О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 131 гр. София, 12.03.2020 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 328/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 15862 от 20.08.2019 г., подадена от Р. Ж. Б., срещу разпореждане без номер от 07.08.2019 г., постановено по т.д. № 1292/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е върната молба на настоящия жалбоподател с вх. № 12308 от 20.06.2019 г. с искане за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу решение № 2461 от 24.10.2018 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при противоречие на съдопроизводствените правила. Твърди, че е представил препис от молбата по чл. 64 ГПК както при депозирането на самата молба на 20.06.2019 г., като не бил описал това в приложенията поради допусната техническа грешка, така и с депозирана в изпълнение на дадени указания от съда молба с вх. № 14651 от 25.07.2019 г. Счита, че дадените от съда указания с разпореждането от 28.06.2019 г. в частта им относно представяне на „препис от молбата и доказателствата за връчване на другата страна“ са неясни, неточни и объркващи за него, поради което е нямало как да ги изпълни. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и разглеждане на молбата му за възстановяване на срок по същество. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от „Банка Пиреос България“ АД, чрез процесуален пълномощник, с който се изразява становище за правилност на обжалваното разпореждане и неоснователност на жалбата по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, на основание чл. 278 ГПК приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваното разпореждане е недопустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си да следи за редовността на подадена до него молба, съдържаща процесуално искане, по което е компетентен да се произнесе. Разгледано по същество, постановеното от Апелативен съд – София разпореждане, с което е върната молба на Р. Ж. Б. по чл. 64 ГПК е правилно, по следните съображения: Срещу постановеното по т.д. № 1292/2018 г. по описа на Апелативен съд – София въззивно решение № 2461 от 24.10.2018 г. Р. Б. е подал касационна жалба, която с разпореждане от 07.06.2019 г. е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК като просрочена. С определение № 65 от 06.02.2020 г. по ч.т.д. № 100/2020 г. по описа на ВКС разпореждането за връщане на касационната жалба е потвърдено с неподлежащ на обжалване съдебен акт. Междувременно, настоящият частен жалбоподател е подал и молба с вх. № 12308 от 20.06.2019 г. за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното въззивно решение. С разпореждане от 28.06.2019 г. на администриращия молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК съд на Р. Б. е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи: доказателства, че В. Б. е негова съпруга; подписан екземпляр от представената епикриза от д-р В., както и преписи от молбата и доказателствата за връчване на другата страна. Изрично е предупреден, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в срок, молбата ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчен лично на настоящия жалбоподател на 22.07.2019 г. В рамките на указания от съда срок Р. Б. е депозирал молба с вх. № 14651 от 25.07.2019 г. към която е приложил заверено за вярност копие от удостоверение за сключен брак с В. В., с фамилно име след брака – Б., видно от което на 24.09.2005 г. двамата са сключили граждански брак, както и заверен за вярност препис от подписана от д-р В. В. епикриза от 18.06.2019 г. на куче порода сибирско хъски. С атакуваното разпореждане от 07.08.2019 г. съдията-докладчик е върнал молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, доколкото е приел, че с молбата от 25.07.2019 г. Р. Б. е изпълнил дадените му с разпореждането от 28.06.2019 г. указания само частично, защото не е представил препис от молбата за възстановяване на срок и доказателствата към нея за връчване на насрещната страна. Извел е извод, че констатираните нередовности не са отстранени в цялост нито в указания от съда едноседмичен срок, нито към датата на постановяване на разпореждането за връщане на молбата за възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване на въззивното решение, с което е обосновал връщането на молбата. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 66, ал. 1 ГПК молбата за възстановяване на срок се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок, като същата се разглежда в открито заседание. Тази законодателна уредба на производството за възстановяване на срок – с предварителна размяна на книжа между страните и разглеждане на молбата в открито заседание, го характеризира като двустранно и състезателно по подобие на общия исков процес. На значимостта на интереса на страната да възстанови свои преклудирани процесуални права реципрочно следва да се отчете значимостта на интереса на насрещната страна да се защити срещу тяхното неоснователно възстановяване. Поради това, за да обезпечи процедурата по чл. 66 ГПК, съдията-докладчик, след като е констатирал нередовностите на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, е дал указания за отстраняването им. Твърдението на жалбоподателя, че е представил препис от молбата по чл. 64 ГПК както при депозирането на самата молба на 20.06.2019 г., така и допълнително на 25.07.2019 г., е неоснователно. Такъв препис не се намира в кориците на делото, нито е описан като приложение към която и да е от така посочените две молби, въпреки подробното и изчерпателно изброяване в същите на всички приложения към тях, които без изключение са налични по делото. Само непредставянето на препис от молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК е достатъчно основание за връщането й. Въпреки това следва да се посочи, че съдията-докладчик е указал представянето на преписи и от всички приложени доказателства, които според страната доказват особените непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – както тези, приложени към молбата от 20.06.2019 г., така и тези, представени допълнително към депозираната на 25.07.2019 г. молба. Преписи от всички тези приложения също нито са налични по делото, нито настоящият жалбоподател твърди да са представяни за връчване на насрещната страна. Принципно правилни са твърденията на жалбоподателя, че указанията на съда трябва да са изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност, начинът, по който тя трябва да бъде отстранена и последиците от неотстраняването й. Според настоящия състав, такива са и указанията в разпореждането на съдията-докладчик от 28.06.2019 г. Ясно и недвусмислено е посочено какви са констатираните нередовности на молбата за възстановяване на срок и как същите следва да бъдат отстранени, като страната е предупредена, че неостраняването на същите в срок ще има за последица връщане на молбата. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за неяснота относно молбата, от която следва да представи препис, защото разпореждането е дадено във връзка само и единствено с една конкретно постъпила молба – тази с процесуалното искане по чл. 64, ал. 2 ГПК. Макар в разпореждането молбата да не е индивидуализирана с входящия си номер, то от съдържанието му, указващо представянето на доказателства, имащи отношение към обосноваването на особените непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, става ясно, че се касае именно до представяне на препис от молбата на Б. за възстановяване на срока за подаването на касационна жалба. Още повече, че самият жалбоподател твърди в частната си жалба, че с молба с вх. № 14651 от 25.07.2019 г. представя препис от молбата, с която иска възстановяване на срок и цитира именно входящия номер на молбата, във връзка с която е дадено разпореждането от 28.06.2019 г. Такъв препис не се установява да е представен, но твърдението всъщност води до извода, че жалбоподателят е разбрал точно какви са процесуалните действия, които следва да предприеме, за да изправи констатираните в молбата му нередовности, в това число и относно препис от коя точно молба следва да представи. С оглед неизпълнение на дадените указания в цялост и в съответствие с процесуалните правила нередовната молба за възстановяване на срок е била върната на подателя, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.08.2019 г., постановено по т.д. № 1292/2018 г. по описа на Апелативен съд – София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.