О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60457
София 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 4840 по описа за 2021 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от М. В. Д., чрез процесуалния представител адвокат Б.- К. против въззивно определение № 2266 от 19.08.2021г. по гр.д. № 2102/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 265258 от 18.03.2021г. по гр.д. № 10647/2020г. на СГС за оставяне без уважение на възражението й за неподсъдност на спора на българския съд. Счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който производството да бъде прекратено.
В изложението към жалбата си поставя следния въпрос, изискуем с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК, позовавайки се на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Следва ли исковете срещу лица, чието местоживеене е в държава, обвързана по Луганската конвенция, независимо от тяхното гражданство, да се предявяват пред съдилищата на тази държава?
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Е. А. О., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който изразява становището си за нейната неоснователност. Счита обжалвания акт за правилен, като твърди, че е налице стабилизиране на подсъдността пред вид факта, че страната се позовава на обстоятелства, които са настъпили след подаване на исковата молба. Отделно счита, че представените доказателства не установяват постоянното местопребиваване на ответницата и детето З. да е в [населено място], Швейцария. Позовавайки се на изходящите дати – на писмото от Б. университет /1.02.2021г./ и на договора с мобилния оператор за предплатена карта /2.02.2021г./, изразява становището си, че се цели възпрепятстване установяването на обективната истина, чрез възпрепятстване правото на ищеца да установи правата си. Позовава се на липса на представени доказателства за постоянен адрес в Швейцария /за разлика от наличните за такъв в България/. Счита, че представените доказателства са противоречиви, защото е представено удостоверение за установяване на ответницата в кантона Б., а удостоверението за приемането й в университет и за нает имот е за [населено място], който е на 90кв.от [населено място]. Отделно, се позовава и на факта, че писмото от Б. университет е адресирано до ответницата на постоянния й адрес в [населено място]. След като не е доказано местоживеенето й да е извън България, не е налице международен елемент и компетентен да разгледа спора е българския съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, че следва да се допусне касационно обжалване поради разрешаване на възиввния съд на поставения от жалбоподателката въпрос в противоречие с установената практика. Съображенията са следните:
Е. А. О. е предявил срещу М. В. Д., пред Софийски градски съд, иск с правно основание чл.66, ал.2 СК, за да установи, че е биологичен баща на детето З., родено на 6.10.2019г. От приложените към исковата молба документи е видно, че непосредствено след раждането на детето, на 26.11.2019г. той е подал декларация за припознаване на детето, която е оспорена от майката с нарочно заявление, подадено лично от нея на 1.10.2020г. За уведомяването й относно подадената декларация, М. В. Д. не е намерена на постоянния й адрес /в [населено място], 1712, район 15 „М.“/. Последвало е повторно уведомяване, което тя лично е приела, като се е разписала върху същото на 1.10.2020г., на която дата е подала и заявлението си за оспорване на припознаването.
Настоящият иск е предявен на 7.10.2020г. За връчване на копие от исковата молба, на декларирания постоянен и настоящ адрес, ответницата М. В. Д. отново не е била открита. Върху приложената призовка, която е върната в цялост е отбелязано, че при посещенията на адреса на 15.11.2020г., 25.11.2020г. и 30.12.2020г., „лицето не е открито, други лица също“. Преписът й е връчен чрез процесуалния й представител адвокат Б.- К.. Последната е подала отговор, съдържащ и възражение за неподсъдност, към който са приложени доказателства, сочещи че местопребиваването на жалбоподателката и нейната дъщеря е на територията на Швейцария, а именно: 1. Удостоверение от 1.02.2021г., издадено от Университета в [населено място], от който е видно, че М. Д. е записана за следване във Философско-исторически факултет, специалност немска филология, факултетен № 20-143-434 от пролетния семестър на 2021г., 2. Електронен документ, издаден от Спешен център за деца и младежи, Инзелшпитал 3010, Б., без дата, удостоверяващ осъществен преглед на детето З., с констатация за „ясно изразен ринит“и препоръка за „нова консултация с лекар при влошаване на състоянието, признаци на задух, поява на нови симптоми“, 3. Договор за наем на жилище, сключен от сестрата на ответницата /Д. Д./ със собственик на имот: „жилище с 1 Ѕ стаи, на ет.2, Брюкенщрасе 12, 3005, Б., с мазе и перално, за срок от една година, считано от 1.04.2020г. /първа възможност да прекратяване 31.03.2021г./, 4. Самолетен билет за пътуване от София до Ц. за 13.06.2020г. и 5. Договор за предплащане на номер и СИМ карта и фактура по поръчка 0207/39691 за презареждане на телефон за 60 швейцарски франка, заплатена в магазин в Б. на 2.02.2021г.,15:19:06, на името на ответницата М. Д., в които тя за свои адрес е посочила адресът по гореописания договор за наем.
При тези данни, първоинстанционният съд е приел възражението за неподсъдност за неоснователно, като с определение № 265258 от 18.03.2021г. по гр.д. № 10647/2020г. го е оставил без уважение. Позовал се е на чл.104 и чл.105 ГПК, сочещи окръжният съд, в района на който е постоянния адрес на ответника като компетентен да се произнесе по иск за произход. Идентични са и мотивите на въззивният Апелативен съд София, който със сега обжалваното определение № 2266 от 19.08.2021г. по гр.д. № 2102/2021г. е потвърдил това на СГС. В същото не са обсъждани представените доказателства, сочещи че за периода от 1.04.2020г. до 2.02.2021г. /или до средата на 2021г., когато приключва първият университетски семестър/ местопребиваването на ответницата и нейното дете е било в Швейцария. Не е обсъдено и обстоятелството, че Швейцария и България са „държави, обвързани“ от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, OJ L 339, 21.12.2007, наричана за краткост по-долу Конвенцията от Лугано. Тази конвенция, съгласно чл.1, т.1 - се прилага „по отношение на граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган“. Не се прилага за споровете с публично-правен характер, по „данъчни, митнически и административни дела“. В чл.1, т.2 са посочени изключените от приложението й частно-правни спорове с международен елемент, като тези релевантни за физическите лица са: б. а/ „по отношение на гражданското състояние, правоспособност, дееспособност на физическите лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване“. Общата компетентност по споровете, посочена в чл.2 Конвенцията от Лугано, е местоживеенето на ответника /чл.2:“При спазване на разпоредбите на настоящата конвенция исковете срещу лицата, които имат местоживеене в държава, обвързана по настоящата конвенция, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава“/. След като се касае за гражданско дело и предметът му не попада сред предвидените в чл.1, т.2 изключения, нито сред хипотезите, за които е приложима специалната компетентност по раздел 2, се прилага водещият критерии за определяне на компетентния съд, а именно: по местоживеене на ответника. Преценката за мястото на живеене е към момента на сезиране на съда със съответния гражданско правен спор, дори и при евентуално настъпилата промяна след това. Доколкото чл.3 от Конвенцията от Лугано предвижда, че срещу лица, които имат местоживеене в държава, обвързана по настоящата конвенция могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава, обвързана по настоящата конвенция, само по силата на правилата, установени в раздели 2 до 7 и че правилата за национална компетентност не се прилагат в техен ущърб, то е неправилен изводът на въззивния съд за приложимост на националното право.
В практиката си СЕС нееднократно /последно в решението си от 30.09.2021 по дело С-296/2020г., т.33/ е имал възможност да посочи, че „съгласно постоянната практика, за разпоредбите на Конвенцията от Лугано, които по същество са идентични с тези на Регламент /ЕС/ № 1215/2012г.на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /ОВ OJ L 351, 2012, стр.1/“ „практиката на Съда относно тълкуването на тези разпоредби на правото на Съюза остава релевантна“. Следователно, приложимо е разбирането за местоживеене като обичайно място на пребиваване на ответника, там където е центъра на социалния му живот. Акцентът е върху фактическата, а не формална връзка /затова доказателства за вписан постоянен адрес не са необходими/. В случая, след като ответницата е установила, че към датата на предявяване на иска /7.10.2020г./, тя вече, считано от 1.04.2020г. се е била установила в Швейцария - разполагала е с имот, в който да живее /нает от сестра й/, била е там, заедно с детето си /след като го е водила на доктор/,била е записана да учи във висше учебно заведение през първия семестър на 2021г., т.е. тя е била с местоживеене в Швейцария. Съответно, този извод се потвърждава и от данните по делото, че през месеците октомври, ноември, декември 2020г., тя не е намерена от компетентните органи на адреса си в България. Въз основа на изложеното, не може да се възприеме тезата на ответната по жалбата страна нито за липса на доказателства за това, че местопребиваването в Швейцария не е установено, нито че е налице позоваване на обстоятелства, които са настъпили след подаване на исковата молба. Обстоятелството, че част от документите са за [населено място], а други за [населено място] е ирелевантно относно приложението на конвенцията от Лугано, доколкото градовете са в Швейцария
Несъвпадането на изводите на настоящия състав с тези на въззивната инстанция налага отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който производството по делото да бъде прекратено поради липса на компетентност на българския съд да разгледа спора.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2266 от 19.08.2021г. по гр.д. № 2102/2021г на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 2266 от 19.08.2021г. по гр.д. № 2102/2021г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 265258 от 18.03.2021г. по гр.д. № 10647/2020г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Е. А. О. против М. В. Д., иск с правно основание чл.66, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.