това е причината да не е повдигнато обвинение за управление на МПС след употреба на наркотични вещества: именно поради дългия период /между два и четири дни преди деянието/. При това положение, макар и да е отегчаващо обстоятелство, то неговата относителна тежест, не е от толкова особено съществено значение при отмерване на наказанието. Инстанционните съдилища не са отдали и дължимото внимание на съществуващите смекчаващи отговорността за подс. Р. К. обстоятелства – много добрите характеристичние данни, чистото му съдебно минало, изразено искрено съжаление за извършеното, младежката му възраст, обстоятелствата, че работи и учи висше образование, че след нетипичното в класическия смисъл „бягство от местопроизшествието”, се е върнал на мястото на инцидента. Всички тези значими за индивидуализацията на наказанието факти, са посочени само формално, без да е отчетена действителната им тежест, както и че значително преобладават над отегчаващите, които се свеждат до това, че подсъдимият значително е превишил разрешената скорост и че престъплението е осъществено при наличието на две квалифициращи обстоятелства, а именно, че е избягал от местопроизшествието и е управлявал мотоциклета, без да има необходимата правоспособност. Правилно инстанционните съдилища са приели, че установеното значително количество на алкохол в кръвта на пострадалия не може да се приеме за съпричиняване от негова страна, тъй като в конкретния случай нито един от свидетелите по делото не е посочил, че пострадалият се е държал неадекватно или е имал забавени и неточни реакции. Неправилно обаче е прието, че изобщо не е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Това е така, защото пострадалият К. обективно е предприел пресичане на непозволено за това място. Това обстоятелство неоснователно е било подценено. Дали мястото на пресичане на пешеходеца е разрешено или не, е правен въпрос, поради което в обвинителния акт е достатъчно да бъде описано къде точно е пресичал пострадалия, а това е било сторено в настоящия случай. Така, като се вземе предвид конкретната обществена опасност на деянието, невисоката степен на обществена опасност на дееца и конкретните обстоятелства при извършване на престъплението, наказанието на подс. Р. К. следва да бъде смекчено на 4 /четири/ години лишаване от свобода при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което след редукцията с 1/3 /една трета/ на основание чл. 58а, ал. 1 НК, следва да се определи в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. С оглед на преобладаващите смекчаващите отговорността обстоятелства, сравнително младата възраст на дееца, обстоятелството, че тази негова е проява е инцидента в живота му, съпричиняването от страна на пострадалия, не се налага наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяна ефективно и подсъдимият да бъде изолиран от обществото за един не - малък период от време. В случая самият факт на обвинението и наказателния процес, осъждането и налагането на наказание две години и осем месеца години лишаване от свобода, е от естество да окаже възпитателно въздействие върху подсъдимия. При това, условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново престъпление - нещо, което оказва върху него съществено положително мотивационно въздействие. Този ефект, в настоящият случай, се постига и чрез размера на изпитателния срок- пет години, чиято продължителност се явява сериозен мотив за подс. Р. К., да се въздържа от неправомерни действия и поведение. В принцип план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се посочи, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Наказателният кодекс поначало подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждане на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без изолирането на лицето в пенитенциарно заведение. За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че принципно абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за основателни възраженията залегнали в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, чл. 354, ал.1, т. 1 вр. чл. 354, ал. 1, т 1. и т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ИЗМЕНЯ решение № 68 от 12.05.2022 г., постановено по ВНОХД № 51/2022 г. на Апелативен съд – Варна, като: - НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. Р. Ц. К. наказание лишаване от свобода от 5 /пет/ години на 4 /четири/ години лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК с една трета, се определя на две години и осем месеца лишаване от свобода. - ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание от две години и осем лишаване от свобода за петгодишен изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 12.05.2022 г., постановено по ВНОХД № 51/2022 г. на Апелативен съд – Варна в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.