5 Р Е Ш Е Н И Е № 548 София, 20 декември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1873/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 419 и сл. от НПК, образувано по искане на осъдения М. М. К., за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 35/21.03.2012 г., постановено по ВНОХД № 70/2012 г. от Окръжен съд – Враца, с което е потвърдена осъдителната присъда на Районния съд - Оряхово. С първоинстанционната присъда № 1/09.01.2012 г., постановена по НОХД № 247/2011 г., подсъдимият М. М. К. е бил признат за виновен в това, че на 27.05.2010 г., около 7, 40 часа, се е заканил на А. С. К. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК – пробация със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест месеца; задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от една година. В искането за възобновяване на делото се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС осъденият М. М. К. поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Частният обвинител А. К. не се явява, редовно призована. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. В искането за възобновяване са отразени несъгласия с фактическите изводи на съда, които според осъдения не отговарят на действителните факти и обстоятелства. Поддържа се, че съдът е дал вяра на показанията на пострадалата и на онези свидетели, посочени от последната, а неговите обяснения, показанията на майка му и на свидетеля Ан. Р. са отхвърлени, макар да са обективни, незаинтересовани и достоверни. Оспорена е справедливостта на наказанието с довод, че същото е с продължителен срок. Върховният касационен съд намери, че въззивното решение и потвърдената с него присъда следва да бъдат отменени, макар и не по изложените в искането за възобновяване доводи, както и че те (доводите) не следва да бъдат обсъждани сега. В съдебното заседание, проведено в касационната инстанция, осъденият К. е направил изявления в подкрепа на искането си за възобновяване в смисъл, че „за едно и също нещо има две образувани дела”; че по „ едното от тях е оправдан, а сега осъден”. Посочил е още, че това обстоятелство е споменато от него при разглеждане на делото на съдия В. Ж.. По повод именно тези възражения Върховният касационен съд извърши служебна справка, при която установи, че за развилия се инцидент на 27.05.2010 г., между 7,30 ч. - 7,40 ч., са образувани две наказателни производства. Това по настоящето дело и по НЧХД № 132/2010 г. на Районен съд – Оряхово, по което е постановена присъда от 18.01.2011 г., влязла в сила на 16.03.2011 г. Последно посоченото дело е било образувано по частна тъжба на конституирания в настоящия процес частен обвинител А. К. срещу подсъдимия М. К. и С. К. (свидетел по делото) за извършени от тях престъпления по чл. 148, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. При тези данни настоящата инстанция намира, че образуваните две наказателни производства нямат за предмет едни и същи престъпления, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. Същите данни обаче поставят друг въпрос, който макар и неясно формулиран от осъдения (обяснимо при липсата на професионални познания), може да бъде обсъждан от касационната инстанция, предвид задълженията, визирани в чл. 124 от Конституцията на Р България, дори без ясно очертана инициатива от страната по делото. Става дума за това, доколко първоинстанционният съдебен състав, разгледал и решил НОХД № 247/2011 г., е законен. Установява се, че в съдебния състав, разгледал делото в първата инстанция, е участвал съдия В. Ж. – Офицерска. Тя е участвала и в състава на съда, постановил присъдата по НЧХД № 132/2010 г.. Несъмнено, само това обстоятелство не би могло да обоснове извод за предубеденост на съдебния състав, защото няма пречка един и същи персонален съдебен състав (или част от него) да разгледа и реши различни наказателни обвинения, предявени срещу подсъдимия и разгледани в отделни производства. Проблемът в конкретния случай е, че инкриминираните събития, предмет на отделните наказателни дела, са се развили почти едновременно в рамките на един и същи инцидент, видно от изложената фактология в мотивите на проверяваните съдебни актове (въззивно решение и присъда). Това дава основание да се обмисля дали съдебният състав, постановил влязлата в сила присъдата по НЧХД №132/2010 г., обсъждайки доказателствата по делото, е формирал и фактически изводи, които имат отношение към предмета на доказване по настоящето дело. Известно е, че в съдебния състав не могат да участват лица, които вече са изградили убеждение по фактите, значими за правилното решаване на делото. Такова предварително убеждение за фактите може да бъде формирано не само в случаите, предвидени по чл. 29, ал.1 от НПК, но и в такива, като описания. В мотивите към присъдата, постановена по НЧХД № 132/2010 г., присъстват факти, очевидно принадлежащи към предмета на доказване по настоящия процес : напр., „подсъдимият К. .. викал и заплашвал тъжителката със саморазправа”; „ свидетелката Р. .. чула К. да отправя заплахи към нея..”; „тъжителката се оплакала, че К. я заплашвал и че М. (подсъдимият К., бел. ВКС) извадил пистолет”. Нещо повече, съдът е посочил в мотивите към присъдата, че тези факти могат да обосноват обвинение по чл. 144 от НК, но не и по чл. 148 във вр. с чл. 146 от НК. Интерпретацията на посочените обстоятелства и дадената им правна квалификация, макар и в контекста на повдигнатото с частната тъжба обвинение, създават предубеденост на съдебния орган съгласно чл. 29, ал.2 от НПК, която гарантира на обвиненото лице право на безпристрастен съд. Обобщено, за съдия В. Ж. – Офицерска са били налице предпоставките на чл. 29, ал.2 от НПК, тъй като заради участието си по НЧХД № 132/2010 г. може да се счита за предубедена при участието си по сегашното дело. При постановяване на присъдата е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, обуславящо необходимост от ново разглеждане на делото от друг състав на районния съд. Затова въззивното решение и потвърдената с него присъда следва да бъдат отменени. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 35/21.03.2012 г., постановено по ВНОХД № 70/2012 г. от Окръжен съд – Враца и потвърдената с него присъда № 1/09.01.2012 г. по НОХД № 247/2011 г. по описа на Районен съд – Оряхово. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.