4 РЕШЕНИЕ № 34 С., 01.02. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Ан. И., като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1032/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Я. Г. З. е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение № 63 от 16.06.2011 г. по гр. д. № 905/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение № 226 от 08.08.2006 г. по гр. д. № 46/2005 г. на Районния съд [населено място], е отхвърлен предявен от молителката иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че наследодателката й М. Г. В. е била собственица преди колективизацията на нива в м. „К.” с площ 4.500 дка и ливада в м. „Г.” с площ 2.000 дка, двете в землището на [населено място], при посочени съседи. Молителката счита, че това решение противоречи на влязлото в сила решение № 226 от 08.08.2006 г. по гр. д. № 46/2005 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която искът с предмет описаните две земеделски земи е уважен, и иска то да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Подадени са и молби от Д. Б. В. и Г. Б. В., които при основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК искат да бъде отменено влязлото в сила решение № 226 от 08.08.2006 г. по гр. д. № 46/2005 г. на Районния съд [населено място], потвърдено с решение № 33 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 1192/2008 г. на Благоевградския окръжен съд и решение № 616/10 от 07.10.2010 г. по гр. д. № 1605/2009 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., в частта, с която искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е уважен за четири от имотите по исковата молба. Подадени са писмени отговори от Я. Г. З., която счита молбата за отмяна на Д. и Г. Б. В. за просрочена, а по същество - за неоснователна; и от А. Б. В., М. И. В. и Л. Б. В., които считат, че молбата на Я. Г. З. е неоснователна, а молбите на Д. и Г. В. са основателни. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Предмет на иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Я. Г. З. срещу А. Б. В., М. И. В. и Л. Б. В., Д. Б. В. и Г. Б. В., са шест земеделски земи, находящи се в землището на [населено място]. С решение № 616/10 от 07.10.2010 г. по гр. д. № 1605/2009 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, в сила е оставено въззивното решение № 33 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 1192/2008 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която първоинстанционното решение № 226 от 08.08.2006 г. по гр. д. № 46/2005 г. на Районния съд [населено място] е потвърдено в частта, с което искът е уважен по отношение на имотите в местностите „Конски гроб”, „Голяма ливада”, „О.” и „С.”. Молбите за отмяна, подадени от Д. Б. В. и Г. Б. В., имат за предмет така означената част от влезлия в сила съдебен акт. Молителите твърдят, че вследствие нарушаване на съответните правила по призоваването, са били лишени от възможност да участват в делото - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. По делото липсват данни кога молителите са узнали за влязлото в сила на 07.10.2010 г. решение, поради което подадените на 12.09.2011 г. молби за отмяна не са просрочени. По същество молбите за отмяна, подадени от Д. Б. В. и Г. Б. В., са основателни. Данните по делото сочат, че молителите не са намерени на посочения в исковата молба адрес: [населено място], [улица], както и че същите пребивават на адресите, които сега са посочени в подадените от тях молби за отмяна. Така, адресът на Д. Б. В. е [населено място], [община], област В., [улица], но от него молителят не е бил призован за нито едно от заседанията в трите инстанции; адресът на Г. Б. В. е [населено място], [улица], на който му е била връчена призовка за съдебното заседание на 12.10.2005 г. на първоинстанционния съд - л. 112 по гр. д. № 46/2005 г. на Районния съд [населено място] /при това положение призоваването на същия чрез публикация в „Държавен вестник” не следва да се взима предвид/. Съобщенията до двамата молители за първоинстанционното решение и възможността то да бъде обжалвано пред въззивния съд са връчени на Л. Б. В. - техен брат /л.л. 186, 187/, но той не е домашно лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./ - живее в [населено място], [улица], не е съдебен адресат - чл. 42 ГПК /отм./, не е, а не би могъл и да бъде техен пълномощник, така че връчването не може да се счита за редовно. За заседанията на въззивния съд, който с решение № 134 от 31.07.2007 г. по гр. д. № 1193/2006 г. оставил в сила първоинстанционното решение, както и по гр. д. № 5373/2007 г. на ВКС на РБ, V-то г. о., когато с решение № 1268/08 от 12.11.2008 г. въззивното решение е обявено за нищожно, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, молителите са уведомявани чрез Л. Б. В.. Същият е начинът на призоваване и по гр. д. № 1192/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, който с решение № 33 от 07.04.2009 г. потвърдил първоинстанционното решение, като съобщенията за това въззивно решение са връчени на адвокат Щ. - процесуален представител на противната страна Я. Г. З. - приложени са на л.л. 25 и 26 по същото дело. Препис от подадената от останалите ответници касационна жалба, въз основа на която е образувано гр. д. № 1605/2009 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., е връчен на Д. Б. В. отново чрез адвокат Щ. /л. 75 от касационното дело/, а на Г. Б. В. препис не е връчен. След допускане на касационно обжалване с определение № 167/10 от 19.02.2010 г., за съдебното заседание на 28.09.2010 г. молителите са били призовани чрез публикация в „Държавен вестник”, бр. 58 от 30.07.2010 г. чрез адвокат Щ. от адрес: [населено място], [улица]. С решение № 616/10 от 07.10.2010 г. по гр. д. № 1605/2009 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, в сила е оставено въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за имотите в местностите „К. г.”, „Г. л.”, „О.” и „С.”. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че, с изключение призоваването на Г. Б. В. за производството пред първата инстанция, призоваванията, обявленията и съобщенията до молителите не са в съответствие с изискванията на ГПК /отм./ и на ГПК /от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./. Вследствие на нарушаване на съответните правила те са били лишени от възможност да участват в делото, което съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения, с които искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е уважен. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от връчване на преписи от исковата молба и от приложенията към нея заедно с призовката за първото заседание, на ответника Д. Б. В.. Молбата за отмяна, подадена от Я. Г. З., има за предмет въззивното решение № 63 от 16.06.2011 г. по гр. д. № 905/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено при новото разглеждане на делото, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявеният от нея иск е отхвърлен за два от имотите по исковата молба. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да обоснове наличие на поддържаното основание в разглеждания случай, молителката се позовава на чл. 280, ал. 2 ГПК, според чиято първоначална редакция не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв., а съгласно изменението на нормата според публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г. /в сила от същата дата/ - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Като изхожда от тази разпоредбата, молителката счита, че въззивното решение № 33 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 1192/2008 г. на Благоевградския окръжен съд не е подлежало на касационно обжалване, поради което, като е допуснал касационната жалба за разглеждане по същество, а впоследствие пререшил спор, вече разрешен с влязлото в сила решение № 226 от 08.08.2006 г. по гр. д. № 46/2005 г. на Районния съд [населено място], Върховният касационен съд е допуснал съществено нарушение на чл. 299, ал. 1 ГПК. Сочи, че въззивният съд при новото разглеждане на делото също не се е съобразил със силата на пресъдено нещо, с каквато се ползва решението на районния съд, и затова, като е отхвърлил иска, е постановил недопустимо решение. При това развитие на процесуалното правоотношение молителката счита, че са налице две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, поради което второто решение - това по гр. д. № 905/2010 г. на окръжния съд, следва да се отмени изцяло. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. т. 4 ГПК /от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, съответно по чл. 231, ал. 1, б. «г» ГПК /отм./, не е налице. Разпоредбата има предвид решения, ползуващи се със сила на пресъдено нещо, докато в разглеждания случай не може да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за имотите в м. „К.” и „Г.» са уважени. В тази част потвърждаващото го въззивно решение е било отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което искът в означената част е отхвърлен. Именно това е влязлото в сила решение, с което спорът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Друго решение, влязло в сила преди това решение, което да му противоречи, по делото не съществува. Извод в поддържания от молителката смисъл не може да бъде формиран в настоящото производство по отмяна, защото въпросът дали въззивното решение е подлежало на касационно обжалване от гледна точка на обжалваем интерес /цена на иска/ - чл. 280, ал. 2 ГПК, не е предмет на производството по молба за отмяна на влязло в сила решение. Той е предоставен за разрешаване в правомощията на Върховния касационен съд, действащ като касационна инстанция, и становището му по този въпрос не може да бъде преразглеждано в производството по извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения. В обобщение, молбата, подадена от Я. Г. З., за отмяна на въззивното решение в частта, с която искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен, следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Я. Г. З., за отмяна на влязлото в сила решение № 63 от 16.06.2011 г. по гр. д. № 905/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по молби за отмяна, подадени от Д. Б. В. и Г. Б. В., влязлото в сила решение № 616/10 от 07.10.2010 г. по гр. д. № 1605/2009 г. на ВКС на РБ, І-во г. о. и потвърдените с него решение № 33 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 1192/2008 г. на Благоевградския окръжен съд и решение № 226 от 08.08.2006 г. по гр. д. № 46/2005 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е уважен за имотите в местностите „К. г.”, „Г. л.”, „О.” и „С.”, и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Районния съд [населено място], който да започне от връчване на преписи от исковата молба и от приложенията към нея заедно с призовката за първото заседание, на ответника Д. Б. В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: