6 РЕШЕНИЕ № 361 София, 16.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1077/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №745/25.5.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №123/26.3.2010 г. по гр.д.№78/2010 г. по описа на Русенски окръжен съд, г.к., с което е отменено решение №113/19.11.2009 г. по гр.д.№1957/2009 г. по описа на Русенския районен съд, ІХ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от И. Д. И. от [населено място] против И. Х. З. Е.-Д. – Ш. и Т. А. Р. Т. К., и двамата от [населено място], искове за нищожност, искове на основание чл.40 ЗЗД на договор за продажба с нотариална заверка на подписите, с който И. З. Е.-Д. – Ш., като пълномощник на И. Д. И., е продала на Т. А. Р. Т. К. лек автомобил “БМВ Х5” с рег. [рег.номер на МПС] , с цвят светлосин металик и номер на рама W., и по чл.108 ЗС исковете са уважени. В обжалваното решение на Русенския окръжен съд е приел, че за успешното провеждане на иска за прогласяване на нищожност на заявеното основание следва да се установи наличието на посочените в закона предпоставки: споразумение между представителя и третото лице с цел увреждане на представлявания, представляваният да е претърпял вреди и несъответствие между волята на представлявания и представителя. Освен това е прието, че с упълномощаването на ответницата Ш. е предоставен мандат за един по-широк кръг от възмездни и безвъзмездни сделки с процесния лек автомобил от името на представлявания, като н случая представителят е осъществил една от тях, включена в обема на представителната му власт, а именно продажба на автомобила. Поради това съдът е стигнал до извод, че за наличието на гореизброените предпоставки, обуславящи приложението на чл.40 ЗЗД следва да се преценява в аспекта на конкретно извършеното разпореждане. Анализирайки разпоредбата на чл.40 ЗЗД съдът е приел, че в него е заложен принципът, че представителят трябва да действа в интерес на представлявания и когато този интерес не е формулиран конкретно в упълномощителната сделка, както е в случая,, то представителят трябва да упражни представителната си власт по най-благоприятния за представлявания начин, т.е. да се стреми към договаряне на цена в рамките на средната пазарна цена за автомобили от този тип. С оглед данните от съдебно-техническата експертиза съдът е стигнал до извод, че процесният автомобил е продаден за почти 16 пъти по-ниска цена от средната пазарна, поради което е налице отклонение от посочения принцип да се действа в интерес на представлявания, или е налице увреждане интересите на представлявания. Досежно доводите на ответниците по исковата молба, а именно че при продажбата представителят е действал в интерес на представлявания, е прието, че същите са неоснователни предвид изложеното по-горе. Прието е също така, че за приложението на чл.40 ЗЗД е достатъчно третото лице да е знаело или да не е могло да не знае за увреждането на упълномощителя. В касационната жалба на ответника по исковата молба – Т. А. Р. Т. К., се навеждат доводи за неправилност на въззивния съдебен акт като се твърди, че представеното пълномощно не е съобразено с разпоредбата на чл.20 ЗЗД, в неговата логическа цялост, за да бъде установена волята и интереса на упълномощителя, поради което неправилно този интерес е определен през призмата на извършената продажба. Твърди се, че във въззивното решение не е намерил отговор въпросът дали представителят е излязъл или не извън пределите на представителната власт при положение, че упълномощителната сделка е с твърде широки рамки. Твърди се, че вместо да направи тълкуване на пълномощното в неговата цялост съдът неправилно е приел, че преценката за наличие на увреждане следва да бъде направена единствено в аспекта на конкретно извършеното разпореждане, и с оглед останалите упълномощавания в процесното пълномощно, а именно тези за дарение на вещна, нейното бракуване, разкомплектоване и др. Оспорва се изводът на съда за споразумяване между упълномощения и третото лице във вреда на упълномощителя по смисъла на чл.40 ЗЗД и се твърди, че по делото не са събрани доказателства за настъпило увреждане интересите на упълномощителя, както и споразумяване на ответниците в негова вреда, като доказателствената тежест за това е на страната на ищеца. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е изградила изводите си само въз основа заключението на приетата от съда съдебно- икономическа експертиза, в която като пазарна стойност за подобен автомобил е посочена определена цена. Акцентира се на липсата на доказателства за недобросъвестност на третото лице. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. М.. Ответникът по касация – И. Д. И., посредством процесуалния си представител – адв. Х. е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК. В съдебно заседание становището на ответника по касация се поддържа от процесуалния му представител. Ответницата по касация – И. Х. З. Е.-д. Ш., чрез особения си представител – адв. В., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и становищата на явилите се страни, изразени в съдебно заседание пред настоящата инстанция, намира за установено следното Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. Кога представителят действува в разрез с интересите на представлявания и кога следва да се приеме, че представителят е излязъл извън пределите на предоставените му от упълномощителната сделка правомощия ?; 2. Как следва да бъдат определяни рамките на предоставената на пълномощника представителна власт – в аспекта на конкретно извършено разпореждане, или съобразно изявената воля на упълномощителя в упълномощителната сделка ?, и 3. Кога представителят при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания ? Третият от поставените въпроси по естеството си е еманация на първия въпрос, поради което по отговорът на двата следва да бъде един. Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса по реда на чл.290 ГПК с няколко решения, а именно - решение №841/19.01.2010 г. по гр.д.№3530/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; решение214/20.7.23010 г.по гр.д.№109/2009 г. и др., в които е прието относно фактическият състав на чл.40 ЗЗД, “че нарушението на принципа , установен в института на доброволното представителство, съгласно който представителя е задължен да действа в интерес на упълномощителя, влече различни правни последици, които са в зависимост от конкретните обстоятелства, обусловили неспазването му. Когато извършените от представителя действия са рамките на учредената му представителна власт, дори и тези действия да не са в интерес, а във вреда на упълномощителя, то те запазват валидността си по отношение на добросъвестния съдоговорител. В този случай, упълномощителят разполага с правото да претендира вреди от представителя, а когато представител или пълномощник съзнателно е действал против законните интереси на представлявания, той носи наказателна отговорност за злоупотреба на доверие по чл. 217, ал.2 НК. Нормата на чл. 40 ЗЗД урежда хипотеза, в която третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя е недобросъвестно – когато представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания. Хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице.”.Поради това следва да бъде приложена разпоредбата на чл.291, т.1 ГПК. Доколкото по материалноправния въпрос “Как следва да бъдат определяни рамките на предоставената на пълномощника представителна власт – в аспекта на конкретно извършено разпореждане, или съобразно изявената воля на упълномощителя в упълномощителната сделка ?”, липсва практика, то на него следва да бъде отговорено, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При наличието на спор, свързан с приложението на представителството/чл.36-43 ЗЗД/, отговорът на въпроса е, че всяко конкретно извършено разпореждане трябва да бъде съобразено с изявената от упълномощителя воля в упълномощителната сделка, т.е. всяко едно действие на упълномощения следва да се съобрази с дадения му с пълномощното мандат. Решението на Русенския окръжен съд е като краен резултат е правилно с оглед отговорите на поставените и допуснати от съда въпроси. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД. С оглед отговорите на поставените от касационния жалбоподател въпроси доводите в посочения смисъл са неоснователни, независимо от наличието и на други правомощия по процесното пълномощно. Поради това не е налице и нарушение на чл.20 ЗЗД от страна на съда. Правилно е прието, че е налице споразумяване във вреда на представлявания, при наличието на категоричните данни за първоначална регистрация на автомобила през 2004 г., чиято пазарна цена през 2008 г. е на значително по-голяма стойност от тази, на която е продаден на касационния жалбоподател, и липса на данни за лошо състояние на автомобила. Изложеното налага извод да неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация И. И. деловодни разноски в размер на 400 лева. Водим от горните съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №123/26.3.2010 г. по гр.д.№78/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к. ОСЪЖДА Т. А. Р. Т. К., с ЕГН – [ЕГН], с постоянен адрес – [населено място], [улица], вх.2, ет.1, да заплати на И. Д. И., ЕГН – [ЕГН], с постоянен адрес – [населено място], [улица], вх., ет., ап., деловодни разноски в размер на 400/четиристотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: