9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
[населено място] , 12.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май , през две хиляди и осемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1892/2017 год.,за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма] / в несъстоятелност / против решение № 95/18.04.2017 г. по т.д.№ 286/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение № 70/15.02.2016 г. по т.д.№ 124/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, за отхвърляне на предявените обективно и пасивно субективно съединени искове, с правни основания чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ, против ответника [фирма] /в несъстоятелност/,за прогласяване нищожни, по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма], сделки по прехвърляне - след началната дата на неплатежоспособността – 30.12.2009 г. - на имуществени права от масата на несъстоятелността на дружеството върху 37 бр. регистрирани международни търговски марки – в полза на приобретателя [фирма] / конституиран като съответник,производството спрямо който във въззивна инстанция е прекратено, а първоинстанционното решение - обезсилено с въззивното, необжалвано в тази му част /. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила: непроизнасяне по нищожност на атакуваните с исковете сделки, на общо основание – чл.26 ал.1 ЗЗД и неправилно приложение на нормата на чл.161 ГПК, предвид отказа на ответниците да представят намиращи се у тях частни документи, материализиращи спорните сделки, явяващи се от съществено значение за изхода на спора. От тяхното бездействие, според касатора, съдът е следвало да мотивира извод за сключване на сделките в устна форма, в противоречие с формата за действителност, съгласно чл.21 ал.3 ЗМГО / от последното се извежда и постановяване на решението в противоречие с материалния закон – преждепосочената норма /, както и сключването им като безвъзмездни сделки. При наличието на достатъчно данни за вписване в международния регистър при СОИС на нов притежател на марките - [фирма], според касатора съдът е бил длъжен служебно да събере доказателства относно основанието на прехвърлянето, след като се касае за приложението на императивна материалноправна норма, визираща основание за нищожност – чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ. Поради това, страната счита, че съдът е нарушил задължителните указания в ТР №1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Квалифицира произнасянето на въззивния съд като отказ да правораздава. Сочи и необоснованост на решението, но предвид обстоятелства неотносими към това основание за неправилност - отказа на съда да мотивира извод за нищожност на общо основание , респ. за безвъзмезден характер на атакуваните сделки.
Ответната страна - [фирма] / в несъстоятелност / - оспорва касационната жалба, като поддържа довода за недопустимост на въззивното решение и в тук обжалваната му част, предвид прекратената правосубектност, без наличието на универсални правоприемници, на конституирания ответник - [фирма] и предвид качеството му на задължителен с ответника [фирма] / в несъстоятелност / - другар по исковете с правно основание чл.646 ал.2 ТЗ. Акцентира на вида на нищожността по чл.646 ТЗ, която е специфична – не по отношение на всички трети лица, а само по отношение на страните по нищожните, на основание чл.646 ал.2 ТЗ, действие или сделка, което изключва допустимостта на конституиране на частни на заличения ответник правоприемници. Още повече, че за част от търговските марки прехвърлянето от [фирма] предхожда предявяването на иска, т.е. не е налице правоприемство в хода на производството.
С определение № 10/11.01.2018 г. , касационното производство е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Въпреки качеството на задължителни другари на страните по атакуваната по реда на чл.646 ал.2 ТЗ сделка / така реш.№ 248 по т.д.№ 224/ 2010 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./,въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, за отхвърлянето на исковете срещу ответника [фирма] / в несъстоятелност / - прехвърлител по сделките, обезсилвайки същото само спрямо ответника – приобретател [фирма], предвид прекратената му правосубектност.Счел е ,че независимо от заличаването на приобретателя по атакуваната сделка, ищецът има правен интерес от прогласяването й по искове само срещу дружеството в несъстоятелност – прехвърлител на правата върху притежавани от него търговски марки.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 293 ГПК , за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по предявени от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / против дружеството в несъстоятелност и [фирма] обективно, алтернативно съединени искове по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ , спрямо които и съгласно пар.15 от ПЗР на ЗИДТЗ / обн. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г. / е приложима заварената от измененията редакция на разпоредбите.Ищецът, твърдейки абсолютна неизвестност относно вида на сключените от дружеството в несъстоятелност сделки, поради липса на открита за това документация, изхождайки от вписване на права в Международния регистър при СОИС, по отношение 37 бр. международни търговски марки / индивидуализирани в исковата молба /, в полза на [фирма],претендира установяване, по отношение кредиторите на несъстоятелността, нищожността на тези сделки, на основание чл.646 ал.2 ТЗ , като извършени след началната дата на неплатежоспособност – 30.12.2009 г., видно от датите на преждепосоченото вписване, съответно : или като безвъзмездни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността / т.2 / или като възмездни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото / т.4 /. Претендирал е задължаване ответниците да окажат съдействие за установяване съдържанието на сделките .Ответникът [фирма] / в несъстоятелност / е поддържал становище, че търговската документация в цялост е предадена на синдика .Ответникът [фирма] е заличен , вследствие приключило производство по ликвидация, на 17.09.2015 г., преди да получи разпореждането на съда, основано на чл.190 ГПК, с цел прилагане последиците на чл.161 ГПК .
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете,като неоснователни. Счел е, че не се доказва вида / безвъзмездна или възмездна/ на сделките , макар да приема за установено времеизвършването им след началната дата на неплатежоспособността.Приел е,че неоказаното от ответниците съдействие да представят документацията,материализираща атакуваните сделки, предпоставя прилагане последиците на чл.161 ГПК, но в случая е невъзможно да бъде обоснован еднозначен извод относно вида, вкл. относно цената на сделките, ако биха се счели възмездни, за преценка на фактическия състав по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, изискващ и установяване,че даденото надхвърля значително стойността на полученото.
Неправосубектността на ответника [фирма], макар настъпила в хода на първоинстанционното производство, е наведена от ответника [фирма] / в несъстоятелност / в хода на въззивното производство. Тъй като правата върху част от търговските марки / 25 бр./ са прехвърлени от [фирма] в полза на трети лица , във въззивното производство ищецът е претендирал конституирането на частните правоприемници на приобретателя по атакуваните , на основание чл.646 ал.2 ТЗ , сделки. За част от търговските марки прехвърлянето на придобити права върху същите от страна на [фирма] предхожда предявяването на исковете / извършено през 2012г. /, а за друга част следва предявяването им /извършено е през 2014г./. Въззивният съд, изхождайки от обстоятелството,че [фирма] е заличено от търговския регистър преди постановяване на първоинстанционното решение, след ликвидация, т.е. без универсални правоприемници, е отказал конституирането като такива на дружествата, посочени от ищеца във въззивното производство, имащи качеството на частни правоприемници, спрямо които чл.227 ГПК е неприложим. Прекратил е въззивното производство спрямо заличения ответник и обезсилил първоинстанционното решение, но само в частта му, с която са отхвърлени по отношение на този ответник, предявените искове, с алтернативни правни основания чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ. Спрямо ответника [фирма] / в несъстоятелност / въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение, позовавайки се на идентични съображения относно последиците при прилагане на чл.161 ГПК.Паралелно е мотивирал неоснователност на част от исковете и предвид предявяването им за имуществени права върху търговски марки, с които приобретателят [фирма] се е разпоредил преди предявяването на исковете. За 12 от търговските марки / посочени на стр.10 от въззивното решение / - тези, за които въззивникът–ищец не поддържа доводи за въззивно обжалване, поради липса на частно правоприемство в полза на трети лица – съдът установява изтекъл срок на регистрация, респ. погасени с прекратяването на действието на регистрацията имуществени права на заличения ответник.
С оглед допускане касационното обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение, в частта му потвърждаваща произнасянето на първоинстанционния съд по същество по исковете срещу ответника [фирма] / в несъстоятелност /, касаторът поддържа становище за неправилен отказ на въззивния съд, за конституиране на частните правоприемници на [фирма], по отношение права върху процесните търговски марки.
За да се прецени недопустимостта на въззивното решение , следва предходно да се установи правилно ли е отказано конституирането на частните правоприемници на ответника [фирма]. Няма спор,че чл.227 ГПК, отнасящ се до универсално правоприемство в хода на производството, е неприложим към хипотезата .Неприложим е и чл.226 ГПК,който предпоставя продължаване делото с участието на първоначалните страни, при възможно встъпване или привличане на приобретателя , като трето лице – помагач или заместване от същия на страната – праводател при определени предпоставки. Конституиране на частния правоприемник, извън неприложимите хипотези на чл.227 ГПК и чл.226 ГПК би било допустимо само в хипотеза на задължително и необходимо другарство на същия с ответника [фирма] /в несъстоятелност /. Тогава, ако първоинстанционният съд не е извършил дължимото конституиране, въззивният съд има правомощието да обезсили първоинстанционното решение и върне делото със задължителни указания за конституиране на задължителния необходим другар и новото му разглеждане по същество, с участието на същия / т.6 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /. По мнение на настоящия състав третото лице – приобретател на имуществените права, обект на атакуваната по чл.646 ал.2 ТЗ сделка, няма качеството на такъв задължителен, необходим другар, тъй като не е страна по същата. Прехвърлянето на правата върху търговските марки, от приобретателя [фирма] в полза на трети лица, не превръща последните - само на това основание - в надлежна , задължителна страна по исковете по чл.646 ал.2 ТЗ, вместо [фирма] / арг. и от настоящата разпоредба на чл.646 ал.7 ТЗ/.Засягането на правата на третите лица – приобретатели е само последица, при това незадължителна / арг. от чл.646 ал.7 ТЗ /, от прогласяване нищожността по чл.646 ал.2 ТЗ спрямо техния праводател , но самите трети лица не са страна по атакуема, съгласно уредения в чл.646 ал.2 ТЗ фактически състав,придобивна сделка.Правоприемството в хода на процеса,по смисъла на чл.226 ГПК, респ. уредените с оглед същото процесуални права на правоприемника, изхождат от обвързващата го сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въз основа на осъществявани от праводателя процесуални действия, в качеството му на негов процесуален субституент, след „прехвърляне на спорното право”. Сила на пресъдено нещо за установяване нищожността на сделка, по отношение кредиторите на несъстоятелния длъжник, на основание по чл.646 ал.2 ТЗ и ако праводателят би продължил да съществува в правния мир, не би се формирала по отношение третите лица – приобретатели от приобретателя на несъстоятелния длъжник. Последният не би действал в качеството на процесуален субституент на съконтрахента си – третото лице приобретател. Искът е с облигационни, а не с вещноправни последици и не правото на собственост върху придобитото от третите лица,в хода на производството по иска по чл.646 ал.2 ТЗ, имущество е предмет на този иск. Засягането на третите лица - приобретатели от последиците на съдебното решение по чл.646 ал.2 ТЗ следва по силата на закона – чл.646 ал.7 ТЗ и по арг. от разпоредбата, досежно хипотезите извън изрично визираните в нея, приложима и спрямо заварените производства по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ / пар.14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ във връзка с пар.8 т.3 от ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г. /.По начало във въззивна инстанция конституиране на задължителен необходим другар е недопустимо, но въззивният съд не е дължал обезсилване на това основание и връщане на делото на първоинстанционния съд / съгласно задължителни указания в т.6 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /, тъй като частните правоприемници на [фирма] нямат качеството на задължителен с [фирма] / в несъстоятелност / необходим другар по така предявените искове .
Действително трайна и непротиворечива е формираната, вкл. по реда на чл.290 ГПК, съдебна практика, според която страните по атакуваните на основание чл.646 ТЗ сделки са задължителни, необходими другари, поради което произнасянето по иск с участието на само някоя от тях предпоставя недопустимост на съдебното решение / така реш. № 248 по т.д.№ 224/2010 г. на ІІ т.о., реш.№ 692 по т.д.№ 300/2006 г. на І т.о. , реш.№ 149 по т.д.№ 1192/2010 г. на ІІ т.о., реш.№ 187 по т.д.№ 135 / 2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. /. Разрешенията,обаче, не са дадени в съответствие с настоящата хипотеза - на прекратена правосубектност на задължителния и необходим другар, при това настъпила в хода на производството и при липса на процесуално основание за конституиране на частен правоприемник на заличения търговец, с оглед характеристиката на спорното право, коментирано по-горе. Визираната в чл.646 ал.2 ТЗ / в редакция преди изм. обн. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./ нищожност, като противопоставима не по отношение на всички трети лица, а единствено по отношение кредиторите на несъстоятелността, разкрива специфика присъща на относителната недействителност, макар предявима с установителен, вместо конститутивен иск, както се приема във формираната съдебна практика по приложението на състави на искове за попълване масата на несъстоятелността, визиращи „нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността „ / така реш. 105 по т.д.№ 90/2009 г. на І т.о., реш.№ 177 по т.д.№ 3707/2013 г. на І т.о. на ВКС и др./.От друга страна се приема за допустимо предявяване на иск по чл.135 ЗЗД и без участието на праводателя по атакуваната, като относително недействителна,сделка, с оглед заличаването му като търговец / опр. №145 по ч.гр.д.№ 94/ 2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, реш.№ 631 по т.д.№ 224/2006 г. на І т.о. на ВКС /. Логиката на това разрешение почива на единствено облигационното действие на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД и съществуването на имуществото, с което, като последица от уважаване иска по чл.135 ЗЗД, кредиторът цели да се удовлетвори, у правоприемника. Макар предявима с установителен иск,но притежавайки правните белези на относителната недействителност,„относителната нищожност„ по чл.646 ал.2 т.2 ТЗ / съгласно редакцията преди изменението, обн. ДВ бр.20/28.02.2013 г., приложима в случая / също няма вещноправно, а единствено облигационно действие.Не цели връщане на имуществото в патримониума на праводателя по атакуваната сделка, в качеството му на собственик, а единствено установяване на основание за удовлетворяване от същото, в качеството му на имущество, считано по отношение кредитора / в случая кредиторите на несъстоятелността / за имущество на дружеството в несъстоятелност – праводател по атакуваната сделка. За да би било осъществимо това действие спрямо третите лица - исканите за конституиране като ответници частни приобретатели от [фирма] - би било от значение противопоставянето на установително решение относно нищожността, постановено и само с участието на длъжника в несъстоятелност, разпоредил се в полза на праводателя на третите лица – последващи приобретатели, с конкретните имуществени права, предназначени за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Задължителното конституиране на страните по атакувана сделка изхожда от необходимостта да бъде постановено еднакво спрямо всяка от тях решение. При прекратяване съществуването на едната от тях, без наличие на универсални правоприемници и след като не е налице хипотеза на частно правоприемство на „спорното право” по вече изложените съображения, противоречиво произнасяне е обективно изключено. Аналогичното прилагане на формираната по приложението на чл.135 ЗЗД съдебна практика, арг. в подкрепа на което е идентичността на чл.135 ал.1 пр.второ ЗЗД и чл.646 ал.7 пр. първо ТЗ, предполага решение, уважаващо иска по чл.646 ал.2 ТЗ, да би било противопоставимо на частните правоприемници на обекта на атакуваната сделка, с оглед засягането им , при определени предпоставки, от правните последици на обявената нищожност по силата на закона и когато това решение е постановено , поради обективно обусловена невъзможност за участието и на двете, само по отношение на едната от страните по сделката. Тази възможност, независимо от конкретната хипотеза и конкретния резултат, обуславя принципно съществуването на правен интерес от разглеждането на иска и само срещу едната от страните по сделката, когато другата е престанала да съществува в правния мир, без наличие на универсални правоприемници и без частни правоприемници по отношение на к о н к р е т н о т о с п о р н о п р а в о. След като не е имало правно основание да участва в конкретното производство като страна / иск срещу това лице за същото искане и на същото основание - чл.298 ал.1 ГПК /, нито е обвързано от последици на постановеното решение, съгласно чл.226 ал.3 ГПК, третото лице – приобретател не може да се позовава на непротивопоставимост на така постановеното,без участието на праводателя му / обективно обусловено / съдебно решение. Основанието за засягането на неговата имуществена сфера е на самостоятелно и различно от прогласената нищожност по чл.646 ал. 2 ТЗ, макар и съобразявайки същата, правно основание.
Предвид преждеизложеното,настоящият състав намира,че въззивното решение не се явява недопустимо в конкретната хипотеза и следва да се разгледа касационната жалба на синдика на [фирма] / в несъстоятелност / по същество.
По същество същата е неоснователна. Правилни са съображенията на въззивния съд, че извод относно вида на сделката и същественото й съдържание не би могъл да бъде обоснован с приложението на правни последици по чл.161 вр. с чл.190 ГПК, предвид непредоставена от ответниците документация,материализираща атакуваните сделки. Заличеният ответник - [фирма] - изобщо не е бил надлежно уведомен за това разпореждане на съда, доколкото е бил заличен предходно като търговец, а ответното дружество е противопоставило изпълнението на дължими по закон действия – предаване търговската си документация на синдика / чл.640 ал.2 ТЗ / - неистинността на което изявление не е била оспорена и съответно доказана. При това, приложението на чл.161 ГПК предпоставя неоказано съдействие за установяване на определени факти, които страната , искаща прилагането на нормата, твърди. Самият ищец е признал абсолютна неизвестност относно вида и съдържанието на сделката – дали изобщо е продажба, възмездна или безвъзмездна е, и на каква конкретна цена, от значение за произнасяне по иска с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ. Чл.161 ГПК не предвижда задължение за съда, във всеки случай на неоказано съдействие за представяне на документ от значение за спора , да признае за съществуващи определени факти, а само възможност да ги приеме за осъществили се, с оглед обстоятелствата. От непредставянето на документация за така сключените сделки и с оглед доказаното вписване притежанието на търговските марки в Международния регистър на СОИС от [фирма] , би могъл да се обоснове единствено правен извод за факта на извършено разпореждане със същите от [фирма] / в несъстоятелност /, не и за съдържанието на това разпореждане, което е от съществено значение за преценка основателността на исковете по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95/18.04.2017 г. по т.д.№ 286/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 70/15.02.2016 г. по т.д.№ 124/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, за отхвърляне на предявените в алтернативно съединение искове, с правни основания чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ, против ответника [фирма] /в несъстоятелност/, за прогласяване нищожни, по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма], сделките по прехвърляне - след началната дата на неплатежоспособността – 30.12.2009 г. - на имуществени права от масата на несъстоятелността на дружеството върху 37 бр. регистрирани международни търговски марки – в полза на [фирма], индивидуализирани в диспозитива на въззивното решение.
ОСЪЖДА [фирма] / в несъстоятелност /, на основание чл. 649 ал.6 ТЗ, да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 110 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|