Ключови фрази
Частна касационна жалба * прекратяване на производството по делото * недопустимост на иск * надлежна страна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 508
София, 16.07. 2015 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2791 по описа за 2015 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от К. Ц. Ц., в качеството му на управител на етажната собственост на сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], действащ чрез адв. П. Т. и адв. Р. Д., преупълномощен от адв. К. Т., срещу въззивно определение № 145/20.02.2015 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 64/2015 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
Представено е изложение с основания за допускане на касационното обжалване, както и копия от съдебните актове, на които се позовава жалбоподателя.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
К. Ц. Ц., в качеството на управител на етажна собственост на сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], е предявил против И. К. И. иск за сумата 25 425,79 лв, дължима по договор за цесия, сключен с кредитора на ответника - [фирма], както и 1 847,34 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, натрупана в периода 19.12.2013 г. – 04.09.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окночателното погасяване на задължението.
Въззивният съд, като потвърдил определението на първостепенния Варненски окръжен съд намерил иска за недопуостим поради липса на активна процесуална легитимация. Съдът се е аргументирал с това, че управителят на ЕС осъществява процесуално представителство, но само в изрично предвидените в чл. 23 ал.4 от ЗУЕС хипотези, а именно: по исковете, предявени срещу собствениците във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон; по искове срещу трети лица, но само във връзка с общите части, той представлява собствениците, ако бъде изрично упълномощен от общото събрание. Посочил е, че управителят на ЕС не може да сключва търговски сделки от името на етажната собственост, защото тя не представлява обособен правен субект.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: в правомощията ли е на съда да проверява правилността и законосъобразността на взетите решения от Общото събрание на етажната собственост, които са влезли в сила поради необжалваемост; в правомощията ли е на Общото събрание на етажната собственост да вземе решение за довършване и въвеждане в експлоатация на изградена в груб строеж сграда – етажна собственост, като определянето на начин и размер на паричните вноски за разходи в тази връзка; Общото събрание на етажната собственост може ли да сключва търговски сделки от името на етажната собственост; липсата на активна процесуалноправна легитимация обуславя ли недопустимост на иска, при условие, че ищецът твърди, че е носител на претендираното право.
Въпросите относно законосъобразността на решения на ОС на ЕС за довършване и въвеждане в експлоатация на сградата са неотносими към постановеното от въззивния съд, който не е изхождал от наличие на такива, за да приеме, че управителят на ЕС не може да представлява етажните собственици по дела, от вида на настоящото, съответно до крайното му заключение, че липсва процесуална легитимация и искът е недопустим.
Останалите правни въпроси, обобщени и уточнени от касационната инстанция – в какво се изразява преценката на съда за наличие на процесуална легитимация и във връзка с тази преценка допустимо ли е да проверява законосъобразността на влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост относно сключване на сделки, са от значение за постановения резултат. Разрешението на Варненския апелативен съд противоречи на принципното тълкуване, дадено с решение № 5/06.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 47/2010 г. на ІІІ ГО, на което се позовава касаторът, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Както е изяснено и в цитираното решение на ВКС, в отговора по чл. 290 ГПК, процесуалната легитимация на страните по делото следва от правното твърдение на ищеца за това кои са страните по спорното материално правоотношение.
В решение № 61/13.06.2014 г. по гр.д. № 3306/2013 г. на ВКС ІV ГО е прието, че за допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство. Варненският апелативен съд е изходил за наличието на процесуална легитимация от това дали управителят на етажната собственост е имал представителна власт да действа от името и за сметка на етажните съсобственици при сключване на сделките, от които черпят права по предявения иск – обстоятелства, имащи отношение единствено към основателността, не и към допустимостта на иска. Друг е въпросът кой може да възразява, че страни по сделка не са надлежно представлявани и какви са последиците, ако е сключен договор от името и за сметка на страна, която не е надлежно представлявана, но евентуално е приела последиците му. Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението.
Няма процесуална легитимация в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба – други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК – срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.
Когато исковата молба е подадена чрез представител - по закон или пълномощие, трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт. Ако представителят не е надлежно упълномощен, или макар и упълномощен не отговаря на условията по закон да осъществява процесуално представителство на страната, тогава исковата молба е нередовна. Съдът, съгласно чл. 7 ГПК е длъжен да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните и в подобен случай следва да укаже и да даде срок за надлежното предявяване на иска, с оглед констатирания порок във връзка с представителството на ищеца. Липсата на представителна власт няма отношение към процесуалната легитимация.
Варненският апелативен съд е допуснал смешение между процесуална легитимация (твърдение, че в полза на ищците – етажни собственици, съществува субективно материално право, засегнато от ответника), активна материалноправна легитимация (ищецът е действително носител на защитаваното чрез иска материално право, в случая - кредитор по силата на описаните в исковата молба сделки) и представителна власт (правомощието на едно лице да извършва от името и за сметка на представлявания правни действия – управителят К. Ц. да предяви иск в защита на правата на етажните собственици, породени от цесията).
По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.), се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда. Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги – по чл. 19 ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна сметка. Ако управителят не може да осъществява процесуално представителство, защото се касае за спор, извън категорията на посочените в закона, тогава съдът дава срок да се посочат трите имена, адресите и ЕГН на етажните собственици, от чието име е подадена исковата молба, съответно те да я приподпишат или заявят, че я поддържат. За това дали искът е във връзка с общи части на етажна собственост обаче не се изхожда от наличието на представителната власт на управителя да представлява етажните собственици по договора, от който са възникнали претендираните от тях права във връзка с общите части на етажната собственост. Както стана ясно по-горе, касае се за материални права, а не за процесуално представителство или за процесуална легитимация. В случая, в исковата молба се твърди, че ответникът – етажен съсобственик дължи на ищците - също етажни съсобственици сумата 25 425,79 лв. (процесуалната легитимация е налице). Твърди се още, че вземането е цедирано в полза на етажните собственици от бивш етажен собственик – [фирма] срещу негови задължения за довършване и въвеждане в експлоатация на сградата. Ако вземането е във връзка с общите части, то управителят на ЕС разполага с правомощие да представлява етажните собственици по предявения иск, като не е необходимо и изрично посочване на имената им. Както съдът вече изясни, можел ли е управителят да сключва от името и за сметка на етажните собственици договор за цесия, какви са последиците от цесията за страните по нея, са все въпроси, имащи отношение към материалноправния спор, а той се разрешава от съда със съдебно решение.
По така изложените съображения, въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдебноделоводните разноски, сторени в настоящото производство следва да се възложат с акта, с който се туря край на делото и с оглед изхода по него, по правилата по чл. 78 ГПК
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 145/20.02.2015 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 64/2015 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 145/20.02.2015 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 64/2015 г. и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: