Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 16 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 май, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1340/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по направено искане - молба от осъдения Я. Д. И. от [населено място], Монтанска област, за възобновяване на нохд № 675/2010 г., по описа на Районен съд [населено място]. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане, за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда от 27.10.2010 г., постановена по нохд № 675/2010 г., Ломският районен съд, 2-ри наказателен състав, е признал подс. Я. Д. И. за виновен в извършено на 27.06.2010 г., в [населено място], престъпление по чл. 343, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, осъден на четири месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, което да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определил едно общо наказание от две години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, по нохд №№ 128/2005 г. и 178/2006 г., на Ломския районен съд, а на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение определеното общо наказание от две години лишаване от свобода при пет годишен изпитателен срок. С решение от 09.02.2011 г., по внохд № 222/2010 г., Монтанският окръжен съд, наказателен състав, е потвърдил посочената присъда на Ломският районен съд и е определил на основание 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗПС, определеното общо наказание от две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. По довода за нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Лаконичните възражения в искането се свеждат единствено до твърдението, за необоснован анализ на събраните по делото доказателства, без да се сочат конкретни нарушения в тази връзка. При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, които не подлежат на контрол и по този ред, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към който препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, изводите за авторството на деянието и правната му квалификация, като престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НПК, е напълно законосъобразна. Разгледано в тези параметри, осъществени са всичките му обективни и субективни признаци от осъдения. Управлявал е на 27.06.2010 г. в [населено място], около 23.30 ч., лек автомобил „Ауди”, с [рег.номер на МПС] , без свидетелство за правоуправление, след като е бил лишен от това право по административен ред – н. п. № 367/26.03.2010, влязло в сила на 29.05.2010 г., като не е изтекла една година от налагането му. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на разпитаните свидетели И. и В. и приложените писмени доказателства, подробно посочени в мотивите, законосъобразно са мотивирали съдилищата да приемат, че състава на престъплението е осъществен от обективна и субективна страна. Осъденият И. не е притежавал свидетелство за управление на МПС и е управлявал лекия автомобил на инкриминираната дата след употреба на алкохол, в едногодишния срок от налагане на наказание по административен ред. Същите са изложили подробни и убедителни съображения за утвърждаване на обоснования им извод по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия в случая материален закон. Установените данни от гласните доказателствени средства, подкрепени и допълнени от приложените писмени доказателства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че с извършеното деяние е осъществен от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление. Точно е посочено въз основа на кои доказателства са направени тези изводи. С оглед на изложеното и настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че съставът на престъплението е осъществен от осъдения И., от обективна и субективна страна. В съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства е безспорен извода, за виновността му в осъществяване на инкриминираното деяние. Същото е правилно квалифицирано и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Ето защо, искането на осъдения И., с релевирано основание нарушение на материалният закон се явява неоснователно. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на осъдения Я. И., така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходими съдилищата да са нарушили правилата на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Въззивният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като и неговото вътрешно убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечил е процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Неоснователно е и конкретното оплакване за разглеждане на делото в първата съдебна инстанция в отсъствие на подсъдимия /тогава/, без да му бъде назначен защитник и от там допуснато съществено процесуално нарушение. Възражението е било предмет на внимание и от двете съдебни инстанции – на районния съд в протоколно определение от 27.10.1010 г., а на второинстанционния – в мотивите на л. 14 и с основание отхвърлено. От една страна, за извършеното престъпление от осъдения И. се предвижда до две години лишаване от свобода, което не е тежко по смисъла на закона – чл. 93, т. 7 НК и присъствието му в съдебно заседание не е задължително – аргумент от чл. 269, ал. 1 НПК. От друга страна, той е бил редовно призован за делото – отказа му да получи съдебните документи е бил удостоверен съгласно разпоредбите на чл. 180, ал. 4 НПК и не се е явил без да посочи уважителни причини за това, поради което не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Поради това и правилно въззивният съд е приел, че е упражнил правото си да не се явява лично в съдебното заседание. В случая, не са налице хипотезите регламентирани в чл. 269, ал. 3 НПК, тъй като не попадат в обхвата на чл. 269, ал. 1 НПК. Поради това и не е налице изискването за задължителна защита, съгласно чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, от където следва и че няма допусната съществено процесуално нарушение с не назначаването на служебен защитник. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на ІІ наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Д. И. от [населено място], обл. Монтана, за възобновяване на нохд № 675/2010 г., на Ломския районен съд. Председател: Членове: