Р Е Ш Е Н И Е № 159 Гр. София, 05.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2509/2018 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ю. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Сливен, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 825/05.04.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6471/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в частта, с която, след частична отмяна на решение 5153/12.07.2017 г. по гр. д. № 1135/2013 г. по описа на Софийския градски съд, I-4 състав, е отхвърлен искът на И. против ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИШУРЪНС ГРУП АД, ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.04.2011 г., в размер на сумата от 18 000 лв.; както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 18 000 лв. до претендираните 50 000 лв. Касационна проверка на въззивното решение е допусната с определение № 479/16.07.2019 г. за проверка на неговата допустимост. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, по подробно изложени фактически и правни съображения, ведно с присъждане на сторените разноски. Излага се, че в исковата молба са заявени претенции както за причинени вреди в резултат от вътрешните свойства на вещта, така и за това, че вредите са настъпили в резултат на виновно поведение на водача, който е и собственик на автомобила, действал в нарушение на правилата за движение – чл.134 и чл.139 ал.1 т1 ЗДП, чл.10 ал.1, чл.179 и чл.180 ППЗДП, във връзка с правилата за превозване на пътници и техническата изправност на автомобила. Т.е. наведените основания по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ са както във връзка с чл.50 ЗЗД, така и във връзка с чл.45 ЗЗД, поради което въззивният съд неправилно е приел, че исковата претенция е само една – по чл.50 ЗЗД. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор от ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИШУРЪНС ГРУП АД. В проведеното публично съдебно заседание представителят на дружеството поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, като твърди, че съдът е съобразил с уточненията на исковата молба, направени от ищеца. За да се произнесе по реда на чл.290 ГПК, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Съставът на въззивния съд е приел, че съобразно исковата молба и многобройните й последващи уточнения, ищецът поддържа отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да се ангажира поради свойствата на вещта – недостатъци на самото МПС, заради които се е стигнало до ПТП и претърпяното в резултат на него увреждане, т.е. в хипотезата на чл.50 ЗЗД. При изследване механизма на произшествието съдът е приел, че се касае за автомобил „У.“, произведен през 1991 г., който към датата на ПТП е на 20 години. В допълнителното заключение на вещото лице се сочат две възможни причини за несработване на спирачната уредба на процесния автомобил, което е довело до ПТП. Едната възможна причина е наличие на въздух в спирачната уредба, а другата - износени стени на главния спирачен цилиндър и работните спирачни цилиндърчета на колелата, или по-често износени /втвърдени/ гумички на главния спирачен цилиндър, по-рядко и на гумичките на работните спирачни цилиндърчета, поради остаряване или настъпили механически увреждания по тях. Горните неизправности възникват при дълъг срок на експлоатация без подмяна на неизправните елементи на спирачната уредба и настъпило стареене на гумените части. По обяснения на вещото лице, същите обикновено не настъпват внезапно, а неизправното им проявление прогресира по-продължителен период от време – в рамките на няколко месеца. При така изяснената причина за неизправността на автомобила, а оттам и за настъпилото ПТП, съдът е формирал извод, че не се касае за отговорност за вреди от вещ при условията на чл.50 ЗЗД, в подкрепа на което е изложил следните съображения: При отговорността за вреди от вещи по чл.50 ЗЗД е необходимо вредата да е причинена от вещта - тя трябва да бъде единствена причина за увреждането и да възникне въз основа свойствата на вещта. Съобразно решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 968/2012 г. на ІІІ г.о., отговорността по чл. 50 ЗЗД възниква, когато вредата е в резултат от свойствата на самата вещ, а не на действията, свързани с нейната правилна експлоатация. В ППВС № 17 от 18.XI.1963 г. са дадени разяснения за разликата между отговорността между чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, както и че същите не следва да се смесват, макар и да е възможно вредите да настъпят в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или когато тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД. Съдът е счел, че в случая процесуалните представители на ищеца са твърдяли единствено наличие на фактическия състав на отговорността по чл.50 ЗЗД – поради недостатъци на автомобила, която обаче не обхваща отговорността, произтичаща от неправилната експлоатация или неподдържането на автомобила в надлежното техническо състояние. В настоящия случай се касае за повреда на автомобила, която съгласно експертните заключения е предизвикана изцяло от неправилната му експлоатация - не са подменяни консумативни елементи, които са се износили в резултат на стареене. Неизправностите са настъпили не внезапно /непосредствено преди ПТП/, а в продължителен период от време, поради което се касае за липса на поддръжка на автомобила в нужното експлоатационно състояние, предизвикала неизправността на спирачките станала причина за настъпилото ПТП и увреждането на ищеца. Отговорността за неподдържането на вещта в правилното експлоатационно състояние обаче не е отговорност поради свойствата на вещта по чл.50 ЗЗД, а е такава по чл.49 ЗЗД, евентуално по чл.45 ЗЗД, в какъвто смисъл е решение № 367/12.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1140/2009 г., ІІІ г.о./. Съдът е заключил, че не може да се произнася по претенция, която не е предявена /чл.6 ал.2 ГПК/, и е отхвърлил иска. Настоящият съдебен състав констатира, че в исковата молба са въведени няколко основания /с различна правна квалификация/ за причиненото непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 17.04.2011 г. Първо - експлоатационни дефекти на автомобила - изгасване на двигателя, изключване на скоростната кутия, нефункциониране на спирачната система, наличие на износени и технически неизправни части /вкл. е посочено, че управлението на неизправно МПС е нарушение на разпоредбите на чл.139 ал.1 т.1 ЗДП и чл.10 ал.1 ППЗДП от страна на собственика и водача/. Второ – нарушени от страна на водача са правилата на чл.134 ЗДП и чл.179 и чл.180 ППЗДП във връзка с превозването на пътници. Изложено е, че застрахователят дължи компенсация за вредите, както когато те са резултат от виновното поведение на водача, така и при неизправност на автомобила. В допълнителната искова молба е изрично посочено и основанието за отговорността на собственика по чл.50 ЗЗД . Исковата молба е била оставена без движение за уточняване на посочените в нея обстоятелства – дали ПТП е настъпило по вина на водача на автомобила и едновременно с това – в резултат на свойствата на вещта, или се поддържат само някои от тези твърдения, както и да се уточни, дали претенцията за ангажиране отговорността на ответника се базира на притежаваното от водача на автомобила право на собственост или на ползването на този автомобил. Тъй като нередовностите според съда не са били отстранени, с последващите свои указания той е насочил ищеца да поддържа само претенция, основана на „безвиновната” отговорност на собственика за вреди, причинени от свойствата на вещта, съгласно чл.50 ЗЗД, доколкото в предходно исково производство искът по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД е бил отхвърлен. Видно от въззивното решение по това дело, извън предмета на спора по него са останали основанията за ангажиране отговорността на застрахователя, свързани с допуснати нарушения от страна на водача на правилата за превозване на пътници в каросерия, както и тези, относими към отговорността на собственика на автомобила за вреди, причинени при условията на чл.50 ЗЗД, които съдът изрично е заявил, че няма да разглежда, т.к. не са били надлежно въведени в спорния предмет. Настоящият съдебен състав констатира, че, уточнявайки исковата молба, ищецът не е десезирал надлежно съда от произнасяне по част от основанията, включени в нея. Евентуалната им недопустимост, предвид правилото на чл.299 ГПК, следва да се преценява след изясняване на спорния предмет по реда на чл.129 ГПК и определяне на правната му квалификация, т.к. нередовността на исковата молба не може да произтича от възможната недопустимост на въведените с нея фактически основания. Същевременно естество на същите е такова, че не могат да бъдат разгледани кумулативно – ищецът е следвало да бъде напътен да уточни, в каква поредност заявява разглеждането им, като уточни петитума, а не само обстоятелствената част на исковата молба. С оглед изложеното, инстанциите са се произнесли по същество по нередовна искова молба, без да е изяснено, дали разгледаната претенция по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.50 ЗЗД е главна или евентуална. В мотивите на т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че извън хипотезата на конституиране на надлежен ответник /на мястото на ненадлежна страна/, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК, т.е. въззивният съд като инстанция по същество дължи даване на указания за поправяне на пороците на исковата молба, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт. При неизпълнение на това задължение, решението по нередовната искова молба е недопустимо и подлежи на обезсилване. По изложените съображения, на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на друг състав на въззивния съд за предприемане действия по поправяне на исковата молба и съответно произнасяне с оглед уточняването на предмета на спора. По отношение на разноските за касационното производство е приложима нормата на чл.294 ал.2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 825/05.04.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6471/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: