Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 533   София,  12 януари   2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ :  Елена  Авдева   Татяна Кънчева   при секретар Надя Цекова  .......................................и в присъствието на прокурора Н.Любенов ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 573 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационните жалби на подсъдимите Б. Н. М., Д. Я. Г. и на защитника на подсъдимия Ж. Г. К. против решение № 96 от 05.08.2009 г. по внохд № 94/ 2009 г. на Апелативния съд в гр. Б.. В жалбата на Б. Н. М. се сочи, че решението на въззивната инстанция в потвърдителната му част е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като почива на предположения относно авторството на инкриминираните деяния и се позовава на манипулирани от разследващите органи доказателствени средства. Касаторът твърди, че преходните инстанции пристрастно и тенденциозно са пренебрегнали данните, уличаващи свидетеля П като извършител на престъплениятаq и по този начин са ограничили правото на подсъдимия на защита. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на жалбоподателя или, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. В жалбата си подсъдимият Д. Я. Г. релевира касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК със съображения за постановяването на въззивното решение в отклонение от принципа на дирене на обективната истина, неправилна квалификация на деянието и налагане на явно несправедливо наказание. Според касатора въвзивният съд се е позовал единствено на самопризнанията на подсъдимия, изтръгнати с непозволени методи на заплаха и насилие от разследващите органи, и е надценил значението на предишните им осъждания при индивидуализацията на наказанията. Също както подсъдимия Б подсъдимият Д сочи свидетеля П за извършител на престъплението, за което е осъден, и настоява за оправдаване или за ново разглеждане на делото от първата инстанция. Защитникът на подсъдимия Ж. Г. К. атакува въззивното решение с доводи за съществени процесуални нарушения при проверката и анализа на доказателствения материал и явна несправедливост на наложеното наказание, като пледира за отмяна на решението и оправдаване или, при условията на алтернативност, за намаляване на наказанието. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на трите жалби.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Бургаският окръжен съд с присъда № 39 от 02.04.2009 г. по нохд № 311 по описа за 2008 г.признал подсъдимите: 1.      Б. Н. М. за виновен в това , че ·        през периода 01.09.2008 г. – 30.09.2008 г., при условията на продължавано престъпление и в съучастие с Д. Я. Г., в качеството на подбудител и помагач умишлено склонил същия да изготви 20 броя неистински банкноти с номинал 50 лева и умишлено спомогнал за извършване на деянието, като осигурил пари за закупуване на мултифункционално устройство /копир, скенер, принтер/ и банкноти за холограми, поради което и на основание чл. 243, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал. 4 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода ·        през периода 01.10.2008 г. – 22.1.2008 г. при условията на продължавано престъпление, като извършител, чрез използване на мултифункционално устройство изготвил 8 броя банкноти с номинал от 50 лева, поради което и на основание чл. 243, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НПК го осъдил на седем години лишаване от свобода. ·        на 22.10.2008 г. в гр. Б., при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Ж. Г. К., като подбудител и помагач, умишлено го подбудил и му помогнал да прокара в обръщение неистинска банкнота с номинал 50 лева, поради което и на основание чл.244, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 вр.чл.20, ал.3 и ал.4 и чл.18, ал.1 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия общо наказание седем години лишаване от свобода, което съобразно чл.24 от НК увеличил с още една година и постановил изтърпяването му да започне при първоначален строг режим.   2.      Д. Я. Г. за виновен в това, че през периода 01.09.2008 г. – 30.09.2008 г. при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Б. Н. М., като извършител изготвил 20 броя неистински банкноти с номинал 50 лева,поради което и на основание чл. 243, ал.1 вр. чл. 26,ал.1 , вр. чл. 20,ал.2 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.     3.      Ж. Г. К. за виновен в това, че на 22.10.2008 г. в гр. Б., при условията на продължавано престъпление, като извършител направил опит да прокара в обръщение неистинска банкнота с номинал 50 лева и на същата дата прокарал в обръщение друга неистинска банкнота , поради което и на основание чл.244, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2 и чл. 18, ал.1 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.   Апелативният съд в гр. Б. с решение № 96 от 05.08. 2009 г. по внохд № 94/2009 г. изменил първоинстанционната присъда в частта й за съучастническата дейност на подсъдимите М. и Г. , като ги оправдал по обвиненията за изготвяне на 15 неистински банкноти и намалил наложените за това престъпление наказания на шест години за М. и пет години за Г. , както и в частта, с която на основание чл. 24 от НК общото наказание на Б. М. е увеличено с една година. В останалата част присъдата била потвърдена.   По жалбата на подсъдимия Б. Н. М.   Жалбата е частично основателна. Двете предходни инстанции са приели, че касаторът подбудил и подпомогнал подсъдимия Д да изготви 5 / според окръжния съд- 20/ броя неистински парични знаци – банкноти с номинал 50 лева. Подбудителството се изразило в умишленото склоняване към инкриминираната дейност, а помагачеството – в предоставянето на средства за закупуване на многофункционално устройство /копир, скенер и принтер/ и на истински петлевови банкноти за използване на холограмните им ленти. В мотивите на въззивното решение ,както и в тези на първоинстанционната присъда, не са посочени фактическите данни, с които съдебните състави са свързали тези конкретни заключения. Въззивната инстанция е коментирала обобщено престъпната дейност на касатора, игнорирайки обстоятелството, че той е обвинен за три отделни престъпления. Така от една страна се е стигнало до смесване на съвпадащи детайли от обвинението /закупуването на многофункционалните устройства /, а от друга – до отсъствие на убедителна мотивировка за съучастническата дейност на М. и Я. Такава не се съзира и в първостепенния акт, с чиито фактически изводи втората инстанция се е съгласила. Предходните съдебни състави са се задоволили да изброят няколко доказателствени източника, които са намерили относими към разглежданото обвинение. На първо място те бланкетно се позовават на показанията на свидетелите Г без да уточняват кои данни, съобщени от тях, обосновават обвинението срещу Б. М. като съучастник на Д. Я. Внимателният прочит на съдебните протоколи показва, че свидетелката Т описва съвместната престъпна дейност на Ж. К. и Б. М. по разпространението на неистинските пари, но не по изготвянето на такива от М. и Я. Свидетелят П. Д. ограничава показанията си до месец октомври 2008 г. и разкрива обстоятелствата по изготвянето на неистинските парични знаци от Б. М. в неговия дом/както и разпространението им/, без да коментира действията на Д. Я. На следващо място съдилищата изтъкват идентичността на технологиите по изработването на фалшификатите, използвани от подсъдимите Я. и М. , изземването от М. на банкноти със сериен номер, съвпадащ с този на намерените при претърсването в дома на Я. , както и на откритата в колата на касатора холограма от петлевова банкнота, залепена върху част от 50 левова купюра. На базата на тези фактически данни съдът незаконосъобразно е заключил , че М. умишлено е склонил и подпомогнал Я. в изготвянето на пет неистински банкноти. Склоняването по смисъла на чл. 20 , ал.3 от НК е психическо въздействие върху подбуждания, което формира у него решение за извършване на престъпно деяние. Изброените данни не съдържат и намек за подобна интервенция върху психиката на Д. Я. от страна на Б. М. По същия произволен начин съдът е направил извода за помагачество чрез осигуряване на средства за закупуване на многофункционалното устройство /тук се налага уточнението, че Д. Я. е използвал устройство марка “Brotner”, а Б. М. –марка “Canon”/ и предоставянето на истински банкноти от пет лева за използване на холограмните им ленти. Приетите от съда фактически обстоятелства не дават основание за прилагане на разпоредбата на чл.243,ал.1 вр с 20 , ал.3 и ал 4 от НК по отношение на Б. М. Съдът е приложил неправилно закона, което обуславя отмяна на въззивното решение в тази част поради наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като съгласно чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и при условията на чл. 354, ал.1 т.2, пр.2 от НПК подсъдимият бъде оправдан по това обвинение. В останалата част касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Пред касационната инстанция той продължава усилията си да прехвърли отговорността за изготвянето на осем броя неистински банкноти с номинал петдесет лева върху свидетеля П. Въззивният съд подробно се спрял на тази версия и я отрекъл с убедителни съображения, неподлежащи на ревизия. Присъствието на свидетеля П на местопрестъплението не изключва престъпната дейност на Б. М. Тя е установена по несъмнен начин с многобройни гласни и веществени доказателства, обединени в логическо единство. Многофункционалното устройство, на което са изработени фалшификатите, е намерено в дома на М. , който съхранявал и гарнционните документи от покупката. Негов пръстов отпечатък е идентифициран върху една истинска банкнота със същия номинал, която служела за образец /”майка”/ в процеса на копиране и печат. Наред с основното средство - многофункционалното устройство, при претърсването от полицията били намерени и други предмети – ножче и линийка, необходими за изготвяне на неистинските банкноти. Част от такава купюра със залепена петлевова холограмна лента е намерена в колата на М. Всички тези данни недвусмислено свързват Б. М. с изготвянето на неистинските банкноти и опровергават версията на касатора за манипулиране на доказателствения материал с цел прикриване на престъпната дейност на свидетеля П. Категорично е установена е и съучастническата дейност на касатора заедно с подсъдимия Ж в прокарването в обръщение на неистинска банкнота от 50 лева в с. Г.. От показанията на свидетелите П, В. Г. и Д. Х. съдът установил , че М. е шофирал колата , с която подсъдимите обикаляли магазините, търсейки продавач, който да приеме неистинската банкнота. В колата на касатора са открити фискалният бон и вещите, закупени в железарския магазин от свидетелката Г. В същата насока са и показанията на свидетелката С, която била близка с К. и знаела, че той и М. разпространяват неистински пари. В отговор на касационната жалба следва да се изтъкне , че съдът не е фаворизирал показанията на свидетеля П не ги е поставил в центъра на доказателствената съвкупност. В анализа на доказателствените източници съдът е кредитирал показанията му дотолкова, доколкото те се подкрепят от други независими източници, държейки сметка за компрометиращата близост на свидетеля с подсъдимите и инкриминираните събития. Обобщено, съдът не е нарушил разпоредбата на чл.303 от НПК, признавайки касатора за виновен по чл. 243, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 /за 8 броя банкноти /и по чл.244, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 вр.чл.20, ал.3 и ал.4 и чл.18, ал.1 от НК от НПК, тъй като осъдителната присъда, в тази част не почива на предположения, а на логически конструкции, изградени върху факти, установени по предвидения в НПК ред. Искането на подсъдимия за пълно оправдаване не може да бъде удовлетворено, а не е налице и касационното основание по чл. 348 , ал.1, т.2 от НПК, налагащо връщане на делото за ново разглеждане.     По жалбата на Д. Я. Г.     Жалбата е неоснователна. Основният акцент в нея поставен върху оспорване на авторството, което настоящият състав намира за доказано съгласно стандарта на чл. 303 от НПК. За да приеме, че подсъдимият е изготвил пет неистински банкноти с номинал от петдесет лева, като върху принтирано копие залепвал холограмна лента от истинска петлевова банкнота, съдът се е позовал на гласни доказателствени средства – показанията на свидетелките С. и Ц. , веществените доказателства – иззетите от дома на подсъдимия многофункционално устройство , банкноти , инструменти и пособия, и експертните заключения, свързващи категорично намерените неистински парични знаци с иззетата апаратура. Не е вярно твърдението на подсъдимия, че предходните инстанции са се позовали единствено на направените от него под натиск самопризнания пред дознател, т.е . допуснали са нарушение на чл.116 от НПК. Предходните инстанции не са имали процесуална възможност и не са ценили обясненията , дадени от подсъдимия в досъдебната фаза. Те са обсъждали само обясненията , които той е направил пред първостепенния съд, а те не се различават от поддържаната в касационната жалба позиция, отричаща авторството на деянието. Неоснователно е и оплакването за пренебрегване на данните ,уличаващи свидетеля П в извършваненето на престъплението, за което е осъден касаторът. Въззивният съд е дал аргументиран отговор защо отхвърля доводите на подсъдимия Я, изложени в подкрепа на тази версия. Право на прокуратурата е да повдига и поддържа обвинението по престъпления от общ характер поради което съдът правилно е отказал да коментира съставомерност на действията на свидетеля Д, установени в настоящия процес. По-важно обаче е да се изтъкне , че неговото участие в процеса в качеството на свидетел не е засегнало правото на защита на подсъдимите, тъй като показанията му не се единственият източник на уличаващи ги доказателства. Установените по делото факти правилно са квалифицирани като престъпление по чл .243, ал.1 от НК, но, предвид изложеното по-горе във връзка с касационната жалба на Б. М. , престъплението не е извършено в съучастие и въззивното решение подлежи на корекция в тази част. Искането на касатора за преквалификация по чл. 244, ал.1 от НК – за прокарване в обръщение на подправени парични знаци, е лишено от доказателствена основа и не може да бъде удовлетворено. Касационната проверка на обжалваното решение не разкри данни за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание пет години лишаване от свобода. Въззивният съд е намалил санкцията до легалния минимум, предвиден от законодателя. По този начин тя е станала адекватна на степента на обществена опасност на деянието със всичките му специфични белези като малкия брой на подправените банкноти и средното им качество, както и на обществената опасност на дееца, основно характеризиран с многобройни осъждания и паразитен начин на живот. Не са установени многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито изключителност на някое от тях, за да имат място разсъждения за приложението на чл. 55 от НК , позволяващ наказание под определения в чл. 244 , ал.,1 от НК минимум. Ето защо въззивното решение не подлежи на изменение в санкционната му част относно подсъдимия Д.   По жалбата на подсъдимия Ж. Г. К.   Жалбата е неоснователна в частта, с която се атакува процесуалната дейност на въззивния съд при установяване на правнорелевантните факти. Съдържанието на въззивния акт опровергава твърденията на касатора за проявен от съда избирателен подход към доказателствените средства и игнориране на направените от защитата му възражения за достоверността на част от тях. Апелативният съд е възприел напълно фактическата обстановка, установена от първата инстанция относно престъпната дейност на К. , и по този начин е споделил извършената от нея проверка на доказателствените източници. Съвпадналите по този начин изводи на предходните инстанции за надеждността на данните в показанията на свидетелката Г, са направени в съответствие с изискването на чл.107, ал.5 от НПК за внимателна проверка. Свидетелката категорично посочила К. като лицето, което е закупило от нея железарски стоки, плащайки с петдесетлевова банкнота, която Г. предала на колежката си заедно с оборота. Свидетелката заявила пред съда , че в същия ден не е имала оборот с други банкноти със същия номинал. Разпознаването на неистинската банкнота е станало на следващия ден, поради което е изключена възможността фалшификатът да е попаднал в железарския магазин чрез друго лице, а не чрез подсъдимия. Касационната жалба е основателна единствено в частта й относно справедливостта на наказанието. Предмет на престъплението е само една банкнота, а продължаваната престъпна дейност на подсъдимия е ограничена до две деяния, осъществени в един ден , при което първото останало във фазата на опита по независещи от извършителя причини. Отрицателното въздействие на тази дейност върху обществените отношения, защитени от чл. 244, ал.1 от НК, не се отличава с голяма тежест, поради което и степента на обществената опасност на деянието не е висока и следва да намери отражение в размера на санкция, близък до долната граница, предвидена в закона за този вид престъпления. Въззивният съд е надценил значението на високата степен на обществена опасност на дееца, обусловена от криминалното му минало и проявената упоритост в пласирането на подправената банкнота, приемайки за справедливо наказанието от четири години лишаване от свобода. За постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК настоящия съдебен състав намира за достатъчно подсъдимият да изтърпи три години лишаване от свобода . Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1,т.2 и т.3 в вр. с чл.348 , ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 96 от 05.08.2009 г. по внохд № 94/ 2009 г. на Апелативния съд в гр. Б. в частта му, с която подсъдимият Б. Н. М. е признат за виновен в изготвянето на 5 броя неистински банкноти с номинал от петдесет лева в условията на продължавана престъпна дейност, действайки като подбудител и помагач на подсъдимия Д. Я. Г., и вместо него постановява : ПРИЗНАВА подсъдимия за невинен и го оправдава по повдигнатото обвинение по чл.243, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал. 4 от НК . ИЗМЕНЯ решение № 96 от 05.08.2009 г. по внохд № 94/ 2009 г. на Апелативния съд в гр. Б., като намалява наложеното на подсъдимия Ж. Г. К. наказание лишаване от свобода от четири на три години. Оставя в сила обжалваното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.