Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 40   гр. София, 17.03.2010 год.   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА   при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4056 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на П. С. С. и П. И. С. от гр. С., чрез пълномощника им адвокат Е. Дашина, против въззивното решение от 26.05.2008 год. по гр. д. № 3968/2007 год. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 3.09.2007 год. по гр. д. № 3650/2006 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Х. С. Б. от гр. С. иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху магазин в гр. С., находящ се в приземието на сграда на адрес бул. „В” № 98, при описаните в решението съседи и състоящ се от магазинно помещение и клозет, заедно с избено помещение от около 9 кв. м., ведно с припадащите се 20/1000 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, представляващо парцел **** – 323 в кв. 383 по плана на гр. С., м. „Б”, представляващ към настоящия момент част от жилището на ответника и обозначен по посочения в решението начин на приложената на л. 84 от делото скица. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Х. С. Б. е оспорил касационната жалба по съображенията в писмения му отговор и в съдебно заседание лично и чрез пълномощниците си адв. С адв. Паликарска. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. С определение № 172 от 6.03.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, по релевантния за спора въпрос дали отчужденият имот съществува реално до размерите, в които е отчужден към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ, от решаването на който зависи материалноправната легитимация на ищците като негови собственици по реституция, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да приеме ревандикационния иск за неоснователен, въззивният съд отчел факта, че отчужденият по ЗОЕГПНС от наследодателя на ищците, сега касатори, магазин, макар и към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ да е бил държавен, с оглед влязлото в сила решение по предявен иск по чл. 7 ЗВСВОНИ, че продажба между държавата и наследодателката на ответника не е налице, не съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Поради това и не е налице една от предпоставките на закона, за да могат ищците да се легитимират като негови собственици по силата на възстановяване на правото на собственост. Този извод е обусловен от обстоятелството, че през 1959 год. магазинът е престанал да съществува като самостоятелен обект на собственост, с оглед преустрояването му като част от стая на апартамента, собственост на наследодателката на ответника. Въззивният съд е приел, че по реда на чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./ е обявено за безспорно между страните, че още през 1959 год. магазинът е престанал да съществува като реален, самостоятелен обект на собственост, с оглед извършеното преустройство в част от стая към апартамента на ответника, за който последният се легитимира с нотариален акт, неоспорен от ищците. Направените от въззивния съд изводи са необосновани и неправилни. Действително, в съдебно заседание от 9.05.2006 год. с протоколно определение първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните обстоятелството относно факта на владението на спорния имот от ответника, респ. наследодателката му – преустройството на магазина в стая от апартамента и периода, в който се е осъществило това се установява и от представените в тази насока писмени доказателства, както и от заключението на техническата експертиза. Безспорно е и обстоятелството, че в него се намира ответникът. Спорът е за това, че владението на ответника е без основание, с оглед твърдението на ищците, че по силата на ЗВСВОНИ те се легитимират като собственици на спорния имот, чиято ревандикация искат. Този спор е предмет на предявения иск, срещу който ответникът възразява с довод, че е собственик на апартамента, включващ и спорния магазин, като представя и документи за придобиване по давностно владение. Оспорването им се съдържа в предявения от ищците иск за собственост, поради което и въззивният съд необосновано приема, че нотариалният акт за собственост на ответника не бил оспорен от ищците. С влязло в сила решение по гр. д. № 1464/93 год. на Софийския районен съд е отхвърлен иск по чл. 7 ЗВСВОНИ на настоящите касатори против наследодателката на ответника, като е прието, че продажба на спорния магазин не е налице, с оглед липсата на завършен фактически състав по нея със сключване на писмен договор между наследодателката М, като купувач и председателя на ИК на народния съвет. Поради това и този довод на ответника за придобивно основание не може да бъде разглеждан и пререшаван в настоящето производство, тъй като е преклудиран със силата на присъдено нещо на решението по него. Следователно, твърдяната продажба на държавния имот не е налице и към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ имотът е държавен, с оглед забраната да бъде придобит по давностно владение. Представените от ответника нотариални актове, издадени на това придобивно основание, не могат да го легитимират като собственик, без значение дали документа е оспорен или не. От заключенията на техническата експертиза е установено по несъмнен начин идентичността на магазина, собственост на наследодателя на ищците, сега касатори, и извършеното съгласно „Проект за преобразуване на апартамента на М. Х. Б. ” от 3.06.57 год. негово преустройство в стая към същия, както и техническата възможност за отделянето му с описаните в заключението от 28.04.2006 год. работи. Обстоятелството на извършеното през 1958-59 год. преустройство не е и спорно между страните. Релевантен за спора е въпросът дали вследствие това преустройство следва да се приеме, че магазинът не съществува реално в размерите, в които е бил към отчуждаването му. Направеният от въззивния съд извод в тази насока е неправилен и необоснован, поради следните съображения: Спорният въпрос е наличието на една от предвидените в ЗВСВОНИ предпоставки за възстановяване на собствеността върху отчуждения от наследодателя на ищците /касатори/ недвижим имот – магазин, така както е описан в легитимиращите го документи от 1941 год. и тези по отчуждаването му. Законът не поставя като условие за реституцията запазването на предназнечението на имотите, поради което и обстоятелството, че съществувалия към момента на отчуждаването магазин не е такъв към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ е ирелевантно. С извършеното преустройство в случая е променено функционалното предназначение на този имот, като същият е преустроен в стая към съседния апартамент, с оглед разширяването на последния. Това фактическо присъединяване обаче, макар и въз основа на изготвен технически проект за осъществяването му, не е довело до придобиване на собствеността на основание продажба, тъй като такава не е налице, с оглед влязлото в сила решение по иска по чл. 7 ЗВСВОНИ. Не е налице и присъединяване на чуждата вещ /държавния магазин/ като част към апартамента на наследодателката на ответника, тъй като съществува техническа възможност да бъде отделена, съгласно заключенията на техническата експертиза, без съществено повреждане на апартамента. Доказателства за обратен извод липсват по делото. Техническите изисквания за това отделяне също са без значение за спора. Релевантно е обстоятелството, че отчужденият имот съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, тъй като извършеното преустройство е довело до приобщаването на магазина към съседния апартамент, без това да е довело до създаване на нов обект на собственост, нито до погиването на бившия магазин. Същият нито е разрушен, нито неговите размери са се променили, налице е приобщаване на площта му към съседния апартамент, видно и от проекта от 1957 год., както и от описаните в заключението, прието във въззивното производство, извършени строителни работи, между които липсват такива по премахване на стени. Поради това и промененото предназначение на имота след отчуждаването му не може да доведе до извод, че същият не съществува реално до размерите, в които е бил към отчуждаването му, както неправилно е приел въззивният съд. В тази насока са и разясненията, дадени в т. А, 1 от ТР № 1/95 год. на ОСГК на ВКС и представената съдебна практика относно предпоставките за възстановяване на собствеността по чл. 1 ЗВСВОНИ, свързана с обекта на реституция. Затова и с оглед наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ ищците се легитимират като собственици на имота, на основание възстановяване на собствеността по силата на закона и ответникът се намира в него без основание, поради което и следва да им предаде владението. Въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искът бъде уважен, а в тежест на ответника бъдат присъдени направените от касаторите разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА въззивното решение № 185 от 26.05.2008 год. по гр. д. № 3* год. на Софийски градски съд, ІV “в” отделение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: Осъжда Х. С. Б. от гр. С., бул. „В” № 9* ет., ап. 1 да отстъпи собствеността и предаде на П. С. С. и П. И. С. от с. гр. в. върху имот, представляващ магазин в гр. С., бул. „В” № 98, находящ се в приземието на сградата с площ от около 14.50 кв. м., при съседи: пл. „Б”, Ст. Т. , М. и Ст. Б. и проход, отдолу зимници, отгоре И. С. , състоящ се от магазинно помещение и клозет, заедно с избено помещение от около 9 кв. м., при съседи: пл. „Б”, Ст. Т. , коридор и И. С. , заедно с припадащите се 20/1000 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо парцел **** – 323 в кв. 383 по плана на гр. С., м. „Б”, който магазин е бил отчужден по ЗОЕГПНС и сега представлява част от жилището на ответника, обозначен със син цвят на скицата на приложената на л. 84 от първоинстанционното дело скица на вещото лице инж. Ст. Я. , приподписана от настоящия съдебен състав като неразделна част от решението. Осъжда Х. С. Б. да заплати на П. С. С. и П. И. С. направените по делото разноски в размер на 2 157 лв. /две хиляди сто петдесет и седем лева/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.