Р Е Ш Е Н И Е № 175 Гр.София,19.12.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети първи ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 742/2022 година. Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби на адв. К. К., защитник на подс. К. Г. С. и на адв.Д. Р., защитник на подс.И. Т. И. срещу въззивно решение № 64 от 09.08.2022г., постановено по ВНОХД № 65/2022г. по описа на Апелативен съд Бургас. В депозираната жалба на защитника на подс.Кр.С. се релевира касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Твърди се, че апелативният съд не е провел обективно и всестранно разследване и не е проверил всички събрани по делото доказателства. Акцентира се върху заключението на допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, която според касатора не е дала ясни отговори на поставените въпроси и това е рефлектирало върху правото на защита на подсъдимата, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В касационната жалба на защитника на подс.И. се сочат и трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с твърдението за липсата на мотиви към въззивното решение по фактическите и правни въпроси. Оспорват се изводите на съда, касаещи субективните признаци на деянието. Подчертава се основният принос на подс.С., като се твърди, че не е водела правилно счетоводството и се е отнесла немарливо към професионалните си задължения. Излагат се съображения и в защита на твърдението за явна несправедливост на наказанието. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да оправдае подсъдимия. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимата С. - адв.К. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения, като акцентира на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Подсъдимата не се явява пред касационния съд. Защитникът на подс.И. – адв.Р., както и самия подсъдим не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Не счита, че въззивният съд са допуснати нарушения в доказателствената дейност, които да се определят за съществени нарушения на процесуалните правила. Подробно се спира на възраженията на подс.С. и защитата й свързани с достоверността на двата инвентаризационни протокола. Що се отнася до подс.И., то прокурорът не споделя оплакванията за липса на вина в поведението му. Определя наложените наказания за справедливи и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №117 от 08.06.2021г., постановена по НОХД № 1209/2020г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия И. И. за виновен в това, че в периода от 14.12.2015г. до 14.12.2016г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на управляващ и представляващ „Д. Стр.“ ЕООД в съучастие, действайки като съизвършител, с подс.К. С., управител на счетоводна къща „ГК К.“ ЕООД, която осъществила счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо в размер на 25 607,33 лева /двадесет и пет хиляди, шестстотин и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляващи данък добавена стойност по ЗДДС като в два броя декларации, които се изискват по чл.125, ал.1 от ЗДДС, подадени пред ТД на НАП гр. Бургас, потвърдил неистина и допуснал осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.5, предл. второ вр. чл.26,ал.1вр.чл.20,ал.2 от НК му наложил наказание 3 години „лишаване от свобода“. На основание чл.66 от НК изтърпяването му е отложил за изпитателен срок от пет години. Наложено е и наказание „ конфискация“ на лек автомобил марка „Опел“, посочен в присъдата. Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата К. С. за виновна в това, че в периода от 14.12.2015г. до 14.12.2016г.в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в качеството ѝ на упълномощено лице да води счетоводството и да подава документи чрез електронен подпис в НАП на „Д. Стр.“ ЕООД, действайки като съизвършител в съучастие с подс.И. И., в качеството му на управляващ и представляващ дружеството, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството в особено големи размери –общо в размер на 25 607,33 лева представляващи данък добавена стойност по ЗДДС като в два броя декларации, които се изискват по чл.125, ал.1 от ЗДДС, подадени пред ТД на НАП гр. Бургас, потвърдила неистина и осъществила счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.5, предл. първо вр. чл.26,ал.1вр.чл.20,ал.2 от НК му наложил наказание 3 години „лишаване от свобода“. На основание чл.66 от НК изтърпяването му е отложил за изпитателен срок от пет години. Наложено е и наказание „ конфискация“ на лек автомобил марка „Мерцедес“, посочен в присъдата. С решение № 64 от 09.08.2022г., постановено по ВНОХД № 65/2022г. по описа на Бургаския апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд намира жалбите за неоснователни. В касационните жалби и на двамата подсъдими, твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свързват с доводи за липса на обективен доказателствен анализ и отсъствие на мотиви към въззивното решение по фактически и правни въпроси. Всъщност недоволството се съсредоточава върху приетата и ползвала се с доверие от въззивния съд съдебно- техническа експертиза, изследвала въпросите относно датата на съставяне на инвентаризационните протоколи. Голяма част от аргументите в касационните жалби, представени като процесуални нарушения в тази връзка, са относими към обосноваността на съдебния акт, което безспорно не е касационно основание. Суверенно право на съда е да кредитира или не дадено доказателство като контролът, който касационният съд осъществява е единствено в рамките на процесуалната законосъобразност. Настоящата инстанция не споделя възраженията за процесуални пропуски в дейността на апелативния съд по допускане и приемане на въпросната експертиза. Съдържанието й е интерпретирано достоверно и доказателственият подход на въззивния съд е обективен, тъй като изводите на техническата експертиза, не са анализирани еднопосочно и изолирано, а в съответствие с останалите доказателства. Въпросът за времето на съставяне на двата инвентаризационни протокола с дати 30.11.2015г. и 30.11.2016г. е съпоставено с показанията на св.К., св.В. и със заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и разясненията дадени от вещото лице, базирани и на годишните финансови отчети на дружеството за съответната година, в хронологията на счетоводна сметка 302 „Материали“. Доказателствено защитен е от въззивния съд изводът, че двата протокола за инвентаризация, създадени за да оправдая прехвърлянето на средство между сметки „501“ и „302“ на дружеството, направено въз основа на МО /мемориален ордер/ №14/30.11.2015г. и № 18/30.11.2016г., са били налични на посочени дати през 2015 и 2016г., тъй като в счетоводните баланси към двете години в раздела за материални запаси е посочено „0“, а тези данни не биха били такива, ако протоколите са създадени впоследствие, пред 2017г., за да се оправдае формално обективираната стокова наличност. Това, че отговорите на експерта, касаещи реалната дата на създаване на изследваните документи не удовлетворяват напълно защитата, не може да се интерпретира като нарушение на процесуалните правила. В крайна сметка аргументирано е защитен изводът, че заключението на въпросната техническа експертиза не може да послужи като убедителна доказателствена основа, за оправдаването на подсъдимите. Не се споделя от настоящата инстанция възражението на подс.И. за липса на мотиви към въззивното решение по фактически и правни въпроси. Същото е твърде общо формулирано, без да се конкретизират процесуални пропуски, поради което може единствено да се отбележи, че съдържанието му отговаря на процесуалните изисквания и стандарти на чл.339 НПК . Доводите на апелативния съд относно фактите по делото, доказателствата, които ги установяват и правните изводи, са аргументирани в пълнота. Въз основа на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, защитата на подс.И. прави и такива за нарушения на материалния закон- признаване подсъдимия за виновен при липса на умисъл за извършване на престъплението. Изтъква се, че той е работел в обектите на дружеството си, не е имал понятие от счетоводство, предоверил се е на подсъдимата, а тя от своя страна не е водела коректно счетоводството му, при което са установени и нарушения от данъчните власти. В противовес на твърденията на защитата, въззивният съд е изложил изключително подробни съображения, мотивиращи субективната страна на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс.И.. Акцентирано е на факта, че същият е знаел много добре, че обектите му нямат складове и се зареждат ежедневно с необходимите продукти, че не са издавани касови бонове за осъществени продажби, за което са му съставени и актове за адм.нарушения, че това е довело до документално натрупване на закупени, но не отчетени като реализирани стоки, за които е ползван данъчен кредит, наложило се е и предприемане на мерки за коригиране на това положение. Именно представените от него на подсъдимата документи за закупени стоки, са генерирали стокова наличност, която не е можело да се установи за съществуваща поради липсата на склад за съхранение, нито е можело да се отчете като вложена с производството на предлаганите храни, защото не са издавани касови бележки за продажба. Негов е бил интересът да се предприемат мерки по оправдаването на тези несъответствия, като подсъдимата С. е оформила счетоводно това със съставянето на два мемориални ордера за прехвърляне на средства от сметки, въз основа на съставени инвентаризационни протоколи невярно удостоверяващи извършена инвентаризация и констатиращи липсата на стоките. Правилно въззивният съд е мотивирал извода си, че подсъдимият е съзнавал, че лъжливото документиране води до потвърждаване на неистина в подаваните справки-декларации по ДДС, имащо като последствие избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС. Начинът, по който стоките са били изписани е засегнал ползвания за тях ДДС, тъй като не бил съставен протокол по чл.66, ал.3 ППЗДДС и счетоводната операция не била отразена в дневниците за продажби, а от там и в справките декларации. Вината на подсъдимия е установена от въззивният съд, като това е сторено при коректно изяснени факти за поведението му Неоснователно е искането на защитата за оправдаване на подс. И., не само защото не са налице основания за това, но и защото чрез него се претендира промяна във фактическите констатации, направени от предходните инстанции, каквото правомощие този съд няма, в рамките на настоящия процес. Касационната инстанция би могла да реализира правомощията си по чл.354, ал.1,т.2 НПК, ако приетите за установени факти не водят до законосъобразния правен извод за виновността на подсъдимия или ако се приемат за установени нови в случай, че касационният съд разглежда за трети път делото и има правомощия на въззивна инстанция / чл. 354, ал.5 НПК/. Настоящият случай не е нито един от двата. Правилно установените факти са намерили законосъобразна правна форма с ангажиране отговорността на подсъдимия по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.5, предл. второ вр. чл.26,ал.1вр.чл.20,ал.2 от НК Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Защитата на подсъдимия твърди, че неправилно въззивният съд е отчел като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство факта, че невнесеният размер на данъците двукратно надвишава стойността на особено големите размери, като по този начин е смесил квалифициращо с отегчаващо отговорността обстоятелство. Касационната инстанция не споделя това оплакване, доколкото такова смесване не е налице, но следва да се отбележи, че същото не е рефлектирало неблагоприятно върху размера на наложеното наказание. И за двамата подсъдими е определено минималното такова, поради което доводи за явна несправедливост са несъстоятелни. По така изложените съображения, касационната инстанция намира за неоснователни жалбите на подсъдимите. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство, няма нарушения на материалния закон и наказанията са справедливо индивидуализирани, поради което въззивният съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 64 от 09.08.2022г., постановено по ВНОХД № 65/2022г. по описа на Апелативен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: