Ключови фрази
Ревандикационен иск * нередовност на исковата молба * доклад по делото * преклузия * право на собственост

Р Е Ш Е Н И Е № 21
гр.София, 09.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
При секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3530 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № І-36/ 27.03.2015 г. по гр. д. № 244/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (основно и допълнително) по процесуалноправния въпрос: Когато в исковата молба е неяснен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на вещта, какви са последиците на доклада и дадените от първата инстанция указания относно фактите, които страните следва да докажат?
К. С. С. В. се оплаква, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение (касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК). Според нея, въззивният съд не е зачел всички обстоятелства, от които ищецът е извел качеството си на собственик на 1/ 4 ид. части от процесните сграда и имот и не е приел доказателствата, които ги установяват (нарушения на чл. 6, ал. 2 и чл. 266, ал. 3 ГПК). К. претендира разноски.
Ответникът С. Д. Г. (ответник и по касация) възразява, че решението е правилно. Претендира разноските пред тази инстанция.
По въпроса, по който е допуснат касационният контрол, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че когато в исковата молба е неясен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на вещта, порочни са действията на първата инстанция по доклада на делото, включително дадените указания по фактите, за които страните не сочат доказателства. Те са извършени в нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК и нямат за последица преклузията по чл. 147 ГПК относно твърденията и доказателствените искания на страните за правнорелевантните факти от значение за придобивното основание, което ищецът въвежда след поправяне на тази нередовност на исковата молба. Мотивите за това са следните.
Искът с правна квалификация чл. 108 ЗС е в защита на правото на собственост. А. следва и от буквалния прочит на разпоредбата, и от нейната систематика. Тя се намира в глава IХ ЗС „Защита на правото на собственост“. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона (чл. 77 ЗС). Това означава, че при предявяване на иск по чл. 108 ЗС ищецът е длъжен да въведе твърдения за конкретен придобивен способ, от който извежда своето право на собственост. Юридическите факти или фактическият състав в хипотезиса на правната норма, която предвижда въведеното от ищеца придобивно основание, са източникът на правото на собственост, чиято защита цели ревандикационният иск. Съответно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК исковата молба да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, проявява връзката между субективното материално право, засегнато от правния спор и гражданския процес като предвидени в закона условия и ред за неговата съдебна защита. Затова чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК възлага в задължение на ищеца да посочи белезите, които индивидуализират заявеното за защита субективно право – източник, страни и съдържание.
Сред исковете в защита на правото на собственост единствено отрицателният установителен допуска изключение от правилото на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Изключението следва от разпореждане на процесуалноправна норма - тази, която предвижда конкретният отрицателен установителен иск (например чл. 240, ал. 2, чл. 424, чл. 439, чл. 440 ГПК). Изключението може да бъде изведено и от прякото действие на чл. 56 К., съгласно която всеки има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. При правен интерес от отрицателен установителен иск на ищеца не следва да се отказва съдебната защита на засегнатото от спора негово материално право, само защото е в неизвестност за фактите, от които ответника претендира своето титулярство на спорното право.
За иска по чл. 108 ЗС обсъжданите изключения не важат. Прилага се чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а разпоредбата изисква ищецът да въведе придобивен способ като необходимо съдържание на редовната искова молба. Неизпълнението на това задължение недопустимо сезира съда с правния спор, а пропускът на съда да приложи чл. 129, ал. 2 ГПК осуетява правото на ответника да упражни своето право на защита по активната материална легитимация - да изложи в писмения отговор на исковата молба твърдения за онези възражения, които изключват съществуването на заявеното правото на собственост. Порочен е докладът на първата инстанция по искова молба, която не съдържа конкретни и ясни твърдения за юридическия факт или за фактическия състав, пораждащ правото на собственост, заявено за защита с иска по чл. 108 ЗС. Той е извършен в нарушение на чл. 129, ал. 4 ГПК, която натоварва съдът с различни задължения – да даде указания и срок за поправяне нередовността на исковата молба. Такъв доклад няма за последица преклузията на чл. 147 ГПК по отношение на твърденията и доказателствените искания на страните за правнорелевантните факти, от които ищецът извежда своето право на собственост (активната си материална легитимация). По незаявен източник на спорното право преклузия не е възможна. Изложеното не важи за възраженията, чрез които ответникът заявява свои насрещни самостоятелни права – например право на собственост, което не произтича от правата на ищеца или право на задържане. Тези права са със собствен източник (правопораждащи факти), а исковата молба по чл. 108 ЗС, която не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, не е пречка ответникът да се защитава, въвеждайки тези свои права срещу предявения иск.
С оглед дадения отговор на процесуалноправния въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на въззивния съд, който следва да извърши пропуснати съдопроизводствени действия. Мотивите за това са следните:
С предявените искове касаторът е заявил, че е собственик на 1/ 4 ид. части от правото на собственост върху едно дворно място и сградата, построена в него, а ответникът по касация притежава останалите 3/ 4 ид. части по договор по н. а. № 191/ 12.08.2009 г. за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с другия съсобственик на имотите (бащата на касатора). Искането е ответникът по касация да бъде осъден да предаде владението на дворното място и сградата, съответно на притежаваните от касатора идеални части, защото осъществява владението с намерението, че е единствен собственик на имотите.
В исковата молба е направен опит да се обоснове придобивен способ по правата, заявени за защита с исковете по чл. 108 ЗС. К. е посочил, че с договор от 10.09.2003 г, сключен при условията на § 1 от ПЗР на ПМС № 235/ 19.09.1996 г. е купил 1/ 4 ид. част от дворно място, бивш имот-частна общинска собственост. Разпоредбата предоставя възможност на носителя на право на строеж върху земя - частна общинска собственост, което е учредено до 13.07.1991 г, с писмен договор да я купи при облекчени условия и ред в изключение от правилото на чл. 35 ЗОбС (приложима редакция на текста), че имотите частна общинска собственост се купуват след търг или конкурс. Исковата молба не съдържа обстоятелствата, при които касаторът е придобил ограниченото вещно право на строеж (или идеални части от него), но се твърди, че сградата в имота, бивша частна общинска собственост е построена в усвояване на такова право. К. се е позовал на влязло в сила решение между същите страни. С решението е прекратено производство по извършване на съдебна делба на правото на строеж за сградата поради недопустим предмет. Следователно то не се ползва със сила на пресъдено нещо, не поражда задължителното действие по чл. 297 ГПК и е негодно да замести неяснотата в обстоятелствата по придобивните способи по двата иска по чл. 108 ЗС.
В писмения отговор на исковата молба ответникът по касация ги е оспорил с признанието, че владее имотите, но неговото владение е с основание (произтича от договора от 12.08.2009 г), а касаторът няма никакви права.
Сезиран с нередовната искова молба (съдържанието на която не отговаря на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и извежда неяснота в заявените придобивни способи) първоинстанционният съд процедира при условията на чл. 146 ГПК. В доклада на делото възпроизвежда непълното съдържание на исковата молба, не зачита нарушеното право на защита и на двете страни по исковете по чл. 108 ЗС (по правнорелевантните факти от значение за активната материална легитимация), но поставя в тежест на касатора да докаже предпоставките на придобивни способи, каквито няма заявени.
В писмена защита пред първата инстанция касаторът е заявил, че правото на строеж за сградата върху земята е било придобито на 25.03.1985 г. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) от неговите родители. След смъртта на неговата майка е придобил 1/ 4 ид. части от ограниченото вещно право, а останалите 3/ 4 са придобити от неговия баща – 1/ 2 от прекратената СИО и 1/ 4 по наследствено правоприемство. Заявил е, че сключеният (първи) договор от 28.06.2002 г, с който неговия баща е купил целия имот-частна общинска собственост при условията на § 1 от ПЗР на ПМС № 235/ 19.09.1996 г, е породил ефект до притежаваните от купувача 3/ 4 ид. части от правото на строеж. Съответно не е попречил за сключването на (втория) договор от 10.09.2003 г, с който касаторът е купил при същите условия и ред 1/ 4 ид. части от земята съответно на зачетеното от кмета на общината негово титулярство на 1/ 4 ид. части от правото на строеж. Заявил е, че сградата в имота е построена след сключването на договорите от 28.06.2002 г. и от 10.09.2003 г, а дяловете на касатора и на неговия баща са 1/ 4 към 3/ 4 ид. части. Съответно договорът по н. а. № 191/ 12.08.2009 г. легитимира ответника по касация като собственик до обема на правата на бащата на касатора, които са му прехвърлени срещу задължение за гледане и издръжка. Към писмената защита са представени писмени доказателства.
Първоинстанционният съд не отчита, че с писмената защита е изправена нередовността на исковата молба. За пръв път са посочени всички обстоятелства, от които касаторът извежда материалната си легитимация по исковете по чл. 108 ЗС. Първоинстанционният съд не отменя определението, с което е дал ход на устните състезания (чл. 253 ГПК), а постановява решение, с което отхвърля исковете. В решението отказва да обсъди „новите“ твърдения в писмената защита, позовавайки се на преклузията по чл. 147 ГПК, каквато не следва от непълния доклад на делото.
Във въззивната жалба касаторът е направил оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно, защото липсва обсъждане на твърденията за правото на строеж, придобито от неговите родители и за наследственото правоприемство от неговата майка. Оплакването е, че правото му на защита по исковете по чл. 108 ЗС е ограничено поради допуснатото от първостепенният съд съществено процесуално нарушение с позоваване на преклузия за твърдения и доказателствени искания, каквато няма.
Оплакването е било основателно. В. съд обаче не отразява, че първоинстанционното решение е постановено при нередовна искова молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), чиято нередовност е поправена с писмената защита; в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК не приема представените към писмената защита писмени доказателства; не предоставя възможност на ответника да изложи своите твърдения за заявените в писмената защита факти от значение за придобивния способ по исковете по чл. 108 ЗС, съответно осуетява (евентуалното) свое задължение да даде указания на страните за фактите, които следва да докажат. Неправилно е въззивното решение, с което оплакванията във въззивната жалба са квалифицирани като неоснователни и е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 108 ЗС са отхвърлени. То е постановено в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК. Поради необходимостта да бъдат извършени посочените процесуални действия, касационната инстанция е длъжна да го отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Касационното решение не решава правният спор по същество. Отговорността за разноски следва да бъде решена от въззивния съд, включително с присъждането на тези пред настоящата инстанция (аргумент от чл.294, ал. 2 ГПК).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № I-36/ 27.03.2015 г. по гр. д. № 244/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за повторно разглеждане на делото от друг въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.