Ключови фрази

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 151
[населено място], 17.03.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2080/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Подгорие 2013“ООД срещу решение №292/17.05.21г. по т.д.№224/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №859/20.02.2019г. по т.д.№165/2017г. на Благоевградски окръжен съд, с което на основание чл.135 ДДС е обявена за относително недействителна по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ сделката, обективирана в нот.акт № 073,том. II, per. №7784, нот.дело № 235/15 г. на нотариус № 511 Ф. Ш. , вписан в Служба по вписванията [населено място] с вх. № 1844 акт № 49, том. VII , дело № 862/15 г., сключена между „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и „Подгорие 2013“ ООД с предмет : покупко- продажба на поземлен имот с идентификатор 56126.452.20, поземлен имот с идентификатор 56126.452.34, поземлен имот с идентификатор 56126.452.6, поземлен имот с идентификатор 56126.452.11, поземлен имот с идентификатор 56126.452.12, поземлен имот с идентификатор 56126.452.13, поземлен имот с идентификатор 56126.452.14, поземлен имот с идентификатор 56126.452.18, поземлен имот с идентификатор 56126.452.19, поземлен имот с идентификатор 56126.452.21, поземлен имот с идентификатор 56126.452.22, поземлен имот с идентификатор 56126.452.24, поземлен имот с идентификатор 56126.452.25, поземлен имот с идентификатор 56126.452.26 поземлен имот с идентификатор 56126.452.29, поземлен имот с идентификатор 56126.452.39, поземлен имот с идентификатор 56126.452.44, поземлен имот с идентификатор 56126.452.45, поземлен имот с идентификатор 56126.452.48, както и сградата, построена в поземлен имот с идентификатор 56126.452.1, всички находящи се в землището на [населено място].
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на така постановения съдебен акт, поради липса на правен интерес от воденето на иска , с оглед наличието на разпоредбата на чл.9 ал.4 ЗОЗ, както и поради това,че е постановен в производство, което е подлежало на спиране по реда на чл.637 ТЗ. По същество касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради материалната му незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че неправилно е приложена от съда нормата на чл.9 ал.4 ЗОЗ, както и тази на чл.7 ЗТРРЮЛНЦ; че съдът не е отчел, че вписването на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ е извършено след изповядването на сделката и то само за част от активите на заложния длъжник, без да са конкретизирани; че заложният кредитор не е известил касатора, в качеството му на наемател на имотите, за пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ. Като допълнително допуснато от съда процесуално нарушение се сочи постановяването на въззивното решение преди изтичането на срока за представяне на писмена защита. С касационната жалба се прави искане за обезсилване на въззивното решение, евентуално – за неговата отмяна с отхвърляне на иска. Касаторът претендира разноски за всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД, чрез синдика В. С., я оспорва като неоснователна.
Ответникът по жалбата „КТБ“АД/н/, чрез изпълняващите качество синдик Ангел Донов и Кристи Маринова, в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и възразява срещу основателността на наведените в нея оплаквания и искания. Моли да бъде отказано допускането на обжалвания акт до касационен контрол, а в случай,че бъде допуснат – последният да бъде потвърден.
Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови решението си съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено, че на 09.01.2007г., 20.11.2009 г. , 17.12.2009 г. , 28.09.2006 г., 28.12.2010 г. и 14.03.2012 г. между ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД и първия ответник били сключени договори за банков кредит , по силата на които на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД били предоставени оборотни средства за дейността на дружеството; задълженията по договорите били обезпечени с договори за особен залог върху търговското предприятие на длъжника, които били вписани по партидата на кредитополучателя в търговския регистър на 14.04.2008 г. , на 27.01.2011г. и на 12.12.2012 г. съответно; към 12.08.2015 г. задълженията на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД към ищеца по договорите за банков кредит възлизали в общ размер на 19 742 796,27 лв., в т.ч. редовна и просрочена главница, просрочени и текущи лихви върху редовна и върху просрочена главници, неустойки и такси; на посочената дата - 12.08.2015 г. кредитодателят вписал по партидата на кредитополучателя в търговския регистър пристъпване към изпълнение по договора за особен залог , вписан под № 3; на 10.09.2015 г. първият ответник „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД сключил с втория - “Подгорие 2013“ ООД договор в нотариална форма, с който му продал недвижимите си имоти, описани в исковата молба; към датата на сделката, задълженията по шестте договора за банков кредит в посочения размер не е били погасени. Въз основа на тези факти съдът е приел за установена легитимацията на ищеца като кредитор на първия ответник и наличие на увреждащ характер на оспорената с иска транслативна сделка, доколкото цялото имущество на длъжника служи за общо удовлетворение на всички кредитори,а продажбата на част от него води до намаляването му и създава затруднения и несигурност за осъществяването му. Като основни спорни за разрешаване пред него въпроси съставът е определил тези за допустимостта на предявения иск, а по същество - за наличието на знание на втория ответник за увреждащият характер на договора за продажба. Възражението за наличие на предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.637 ал.1 ТЗ с откриването на производство по несъстоятелност на дружеството - първи ответник съдът е намерил за неоснователно по аргументи от естеството на подлежащия на разглеждане иск, който не е от имуществен характер – за събиране на вземане и следователно не попада в предметния обхват на чл. 637 от ТЗ. Несподелени от съда са останали и доводите на „Подгорие 2013“ООД за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес у ищеца от неговото провеждане, обосновани с позоваване на разпоредбите на чл.8 ал.3 и чл.9 ал.4 ЗОЗ, установяващи забрана за извършване на разпоредителните сделки с имущество, предмет на особения залог без предварително съгласие на заложния кредитор и след вписването на пристъпване към изпълнение и прогласяващи непротивопоставимост на такива сделки на заложния кредитор. За да се аргументира, съдът се е позовал на липсата на редакция на закона към датата на сделката, установяваща изрично такава непротивопоставимост /разпоредбата на чл.9 ал.4 изр.2 ЗОЗ, на която се е позовал въззивникът е в сила от 30.12.2016 г./. Допълнително е изложил съображения,че и в случай на приложимост към конкретната хипотеза, сама по себе си нормата не би могла да обоснове извод за липса на правен интерес от предявяване на Павлов иск от страна на заложния кредитор, тъй като за допустимостта на този иск е ирелевантно дали вземането е хирографарно или обезпечено, като тя е обусловена единствено от твърденията за наличието на качество у ищеца на кредитор на ответника, за извършване от последния на разпореждане с имущество, което урежда кредитора и за наличие на знание у третото лице - контрагент на длъжника за увреждането.
По наведените по същество възражения за липса на знание за увреждането от страна на договарящия втори ответник – приобретател на имотите, съдът е констатирал, въз основа на извършена от него справка в Търговския регистър по партидата на „В И ВГД Оранжерии Петрич“ АД,че последователно вписаните три особени залога на търговското му предприятие в полза на ищеца „КТБ“ АД са съществували към 10.09.2015 г. - датата на сключване на атакуваната сделка, като освен тези вписвания е било налице и вписано на 18.08.2015г. пристъпване към изпълнение. Въз основа на тези констатации и като се е позовал на разпоредбата на чл.7 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, съдът е приел,че законодателят е установил оборима презумпция за знание, която не е оборена по съответния предвиден ред. Тъй като вписването по партидата на дружеството залогодател и продавач, съдържа данни относно номер и дата на сключване на всеки един от шестте договора за банков кредит, данни за кредитора, както и за размера на предоставените по същите суми, съставът е заключил,че при обикновен преглед на партидата на дружеството в публичния търговски регистър купувачът, както и всяко трето лице, би могъл да се информира за наличието на неговите задължения към „КТБ“АД и техния размер. Допълнителен аргумент, за да определи като неоснователни доводите на въззивника, че грижата на добрия търговец не включва задължение за проверка на партидата на продавача в търговския регистър, съдът е почерпил от разпоредбата на чл. 23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ , въвеждаща забрана за изискване от страна на органи, организации и публични лица доказване на обстоятелства, вписани в търговския регистър. Посочил е,че неизвършването на съответна справка от страна на купувача преди продажбата, освен, че сочи на неполагане на грижата на добрия търговец , не може да го освободи от презумпцията по чл.7 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. По тези съображения съдът е намерил за доказани всички предпоставки за уважаването на ска.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, във връзка с оплакването за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, касаторът поддържа основание за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса 1. Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичането на предоставения на страните срок за представяне на писмена защита? /противоречие с решение №476/07.07.2010г. по гр.д.№720/2009г. на пето г.о. на ВКС и решение №111/23.04.12г. по гр.д.№1077/11г. на трето г.о. на ВКС/. Със същата допълнителна предпоставка се обвързва произнасяне на апелативната инстанция по въпроса 2.Налице ли е правен интерес от провеждането на отменителен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, след като в полза на кредитора са учредени особени залози върху имуществото на длъжника и той се е разпоредил с част от него след пристъпване към изпълнение, поради което сделката е непротивопоставима на кредитора? /противоречие с решение №162/09.07.2012г. по гр.д.№1260/11г. на втро г.о. на ВКС и решение №181/12.04.2012г. по гр.д.№239/11г. на първо г.о. на ВКС/. По въпросите: 3.Разпоредбата на чл.7 ЗТРРЮЛНЦ отнася ли се за ЦРОЗ – чл.22 ЗОЗ или има предвид само Търговския регистър по чл.1 ЗТРРЮЛНЦ, като единна централизирана електронна база данни, която се управлява от информационна система за търговци и в която задължително се регистрират следните обстоятелства: фирмата и точният адрес, предмет на дейност, собственик, лично носещи отговорността съдружници, ръководството на фирмата, търговски пълномощия и други обстоятелства, представени от Търговския закон, като се вземе предвид, че чл.22 ЗОЗ в ЦРОЗ урежда регистър, който е електронна база данни, съдържаща обстоятелства и актове, вписани или обявени по реда на ЗОЗ?; 4. Презумпцията на чл.7 ЗТРРЮЛНЦ може ли да се приложи след като между подаденото заявление и датата на фактическото вписване съществува период, в който няма информация относно подлежащите на вписване обстоятелства, в случая пристъпване към изпълнение? и 5. Презумпцията на чл.7 ЗТРРЮЛНЦ прилага ли се когато в ЦРОЗ е заложено предприятието на длъжника като съвкупност от права, задължения и фактически отношения – чл.133 ЗЗД, а е пристъпено към изпълнение само върху част от имуществото, което е определено по стойност,без да е конкретизирано? касаторът сочи допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, приложимостта на която обосновава с твърдения,че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях няма формирана съдебна практика. Релевират се наред с това и хипотезите на чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3 – недопустимост и очевидна неправилност на решението на апелативния съд. Първата се обвързва с поддържаните в производството доводи за липса на правен интерес, предвид правната възможност на заложния кредитор по чл.9 ал.4 ЗОЗ, а втората - с доводи за необоснованост на изводите на съда по приложението на чл.7 ЗТРРЮЛНЦ и за меродавност към факта на узнаването за увреждането на датата на заявяване на вписването, без да се отчита времето, изтичащо до фактическото му извършване.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в посочените в разпоредбата хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
За да се приеме за обуславящ първият поставен от касатора процесуално-правен въпрос, следва да са налице конкретни факти, въз основа на които да би могло да се приеме,че обратното процедиране на съда би довело до друг непосредствен резултат по делото. В конкретния случай решението е постановено в последния ден от дадения от съда на страните срок за писмена защита, към изтичането на който няма данни касаторът да е упражнил предоставеното му право, представяйки писмените си бележки с изложени в тях доводи и съображения, различни от вече поддържаните в производството и които съдът да не е съобразил в решението си. Писмена защита касаторът изобщо не твърди да е представил пред въззивната инстанция. Поради това въпросът не би могъл да се счете за обуславящ крайния изход на делото.
Вторият от формулираните от касатора въпроси е поставен в контекста на възражението на касатора за недопустимост на решението, поддържано с твърдения за произнасянето му по недопустим, поради липса на правен интерес, иск. Доколкото въззивният състав е изложил в решението си съображения за допустимост на предявения иск, като е разгледал същия по същество, въпросът се явява обуславящ, но по отношение на него не се установява да е налице допълнителният критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Сочените от касатора като практика на ВКС съдебни решения са неотносими, тъй като в тях е коментиран въпросът за наличие на правен интерес от предявяване на установителни искове, при които правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск за разлика от конститутивните искове, като този по чл.135 ЗЗД, по отношение на които , с изричното им посочване, законодателят презумира правния интерес от воденето им.
Въпреки липсата на обосновани обща и допълнителна предпоставки за допускане на касационния контрол по втория въпрос, с оглед т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г., за състава е налице задължение да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, за да извърши съответна проверка с решението по същество. В случая такава вероятност не се констатира и не може да бъде обоснована. Както вече се посочи при конститутивните искове интересът от търсената защита, представляващ абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, произтича от самото му естество, т.е. поначало законодателят признава на страната, която твърди да е носител на съответното потестативно право, интерес от предявяването на иска за неговата защита, тъй като с него ще бъде постигната целената промяна в правната сфера на ответника. Поради това искът по чл.135 ЗЗД би бил недопустим поради липса на правен интерес единствено в хипотеза, когато търсеният с него правен ефект е вече постигнат или настъпил поради друга причина и целената правна промяна съвпада с действителното правно положение, с оглед това,че промяната не би могла да настъпи повторно, в който смисъл е поддържаната практика на ВКС – решение №264/18.12.2013г. по гр.д.№915/12г. на четвърто г.о.; решение №131/16.06.2014г. по гр.д.№4996/13г. на трето г.о.; решение № 312/28.10.14г. по гр.дело № 2800/14г. на четвърто г.о. Съгласно посочената съдебна практика, предявен във връзка със сделка, сключена след извършено вписване на наложена възбрана, Павлов иск е недопустим, тъй като търсеният с него ефект – да бъде обявена тази сделка за относително недействителна спрямо ищеца /кредитор/ е постигнат с факта на самото вписване и от момента на извършването му, доколкото по силата на чл.452 ГПК законна последица от него е възникването на непротивопоставимост на разпоредителното действие спрямо взискателя в изпълнението и присъединените кредитори на прехвърлителя. Друга хипотеза на липса на правен интерес от воденето на Павлов иск би била налице в случай,че сделката е абсолютно недействителна. В случая липсват твърдения и данни за извод, че договорът за покупко-продажба от 10.09.2015г. е нищожен на някое от предвидените в закона основания. Към датата на сключването на сделката, предмет на предявения в настоящото производство иск по чл.135 ЗЗД, аналогична на чл.452 ГПК разпоредба на закона, относима към сделките на разпореждане с имущество, върху което е учреден особен залог, не е съществувала. Такава е въведена с изменението на чл.9 ал.4 ЗОЗ /конкретно с новото второ изречение/, извършено с ДВ бр.105/16г., в сила от 30.12.2016г.,според текста на което извършените от залогодателя разпореждания със заложеното имущество след вписаното пристъпване към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор и присъединените кредитори по чл.40 – т.е. по силата на закона те са относително недействителни спрямо тях. До посочената дата е съществувала единствено забрана за извършване на разпореждане от страна на залогодателя със заложеното имущество след получаването на съобщението за пристъпване към изпълнение, без нарушаването на тази забрана да е било скрепено със съответни разписани в закона последици за действителността на сделката спрямо кредиторите на залогодателя, поради което за тях е съществувала открита възможността да бранят правата си по реда и при предпоставките на чл.135 ЗЗД. На изменението на чл.9 ал.4 ЗОЗ не е придадено обратно действие, поради което нормата се прилага за правоотношенията, възникващи занапред след 30.12.2016г. Доколкото в случая атакуваната сделка на разпореждане с част от търговското предприятие на първия ответник е осъществена на 10.09.2015г., а искът по настоящото дело е заведен на 10.12.2015г. - при липса към този момент на законодателно уредена относителна недействителност на разпоредителните сделки, извършени със заложено по реда на ЗОЗ имущество на длъжника, спрямо неговите кредитори, на ищеца следва да се признае наличие на правен интерес от воденето на иска, което обуславя неговата допустимост.
Нямат характер на правни, по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и останалите три въпроса, поставени в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Третият въпрос, освен че е формулиран неясно, няма никакво отношение към решаващите мотиви на въззивния съд, нито корелира с въведени в предмета на спора възражения и доводи на страните. Четвъртият въпрос съдържа твърдение на касатора /за реално извършено по-късно вписване на пристъпването към изпълнение от датата 18.08.2015г. – след сключването на сделката/, каквото обстоятелство нито е било прието за доказано от въззивния съд, нито реално се установява от данните по партидата на дружеството- залогодател. Този и следващият, пети от въпросите, изискват отговор по прилагането на презумпцията на чл.7 ЗТРРЮЛНЦ единствено в отношение към вписването на пристъпване към изпълнение, без да държат сметка на това, че изводът на съда за наличие на знание у приобретателя за задълженията на продавача, е обоснован с последиците, освен от това вписване, така и от предхождащите го вписвания на трите поредни залога /от 14.04.2008г., 27.01.2011г. и 12.12.2012г./, с които по партидата на дружеството - праводател са били оповестени основанията и размерите на задълженията му към кредитора. Поради това въпросите не биха могли с търсения от тях отговор да постигнат различен от вече постановения правен резултат. Соченият в изложението във връзка с тези три въпроса допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е правно аргументиран. Приложимостта на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст ” от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”. Съгласно задължителните указания в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, необходимостта от допускането на обжалването по съответния правен въпрос, обвързан с този критерий, следва да е обоснована от страната, която се позовава на него, в хипотеза на съществуваща противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена, евентуално - на съществуваща такава, която макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена или когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап.Подобни съображения в обосноваване на сочената допълнителна предпоставка за извършването на селекцията не са наведени от касатора.
Допускането на касационното обжалване не може да бъде осъществено и на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на посочената разпоредба, съдебното решение следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка, доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция, извършвана в производство по вече допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др. В представеното от касатора изложение нито се сочи, нито се обосновава която и да е от посочените хипотези на очевидна неправилност,а наведените във връзка с приложението на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК съображения са такива по правилността на обжалваното решение, която не е предмет на преценка в настоящата фаза на производството пред касационната инстанция.
Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №292/17.05.21г. по т.д.№224/2021г. по описа на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.