Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * заповед за изпълнение * изменение на иска


РЕШЕНИЕ

№ 1

София, 10.04.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 23.01.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 335 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Н. П. от [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 300 от 12.10.2016 г., по т.д.№ 333/2016 г., в частта, с която след обезсилване на първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 39 от 28.01.2016 г., по т.д.№ 818/2012 г., делото е върнато на същия съд за произнасяне по първоначално предявения установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК.
С касационната жалба е въведено оплакване за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок, касационно основние по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован със съображения за липса на правен интерес за ищеца от връщане на делото за ново разглеждане от ПОС. Тезата на касатора е, че отменяйки разпореждането на Пловдивския районен съд от 24.08.2012 г., по ч.гр.д.№ 8925/12 г. за незабавно изпълнение, въззивният съд се е произнесъл и по същество на подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение, отхвърляйки го като неоснователно. Наличието на влязло в сила определение на ПОС, с което заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу настоящия касатор, като солидарен длъжник е отхвърлено, изключва допустимостта на исковото производството по чл. 422, ал.1 ГПК. Поради това в разглежданата хипотеза недопустимо се явява и постановеното с обжалвания съдебен акт на въззивния съд връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения до изменението му в осъдителен, положителен установителен иск.
При условията на евентуалност се поддържа и оплакване за неправилност на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, поради необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила - касационно основание по чл.281, т.З ГПК.
Основното възражение на касатора е срещу законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че независимо от отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и на самата издадена заповед за изпълнение, последвани от отхвърляне молбата на насрещната по касационната жалба страна [фирма] за издаване на заповед въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, производството по иска по чл.422 ГПК не следва да бъде прекратено, а следва делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Касационното обжалване на горепосоченото въззивно решение е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 491 от 27.07.2017 г., на осн. чл.280, ал.1, т.З ГПК по отношение на определения за обуславящ изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с предпоставките, при които е допустимо изменение на предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца, в хипотезата на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е отменена, а искането на заявителя за издаването и - отхвърлено, като неоснователно.
Ответникът по касационната жалба [фирма] възразява по основателността на въведените касационни основания.
Счита, че доколкото издадената въз основа на документ по чл.417 ГПК заповед за изпълнение не е обезсилена от Пловдивския окръжен съд с постановеното определение по № 629/27.02.2013 г., по ч. гр. д. № 3268/ 2012 г., то за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК и доводите в касационната жалба, в противна насока са неоснователни. Според изразеното становище, наличието на валидна заповед за изпълнение, по отношение на която действащия ГПК не предвижда правна възможност за отмяната и, изключва да е налице друга възможна и допустима от процесуалния закон защита на ищцовата страната, което несъмнено определя и правния и интерес от предприетата такава по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Останалите ответници по касационната жалба не заявяват становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд, след като е обезсилил решението на ПОС, с което [фирма], гр. П., Д. Н. П., и К. А. Г. са осъдени да заплатят солидарно на ..У. Б."АД, за клон [населено място], присъдените суми, като дължими на основание договор за револвиращ кредит № КБ -1218/15.07.2009 г. и възлизащи на 750 000 лв., главница, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 10.10.2012 г. до окончателното и изплащане; 33 518.75 лв. -възнаградителна лихва по т.4.1 във вр. с т.7.2 от този договор ; 6 852.09 лв. -лихва по т.4.2 върху просрочената главница за периода 12.05.2012 г. -05.06.2012 г.; 1750 лв.- наказателна лихва по т.4.3 от договора за периода 21.12.2011 г. -05.06.2012 г., въззивната инстанция е приела, че определението, с което, на осн. чл.214, ал.1, пр.З ГПК, е допуснато изменение на предявения от ищцовата Банка установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК в осъдителен такъв - за неизпълнение на договорни задължения, е незаконосъобразно и доколкото измененият осъдителен иск е недопустим, поради отсъствие на правен интерес за ищеца при необезсилена заповед за изпълнение, недопустим се явява и постановеният от ПОС съдебен акт.
Изложени са съображения, че законовата уредба на заповедното производство позволява обжалване единствено на разпореждането за незабавно изпълнение, което изключва да е налице процесуална възможност по действащия ГПК за обжалване на самата заповед за изпълнение, извън частта и за деловодните разноски. Следователно не може да се приеме, че с влязлото в сила определение на ПОС по ч. гр. д. № 3268/2012 г. се отменя или обезсилва самата заповед за изпълнение и издадения изп.лист, въпреки неточно формулирания диспозитив, а се отменя единствено разпореждането за незабавно изпълнение. Поради това и постановеното от ПОС отхвърляне на заявлението на ..У. Б."АД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, подадено по ч.гр.д.№ 8925/12 г. на ПРС, като неотносимо към вече издадената заповед за изпълнение, а към спиране на изп.производство, образувано въз основа на същата, не е породило правни последици. Обстоятелството, че с влязлото в сила определение на ПОС по ч.гр.д.№ 3268/2012 г. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта по чл.417 ГПК, без да се засяга същата извън частта и за деловодните разноски, според съжденията в съобразителната част на обжалваното въззивно решение, означава, че и правният интерес на ищеца от предявения положителен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК не е отпаднал с постановяване на цитирания съдебен акт на ПОС. По гореизложените съображения и позовавайки се на задължителната практика на ВКС, според която осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК е допустим, но само след обезсилване на издадената заповед за изпълнение по предвидения в закона процесуален ред - чл. 415, ал.2 ГПК, или по искане на касатора заявител, решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е приел, че предпоставките на закона за изменение на първоначално предявения от ищцовата Банка установителен иск в осъдителен не са били налице. С оглед констатираната недопустимост на решението на ПОС по изменения осъдителен иск Пловдивският апелативен съд е счел, че то подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за произнасяне от първостепенния съд по първоначалния, неправилно изменен положителен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК.
1.По правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: Със задължителните за съдилищата разяснения в т. 11 б. на TP № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС приема, че искът по чл.422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес, но с оглед спецификата на това производство и обусловеността му от издадена в заповедното производство заповед за изпълнение, неприложими се явяват правилата за изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение размера на иска. Посочено е, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, но при условията на евентуалност. Затова и преминаването от установителен към осъдителен иск за вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, е недопустимо. Наред с това според задължителните постановки в т. 13 на TP № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС с решението по установителния иск по чл.422 ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се полза издадената вече заповед за изпълнение. Затова ако с решението по иска бъде признато съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, тя влиза в сила и това вземане подлежи на изпълнение. Ако с решението исковата претенция по чл.422 ГПК бъде отхвърлена, то в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по 417 ГПК, съгласно чл.422, ал.З ГПК изпълнението се прекратява, без да е необходимо обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. При прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК, извън хипотезите на постигната между страните по делото спогодба и на констатирано от решаващия съд влизане на заповедта за изпълнение в сила, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване.
В съгласие с горецитираните задължителни постановки е формирана практика на касационната инстанция, която обективирана в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 141 от 06.11.2014 г., по т.д.№ 2706 / 2013 г., №41 от08.04.2015 г., по т.д.№ 653/2014 г. на II т.о..№ 168 от 01.10.2013 г., по т.д.№ 1332/13 г. на II т.о., № 88 от 27.05.2011 г.. по т.д.№ 598/10 г. на II т.о.,№ 78 от 16.05.2012 г., по т.д.№ 511/2011 г. на II т.о., № 152 от и др., е в смисъл, че правният интерес от предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск би отпаднал само ако заповедта за изпълнение е обезсилена в хипотезите на чл.411, ал.2, т.З и т.4 ГПК, по чл.415,ал.2 ГПК с актове на съда в заповедното производство, респ. на въззивния съд в съответствие с разясненията в TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е още, че за да са налице предпоставките на чл.214, ал.1, пр. 3 ГПК за преминаване от установителен към осъдителен иск, тези актове за обезсилване на издадената заповед за изпълнение трябва да са влезли в сила до приключване на съдебното дирене в първата инстанция в производството по иска, основан на чл.422 ГПК. Следователно в исковото производство по чл.422 ГПК е недопустимо преминаване от установителен към осъдителен иск по реда на чл.214, ал.1, пр.З ГПК, когато разпореждането за незабавно изпълнение е отменено по реда на чл.419, ал.1 ГПК и е обезсилен издадения въз основа на него изпълнителен лист, тъй като те нямат за последица обезсилване на заповедта за изпълнение. В този см. при издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена, кредиторът няма право на избор относно вида на иска. чрез който следва да защити вземането си, предмет на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че съобразено възприето разрешение, което изцяло споделя, отговорът на изведения правен въпрос е, че влязло в сила определение, с което по реда на чл.419 ГПК е отменена по сщество издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и искането на заявителя за издаването и - отхвърлено, като неоснователно няма за последица обезсилване на издадената заповед за изпълнение, поради което не се отразява на правния интерес на ищеца да защити вземането си чрез специалния положителен установителен иск по чл.422 ГПК и на допустимостта на този иск .
II. По основателността на касационната жалба:
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Гореизложените съображения и данните по делото дават основание на настоящия съдебен състав да не сподели тезата на касатора, останала невъзприета и от състава на Пловдивския апелативен съд, че правният интерес от разглеждане на първоначално предявения от ищеца установителен иск по чл.422 ГПК е отпаднал, поради което постановеното от въззивната инстанция връщане на делото за ново разглеждане от ПОС, след обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, е незаконосъобразно.
Независимо от явното противоречие между съобразителната част и диспозитива в определение № 629/ 27. 02.2013 г., по ч.гр.д.№ 3268/2012 г. на ПОС, непрецизната формулировка на последния и постановяване на съдебния акт от състава на въззивния съд, в частта му относно законосъобразността на издадената заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 8925/12 на ПРС и основателността на подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, извън рамките на правораздавателната му власт, определени от законодателя в чл.419 ГПК, той в същността си, както правилно е счел и Пловдивския апелативен съд, касае единствено спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист и разпореждането за незабавното и изпълнение. Следователно доколкото процесната заповед за изпълнение не е обезсилена по предвидения от законодателя процесуален ред, правилно въззивната инстанция е счела, че допуснатото по реда на чл.214, ал.1, пр.З ГПК от ПОС изменение на иска по чл.422 ГПК в осъдителен е в нарушение на процесуалния закон и е довело до постановяване на недопустим първоинстанционен съдебен акт. С оглед вида на констатирания порок законосъобразно е обезсилено решението на ПОС и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд.
Отделен в тази вр. остава въпросът за валидността на определение № 629/27. 02.2013 г., по ч.гр.д.№ 3268/2012 г. на ПОС в частта, с която по същество е отменена заповедта за изпълнение по ч. гр.д.№ 8925/12 на ПРС и е отхвърлено заявлението на заявителя за издаването и, както и процесуалният път, който последният е следвал да предприеме за защита срещу този порок, за да охрани интересите си, но като ирелевантен в настоящето производство той не следва да бъде подробно обсъждан.
При този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.З ГПК на ответника следва да бъдат присъдени претендираните с отговора на касационната жалба деловодни разноски, възлизащи на сумата 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
определено по Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.37
ЗПП.
Водим от горното и на осн. чл. 293, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 300 от 12.10.2016 г., по т.д.№ 333/2016 г..
ОСЪЖДА Д. Н. П. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 150 лв./сто и петдесет лева/, юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: