5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 547 гр. София, 22.06.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 413 по описа за 2012г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. К. срещу определение № 5722 от 21.03.2012г. по ч. гр. дело № 3829/2012г. на Софийски градски съд, IV-В отделение, с което е отменено изцяло разпореждане от 24.01.2011г. по ч. гр. дело № 54024/2010г. на Софийски районен съд, I ГО, 50 състав, отхвърлено е заявление вх. № 53924/09.11.2010г. на [фирма], [населено място] срещу Д. Иванова Д. за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 159 283,94 лв. – главница по договор за кредит № 166/2008г., сумата 12 017,77 лв. – лихва за забава от 28.04.2010г. до 08.11.2010г., сумата 442,59 лв. – имуществена застраховка съгласно чл. 7, ал. 2 от анекс № А 029166/2010г. за периода от 02.11.2010г. до 29.09.2011г. и административна такса в размер 1 588,22 лв. съгласно чл. 5 от анекс № А 02-166/2010г., както и сумата 5 649,98 лв. – разноски в заповедното производство, и е обезсилен издадения на 24.01.2011г. срещу Д. Иванова Д. изпълнителен лист. Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1/ въпроси, свързани с допустимостта на определението, предвид обжалване само на разпореждането; 2/ въпросът за реквизитите и изискванията, на които трябва да отговаря документът по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК, въз основа на който заявителят може да иска да му се издаде заповед за незабавно изпълнение, и за правомощията на съда във връзка с проверката на документа за неговата редовност от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Ответницата Д. Иванова Д. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е частично допустима. Производството пред Софийски градски съд е образувано по повод на частна жалба, подадена от Д. Иванова Д. от [населено място] против разпореждане от 24.01. 2011г. по ч. гр. дело № 54024/2010г. на Софийски районен съд, I ГО, 50 състав. За да отмени изцяло разпореждането на първоинстанционния съд, отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК против Д. Иванова Д. и обезсили издадения изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представеното извлечение от сметка не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, както и предсрочната изискуемост на кредита. Изложени са съображения, че в него не са конкретизирани вземанията на заявителя, които да обусловят предсрочна изискуемост на кредита, не е вписан размерът на анюитетната вноска, няма данни за датата, на която длъжникът, съответно поръчителят е изпаднал в забава в погасяването на две или повече вноски при падежа им, кои и колко месечни вноски не е платил длъжникът, както и не е установена дължимост на сумата по имуществената застраховка и на административната такса. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид посочените от частния жалбоподател правни въпроси, обжалвания съдебен акт и данните по делото, релевантните правни въпроси се отнасят до: 1/ допустимостта на определението на въззивния съд, с което е отменено изцяло разпореждането на първоинстанционния съд, когато частната жалба е подадена срещу разпореждане за незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за изпълнение на парично задължение, предвид обхвата на правомощията на въззивния съд в производството по чл. 419, ал. 1 ГПК; 2/ реквизитите и изискванията, на които трябва да отговаря документът по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК. По въпросите за допустимост на въззивното определение са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за допустимостта на въззивното определение е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която определение по частна жалба е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши, а именно когато определението на въззивния съд е постановено въпреки липсата на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът не е сезиран или впоследствие е десезиран. В противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 68/18.01.2010г. по ч. т. дело № 690/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 347/04.06.2010г. по ч. гр. дело № 311/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др., решаващият съдебен състав е приел, че въззивната инстанция може да отмени разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските /чл. 413, ал. 1 ГПК/ и в частта за незабавното изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/. В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, като в този случай въззивният съд може да издаде заповед за изпълнение, но не може да се обжалва разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, освен в частта за разноските. Защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, без значение дали е на основание чл. 410 или чл. 417 ГПК, е чрез подаване на възражение съгласно чл. 415 ГПК. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е отменил разпореждането в частта за разноски. В посочената част въззивното определение е недопустимо, тъй като длъжникът не е подал частна жалба срещу разпореждането, респективно заповедта за изпълнение в частта за разноските. Въззивният съд, като е отменил разпореждането на първоинстанционния съд в частта за издаване на заповед за изпълнение по отношение на Д. Иванова Д. и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу посочения длъжник, е постановил недопустимо определение, тъй като е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия. Поради изложените съображения в посочената част определението следва да бъде обезсилено. В останалите части, с които е отменено разпореждането на Софийски районен съд за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по отношение на Д. Иванова Д. и е обезсилен издадения по чл. 418 ГПК въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК изпълнителен лист, частната касационна жалба е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт в посочената му част. Въззивното определение в посочената част не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на ВКС на РБ становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК. Поради това, че в посочената част частната касационна жалба е недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане, въпросът за реквизитите и изискванията, на които трябва да отговаря документът по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК, независимо, че е релевантен, не следва да бъде обсъждан. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 5722 от 21.03.2012г. по ч. гр. дело № 3829/2012г. на Софийски градски съд, IV-В отделение в частта, с която е отменено разпореждане от 24.01.2011г. по ч. гр. дело № 54024/2010г. на Софийски районен съд, I ГО, 50 състав в частта за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по отношение на Д. Иванова Д. от [населено място] и е отхвърлено заявление вх. № 53924/09.11.2010г. на [фирма], [населено място] срещу Д. Иванова Д. за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 159 283,94 лв. – главница по договор за кредит № 166/2008г., сумата 12 017,77 лв. – лихва за забава от 28.04.2010г. до 08.11.2010г., сумата 442,59 лв. – имуществена застраховка съгласно чл. 7, ал. 2 от анекс № А 029166/2010г. за периода от 02.11.2010г. до 29.09.2011г. и административна такса в размер 1 588,22 лв. съгласно чл. 5 от анекс № А 02-166/2010г., както и сумата 5 649,98 лв. – разноски в заповедното производство. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 5722 от 21.03.2012г. по ч. гр. дело № 3829/2012г. на Софийски градски съд, IV-В отделение в частта, с която е отменено разпореждането на Софийски районен съд за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по отношение на Д. Иванова Д. и е обезсилен издадения на 24.01.2011г. по чл. 418 ГПК въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК срещу Д. Иванова Д. изпълнителен лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба в посочените й части, в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: