Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 22.08.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1554 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК във връзка с § 74 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.). С Определение № 53 от 26.01.2018 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3809 от 05.05.2016 г. по в.гр.д.№ 3425/2011 г. на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.) относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г., за който в определението по чл. 288 ГПК е прието, че е произнесен от СГС в противоречие с Решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д.№ 154/1986 г. на ОСГК на ВС. Касаторите В. Г. Б. и Г. Г. С., представлявани от адвокати Н. Х. и Н. Ч. от САК, поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено въз основа на погрешен анализ на събраните по делото доказателства. Молят то да бъде отменено и да се постанови ново, с което делбата на процесното имущество да бъде допусната само между наследниците на Г. П. Ш.. Ответниците по касация Р. П. П., Г. К. Г., А. К. З., П. Й. Ш., К. Й. Ш., Г. В. Г., Л. П. П., В. И. П. и С. И. П. не са подали отговори на касационната жалба. В проведеното открито заседание ответницата по касация К. Й. Ш., представлявана от адвокат Р. К. от САК, е заела позиция, противоположна на поддържаната пред въззивния съд, като е споделила становището на касаторите, че делбата на процесното имущество следва да бъде допусната само между наследниците на Г. П. Ш., тъй като наследниците на В. И. П. нямат участие в процесната съсобственост. Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290, чл. 291 и чл. 293 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 ПЗР ГПК е изменено решение от 15.04.2010 г., постановено по гр.д.№ 30154/2007 г. на СРС, 59 състав в частта относно съделителите и квотите, при които следва да се извърши делбата на УПИ VI-76 с площ от 570 кв.м. от кв. 43 в [населено място], [улица], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, източен и западен гаражи и сезонна постройка – лятна кухня. Въззивният съд е приел, че дворното място и сградите в него с изключение на първия етаж от двуетажната жилищна сграда принадлежат не само на участвалите в производството пред СРС наследници на Г. П. Ш., но и на конституираните във въззивното производство наследници на починалия на 12.05.1986 г. В. И. П., доколкото тези две лица са били съсобственици на парцел ІХ-12/44 по РП на м. „К. село – К. ІІІ част” от 1959 г., върху чиято територия попада настоящия УПИ VI-76 от кв. 43 на м. „О. к.”. Съдът е посочил, че съсобствеността между двамата по отношение на терена е могла да бъде прекратена единствено посредством делба (доброволна или съдебна) или сключване на разпоредителна сделка, каквито по делото не са установени. Заявеното от настоящите касатори възражение за придобиване на собствеността по давност е преценено като неоснователно предвид забраната по чл. 59 ЗТСУ (отм., ред. до 01.01.2001 г.). С оглед това и на основание чл. 92 ЗС (за построеното извън първия етаж от жилищната сграда) делбата е допусната между наследниците на Г. П. Ш. и наследниците на В. И. П. при квоти, определени съобразно чл. 5 ЗН. По основанието за допускане на касационното обжалване: С Решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д.№ 154/1986 г. на ОСГК на ВС е прието, че чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.) предвижда изключение от забраната на чл. 59 ЗТСУ (отм., в редакцията на текста до изменението с ДВ, бр. 34 от 2000 г.) за придобиване по давност на реално определени части от дворищно-регулационни парцели. Условия за осъществяване на придобивното основание по чл. 79 ЗС са съответните реално определени части от дворищно-регулационни парцели, предмет на владението, и останалите части от парцела да могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до влизането в сила на ЗТСУ (отм.) на 01.06.1973 г. или по правилата на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), както и давностният срок да е завършен преди влизането в сила на ЗТСУ (отм.). При условията на чл. 291, т. 1 ГПК (отм., ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) във връзка с § 74 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) настоящият състав счита за правилно тълкуването на закона, направено с Решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д.№ 154/1986 г. на ОСГК на ВС. По съществото на касационната жалба: Въззивното решение частично е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Във въззивното производство (към което, по силата § 2, ал. 1 ПЗР ГПК, са приложими разпоредбите на отменения ГПК ) В. Г. Б. и Г. Г. С. са направили в срок (съгласно т. 6 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г., ОСГК на ВКС) възражение за придобивна давност, осъществена по отношение на процесните имоти - УПИ VI-76 с площ от 570 кв.м. от кв. 43 в [населено място], [улица] и построените в него двуетажна жилищна сграда, два гаража и лятна кухня. Като период на упражняваното владение са релевирали времето от 1965 г. до 10.06.2015 г. Въззивният съд е разгледал своевременно заявеното възражение, но неправилно го е намерил за неоснователно. Макар разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ да не намира приложение в настоящия случай (тъй като, аналогично на казуса, разрешен с Решение № 186 от 19.02.1987 г., ОСГК на ВС, до влизането в сила на ЗТСУ /отм./ на 01.06.1973 г. не е изтекъл 10-годишния срок на придобивната давност), фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е завършен към датата на предявяването на исковата молба /11.12.2007 г./ в полза САМО на наследниците на установилите през 1965 г. владението съпрузи Г. и Е. Ш. (починали съответно на 26.12.1990 г. и на 28.09.2004 г.). Със Заповед № РД-50-708 от 25.07.1995 г. на гл. архитект на [населено място] е одобрен ЧЗРКП за кв. 43, м. „О. К.“, съгласно който от част от територията на стария парцел IX-12/44 по РП от 1959 г. на [населено място], м. „К. село – К. ІІІ част” е обособен процесния парцел УПИ VI-76. Тази част от земната повърхност, заедно с построените върху нея сгради, са били обект на владение от Г. и Е. Ш., считано от 1965 г. насетне, както се установява от показанията на свид. С. С. (л. 183, СГС). След смъртта на съпрузите владението е продължено в лицето на всички техни наследници по закон, като правно значимо е това, упражнявано в периода от 1995 г. до 2005 г. – считано от момента на обособяването на УПИ VI-76 като самостоятелна градоустройствена единица, годна да бъде придобита по давност. Както упражнявалият владение върху съседния VII-77 В. И. П., така и неговите наследници по закон (конституирани като страни по делото в производството пред СГС) не са твърдяли и не са ангажирали никакви доказателства да са осъществявали фактическа власт върху УПИ VI-76 и сградите в него, нито са се позовавали и установявали наличието на друго основание, легитимиращо ги като съсобственици на процесното имущество. Ето защо делбата на всички процесни имоти следва да бъде допусната само между наследниците по закон на Г. и Е. Ш. при квоти, определени съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН. Неоснователно е заявеното от К. Й. Ш. възражение за изтекла в полза на баща й, респ. – за нея и брат й П. Ш., придобивна давност относно втория етаж от двуетажната жилищна сграда, западния гараж, сезонната постройка (лятна кухня) и половината от терена. Съвкупният анализ на събраните по делото гласни доказателства (показанията на разпитаните в производството пред СРС в о.с.з.10.10.2008 г., о.с.з.03.11.2008 г., о.с.з.03.04.2009 г., о.с.з.11.05.2008 г. свидетели) обосновава извод, че владението върху процесните земя и сгради е установено от Г. и Е. Ш., продължено е от наследниците на Г. Ш. след смъртта му на 26.12.1990 г., включително съпругата му Е. Ш., която до смъртта си на 28.09.2004 г. е живеела в имота - в лятната кухня, като никой не й е пречел да ползва и двора. Не е ползвала другите сгради по своя воля, а не поради противопоставяне от страна на синовете й К. Ш. и Й. Ш. или наследниците им. Никой от последните не е извършвал действия, чрез които да отблъсне владението на останалите наследници на Г. и Е. Ш., т.е. касаторките по делото, поради което не е налице основание да се признае изключително право на собственост по отношение на който и да е от делбените имоти в полза на поддържалата възражението К. Й. Ш. и брат й П. Ш.. В обобщение - въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в частта, в която е постановено отменяването на решението на СРС и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен с отхвърляне на предявения иск за делба по отношение на наследниците на В. И. П., като се постанови допуснатата делба на всички процесни имоти да се извърши само между наследниците на съпрузите Г. П. Ш. и Е. В. Ш.. В частта, с която е потвърдено решението на СРС по допускане на делбата спрямо на всички процесни имоти поради наличието на съсобственост, решението на СГС следва да бъде потвърдено. По разноските във въззивното и касационното производство: Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед представените доказателства за извършени плащания (при отсъствие на списъци по чл. 80 ГПК), касаторките В. Г. Б. и Г. Г. С. имат право да им се присъдят част от разноските за въззивното и касационното производства, както следва: за въззивното производство - депозит за вещо лице /ІІ-35/ - 90 лв., две такси за съдебно удостоверение /II-68,75/ – 10 лв., държавна такса за обнародване в Държавен вестник за призоваване на въззиваемата Г. Г. /II-154/ - 20 лв., депозит за вещо лице /II-187/ - 150 лв.; за касационното производство - две държавни такси по 30 лв. за допускане на касационното обжалване /III-3/ - 60 лв., депозит за възнаграждение на назначен особен представител /III-80/ - 300 лв., държавна такса за разглеждане на касационната жалба /III-81/ - 50 лв., държавна такса за съдебно удостоверение /III-85/ - 5 лв. Относно адвокатските възнаграждения: представени са два договора за правна защита и съдействие /II-34, III-33/, но в тях не е отбелязано по какъв начин са заплатени записаните суми от по 1 000 лв. – в брой или по банков път. Поради това договорите не съставляват доказателства за плащане на съответните суми /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/. Не са представени други доказателства за плащане до края на съдебното заседание на 04.06.2018 г., в което делото е приключило в настоящата съдебна инстанция, от които да е видно дали и по какъв начин са изплатени поисканите суми. Както претенцията за разноски, така и подкрепящите я доказателства за плащането на разноските следва да бъдат представени в срока съгласно т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., което в случая не е налице. Относно задълженото лице: дължимите на касаторките разноски следва да бъдат възложени в тежест на К. Й. Ш., чието процесуално поведение (депозираната неоснователна въззивна жалба срещу решението на СРС) е единствена причина за извършването им (депозираната от Г. К. Г. е била оттеглена от него и производството по нея е прекратено – ІІ, л. 64 и л. 95). По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 3809 от 05.05.2016 г. по в.гр.д.№ 3425/2011 г. на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав в частта, с която е отменено решение от 15.04.2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 59-ти състав, постановено по гр.д.№ 30154/ 2007 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА съдебната делба на процесните имоти (I. урегулиран поземлен имот УПИ VI-76 с площ от 570 мІ от кв. 43 в [населено място], м. „О. к.”, [улица] при съседи: улица, УПИ VII-77, УПИ VIII-69 и УПИ V-70 заедно с построените в него: II. двуетажна жилищна сграда, включваща: II.1. първи етаж с площ 75 мІ и състоящ се от хол, две стаи, кухня и сервизно помещение и II.2. втори етаж с площ 75 мІ и състоящ се от хол, две стаи и сервизно помещение, III. източен гараж на границата към УПИ VII-77 и УПИ VIII-69 с площ от около 15 мІ, IV. западен гараж на границата към УПИ VIII-69 и УПИ V-70 с площ от около 15 мІ и V. сезонна постройка - лятна кухня с площ от около 30 мІ, долепена до гаража на границата към УПИ VIII-69 и УПИ V-70) ДА СЕ ИЗВЪРШИ при следните квоти между следните лица: 6/24 ид.ч. (шест от двадесет и четири идеални части) за В. Г. Б.; 6/24 ид.ч. (шест от двадесет и четири идеални части) за Г. Г. С.; 2/24 ид.ч. (две от двадесет и четири идеални части) за Р. П. П.; 2/24 ид.ч. (две от двадесет и четири идеални части) за Г. К. Г.; 2/24 ид.ч. (две от двадесет и четири идеални части) за А. К. З.; 3/24 ид.ч. (три от двадесет и четири идеални части) за П. Й. Ш. и 3/24 ид.ч. (три от двадесет и четири идеални части) за К. Й. Ш.. ОТХВЪРЛЯ исковете за делба на описаните по-горе УПИ VI-76 от кв. 43 по действащия РП на [населено място], м. „О. к.“ и построените в него двуетажна жилищна сграда, източен и западен гаражи и сезонна постройка - лятна кухня по отношение на ответниците Г. В. Г., Л. П. П., В. И. П. и С. И. П.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3809 от 05.05.2016 г. по в.гр.д.№ 3425/2011 г. на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав в останалата част, с която е оставено в сила решение от 15.04.2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 59-ти състав, постановено по гр.д.№ 30154/ 2007 г. - в частта, с която е допусната делбата на процесните имоти. ОСЪЖДА К. Й. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Б. и Г. Г. С. разноски в общ размер от 685 (шестстотин осемдесет и пет) лева, от които 270 лв. за въззивното производство и 415 лв. за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: