Р Е Ш Е Н И Е №392 гр.София, 26 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.Илиев наказателно дело № 1964/2011 година Производството е по глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимата А. К. С., чрез защитника й адв.В. П. от Адвокатска колегия - Кюстендил, срещу присъда № 12 от 05.05.2011г. по внохд № 51/2011г. по описа на Кюстендилския окръжен съд (КОС), с която е отменена присъда № 102 от 28.10.2010г. по нохд № 377/2004г. на Кюстендилския районен съд (КРС) в наказателната част. С жалбата сe поддържат доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 НПК. При условията на алтернативност се прави искане осъдителната присъда да бъде отменена и подсъдимата оправдана, а при условията на алтернативност, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” и отмяна на кумулативно наложеното наказание „глоба”. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимата А. К. С. и нейния процесуален представител, адвокат П., редовно призовани, не се явяват. Гражданските ищци и частни обвинители по делото Роза А. Р. и Е. Я. Илиева, редовно призовани, също не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че жалбата на подсъдимата е неоснователна, поради което моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери присъдата с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 102 от 28.10.2010, постановена по нохд № 377/2010г., Кюстендилският районен съд е признал подсъдимата А. К. С. за невиновна в това: - на 23.08.2003г. в гр.Кюстендил да е набрала и транспортирала група от хора – пострадалите Е. Я. И. и Р. А. Р., и двете от гр.Кюстендил, които да е превела през границата на страната – ГКПП – Гюешево, обл.Кюстендил, с цел да бъдат използвани за принудителен труд– проституиране, чрез въвеждането им в заблуждение – обяснила им, че ще работят като сервитьорки в гр.Тетово, Р. Македония, поради което я оправдал по повдигнатото обвинение по чл.159б, ал.2 вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 НК. Със същата присъда са отхвърлени предявените от Е. Я. И. и Р. А. Р. граждански искове за сумите от по 10 000 / десет хиляди/ лева за всяка от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението. Така постановената първоинстанционна присъда е отменена с присъда № 12 от 05.05.2011г. по внохд № 51/2011г. на Кюстендилския окръжен съд в наказателната част и вместо това подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото й обвинение и на основание чл.159б, ал.2 вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 вр.чл.2, ал.2 НК и чл.36 и чл.54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от 5 / пет/ години при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, както и на глоба в размер на 1000 / хиляда/ лева, като е призната за невиновна и оправдана по обвинението да е извършила същото престъпление с цел пострадалите да бъдат използвани за принудителен труд. В гражданската част присъдата на районния съд като необжалвана е влязла в сила. Касационната жалба против атакуваната въззивна присъда е подадена в срок, поради което настоящият състав намира, че е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, не се подкрепя от данните по делото, поради което е неоснователен. Кюстендилският окръжен съд е приел за установена по делото следната фактическа обстановка: Подсъдимата А. К. С. живее в кв.Изток на [гр.Кюстендил /в ромския квартал/, където живеели през 2003г. и двете пострадали св.Е. Илиева и св. Роза Р., като трите се познавали добре отдавна. На 19.08.2003 г. подсъдимата и свидетелките Илиева и Р. и св. С. С. се срещнали в кварталното кафене. При този разговор подсъдимата предложила на трите работа като сервитьорки или барманки в гр.Тетово, Р Македония. Св.С. С. казала, че тя не може да замине, но св.И. и св.Р., които тогава били безработни, се съгласили. Св.С. ги предупредила, че тя е ходила с подсъдимата в Македония, но е работила не като сервитьорка, а като проститутка. Св.Илиева обаче не повярвала на св.С., тъй като считала подсъдимата за своя приятелка. Двете с Р. й повярвали и се съгласили да заминат за Македония. Подсъдимата им закупила билети и на 23.08.2003г. трите – подсъдимата С., св.Р. и св. И. тръгнали с такси от гр.Кюстендил за ГКПП - Гюешево. Границата преминали пеша, след което се качили на автобус за гр.Тетово, като подсъдимата дала на пострадалите по 50 евро да покажат на границата. След пристигането им в Тетово били придружени от лицата Ф. и И., първия, собственик, а втория барман в заведението. Двамата закарали подсъдимата и пострадалите в с.Боговиня. Веднага след пристигането им Ф. взел задграничните паспорти на Р. и И. и повече не им ги върнал. След като ги предала на Ф. и И., подсъдимата казала на пострадалите, че ще се върне след малко и излязла, но не се върнала. Още същата вечер на 23.08.2003 г., Ф. дал на пострадалите И.и Р. костюми, казал им, че няма да работят като сервитьорки, а като танцьорки, че ще правят компания на клиентите на заведението и ще проституират, ако клиентите пожелаят това. Пострадалите възразили, но Ф. ги заплашил с пистолет, принудил ги чрез насилие, за да ги застави да излизат с клиенти. Казал на двете пострадали, че няма да мръднат от заведението и, че няма кой да им помогне. Такова било неговото поведение към пострадалите и през следващите дни на престоя им в кафенето. Принудени по този начин, св. Р. и И. започнали да проституират, като на тях самите не било заплащано от клиентите за тези услуги. Свидетелките живеели при крайно мизерни условия в една стая на етажа над заведението, без възможност да го напускат. По време на престоя им в Македония двете успели да се свържат с близките си само в единични случаи. През нощта на 30 октомври 2003 г. пострадалите успели да избягат. Били транспортирани до границата на Република Македония с България от двама непознати мъже, а други двама ги превели като пешеходци през границата, но не през държавната граница и не по установения ред, а през гората, след което на ГКПП - Гюешево били задържани от български гранични полицаи, на които разказали всичко. След това Р. и И. били закарани в Районен съд - гр.Кюстендил, където по бързото производство били осъдени за извършено престъпление по чл.279 ал.1 пр.1-во и 2 във вр. с чл.20 ал.2 НК, с одобрено от КРС споразумение № 1066/31.10.2003 г. по нохд № 888/2003 г. по описа на съда. При извършената проверка не се констатираха нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на гореописаната фактическа обстановка. Спазени са процесуалните изисквания на чл.чл.13, 14, 107, ал.3 и 5 НПК, тъй като са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Това е направено както по отношение на инкриминираното деяние, така и по отношение авторството на касаторката като негов извършител. По несъмнен начин са установени и фактическите положения от значение за правилното решаване на въпроса за съставомерността на деянието. При това положение неоснователно се явява възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, поради приобщаване показанията на основен свидетел по делото – св.Е. И., без самоличността и да е била проверена от първоинстанционния съд по реда на чл.272 НПК. Настоящият състав намира, че претендираното нарушение не е допуснато, тъй като в съответствие с изискването, предвидено в чл.272 НПК, председателстващият състава на Кюстендилския районен съд в съдебно заседание на 27.09.2004г. е извършил проверка на самоличността на свидетелката, поставяйки и въпросите за трите имена, години, народност, гражданство, образование, семейно положение, съдебно минало, данните за които са снети и отразени в протокола за съдебното заседание. Нещо повече, в това заседание е извършена и очна ставка между св.А. св. И. и св. Р., поради което не може да има съмнение не само в установените данни за самоличността на св. И., но и по отношение на обстоятелството, че именно тази свидетелка е участвала лично в процесуалните действия, извършени на съдебното следствие. На следващо място, не може да търпи упрек процесуалната дейност на въззивния съд по приобщаване на показанията на св.И., дадени пред съдия на досъдебното производство и пред състава на Кюстендилския районен съд, която е извършена при стриктно спазване на чл.281, ал.1, т.2 НПК, поради което не е допуснал процесуално нарушение. Освен това, позоваването от страна на решаващия съд на свидетелските показания на Е. И. е сторено едва след като тяхната достоверност е проверена чрез задълбочено обсъждане и при компетентно анализиране в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал. Въззивната инстанция е изпълнила и задължението си по чл.339, ал.2 НПК, обсъждайки направените възражения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения по фактите и закона, като отказите да ги приеме за основателни са убедително и подробно аргументирани. Не се подкрепя от данните по делото претендираното от защитата нарушение, Кюстендилският окръжен съд да не е отговорил на всички доводи и възражения, и по-конкретно на наведените такива за нарушение на правата на подсъдимата да разбере в какво престъпление е обвинена и съобразно с това да организира защитата си. Поддържаните в тази връзка съображения за пороци в обвинителния акт са получили подробен и изчерпателен отговор /вж.л.7 - 8 от мотивите на КОС/ и са отхвърлени с аргументи, които настоящата инстанция споделя, поради което не намира за необходимо да преповтаря. По довода за допуснато съществено процесуално нарушение, свързан с твърдението за незаконен състав. Според защитата в състава на съда, постановил присъдата е взела участие съдия Д. Д., която преди това е участвала в състава по в.ч.н.д. № 495/2004г. на КОС, произнесъл се по частни жалби на пострадалите против отказа на първоинстанционния съд да ги конституира като частни обвинители. Според настоящия касационен състав не е допуснато съществено процесуално нарушение. Производството по обжалване на определение на първоинстанционния съд, с което се отказва допускането на частен обвинител, е различно от производството по същността на обвинението. Произнасянето по наличието на предпоставките за конституиране на частен обвинител не е включено като абсолютно основание за отвод по чл.29, ал.1 НПК. Същото може да се разгледа като основание с характера на тези посочени в чл.29, ал.2 НПК, в случай, че в производството освен по предвидените по чл.76 НПК, процесуални изисквания съдът е обсъждал и обвинението по същество. Проверката на постановеното по в.ч.н.д. № 495/2004г. на КОС определение с участието на съдия Д. не налага този извод. Затова касационният състав приема, че претендираното от защитата нарушение, на полето на поддържано основание за отвод на член от състава на съда, не е налице. Неоснователни са и твърденията в жалбата за допуснати процесуални нарушения, свързани с нарушаване правото на подсъдимата на защита, тъй като не са й били разяснени правата, в частност това да прави отвод на съда. Такова нарушение не е допуснато, тъй като в съдебното заседание, проведено на 11.03.2008г., първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.274 НПК, като е разяснил правата на страните в процеса, поради което подсъдимата не е била лишена от възможността да ги упражни в пълен обем и във въззивното производство. Освен това Върховният касационен съд нееднократно е изразявал становище, че формалното неотразяване в протокола разясняването от страна на съда правата на подсъдимия относно правото на отводи и пр. не е съществено нарушение, налагащо отмяна на атакувания съдебен акт, щом не е довело до ограничаване правото му на защита, което във всеки случай следва да се преценява с оглед на конкретните обстоятелства. Процесуалният представител на касаторката, претендирайки това нарушение, пропуска собственото си процесуално поведение и участие в процеса. От протокола за съдебно заседание е видно, че липсва каквато и да е реакция, най-малко възражение и искане от страна на защитата към съда да извърши процесуалното действие, което е пропуснал. Тук е мястото да се отбележи, че процесуалните права на подсъдимата С. за лично участие и професионална защита в наказателния процес са били гарантирани изцяло и със съдържанието очертано в нормата на чл.55 НПК. Въззивното производство е образувано по повод протест на прокуратурата против присъдата, постановена по нохд № 377/2004г. по описа на Кюстендилския районен съд. С определение в разпоредително заседание на 08.02.2011г. докладчикът е определил датата на разглеждане на делото в открито заседание, за която дата на страните са изпратени призовки. Тази за подсъдимата А. С., отговаряща на изискванията за съдържание съгласно чл.179 НПК, е връчена на 14.02.2011г. от съответното длъжностно лице по призоваването на адв. В. П., договорният й защитник, със задължението да й я предаде. Подсъдимата не се е явила в съдебното заседание, но е била представлявана от упълномощения лично от нея защитник адв.П.. Съдът е предоставил възможността на защитника да упражни в пълен обем правата, предвидени в процесуалния закон, като страна и като пълномощник на подсъдимата, което е и сторил осъществявайки активна защита срещу фактите на обвинението, в хода на съдебното следствие, което налага извода, че между защитник и подсъдима е била налице интензивна и всеобхватна връзка относно възможностите за противодействие и избор на съответната линия на защита срещу обвинителните факти и правната им квалификация, поддържани от прокурора. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че поддържаните доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, с оглед на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са неоснователни. Щом като не са допуснати нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съда, материалният закон е правилно приложен в рамките на приетите фактически положения. При така установените обстоятелства по чл.102 НПК, относно авторството на подсъдимата и възприетата съставомерност на извършеното деяние, искането за постановяване от касационния състав на оправдателна присъда е лишено от фактическо основание. То не държи сметка и за правомощията на касационния състав, който в никакъв случай не може да приеме за установени други фактически обстоятелства, различни от онези, които са приети от инстанциите, обвързани със задължението да установят релевантната фактическа обстановка. В случая нарушения в доказателствената дейност на съдилищата не се установиха, поради което и не е налице основанието по чл.354, ал.1, т.2 НПК за постановяване на оправдателен диспозитив. По довода за явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на същия в касационната жалба не се развиват конкретни съображения, но доколкото, все пак, е оспорена изцяло правилността на присъдата, следва да се отбележи, че при извършената касационна проверка, не се констатира и последното от касационните основания – по чл.348, ал.1, т.3 НПК. При определяне на наказанието съдът се ръководи от пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, и взема предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Преценката за размера на наказанието се извършва, като се съобразят посочените обстоятелства, с оглед изискванията и на разпоредбите на чл.35, ал.3 и чл.36, ал.1 НК. Настоящият състав счита, че при индивидуализацията на наказанията няма неотчетени обстоятелства, такива не са посочени и в касационната жалба, които да налагат допълнителното им намаляване, включително и при условията на чл.55 НК. При това положение не може да се направи извода, че предвидената в чл.348, ал.5, т.1 НПК несъразмерност на определеното наказание и обстоятелствата от значение за неговата индивидуализация, налагаща неговото намаляване по вид и размер не е налице, поради което доводът за явна несправедливост на наказанието също се явява неоснователен. Воден от гореизложеното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: Оставя в сила присъда № 12 от 05.05.2011г. по внохд № 51/2011г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с която е отменена присъда № 102 от 28.10.2010г. по нохд № 377/2004г. на Кюстендилския районен съд в наказателната й част и вместо това подсъдимата А. К. С. като е призната за виновна за престъпление по чл.159б, ал.2 вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 вр.ал.1 вр.чл.2, ал.2 НК, е осъдена на лишаване от свобода за срок от пет години, което наказание да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим на изтърпяване, както и на глоба в размер на 1000 лв., като е призната за невиновна по повдигнатото обвинение за това да е извършила същото престъпление с цел пострадалите да бъдат използвани за принудителен труд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.