Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 760/08.12.2020 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2549 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 507/ 26.02.2020 г. по гр.д. № 359/ 2019 г., с което Апелативен съд – София, потвърждавайки решение № 4502/ 05.07.2018 г. по гр.д. № 13 917/ 2014 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявил за недействителна по отношение на Ю. Ц. П. сделка № ......, с която на регулирания пазар на финансови инструменти „ЗЕТ СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е продал на П. С. Д. 525 500 броя обикновени поименни безналични с право на глас акции от емисията на „ЗЕТ ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ ФОНД“ АДСИИЦ (сегашна фирма „ЕМИРЕЙТС ПРПЪРТИС“ АДСИЦ).
Решението се обжалва от ответника П. С. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (първият – процесуално-правен, а другите - материално-правни): 1. Когато вземанията са за периодични плащания, възникнали преди и след увреждащото действие, допустимо ли е в един исков процес кредиторът да получи защитата по предявения иск по чл. 135 ЗЗД, след като е различен субективния елемент по ал. 1 и по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД? 2. Допустимо ли е по иска по чл. 135 ЗЗД обявената от съда недействителност да ползва кредитор по вземания, възникнали след сделката, без да се обсъди субективния елемент по чл. 135, ал. 3 ЗЗД? и 3. По иска по чл. 135 ЗЗД какво е значението на характера и естеството на отношенията между лица от състава на органи на търговско дружество? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване. Първият счита да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а другите два – въззивният съд да е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; съответно с решение № 179/ 11.05.2011 г. по гр.д. № 1198/ 2010 г. на ВКС, III-то ГО и с решение № 13/ 19.02.2015 г. по гр.д. № 4606/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Позовава се и на очевидна неправилност. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Ю. Ц. П. възразява, че жалбата е неоснователна.
Ответникът „ЗЕТ СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, необходим другар на касатора, не взема становище и в касационното производство.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет (решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), от легитимирана страна (касатор е ответникът-купувач по сделката), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Решението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по третия въпрос. Съображенията са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 135 ЗЗД е бил уважен, въззивният съд е приел, че: 1) вземанията на ищеца Ю. П. са установени с влязло в сила решение, с което ответникът „ЗЕТ СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД (ЗЕТ ЕООД) е осъден да му плати на сумите 15 948.74 лв. – трудови възнаграждения за периода м. януари – м. март 2009 г. и 68.18 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху двете главници от 11.03.2010 г.; 2) увреждаща за кредитора (за ищеца) е сделка №......, с която на 17.02.2009 г. на регулирания пазар на финансови инструменти длъжникът ЗЕТ ЕООД (първия ответник) е продал на цена от 105 100 лв. 525 500 броя обикновени поименни безналични с право на глас акции от емисията на „ЗЕТ ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ ФОНД“ АДСИИЦ (ЗЕТ АД) на П. Д. (втория ответник); 3) към релевантния момент - 19.02.2009 г. - първият ответник е знаел, че уврежда кредитора Ю. П., доколкото съдебно установеното вземане за трудово възнаграждение за м. януари 2009 г. е възникнало на 15.02.2009 г. (чл. 270, ал. 2 КТ) и 4) вторият ответник, купувач на акциите, също е знаел, че първият ответник има кредитор.
За последния извод въззивният съд е обявил следната изходна позиция: Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не се прилага в отношенията с търговски дружества. Всяко търговско дружество се управлява и представлява от своите органи. Те се състоят от физически лица. Следователно знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на органите на търговското дружество или отговорните негови служители знаят за увреждането. Въззивният съд е намерил за установено, че първият и вторият ответник са страни по сделката от 17.02.2009 г., но и учредители и собственици на акции в ЗЕТ АД. От учредяването на първия ответник на 27.05.2008 г. М. Г. А. е едноличен собственик на неговия капитала, а от 08.02.2010 г. – и негов управител. Към 17.02.2009 г. М. А., вторият ответник и С. Д., неговия баща, са членове на съвета на директорите на ЗЕТ АД. При тези факти въззивният съд е приел за осъществени две от хипотезите на „свързани лица“ по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ – по т. 4 и т. 7. Добавил е, че първият ответник (сега касатор) не е оспорил своевременно, в срока по чл. 131 ГПК да е син на С. Д. и не е провеждал обратно доказване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Така въззивният съд достига до заключението, че към релевантния момент (17.02.2009 г.) вторият ответник е знаел, че ищецът е кредитор на първия ответник.
При тези мотиви на въззивния съд третият повдигнат въпрос е този, който основно обуславя решението. Начинът, по който въззивният съд му е отговорил, противоречи на решение № 13/ 19.02.2015 г. по гр.д. № 4606/ 2014 г. ВКС, IV-то ГО. В решението се приема, че презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, а не важи в отношенията с или между търговски дружества, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията на техните органи (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени лица, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР на ТЗ и др.) имат значение. Ако бъдат доказани, те могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание на третото лице. Естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства. В случая, въззивният съд не поставя установените според него обстоятелства на „свързани лица“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 и 7 от ДР на ТЗ в основата на фактическите си изводи за знание на втория ответник, че ишецът е кредитор на първия ответник. Напротив, той приема релевантният факт за доказан, базирайки се на тези обстоятелства. Въззивният съд е обявил, че възприема като изходна позиция при обсъждане на доказателствата по предявения отменителен иск, неприложимостта на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД (първият ответник е търговско дружество). След това обаче е намерил, че вторият ответник (сега касатор) е следвало да въведе своевременно твърдения, които я опровергават, а по нея да проведе успешно обратно доказване. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (основната и допълнителната) за допускане на касационния контрол. Останалите повдигнати въпроси съдът ще обсъди в решението по чл. 290 – 293 ГПК при разглеждане на касационните основания, с които са свързани.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 507/ 26.02.2020 г. по гр.д. № 359/ 2019 г. на Апелативен съд – София.
УКАЗВА на касатора Д. в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса 2 102 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваването и на „ЗЕТ СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД като касатор или за прекратяване - в зависимост от представянето на платежния документ в срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.