Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 44   София 31.03.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 25.03.2009 год. в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                     КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                  при секретар Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ т. д. № 447/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на “А” О. гр. С., летище София, бл. 1, вх. 2, ет. 2, ап. 20, подадена против решението от 21.03.2008 год. по гр. д. № 97/2008 год. на Софийския градски съд, ІV Д състав. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се уважи изцяло. В съдебно заседание жалбата се поддържа от а. С по съображения развити в писмена защита. Ответникът по касация – “А” ЕО. гр. С., ул. “. № 12, ет. 3, е подал писмен отговор, с който заявява становище по оплакванията в касационната жалба, като счита същите за неоснователни и моли за оставяне на жалбата без уважение. За да постанови обжалвания съдебен акт с който отхвърля иска на “А” О. гр. С. против “А” ЕО. гр. С. за сумата 2 791,82 лв., претендирана като възнаграждение по спедиционен договор съгласно фактура № 2100000794/26.10.2005 год., въззивният съд е приел, че между страните е сключен спедиционен договор за възлагане на превоза на продадени от ответника на търговско дружество в А. компютърни части. СГС приема, че спедиционният договор е неформален, а в случая сключването му е доказано от наличието на всички негови характеристики – страни, съгласие, извършване на превоз по представените товарителници, съставяне на фактура, посочена цена, предаване на фактурата на възложителя, частично плащане на възнаграждението. Независимо от горното се приема, че искът е неоснователен, защото ищецът не бил доказал изпълнението си по спедиционния договор, тъй като ищецът е задължен за резултат, и освен че трябва да сключи от свое име и за сметка на възложителя спедиционен договор, той трябва да му даде и сметка за извършеното, включително и като му представи необходимите документи, доказващи, че превозът е осъществен и, че товарът е достигнал до получателя си. ВКС ІІ т. о. приема следното: Въззивното решение е неправилно. Същественият материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. І ГПК по който се е произнесъл съдът и който е от значение за спора, е този за даване на сметка от страна на спедитора за изпълнение на възложената му работа, за способите за приемане на отчета, включително и за приложението на чл. 301 ГПК. Не е спорно, че страните са търговци по смисъла на ТЗ. Не е спорно, че процесният спедиционен договор е сключен - правилно е прието от СГС, че писмената форма не е условие за неговата действителност, а в случая сключването му е доказано от наличието на всички негови характеристики. С оглед препращащата норма на чл. 361, ал. ІІ ТЗ към правилата на комисионния договор, спедиторът е длъжен да даде сметка на възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка /вж. чл. 355 ТЗ/, за да възникне правото му да получи възнаграждение за извършената спедиционната услуга. Необосновано, с оглед доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че спедиторът не е дал отчет на доверителя за резултата от изпълнителната сделка. За последната, както и за мандата за сключване на превозния договор, формата е без значение. За да се приеме, че спедиторът е дал отчет по изпълнението на спедиционния договор трябва да се направи преценка дали извършените от него фактически действия налагат извод, че изпълнителна сделка е сведена до знанието на доверителя и, дали последният я приема. В процесния случай страните са съставили фактура № 2100000794/26.10.2005 год., като в нея са посочили номерата на транспортните документи с които е осъществен превоза на компютърните части за А. , като за ответника фактурата е подписана от лицето Г. Д. Във фактурата не е отбелязано качеството на това лице, но не се е твърдяло, че това лице не е представител на ответника, но дори и да се приеме че Д. не е представител на доверителя, налице е хипотезата на чл. 301 ТЗ, съгласно която, счита се, че търговецът потвърждава действията на лице действувало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. С подписването на фактура № 2100000794/26.10.2005 год. в която са посочени транспортните документи за извършения превоз, не само се потвърждава наличието на валидно сключен спедиционен договор, но се приема и отчета за извършената работа, тоест прехвърля се резултата от изпълнителната сделка, а това приемането на резултата се потвърждава и от последващато извършеното от ответника частично плащане по фактурата – с б. б. от 06.03.2006 год. са платени 300,00 лв. Предвид изложеното ВКС ІІ т. о. счита, че в процесния случай е доказано наличието на валидно сключен спедиционен договор, изпълнение по него и то не само по изпълнителната сделка, но и по отчетната такава, поради което за спедитора се поражда правото да получи неизплатеното му възнаграждание. С оглед на това следва да се отмени въззивното решение и на ищеца се присъди исковата сума, ведно с направените разноски във всички инстанции. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решението от 21.03.2008 год. по гр. д. № 97/2008 год. на Софийския градски съд, ІV Д състав и вместо него постановява: ОСЪЖДА “А” ЕО. гр. С., ул. “. № 12, ет. 3, да заплати на основание чл. 361 ал. І ТЗ на “А” О. гр. С., летище София, бл. 1, вх. 2, ет. 2, ап. 20, сумата 2 791,82 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 82 стотинки/, представляваща възнаграждение по спедиционен договор съгласно фактура № 2100000794/26.10.2005 год., ведно със законната лихва върху нея считано от 11.10.2006 год. до окончателното й плащане, както 635,52 лв./шестотин тридесет и пет лева и 52 стотинки/ разноски за всички съдебни производства.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: