Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 07.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1116 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Надзорно производство по чл. 225 – чл. 230 от ГПК от 1952 г. (отм.), във вр. с § 153 от ПЗР към ЗИД на ГПК от 1952 г. (обн. ДВ, бр. 124/1997 г.) и във вр. с § 2, ал. 14 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Образувано е по подадена от Д. И. К., К. К. С., А. К. С. (С.), Т. А. Д., К. А. Д., С. Д. С., Д. С. С. и И. С. С. (последните трима заместили по делото починалия в течение на надзорното производство молител С. И. С.), молба с вх. № 51/12.02.1996 г. (постъпила във ВКС с вх. № 2523/20.02.2014 г.) за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от 14.12.1995 г., допълнено с решение от 21.03.1996 г. (също влязло в сила и инкорпорирало се в първото), постановени по гр. дело № 4553/1995 г. на Софийския градски съд (СГС), с които е обезсилено изцяло решение от 06.03.1995 г. по гр. дело № 912/1993 г. на Софийския районен съд (СРС) и е прекратено изцяло производството по делото. С първоинстанционното решение от 06.03.1995 г. на СРС е постановено възстановяване правото на собственост на молителите-ищци върху недвижим имот – дворно място с площ 1 575 кв.м., съставляващо парцел ***-**** в кв. 16 по плана на [населено място]-Б., м. „Б. п”, на основание § 4и (в редакцията – ДВ, бр. 48/1993 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ, и ответниците М. Г. Я. (Ч.), А. Г. Я. и Д. С. Я. (последната починала в течение на надзорното производство и заместена по делото от първите две ответници) са осъдени, на основание чл. 108 от ЗС, да предадат владението върху същия недвижим имот на неговите собственици – молителите-ищци, като исковете на последните с правни основания § 4и (в редакцията – ДВ, бр. 48/1993 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 108 от ЗС са отхвърлени срещу С. о. (преди – С. г. о.). В молбата за преглед се сочат отменителните основания по чл. 207, букви „а”, „б” и „г” (в редакцията – ДВ, бр. 90/1961 г.) от ГПК от 1952 г. (отм.). Основното оплакване е, че при постановяване на първонистанционното решение § 4и (в редакцията – ДВ, бр. 48/1993 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ е действал, поради което в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила СГС е приел, че искът на молителите е недопустим поради последвалата отмяна на тази правна норма; изтъква се, че молителите са предявили и иск по чл. 108 от ЗС. Ответниците М. Г. Я. и А. Г. Я. оспорват молбата за преглед, като поддържат, че след постановяването на влязлото в сила решение на СГС правният статут на процесния имот е променян нееднократно, в него има изградени нови сгради с редовни строителни книжа, при условията на евентуалност ответниците се позовават и на десетгодишна придобивна давност. Ответната С. о. не е заявила становище по молбата. Молбата за преглед е процесуално допустима по съображенията, изложени в постановеното по делото разпореждане от 10.03.2014 г. Разгледана по същество, молбата е основателна. За да постанови решението си от 14.12.1995 г., а след това и решението си от 21.03.1996 г. за допълване на първото, градският съд е приел, че към датата на обявяването на решението от 06.03.1995 г. на първоинстанционния съд в срочната книга – 03.07.1995 г., както и към момента на постановяване на второинстанционното решение, разпоредбата на § 4и (в редакцията – ДВ, бр. 48/1993 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ е била отменена със ЗИД на ЗВСОНИ (ДВ, бр. 45/16.05.1995 г.). От това второинстанционният съд е направил изводи, че молителите не разполагат с право на иск за въстановяване собствеността върху процесния имот по отменения § 4и (в редакцията – ДВ, бр. 48/1993 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ и че исковете им по този текст и по чл. 108 от ЗС са недопустими, а следователно – недопустимо е и постановеното по тях първоинстанционно решение, което подлежи на обезсилване. Тези изводи на СГС са в нарушение на материалния закон, което е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 207, букви „а” и „б” (в редакцията – ДВ, бр. 90/1961 г.) от ГПК от 1952 г. (отм.)). Искът на молителите е бил предявен при действието на § 4и (в редакцията – ДВ, бр. 48/1993 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ и в рамките на установения в разпоредбата едногодишен преклузивен срок. На последвалата отмяна на тази материалноправна норма законодателят не е придал обратно действие, което има за последица запазването на гражданското правоотношение, регламентирано от нормата, след като правопораждащият фактически състав е бил осъществен по време на действието й. При това положение, след като искът по § 4и (в редакцията – ДВ, бр. 48/1993 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ вече е бил предявен и производството по него е било висящо към датата на отмяната, СГС неправилно е приел, че искът и постановеното по него първоинстанционно решение са процесуално недопустими. Второинстанционният съд не е следвало да обезсилва решението на СРС и да прекратява производството по делото, тъй като те са процесуално допустими, а е следвало, като разгледа жалбата на ответниците, да постанови решение по същество по спора по иска по § 4и (в редакцията – ДВ, бр. 48/1993 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ, и в зависимост от изхода от него – и по иска по чл. 108 от ЗС. В този смисъл е и константната практика на ВС и ВКС – решение № 2188/02.09.1996 г. по гр. дело № 3017/1995 г. на ІV-то гр. отд. на ВС, решение № 3071/31.10.1996 г. по гр. дело № 1766/1996 г. на ІV-то гр. отд. на ВС, решение № 3050/22.11.1996 г. по гр. дело № 3513/1995 г. на ІV-то гр. отд. на ВС, решение № 67/1997 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. В допълнение следва да се посочи, че действието на § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено със ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 98/1997 г. и тази материалноправна норма продължава да е част от действащото обективно право. По изложените съображения, влязлото в сила решение от 14.12.1995 г., допълнено с решението от 21.03.1996 г. на СГС, следва да се отмени. Тъй като градският съд не е постановил решение и не е изложил мотиви по съществото на спора по предявените искове по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и по чл. 108 от ЗС, съгласно чл. 208, ал. 3, буква „в”, пр. 2 (в редакцията – ДВ, бр. 28/1983 г.), във вр. с чл. 229, ал. 1 (в редакцията – ДВ, бр. 55/1987 г.) от ГПК от 1952 г. (отм.), делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг негов състав. Съгласно разпоредбите на § 150, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ГПК от 1952 г. (обн. ДВ, бр. 124/1997 г.), във вр. с § 2, ал. 1 и 2 от ПЗР на ГПК от 2007 г., новото разглеждане на делото от СГС следва да стане, не по реда на контролно-отменителното, а по реда на въззивното производство, регламентирано в ГПК от 1952 г. (отм.), като съгласно изричната разпоредба на § 150, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ГПК от 1952 г. (обн. ДВ, бр. 124/1997 г.), то следва да започне с даване на указания на жалбоподателките-ответници по исковете М. Г. Я. и А. Г. Я. да приведат жалбата си в съответствие с изискванията на чл. 198 и чл. 199 от ГПК от 1952 г. (отм.) в 14-дневен срок от съобщението на съда. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на надзора, влязлото в сила решение от 14.12.1995 г., допълнено с решението от 21.03.1996 г., постановени по гр. дело № 4553/1995 г. на Софийския градски съд; ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, съобразно указанията, дадени в мотивите към настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.