Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                              № 197   София 30.11. 2009 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 04.11.2009 година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                    при секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ търг. дело №  352/2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. С решение № 652/08.01.2009 год. по гр. д. № 874/2008 год. Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение № 981/19.06.2008 год. постановено по гр. д. № 688/08год. на Пловдивския окръжен съд, с което З. “Български имоти” АД гр. С. се осъжда да заплати на ищците застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях поради последвалата смърт на наследодателя им Т. Ю. при ПТП, настъпило на 24.08.06 год. при управлението на лек автомобил “Ф”, рег. № К* от лицето Рафет С. Р. , застраховано при ответника, както следва: на Д. Ю. Ю. сумата от 30 000,00 лева, на Т. Т. Т., Д. Т. Т. и Д. Т. Т., сума от по 20 000,00 лева за всеки от тях, и на Т. Ю. Ю. и Ж. А. Ю., сумата от по 25 000,00 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва върху присъдените суми считано от 24.08.2006 год. до окончателното им плащане, както и да заплати на ищците съдебни разноски в общ размер на 2 000,00 лева. С оплаквания за процесуална недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, решението на въззивния съд се обжалва от З. “Български имоти” АД от гр. С.. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 7/77 год. на Пленума на ВС, поради което моли за обезсилването му, респ. отменяването му, и вместо него да се постанови друго, с което предявените в обективно и субективно съединение искове се отхвърлят изцяло, ведно с присъждане на направените във всички досегашните производства съдебни разноски. Ответниците по касация - Д. Ю. Ю., Т. Т. Т., Д. Т. Т., Д. Т. Т., Т. Ю. Ю. и Ж. А. Ю., чрез пълномощника си адвокат А. Б. , са подали отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявяват становище, че подадената касационна жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на Т. Ю. , починал при ПТП, настъпило на 24.08.06 год. при управлението на лек автомобил “Ф” рег. № К* от лицето Рафет С. Р. , който е бил застрахован при ответника.становено е от приложеното по делото НОХД № 941/07 год. на Пловдивския окръжен съд, че Рафет С. Р. е бил осъден да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди – по 40 000,00 лв. за Д. Ю. и по 30 000,00 лева за останалите петима ищци. Ответникът платил доброволно общо 50 000,00 лева – по 10 000,00 лева на първите четирима ищци – съпруга и деца на починалия при ПТП, и по 5 000,00 лева на родителите Т. Ю. Ю. и Ж. А. Ю.. В. съд е приел, че предявените в обективно и субективно съединение искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, за разликата между доброволно платените от ответника суми в общ размер на 50 000,00 лева, до размера на присъдените обезщетения от наказателния съд, са основателни, и поради това е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е изложил съображения за задължителността на влязлата в сила присъда за гражданския състав по смисъла на чл. 222 ГПК /отм./, за наличието на валидно възникнало застрахователното правоотношение “гражданска отговорност”, за съществуваща възможност за увреденото лице да претендира обезщетение по реда на чл. 45 от ЗЗД от деликвента, или пряко от застрахователя по чл. 226 ал. І от КЗ. Пловдивският апелативен съд не е споделил довода на ответника за недопустимост на исковете, поради това, че вече е било водено дело срещу деликвента в наказателния процес, а е приел, че макар и отговорността на застрахователя да е функционално обусловена от тази на деликвента, двата вида отговорност – на деликвента по чл. 45 ЗЗД и на застрахователя по чл. 226 ал. І КЗ, са самостоятелни и почиват на различни основания – съответно на деликт при първия иск и наличие на договорна връзка между застрахователя и собственика на увреждащото МПС при втория иск, и затова приема, че няма процесуална пречка да се заведе иск и против застрахователя, след като е бил воден такъв против извършителя на увреждането. ВКС състав на ІІ търговско отделение приема, че въззивното решение е процесуално недопустимо, поради следните съображения: Увреденото лице може да предяви иск против деликвента за заплащане на обезщетение, но може по свой избор да предяви и иск направо срещу застрахователя, чието задължение в рамките на застраховката “гражданска отговорност” е да обезщети вредата причинена от застрахования на третото увредено лице. Правото на иск против застрахователя и на иск против деликвента обаче не са комулативни и отговорността на застрахователя и на деликвента не е солидарна – т. 12 на ППВС № 4/75 год. В т. 8 на ППВС № 7/77 год. е прието, че когато застрахованото лице е получило обезщетение от застрахователя, то не може да търси обезщетение от деликвента до размера на застрахователното обезщетение. В обратната хипотеза, както е в процесния случай, след като ищците са осъдили прекия причинител на вредата - лицето Рафет С. Р. , те не могат да претендират обезщетение за същите вреди и от застрахователя, тъй като тяхното право вече е било упражнено директно срещу деликвента. Приетото в обратен смисъл от въззивния съд е довело до постановяване на недопустим съдебен акт, поради което и на основание чл. 293 ал.ІV ГПК, във вр. с чл. 270 ал. ІІІ, предл. 1-во от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено, като бъде обезсилено и решението на първоинстанционния съд, като постановено по недопустим иск, а производството по делото следва да се прекрати, ведно с присъждане на направените от касатора разноски в досегашните съдебни производства. Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,   Р Е Ш И:   ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 652/08.01.2009 год. по гр. д. № 874/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и оставеното с него в сила решение № 981/19.06.2008 год. постановено по гр. д. № 688/08год. на Пловдивския окръжен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА Д. Ю. Ю., Т. Т. Т., Д. Т. Т. и Д. Т. Т., от град П., ул. “. № 40, ет. 4, ап. 4, и Т. Ю. Ю. и Ж. А. Ю., от град П., ул. “. № 68, да заплатят на З. “Български имоти” АД гр. С., район “Т”, ж. к. “И”, ул. “. № 8, съдебни разноски в размер на 5 620,00 лева /пет хиляди шестотин и двадесет лева/.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ :