6 Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 23.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 4894 по описа за 2017 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от А. И. Б., чрез адв. С. К., касационна жалба против решение № 188 от 21. 09. 2017 г. по гр. д. № 185/2017 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 09. 03. 2016 г. по гр. д. № 954/2015 г. на РС – Севлиево, с което е отхвърлен предявеният от А. И. Б. срещу Г. И. С. и С. Д. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давност на недвижим имот, находящ се в [населено място], обл. Габрово, с площ от 619, 39 кв.м., който имот по плана на новообразуваните имоти на [населено място], м. „К. б.“ (м. „Ф.“), одобрен със заповед № ... г., е нанесен като имот ...., при граници: път на [община], имот .... на А. Б. и имот .... на Г. И. С.. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на пар. 4 к ПЗР ЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 79, ал. 1 ЗС. Твърди се, че съдът, при преценка основателността на иска, не е съобразил обстоятелството, че в случая към влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ процедурата по възстановяване на собствеността е била приключила по отношение на праводателите на ищците и след 22. 11. 1997 г. е било възможно придобиване на собствеността върху имота по давност. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. Ответниците по касационната жалба Г. И. С. и С. Д. С., чрез адв. Н. Й. Н.-Г., изразяват становище за правилност на въззивното решение и искат потвърждаването му. С определение № 365 от 06. 07. 2018 г. по гр. д. № 4894/2017 г. на ВКС на РБ, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси, свързани с реда за възстановяване на собствеността върху земеделски земи включени в територии по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и с прилагането на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и възможността за придобиване по давност на имот, възстановени по ЗСПЗЗ. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване. Решенията на общинските служби по земеделие по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с които се възстановяват земи в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са постановени преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г., с който е въведена новата алинея 7 на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и е изменена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, като е предвидено, че за земи включени в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ поземлената комисия се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4 – пар. 4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Въвеждането на новата уредба, установяваща различен ред за възстановяване на собствеността върху имоти в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, няма погасителен ефект по отношение на придобити по реда и условията на предходната редакция на закона, с реституционни конститутивни решения по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, права на собственост, нито води до отпадането им. След 22. 11. 1997 г. няма забрана за придобиване по давност на имоти, собствеността върху които е възстановена по ЗСПЗЗ. Ако собствеността е възстановена до влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (22. 11. 1997 г.) давността от възстановяването до 21. 11. 1997 г. не се зачита и от 22. 11. 1997 г. започва да тече нов придобивен давностен срок, а ако е възстановена след 21. 11. 1997 г., давността започва да тече от момента на възстановяването. В посочения смисъл е и формираната практика на ВКС, служебно известна на настоящия състав, която се споделя - решение № 106 от 19. 05. 2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г., 2 г.о., решение № 262 от 13. 07. 2012 г. по гр. д. № 944/11г., 1 г.о., решение № 809 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г., 1 г.о., решение № 45 от 23. 02. 2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г., 1 г.о. и др. По основателността на касационната жалба: Делото има за предмет предявен от А. И. Б. против Г. И. С. и С. Д. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давност на описания по-горе недвижим имот. Твърди се, че имотът граничи с друг имот на ищеца, че от 1985 г. до 18. 09. 1915 г. (предявяване на иска) ищецът е владял процесния имот – оградил го е с бетонови колове и мрежа, засадил го е с орехи, ябълки, лози, лешници, къпини, само той го обработва и ползва, никой не му е пречил на владението и към предявяване на иска го е придобил по давност. Ответниците са оспорвали предявения иск като неоснователен. Претендират да са придобили собствеността върху имота при условията на съпружеска имуществена общност на основание договор за продажба, сключен с П. и Г. Г. И., с н.а. № .... г., а прехвърлителите им – на основание земеделска реституция. С решение № 39 от 9. 03. 2016 г. по гр. д. № 954/2015 г. на Севлиевския районен съд, потвърдено с решение № 143 от 22. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 91/2016 г. на Габровския окръжен съд искът е отхвърлен по съображения, че имотът попада в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила с издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и придобивният давностен срок по отношение на ищеца не е започнал да тече. Въззивното решение е отменено с решение № 73 от 02. 06. 2017 г. по гр. д. № 3791/2016 г. на ВКС на РБ, 2 г.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Дадени са следните указания: да се приеме като доказателство, на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК, констативен нотариален акт № .... г., признаващ права по реституция по ЗСПЗЗ в полза на праводателите на ответниците, и същият да се обсъди при преценка основателността на иска; да се изиска административната реституционна преписка, по която е постановено решението на ПК – С., въз основа на което е съставен констативният нотариален акт за собственост; да се укаже на страните възможността да ангажират съдебно-техническа експертиза с посочени в отменителното решение на ВКС задачи. При новото разглеждане на делото е постановено обжалваното въззивно решение, с което отново е потвърден първоинстанционният акт, отхвърлящ иска. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният имот от 619, 39 кв.м. е нанесен в плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № .... г., като поземлен имот ...., а по неодобрен кадастрален план на имоти в местностите „Ф.“ и „К. б.“ от 1985 г. е съставлявал част от имот № 2889 (последният е включвал както процесния имот .... от 619, 39 кв.м., така и имот .... от 1443, 36 кв.м.). Прието е, че в плана на новообразуваните имоти от 2006 г. са нанесени имоти, предоставени за ползване с актове по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, земи подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ и земи придобити от граждани преди 1989 г. Със заявление вх. № .... г. имотът е бил заявен за възстановяване от наследниците на Г. И. Г. (П. и Г. Г. Г.) и възстановен с решение № .... г. на ОСЗ – С., т. II.3 (като част от нива от 10 дка в м. „Ф.“, попадаща в терен по пар. 4 ПЗРЗСПЗЗ, включваща имоти № № .... и .... по неодобрения кадастрален план от 1985 г.). С констативен н.а. № .... г. П. и Г. Г. били признати за собственици на възстановените с цитираното решение земеделски земи, а с н.а. № .... г. продали спорния имот на ответниците Г. и С. С., които към този момент били съпрузи (гражданският брак между тях сключен на .... г.). От правна страна искът е приет за неоснователен. Прието е, че до предявяване на иска (5. 10. 2015 г.) са били налице законови пречки за придобиване на имота по давност от ищеца А. Б., тъй като имотът се намира в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и подлежи или на възстановяване, или на придобиване от ползвателите, а съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (обн. ДВ, бр. 107/18. 11. 1997 г.) изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането в сила на тази разпоредба, но не и преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. Прието е, че започналата през 1991 г. процедура по възстановяване на собствеността на наследниците на Г. И. Г. (П. и Г. Г.) не е приключила с издаване на заповед на кмета по пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и наследниците на Г. Г. не биха могли да защитят правото си на собственост срещу владелците на имота, поради което осъществяваното от А. Б. владение от 1992 г. до предявяване на иска не е довело до придобиване на правото на собственост по давност. Решението е неправилно. С оглед отговорите на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, основателни се явяват оплакванията на касатора за допуснати нарушения на пар. 4 к ПЗР ЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 79, ал. 1 ЗС. Незаконосъобразен е изводът на съда, че с постановеното в полза на наследниците на Г. И. Г. (П. и Г. Г.) решение № 222/14. 05. 1997 г. на ОСЗ – С., т. II.3, не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността върху нива от 10 дка в м. „Ф.“ („К. б.“), попадаща в терен по пар. 4 ПЗРЗСПЗЗ, включваща имоти № № ..., ... и ... по неодобрения кадастрален план от 1985 г., тъй като няма издадена заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Както бе посочено по-горе, решенията на общинските служби по земеделие, с които се възстановяват земи в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са постановени преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г., с който е въведена новата алинея 7 на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и е изменена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, като е предвидено, че за земи включени в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ поземлената комисия се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4 – пар. 4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване на собствеността, няма погасителен ефект по отношение на придобити по реда и условията на предходната редакция на закона права на собственост, нито води до отпадането им. В случая, решение № .... г. на ОСЗ – С., с което се възстановява собствеността на наследниците на Г. И. Г. върху имоти, включващи и процесния, е постановено преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/99 г., породило е конститутивно действие и е възстановило собствеността върху процесния имот на наследниците на Г. Г. - частни праводатели по сключения между тях и ответниците договор за продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, в сила от 22. 11. 1997 г., няма забрана за придобиване по давност на имоти, собствеността върху които е възстановена по ЗСПЗЗ – ако собствеността е възстановена до 21. 11. 1997 г., давността от възстановяването до 21. 11. 1997 г. не се зачита и от 22. 11. 1997 г. започва да тече нов придобивен давностен срок, а ако е възстановена след 21. 11. 1997 г., давността започва да тече от момента на възстановяването. В случая, собствеността е възстановена с решение № .... г. на ПК – С., поради което е било възможно придобиване на имота по давност след 22. 11. 1997 г. Установено е по делото, от събраните гласни доказателства, че от 1992 – 1993 г. до 5. 10. 2015 г. (предявяване на иска) ищецът А. И. Б. е владял процесния имот. Оградил го е, отглежда домати, краставици, картофи, засадил го е с овощни дръвчета и лози, поставил е кошери и отглежда пчели. От източната страна този имот граничи с друг имот на ищеца, застроен. Никой друг не е ползвал мястото, нито е пречил на осъществяваното от ищеца владение. Действията на ответника, изразяващи се в кандидатстване за финансово подпомагане пред ДФ „Земеделие“ и представяне, в тази връзка, пред съответния орган, на н.а. № .... г., с който е придобил по продажба имоти пл. № № ..., ... и ... по неодобрения кадастрален план от 1985 г., с обща площ 4500 кв.м., не представляват действия, прекъсващи осъществяваното от ищеца владение, нито водят до прекъсване или спиране течението на придобивния давностен срок в полза на ищеца. Към предявяване на иска ищецът е владял имота в продължение на повече от десет години и е бил придобил правото на собственост на твърдяното оригинерно основание – давност. Като е приел, че ищецът не е придобил имота по давност, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършване на съдопроизводствени действия и съгласно разпоредбата на чл. 293 и 295, ал. 2 ГПК, спорът следва да се реши по същество, като предявеният установителен иск за собственост бъде уважен. При този изход на делото С. Д. С. и Г. И. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на А. И. Б. сумата 1622, 20 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред всички инстанции. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 188 от 21. 09. 2017 г. по гр. д. № 185/2017 г. на Габровския окръжен съд и потвърденото с него решение № 39 от 09. 03. 2016 г. по гр. д. № 954/2015 г. на РС – Севлиево, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от А. И. Б. срещу Г. И. С. и С. Д. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик по давност на недвижим имот, находящ се в [населено място], обл. Габрово, с площ от 619, 39 кв.м., който имот по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 309/20. 07. 2006 г., е нанесен като поземлен имот № ...., при граници: път на [община], имот № .... на А. Б. и имот № .... на Г. И. С., а по неодобрен кадастрален план от 1985 г. е съставлявал част от имот № ... (включвал процесния имот ..... от 619, 39 кв.м. и имот .... от 1443, 36 кв.м. по ПНИ от 2006 г.) ОСЪЖДА Г. И. С. и С. Д. С. да заплатят на А. И. Б. сумата 1622, 20 лв. разноски по делото, направени при разглеждането му пред всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: