Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр.София , 16 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1904/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия С. Р. Ш. срещу решение № 618 от 28.10.2014г. по внохд № 318/2014г. по описа на Апелативен съд - П., с доводи за неправилно приложение на материалния закон при определяне на наказанието и за явна несправедливост на същото. С присъда № 56 от 16.07.2014г., постановена по нохд № 603/2014г. на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият С. Р. Ш. е признат за виновен в това, че на 26.08.2013г. в [населено място], област /област/, при условията на опасен рецидив, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – А. М. А., поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК вр. чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което е подсъдимият е бил задържан. Подсъдимият С. Р. Ш. е осъден да заплати на М. Ю. А. като майка и законен представител на А. М. А. сумата от 1500лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 26.08. 2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданският иск до пълния му предявен размер от 10 000лв. като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и държавната такса върху уважената част на гражданския иск. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от подсъдимия и с Решение № 618 от 28.10.2014г. по внохд № 318/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от подсъдимия, се навеждат съображения, че решаващият съд не е взел предвид релевантни обстоятелства при определяне на наказанието, както и се претендира определяне на наказанието при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Посочват се също така и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, поради несъобразеност на размера му с целите по чл. 36 от НК. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на законосъобразна и справедлива присъда. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия Ш. – адв. Г. Ч., поддържа подадената от подсъдимия жалба. В писмено изложение развива доводи в подкрепа на искането наказанието на бъде определено под предвидения в закона минимум. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при определяне на наказанието на подсъдимия са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и размерът на наказанието е съобразен с целите по чл. 36 от НК, както и че законосъобразно е извършена редукцията по чл. 58а от НК. Моли да бъде оставено в сила решението на Пловдивски апелативен съд. Гражданският ищец и частен обвинител А. М. А., както и законният й представител М. Ю. А., не участват в касационното производство и не вземат становище. Подс. С. Ш. не участва лично в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба от подсъдимия Ш. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакванията за това, че не е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, както и за явна несправедливост на наложеното на подс. Ш. наказание, са били направени и във въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда, като съставът на Пловдивски апелативен съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, потвърждавайки съдебния акт, да мотивира съображенията, поради които не е възприел доводите на жалбоподателя. Решаващите съдилища законосъобразно са приели, че наказанието на подсъдимия подлежи на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. Правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и редукцията му с една трета. Законосъобразно инстанционните съдилища не е приложили разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, понеже установените обстоятелства, влияещи върху отговорността на подс. С., не могат да бъдат преценени като многобройни смекчаващи обстоятелства, нито е налице изключително смекчаващо такова, поради което е немислим извод за по-ниска степен на деянието и на дееца от обичайната за този вид престъпни деяния. Поради това, твърденията в касационната жалба за нарушение на материалния закон при определяне на наказанието на подсъдимия за така извършеното престъпление са лишени от основание. Двете съдебни инстанции са подложили на преценка данните по делото за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като са наложили справедливо наказание с оглед на целите на специалната и генералната превенция. Процесът на индивидуализация на наказанието спрямо подс. С. за извършеното по чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК е обективиран в мотивите на съдебните актове, което позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища и спазването на изискванията по чл. 54 и чл. 36 от НК. При определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, правилно е приет превес на смекчаващи вината обстоятелства и като такива са отчетени изразеното съжаление за извършеното и сезонната трудова ангажираност на подсъдимия, както и това, че степента на обществена опасност на конкретното деяние е сравнително невисока. Обстоятелството, че подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт не може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото тази негова процесуална позиция е премирана чрез предвидената в закона редукция на наказанието. Смекчаващо вината обстоятелство би било налице, ако с поведението си подсъдимият е допринесъл за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител (в този смисъл ТР № 1/2009Г. на ОСНК на ВКС), каквото поведение в случая не се установява. Поради това, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подс. С. не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Следователно, не са налице неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, нито е подценено тяхното значение в процеса на индивидуализация на наказанието. Инстанционните съдилища правилно на плоскостта на отегчаващите вината обстоятелства са ценили обремененото съдебно минало на С. извън осъжданията, обосноваващи квалификацията на деянието като опасен рецидив, както и липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходните осъждания. Съвкупната преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подс. С. е довела до индивидуализация на размера на наказанието лишаване от свобода на шест години, който размер е намален с 1/3 предвид на проведената диференцирана процедура. Така определеното наказание е при превес на смекчаващите вината обстоятелства и този превес е правилно отчетен, като се има предвид, че процесът на определяне на наказанието е сложна логическа дейност, а не механичен сбор от изводимите по делото данни за обстоятелствата, визирани в чл. 54 от НК. Това наказание е и в унисон с целите по чл. 36 от НК, доколкото чрез този срок на изолиране на подсъдимия би се реализирало неговото поправяне и превъзпитание. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакванията, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, са неоснователни, защото не се са налице предпоставки за реализация на наказателната отговорност на подс. С. в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от НК, нито пък е налице несъответствие на определеното му наказание с обстоятелствата, влияещи върху отговорността му и с целите по чл. 36 от НК. Поради това, не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за изменение на атакувания съдебен акт и намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 618 от 28.10.2014г., постановено по внохд № 318/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.