Р Е Ш Е Н И Е № 41 С о ф и я, 05 ф е в р у а р и 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 я н у а р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 2330/2013 година. Делото е инициирано с касационна жалба от защитника на подс.Н. С. Я. от С. адв.Вл.К. от АК-Варна и има за предмет решение № 144 от 04.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 235/2013 г. от Варненския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се отмяната му и оправдаване на подсъдимия, алтернативно, приложението на чл.55, ал.1, т.1 и чл.66, ал.1 от НК за намаляване до минимум на наложеното му наказание лишаване от свобода и отлагане на изпълнението му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторът Я. поддържа лично оплакванията си и моли жалбата да бъде уважена. Частните обвинители В. Й. М. и А. А. Н. от С., редовно призовани, не се явяват в касационното производство лично или чрез повереник и не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 18 от 17.04.2013 г., постановена по НОХД № 74/2013 г. на Окръжен съд-Силистра подсъдимият Н. С. Я. от С. е признат за виновен в това, че на 09.06.2012 г. в С., при управляване на МПС – лек автомобил “Опел”, модел „Вектра” с рег.№ е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на С. М. Р. и средна телесна повреда на А. А. Н., двамата от същия град и на основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б” вр. ал.1, б.”б” и ”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години, считан от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е групирано така наложеното му наказание с това по НОХД № 510/2012 г. на районен съд-С. от 6 месеца лишаване от свобода, като му е наложено общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор. Към това наказание на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в полза на държавата в размер на 5000 лв, наложено му по присъдата на районен съд-Силистра. Разпоредено е с веществените доказателства по делото и са присъдени в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 1551,35 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.М.М. от АК-С. с доводи за незаконосъобразността й поради осъждането му и алтернативно заради явната несправедливост на наложеното му наказание, включително наложеното като общо наказание и начина му на изтърпяване с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна, алтернативно за изменяване с приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Тя е атакувана и от повереника на частните обвинители В. М. и А. Н. адв.Ст.Н. от АК-С. с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и искане за увеличаването му над средния, предвиден за престъплението размер на наказанието лишаване от свобода. С въззивното решение обжалваната присъда е потвърдена изцяло. В касационната жалба защитникът навежда оплаквания за неправилност на въззивното решение като „явно несправедливо”, като се прави искане за отмяната му и постановяване на решение от ВКС за пълното му оправдаване, алтернативно, за изменяване на въззивния съдебен акт и приложение на разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 и чл.66, ал.1 от НК. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, ал.1 от НПК, а по съществото си за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Всички възражения на защитника, визиращи вече касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, са правени и пред въззивния съд, който на свой ред им е дал, в по-голямата им част, подробен и убедителен отговор. Макар да се навежда и оплакване за процесуални нарушения, доводите на защитата на подсъдимия в тази насока изразяват недоволството им от отказа на съда да приеме деянието за случайно, оневиняващо го за станалото ПТП. ВКС не счита за необходимо да коментира оплаквания на подсъдимия, изложени в пренията, които не касаят обстоятелства във връзка с инкриминираното деяние и биха могли да бъдат предмет на друго производство. Извън тях касаторът не развива правни съображения за процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствените материали, като акцентира на неправомерното управляване на мотоциклетите от починалия Св.Р. и другия пострадал св.Ал.Н. със значително надвишаваща разрешената за града скорост, което счита за единствена причина за настъпване на ПТП, т.е. доводите са по приложението на правото, а не по спазване на процесуалните правила по извеждане на фактите от предмета на доказване по делото. ВКС намира, че правно релевантните факти са извлечени надлежно от съда чрез допустими доказателствени средства, които са анализирани в тяхната взаимовръзка, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някои от тях. Това е станало и като са били разгледани и получили обоснован отговор всички доводи и оплаквания на защитата на подсъдимия, поради което въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК в пълнота и не е налице бланково наведеното оплакване за процесуални нарушения от вида на визираните в чл.348, ал.3, т.1 от НПК, а оттам и касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, като съществените по делото факти от кръга на тези по чл.102 от НПК законосъобразно са вложени при очертаване наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б”, вр.ал.1, б.”б” и ”в” от НК. Няма как да се отговори отрицателно за липса на причинна връзка между допуснатите от жалбоподателя нарушения на правилата за движение – отнемане на предимството на двамата мотоциклетисти при категоричната забрана да се пресича двойната непрекъсната осова линия и оттам възможността за извършване въобще на предприетата от подсъдимия маневра за навлизане в лентата им за движение. Независимо дали е спирал или не на знака „стоп”, от стоп-линията те са били видими за него и той е следвало да се съобрази с тях и да ги пропусне, още повече, че те не е следвало да предполагат извършването от него на абсолютно забранената му маневра за навлизане в пътната им лента по възприетия от него начин. Друг е въпросът, че при набраната от тях значително превишаваща разрешената за населеното място скорост те са се поставили в обективна невъзможност да спрат до точката на пресичане на траекториите им с тази на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, но за което им нарушение съдът е отчел високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат. Безспорно е в съдебната практика, че случайно деяние е налице само в случаите, когато водачът не е допуснал каквото и да е нарушение на правилата за движение в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а в случая това не е налице и то е могло да бъде избегнато най-малко със спиране довършването на започнатата от Я. маневра за завиване наляво чрез неправомерно пресичане на двойната непрекъсната осова линия към лентите за движение, разрешени за движението на мотоциклетистите. Поради това правилно деянието му не е прието за случайно и е ангажирана наказателната му отговорност. Налице е обаче явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода с постановяване ефективното му изтърпяване. Тежестта на допуснатите от него нарушения на правилата за движение наистина е сериозна, но такова нарушение на правилата относно скоростта на движение в града са допуснали и двамата мотоциклетисти, с което са създали значителна опасност както за собствения си живот, така и за останалите участници в движението. В недостатъчна степен е съобразена възрастта на жалбоподателя и неговото крайно влошено здравословно състояние и изводът, че поправянето и превъзпитанието му може да се постигне само с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в разрез с относимите обстоятелства за индивидуализация на наказанието му. Твърде съществено значение е отдадено чрез него „най-вече да се въздейства предупредително на останалите членове на обществото” и твърде общо – че „по този начин ще се въздейства максимално и върху подсъдимия да преосмисли поведението си”. Вярно, че той е осъждан, но за престъпление, нямащо нищо общо с престъпленията по транспорта, още повече, при реална съвкупност между двете престъпления. От друга страна, от значение е и непредпазливата форма на вина при осъществяване на инкриминираното му деяние, която правилно е приета като „небрежност”. Наложените му в миналото административни санкции за нарушаване на правила за движение касаят сравнително дребни нарушения, включително такива по застраховането на МПС. Поради това ВКС намира, че целите на чл.36 от НК в случая успешно могат да се постигнат с „условното” осъждане на подс.Я. за допуснатото ПТП и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода, като общо за двете в реална съвкупност престъпления, групирани на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, следва да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години, считан от влизане на присъдата в законна сила. Правилно към него на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 5000 лв, но при незаконосъобразно избраната техника на налагане на наказанието по чл.343г от НК – лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4 години, съдът е пропуснал да посочи присъединяването му на същото основание (чл.23, ал.3 от НК) към основното наказание лишаване от свобода (което всъщност се групира). В този смисъл е налице касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за изменяне на обжалваното решение на основание правомощието на касационната инстанция по чл.354, ал.2, т.3 от НПК. В останалата част решението е правилно и законосъобразно и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 144 от 04.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 235/2013 г. от Варненския апелативен съд, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Н. С. Я., със снета по делото самоличност, общо наказание от 3-три години лишаване от свобода с изпитателен срок от 5-пет години, считан от влизане на присъдата в законна сила, към което на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА и наложеното му наказание по чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4-четири години, считан от влизане на присъдата в законна сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :