Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 24.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1889 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 170 от 04.04.2-13г.. по касационна жалба на Д. С. У. е допуснато касационно обжалване на решение № 360 от 25.10.2012г. по гр.д.№ 526/2012г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1538/02.05.2012г. по гр.д.№ 1344/2010г. на РС-Сандански. С последното е отхвърлен като неоснователен иска за делба предявен от касатора против Л. В. В. и К. Д. В. по отношение на апартамент № 12, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ 54,51 кв.м. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като в производството за съдебна делба съдът определя действителните права на страните, като преценява включително и възражения за липса на прехвърлителен ефект на сделка. Ответниците по касация Л. В. В. и К. Д. В. считат жалбата за неоснователна, тъй като са владели процесния апартамент в период по-дълъг от пет години и са го придобили по давност като добросъвестни владелци, защото са купили от несобственик без да знаят това. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: съсобственик чийто права са засегнати с прехвърлителна сделка от друг съсобственик може ли да защити правата си в делбеното производство. Съдебната практика /Р № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№ 23/09 І гр.о. и Р № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/10 І гр.о./ приема, че в делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните. Нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не създава права, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, респективно повече права от колкото притежава. Сделката е действителна, но този нотариален акт не може да се противопостави на истинския собственик. Последният може да установи правата си не само в спор за собственост, а и в производство за делба, където решението за допускане до делба се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, на които е поискана делба са съсобственни и при какви квоти. В делбеното производство не могат да се предявяват конститутивни искове за потестативни права, освен изрично предвидените в чл. 343 ГПК тъй като с тях се създава съсобственост със самото решение, а иска за делба също е конститутивен. Установяването, че прехвърлителят не е притежавал правата, с които се е разпоредил обаче става с установителен, или осъдителен иск, а не с конститутивен. Освен това с решението, с което се допуска делба не се създава съсобственост освен при накои от оспорванията по чл. 343 ГПК. То има установително действие - с него се установява кои имоти от тези, на които е поискана делба са съсобствени, между кои лица от страните в производството и при какви квоти. Затова в тази фаза на делбата следва да се разгледат и оспорванията на правни сделки, с които някой от съсобствениците се е разпоредил с повече от колкото притежава, или е поискал и е бил признат за собственик с констативен нот. акт. При оспорване на правата, удостоверени с тези нотариални актове, те не се ползват с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на право на собственост на прехвърлителя, или на молителя за издаване на конститутивен нот. акт по чл. 537, ал.1 или 2 ГПК./ т.1 ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК/. Тези констатации при оспорване. не обвързват съда. Доказателствената тежест обаче е за този, който оспорва признатите с констативен нот. акт права. Относно нотариалните актове за сделки, този който твърди и се позовава на деривативно придобиване на правото на собственост и ограничени вещни права, при оспорване следва да докаже, че праводателят му е бил собственик. На това придобивно основание в делбеното производство може да се противопостави и оригинерно придобиване и подобно възражение също следва да бъде обсъдено от съда. Делбеният съд следва да разреши колизията на права върху делбените имоти, за да установи действителните права на страните. Особеностите на делбоното производство не изключват, а напротив налагат тази преценка По касационната жалба. Между Г. С. Т. и Е. Д. Т. е сключен граждански брак на 11.10.1987г., който е прекратен с развод на 29.06.1993г. По време на брака с договор за продажба от 12.07.1990г. са придобили процесния апартамент. Г. Т. е починал на 03.04.2005г. и е наследен от сина си И. Г. Т.. Приживе Г. С. Т. е продал същия апартамент на Г. С. Г. с н.а. № 33,т.І/27.01.1995г. От показанията на св. М. и А. обаче се установява, че Г. Т. е живял в апартамента до смъртта си и не е имало спорове. Наследникът на Г. Т. – сина му И. Т. се е снабдил с констативен н.а. 176/08.06.2005г., с който е признат за собственик по наследство и давност на целия апартамент и с н.а. № 69 от 24.03.2006г. го е продал на Л. В. В. и К. Д. В.. Свидетелите установяват без противоречия, че от тази сделка те живеят в апартамента след като са го подобрили. Бившата съпруга Е. Д. е дарила на сина си Д. С. У. своята ½ ид.ч. от прекратената съпружеска общност от апартамента с н.а. № 67,т.І/02.04.1999г. С молби-уточнение, ищецът е поискал Л. и К. В. да се конституират в делбеното производство като ответници и да се допусне делба при квоти 1/2 ид.ч. за него и общо ½ ид.ч. за тях. Ответниците са конституирани по-късно и са направили възражение за придобиване на имота по давност като добросъвестни владелци. Искът за делба е предявен първоначално на 21.10.2010г., против И. Т., но по отношение на него е оттеглен. По искане на ответниците, той е конституиран като трето лице-помагач. РС е приел, че оспорването от ищеца на правата на ответниците за ½ ид.ч от апартамента им е непротивопоставимо. Ищецът следва да докаже правата си в исково производство за собственост. Недопустимо било съединяването на иск за делба с иск за установяване на съсобственост. Въззивната инстанция е възприела и преповторила тези мотиви. Посочила е, че ако един от съсобствениците се е разпоредил с цялата вещ, засегнатия съсобственик следва да защити правата си с иск за собственост, а не в делбеното производство, поради което е отхвърлен иска за делба. Предвид отговора на поставения правен въпрос, въззивното решение е постановено при портиворечие с процесуалните правила, което налага отмяна на решението. Поради това, че възражението за давност на ответниците като добросъвестни владелци не е обсъдено изобщо, на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото следва да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав за постановяване на решение, с което по същество да се прецени и това възражение. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 360 от 25.10.2012г. по гр.д.№ 526/2012г. на ОС-Благоевград ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ