Р Е Ш Е Н И Е   №  221   София,  21 юни  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април  две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 130/2010 година Производството е образувано по повод касационен протест на Софийска градска прокуратура против въззивната нова присъда от 04.12.2009г. постановена по в.н.о.х.д. № 1678/2008г. на Софийски градски съд. В протеста се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348 , ал.1, т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на постановената присъда и връщане делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Освен тях заявява и за наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, а именно постановяване на въззивния акт от предубеден съдебен състав. Подсъдимите, чрез защитниците си, намират протеста за неоснователен и правят искане въззивният съдебен акт да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда от 04.12.2009г. по в.н.о.х.д. № 1678/2008г. е отменил присъдата от 16.04.2008г. постановена по н.о.х.д. № 9357/2007г. по описа на Софийски районен съд, 98 състав в частта, в която подсъдимата М. Д. М. е призната за виновна по обвинението по чл.316 пр.1 вр. чл.309 ал.1 НК и в частта, в която подсъдимия В. Г. М. е признат за виновен по обвинението по чл.311, ал.1, пр.1 НК и вместо това ПОСТАНОВИЛ: Признал М. Д. М. / С. / за невиновна в това, че: 1.                                На 07.02.2001г. в гр. С., в сградата на Съдебната палата, съзнателно се ползвала пред Софийски градски съд – Фирмено отделение, от неистински частен документ- протокол за вземане на решения от едноличния собственик на капитала на „Репрезентатив Партнершип Енд Консалтинг” ЕООД гр. С., от дата 06.02.2001г., привидно подписан от австрийския гражданин А. Х. едноличен собственик и управител на дружеството, регистрирано по ф.д. № 11464/ 1992г. по описа на СГС ­– фирмено отделение, съдържащ решения за прехвърляне собствеността върху 100 % от дяловете на търговското дружество по отношение на М. Д. М. и одобряване на договор за продажбата на същите, като за самото съставяне на документа от нея не може да се търси наказателна отговорност, с цел да докаже, че съществува някое право – право на М. Д. М. да придобие собствеността върху 100 % от дяловете на горепосоченото търговско дружество хи че съществува някое задължение – задължение за австрийския гражданин А. Х. за прехвърляне собствеността върху 100 % от дяловете на горепосоченото търговско дружество по отношение на М. Д. М., поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК. 2.                                Признава М. Д. М. () за невиновна в това, че на 07.02.2001 г. в гр. С. съзнателно се ползвала пред СГС, фирмено отделение от неистински частен документ – договор за продажба на дялове от капитала на ЕООД от дата 06.02.2001 г., привидно сключен между австрийския гражданин А. Х. в качеството му на управител и едноличен собственик на „Репрезентатив Партнершип Енд Консалтинг” ЕООД гр. С., регистрирано по ф.д. № 11464/ 1992г. по описа на СГС ­– фирмено отделение, като продавач от една страна и М. Д. М. като купувач от друга, в който подписът на продавача на бил положен от последния, като за самото съставяне на документа от нея не може да се търси наказателна отговорност, с цел да докаже, че съществува някакво право – право на собственост в полза на М. Д. М. върху 100 % от дяловете на горепосоченото търговско дружество, че е прекратено някое право – правото на собственост върху 100 % от дяловете на горепосоченото търговско дружество по отношение на австрийския гражданин А. Х. и че съществува някое правно отношение – договорно правоотношение между М. Д. М. и австрийския гражданин А. Х. , поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК. 3.                                Признава М. Д. М. ( С. ) за невиновна в това, че на 07.02.2001 г. в гр. С. съзнателно се ползвала пред СГС – фирмено отделение от неистински частен документ – молба до М. Д. М. в качеството и на едноличен собственик на капитала на „Репрезентатив Партнершип Енд Консалтинг” ЕООД гр. С., регистрирано по ф.д. № 11464/ 1992г. по описа на СГС ­– фирмено отделение, от дата 06.02.2001 г., привидно подписана от австрийския гражданин А. Х. , с искане от страна на последния за освобождаването му като съдружник в горепосоченото търговско дружество, като за самото съставяне на документа от нея не може да се търси наказателна отговорност с цел да докаже, че съществува някое право – право на собственост в полза на М. Д. М. върху 100 % от дяловете на горепосоченото търговско дружество, че е прекратено някое право – правото на собственост върху 100 % от дяловете на търговското дружество по отношение на австрийския гражданин А. Х. , и че съществува някое правно отношение – договорно праоотношение между М. Д. М. и А. Х. , поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдава по обвинението за извършено от нея престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК. Признава подсъдимия В. Г. М. за невиновен в това, че на 06.02.2001 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице – нотариус с рег. № 053 в регистъра на Нотариалната камара на Република България в кръга на службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване по реда на чл. 485, ал. 2 от ГПК, вписано под рег. № 1097/06.02.2001 г. в общия регистър на нотариуса по отношение на подписите, поставени в договор за продажба на дялове от капитала на ЕООД от дата 06.02.2001 г., привидно сключен между австрийския гражданин А. Х. , в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Репрезентатив Партнершип Енд Консалтинг” ЕООД гр. С., регистрирано по ф.д. № 11464/ 1992г. по описа на СГС ­– фирмено отделение, като продавач от една страна, и М. Д. М. като купувач от друга, който да е удостоверил неверни обстоятелства, че продавачът се е явил пред него и е положил подписа лично, с цел да бъде използван този документ,като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаят основно чл.14 НПК и чл.13 НПК. Твърди се, че въззивният съд е извършил „ едностранчива и превратна оценка на доказателствата в нарушение на чл.14 НК, като е игнорирал доказателствата, подкрепящи обвинението и е дал приоритет на доказателствата в полза на защитната теза”. По този начин се нарушавал принципа за равенство на страните в процеса. Освен това съдът не изследвал обективно, всестранно и в пълнота всички обстоятелства по делото, с което нарушил един от основните принципи в процеса- за разкриване на обективната истина. Възраженията са неоснователни. Претендираните в протеста дефекти на въззивния съдебен акт не са налице. Въззивният съд е изпълнил задължението си да направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. В мотивите си, в изпълнение на изискванията по чл.339 , ал.3 НПК са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, както и правните съображения за взетото решение. Неоснователно въззивния съд се укорява както в игнориране на някои от доказателствата, така и в превратното им тълкуване. Настоящият състав намира, че изводите на съда са резултат на цялостна преценка на доказателствения материал, като на вниманието на съда са били както обвинителните, така и оправдаващите доказателства. Изложените съображения относно недостоверността на показанията на свид. Хубнер и Р. изцяло се споделят от настоящия състав. Всъщност в съображенията, изложени в допълнението към касационния протест, само декларативно се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Веднага след това се обосновава начина, по който съдът следва да кредитира показанията на свид. Хубнер, досежно основните факти от предмета на доказване, като не се отричат вътрешни противоречия в свидетелските показания, както и такива с други доказателствени средства. По този начин, макар и формално отнесени към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, по същество те представляват възражение за „необоснованост” на съдебния акт, а тя е изключена от предмета на касационния контрол, след като съдът е основал вътрешното си убеждение по фактите при стриктно спазване на процесуалните правила относно проверката и анализа на доказателствената съвкупност. Съдът не би могъл да основе вътрешното си убеждение по друг начин, освен позовавайки се на конкретни доказателства, нито пък да обосновава изводите си с житейска неоправданост. Доколко поведението на свид. Хубнер е житейски неоправдано, или се дължи на незнание на български език, е преценявано с оглед на останалите доказателства и правилно въззивният съд е отхвърлил показанията, като недостоверни. След като обвинението не може да почива на предположения, а осъдителна присъда може да се постанови при доказано по несъмнен начин обвинение, настоящият състав намира, че при постановяване не присъдата не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила и тя следва да се остави в сила.   Неоснователно е и възражението за постановяване на въззивния акт от незаконен състав. В мотивите на стр.34 въззивният съд е изложил съображения защо не е прекратил производството поради изтичане на давностния срок и тези съображения са правилни. Когато подсъдимият твърди, че е невинен и прави искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, наказателното производство не се прекратява, поради което и съставът не може да се счита за предубеден, при положение, че той е изпълнил едно свое задължение.     Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 04.12.2009г. постановена по в.н.о.х.д. № 1678/2008г. по описа на Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: