Р Е Ш Е Н И Е № 220 гр. София, 14.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Ирена Велчева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 839 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищцеца [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. Т. Н., адв. В. П. и адв. Р. Т. и ответниците [фирма], [населено място] чрез адв. Г. Н. А. и адв. П. Е. А., [фирма], [населено място] чрез адв. А. К. и [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Д. М. срещу решение № 214 от 19.04.2010г. по т. дело № 3416/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. Ищецът [фирма], [населено място] – ищец обжалва въззивния съдебен акт в частта, с която е обезсилено решение № 473/28.05.2009г. по т. дело № 1364/2005г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове за установяване, че ищецът е титуляр по правата по временно удостоверение № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], временно удостоверение № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и временно удостоверение № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и срещу направените временни вноски срещу тези временни удостоверения следва да получи 58 000 акции от капитала на [фирма] с номинална стойност 10 лв. на акция, и е прекратено производството по тези искове като недопустимо. Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на решението на САС поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за противоречие на извода, че искът по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу [фирма] е преждевременно заведен, на ТР № 1/06.12.2002г. по т. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Поддържа становище, че правният интерес от предявяване на този иск се обосновава от оспорването на членствените права от страна на ответното дружество, а трансформирането на акциите на [фирма] в безналични след предявяването на иска не води до отпадането му. Излага доводи за допустимо съединяване на иска по чл. 71 ТЗ с иска за разрешаване на спора между акционера и третите лица, претендиращи собствени права върху безналичните акции. Моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната от ищеца част и предявеният установителен иск да бъде уважен. Ответниците [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] обжалват въззивното решение в частта, с която след отмяна на решението на СГС в частта по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, е прието за установено по отношение на всички страни, че сключеният на 30.09.2002г. между [фирма], [населено място] и [фирма] договор и джира от 02.10.2002г., с които са прехвърлени общо 58 000 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], както следва: по временно удостоверение № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], временно удостоверение № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и временно удостоверение № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], са нищожни поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД /погрешно посочено чл. 26, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗЗД/. Касаторите – ответници поддържат становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 187, ал. 3 във връзка с чл. 185, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Релевират доводи, че съдът не е съобразил законодателната промяна, свързана с приемането на ал. 3 на чл. 187 ТЗ и придаденото й обратно действие. Поддържат становище, че процесните договмор и джира са с напълно възможен предмет, тъй като джирото на временно удостоверение има прехвърлително действие и за инкорпорираните в него акции, без значение какви по вид акции ще бъдат издадени, като за пораждане на прехвърлителния ефект не е необходимо джирото да съдържа точно определени изрази, а е достатъчно волята да е ясно и недвусмислено изразена. Касаторът [фирма], [населено място] прави оплакване също и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваната от него част поради това, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните и не е спазил логическата последователност при преценка на фактическите констатации, което е довело до грешно вътрешно убеждение, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Касаторите – ответници молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваната от тях част и претендират присъждане на разноски. С определение № 506 от 12.07.2011г. по настоящото т. дело № 839/201г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в следните части: 1/ с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за установяване, че ищецът е титуляр по правата по временни удостоверения № 044/24.04.2002г., № 054/26.04.2002г. и № 056/26.04.2002г., съответно за 19 000, 20 000 и 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и срещу направените временни вноски срещу тези временни удостоверения следва да получи 58 000 акции от капитала на [фирма] с номинална стойност 10 лв. на акция, и е прекратено производството по тези искове като недопустимо; 2/ с която е прието за установено по отношение на [фирма], [фирма] и [фирма], че сключеният на 30.09.2002г. между [фирма], [населено място] и [фирма] договор и джира от 02.10.2002г., с които са прехвърлени 58 000 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] по временни удостоверения № 044/24.04.2002г., № 054/26.04.2002г. и № 056/26.04.2002г. са нищожни поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД /погрешно посочено чл. 26, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗЗД/. В частта по иска с правно основание чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на ищеца на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ допустимо ли е съединяването на иска по чл. 26 за прогласяване на нищожност на прехвърлителната сделка с ценна книга с установителния иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване на членствените права на прехвърлителя на тази ценна книга; 2/ преждевременно ли е заведен искът за установяване на едно право /искът по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 отм. ГПК/, ако същият е обективно кумулативно съединен с обуславящия го иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките, осуетяващи упражняването на правата – предмет на обусловения иск; 3/ преждевременно ли е заведен искът по чл. 71 ТЗ, ако на ищеца все още не е отказано вписване на правата, на които се позовава, в книгата на акционерите, но органите на дружеството оспорват тези права в самия съдебен процес и извънсъдебно. В частта по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по касационните жалби на ответниците [фирма], [фирма] и [фирма] по посочените от тях материалноправни въпроси относно правната същност на временните удостоверения, дали прехвърлянето с джиро на акциите, правата върху които временните удостоверения обективират, поражда транслативен ефект, въпроса за приложението на чл. 187, ал. 3 ТЗ относно действието на прехвърлянето на временните удостоверения, респективно на удостоверените с тях акции. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да направи извод за нищожност на сключения между [фирма], [населено място] и [фирма] на 30.09.2002г. договор и джира от 02.10.2002г. за прехвърляне на временни удостоверения № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции, № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции и № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции, въззивният съд е приел, че в конкретния случай са прехвърлени не временните удостоверения, а удостоверените с тях поименни акции, които са друг вид ценни книги и чието валидно прехвърляне може да бъде извършено след издаването им. Поради това, че към момента на джиросването посочените в процесните временни удостоверения акции не съществуват реално, решаващият съдебен състав е заключил, че извършената сделка е нищожна като сключена при невъзможен предмет– чл. 26, ал. 2 ЗЗД. По отношение на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма] установителен иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ въззивната инстанция е направила извод, че е недопустим като преждевременно заведен, тъй като исканото вписване в книгата на поименните акционери може да се извърши само след влизане в сила на постановено по чл. 26, ал. 2 ЗЗД решение, т. е. след като със сила на пресъдено нещо се установи качеството на акционер на [фирма], в който случай евентуалният отказ на [фирма] да извърши съответното вписване може да се обжалва от акционера по реда на чл. 71 ТЗ. По въпросите относно правната същност на временните удостоверения, дали прехвърлянето с джиро на акциите, правата върху които временните удостоверения обективират, поражда транслативен ефект и въпроса за приложението на чл. 187, ал. 3 ТЗ относно действието на прехвърлянето на временните удостоверения, респективно на удостоверените с тях акции, установената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС е в смисъл, че прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, което последното удостоверява. Временното удостоверение материализира правото на акционера да получи записаните акции след представянето му и замества последните до момента на издаването им от съответното акционерно дружество. Поради това джиросвайки поименните акции, предмет на временното удостоверение по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ, към който препраща нормата на чл. 187, ал. 3 ТЗ, на която е придадено обратно действие по силата на § 15, ал. 1 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр. 104/11.12.2007г./, джирантът прехвърля правото си на собственик да получи записаните във временното удостоверение акции след тяхното издаване, както и членствените си права в акционерното дружество до този момент. В този смисъл са решение № 153/14.12.2009г. по т. дело № 116/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 204/16.04.2010г. по т. дело № 813/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 188/03.10.2011г. по т. дело № 33/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Оплакванията на касаторите – ответници за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 187, ал. 3 във връзка с чл. 185, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, са основателни. Неправилен и в противоречие с посочените законови текстове е изводът на въззивния съд за нищожност на сделките поради сключването им при невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като с процесните джира са прехвърлени не временните удостоверения, а удостоверените с тях поименни акции, които са друг вид ценни книги и чието валидно прехвърляне може да бъде извършено след издаването им, а към момента на джиросването посочените в процесните временни удостоверения акции не съществуват реално. Липсата на издадени от акционерното дружество към датите на отделните джира акции няма за правна последица недействителност на прехвърлителните сделки. Когато предмет на прехвърляне са посочените във временното удостоверение поименни акции, сделката не е нищожна поради невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, обоснован с липса на тяхното реално съществуване. В настоящия случай с джиросване на поименните акции, предмет на временните удостоверения по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ, касаторът – ищец прехвърля правото си на собственик да получи записаните във временните удостоверения акции след тяхното издаване, както и членствените си права в акционерното дружество до този момент, поради което обективираните на гърба на временните удостоверения едностранни волеизявления на ищеца са с транслативен ефект. Въз основа на изложените съображения решението на въззивната инстанция в частта, с която са уважени исковете за нищожност на договора от 30.09.2002г. и процесните джира, следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което тези искове бъдат отхвърлени като неоснователни. По въпросите „дали е допустимо съединяване на иска по чл. 26 за прогласяване нищожност на прехвърлителната сделка с ценна книга с установителния иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване на членствените права на прехвърлителя на тази ценна книга“, и „дали искът за установяване на едно право по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 отм. ГПК е преждевременно заведен, ако същият е обективно кумулативно съединен с обуславящия го иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките, осуетяващи упражняването на правата – предмет на обусловения иск, или ако на ищеца не е отказано вписване на правата, на които се позовава, в книгата на акционерите, но органите на дружеството оспорват тези права в самия съдебен процес и извънсъдебно“ задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по т. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение № 14/25.03.2010г. по т. дело № 524/2009г. на ВКС и решение № 75/31.05.2010г. по т. дело № 538/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е в смисъл, че допустимостта на установителния иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ се обуславя от наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка. Правен интерес за предявяване на този иск съществува винаги, когато органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния акционер или изобщо отричат правото му на членство. Изложените в исковата молба обстоятелства обосновават извод за наличие на правен интерес за ищеца от търсената с предявения установителен иск по чл. 71 ТЗ защита. Отричането на правата на ищеца като акционер от ответника [фирма] извънсъдебно или в съдебния процес представляват алсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска на посоченото правно основание, който е допустимо да бъде съединен с обуславящия го иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, предвид връзката между тях и установителния характер на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Като е приел за недопустим иска по чл. 71 ТЗ срещу [фирма] поради преждевременното му завеждане, тъй като исканото вписване в книгата на поименните акционери може да се извърши само след влизане в сила на постановено по чл. 26, ал. 2 ЗЗД решение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Въз основа на изложените съображения въззивното решение в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение и е прекратено производството по иска срещу [фирма] с правно основание чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода на спора, следва да бъде отменено въззивното решение и в частта, с която е отменено определението по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ от 01.10.2009г. на СГС, ТО, VI-10 състав в частта за разноските над 300 лв. до 12 050 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът – ищец трябва да заплати на ответниците направените от тях разноски за всички съдебни производства съобразно отхвърлената част от исковете с настоящото решение, както следва: на [фирма] – сумата 25 671,10 лв., на [фирма] – сумата 11 684,90 лв. и на [фирма] – сумата 11 641,40 лв., а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на [фирма] – юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции общо в размер 35 850 лв. /по 12 050 лв. за касационното и въззивното производство и 11 750 лв. – за първоинстанционното производство, като съдът съобразява присъдените 300 лв. с определението на СГС, в която частсъщото е оставено в сила от въззивната инстанция/. По отношение на разноските, направени от ищеца в касационното производство следва да се произнесе въззивният съд в зависимост от изхода на спора по иска с правно основание чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 214 от 19.04.2010г. по т. дело № 3416/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение в следните части: 1/ с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за установяване, че ищецът е титуляр по правата по временни удостоверения № 044/24.04.2002г., № 054/26.04.2002г. и № 056/26.04.2002г., съответно за 19 000, 20 000 и 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и срещу направените временни вноски срещу тези временни удостоверения следва да получи 58 000 акции от капитала на [фирма] с номинална стойност 10 лв. на акция, и е прекратено производството по тези искове като недопустимо; 2/ с която е прието за установено по отношение на [фирма], [фирма] и [фирма], че сключеният на 30.09.2002г. между [фирма], [населено място] и [фирма] договор и джира от 02.10.2002г., с които са прехвърлени 58 000 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] по временни удостоверения № 044/24.04.2002г., № 054/26.04.2002г. и № 056/26.04.2002г. са нищожни поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД /погрешно посочено чл. 26, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗЗД/; 3/ с която [фирма], [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят на [фирма] направените по делото разноски в размер общо 38 615 лв., и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] и [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] искове за признаване за установено по отношение на [фирма], [фирма] и [фирма], че сключеният на 30.09.2002г. между [фирма], [населено място] и [фирма] договор и джира от 02.10.2002г., с които са прехвърлени 58 000 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], както следва: по временно удостоверение № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], временно удостоверение № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и временно удостоверение № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], са нищожни поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в частта по предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за установяване, че ищецът е титуляр по правата по временни удостоверения № 044/24.04.2002г., № 054/26.04.2002г. и № 056/26.04.2002г., съответно за 19 000, 20 000 и 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и срещу направените временни вноски срещу тези временни удостоверения следва да получи 58 000 акции от капитала на [фирма] с номинална стойност 10 лв. на акция. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], жк Г., [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноски в размер, както следва: на [фирма], [населено място], [улица], ет. 2, ЕИК[ЕИК] – сумата 25 671,10 лв. /двадесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и един лева и десет стотинки/, на [фирма], [населено място], Индустриална зона „О.”, ул. „3030” № 34, ет. 6, ЕИК[ЕИК] – сумата 11 684,90 лв. /единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] – сумата 11 641,40 лв. /единадесет хиляди шестстотин четиридесет и един лева и четиридесет стотинки/, а на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на [фирма] – юрисконсултско възнаграждение общо в размер 35 850 лв. /тридесет и пет хиляди осемстотин и петдесет лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.