6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
София, 05.10. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2355/ 2015 година
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 88 от 03.04. 2015 г. по т.д.№109/2015 г. на Апелативен съд - Варна, с което е отменено Решение №1131 от 02.12.2014 г. по т.д.№1451/2014 г. на ОС - Варна, с което е уважен искът чл. 55 ал. 1 ЗЗД, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за сумата 103 025.11 лв. - цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода м.октомври 2012 - м.юни 2013 г., платена на отпаднало основание, и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за необоснованост и неправилност.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон - чл. 269 ГПК - в нарушение на правомощията си е обсъдил неизложени в жалбата доводи и е намерил за неправилен извода за процесуалната легитимация на ответника, без оплакване затова в жалбата - решението не е съобразено с т.1 от ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Сочи, че е неправилен и противоречи на материалния закон изводът, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по иска - чл. 55 - 59 ЗЗД: при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което ищецът претендира или отрича, въпросът за съответствието между процесуална и материална легитимация е въпрос по същество и касае основателността на иска. Обосновава, че е безспорен фактът на получаване от ответника на платената от ищеца сума и тъй като твърдението на ищеца е, че е отпаднало основанието за получаването й, затова ответникът дължи връщане; при липса на спор за настъпилото разместване на имуществени блага, за което като страните са направили изрично изявление и е установено получаването на сумата, се налага изводът, че е безспорно налице пасивна процесуална легитимация; при липса на доказване от ответника на правно основание за получаването й, той дължи връщане. Счита, че необосновано въззивният съд е приел, че процесуалната легитимация на ответника не е установена и че няма доказателства за извършено от ищеца плащане, въпреки представените фактури за платени суми по сметка на [фирма] и твърдението на ищеца, че ги е платил в полза на дружеството и при признание на ответника, че ги е получил. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът за липса на твърдения и на доказателства за извършени цесии и прихващане, което е в противоречие с изричното изявление на ищеца, че причина за извършеното плащане в полза на [фирма], е уведомлението за извършена цесия, което твърдение ответникът изрично е признал, затова същото не се нуждае от доказване. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи, със законните последици.
Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] - ответник по делото - оспорва жалбата, като поддържа, че въззивният съд е отхвърлил иска поради липса на пасивна материална легитимация. Въз основа на фактите по делото обосновава, че не е достатъчно ищецът да докаже обедняване и обогатяване на страните, а и извършено без основание разместване на имуществени блага. Счита, че получените суми не са дадени без основание, а ако се приеме, че такова не съществува, връщане дължи [фирма] - искът срещу ненадлежен ответник е неоснователен; съдът е дал указания на ищеца да обоснове легитимацията на ответника и въззивният съд не може да осъжда субекти, които не са страни по материалното правоотношение.
Ответникът по касационната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране - [населено място] - трето лице-помагач на страната на ответника - не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба, и като провери правилността на решението, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 315 от 22.04.2016 г., постановено по делото, по въпросите: 1. Законосъобразно ли е въззивният съд да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени с жалбата, които не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма и 2. Законосъобразно ли е въззивният съд да обсъди и приеме за недоказани обстоятелства, за които са налице изрични съвпадащи се волеизявления на страните, че не са спорни и ги приемат за установени, когато във въззивната жалба не е въведено по тях оплакване за незаконосъобразност на решението, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради решаването им - първият въпрос в противоречие с т.1 на ТР№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК и вторият въпрос в противоречие с т.3 на ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р.№263/24.06.2015 г. по т.д.№3734/ 2013 г. на ВКС, І т.о. и Р.№ 255/11.07.2011 г. по гр.д.№587/2010 г. на ІV г.о.
Отговорът на първия въпрос се съдържа в т.1 на ТР №1/09.12. 2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК относно правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 изр. 2 ГПК, за които е посочено, че служебната проверка на въззивния съд има за предмет валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси съдът е органичен от посоченото в жалбата, освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма, което съдът може да констатира при проверка правилността на решението и служебно да приложи същата, и когато се касае за дължима защита на правата на някои частноправни субекти и в защита на друг, публичен интерес.
Отговорът на втория въпрос се съдържа в т.3 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и в приетите от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р.№263/24.06.2015 г. по т.д.№ 3734/2013 г. на ВКС, І т.о. и Р. №255/11.07.2011 г. по гр.д.№587/2010г. на ІV г.о., съгласно които обхватът на дейността на въззивната инстанция, съгласно чл. 269 ал. 2 ГПК, е органичен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако във въззивната жалба се съдържа оплакване, че е погрешно установен релевантен за делото факт. Въззивният съд е ограничен с изложеното в жалбата относно установяване на фактическата страна на спора, той се произнася по правилността на фактическите констатации само въз основа на въведените оплаквания и може да приеме определена фактическа констатация за необоснована, само при оплакване за необоснованост.
Въззивният съд, за да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли иска за сумата 103 025.11 лв. - цена за достъп на електроенергия, платена на отпаднало основание - чл. 55 ал. 1 ал. 1 ЗЗД, е приел, че липсва за ответника пасивна материална легитимация. Обосновал е, че ищецът претендира връщане на платена цена за достъп поради отмяна с влязло в сила решение на ВАС на Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09. 2012 г. за временни цени на достъп до Е., като поддържа в исковата молба, че всички суми по издадените 9 фактури от [фирма] - [населено място], са плащани на ответника [фирма] - [населено място]. Посочил е, че ищецът е сключил с [фирма] Договор за достъп от 30.09.2013 г., представените фактури за фактурирана на ищеца цена за достъп, са издадени от [фирма] - страна по Договора за достъп и от никъде не следва, че задължението на ищеца било към [фирма], но е било заплатено чрез [фирма] за негова сметка. Затова е приел, че задължението на ищеца за предоставен достъп е към [фирма] и той е пасивно материално отговорно по иска. Счел е, че първоинстанционният съд е указал на ищеца да обоснове пасивната легитимация на [фирма], което ищецът не е сторил, и няма негови твърдения, нито доказателства за извършени цесии и прихващания, няма и доказателства за извършено плащане от ищеца, за което съдът също му е дал указания, което прави иска и недоказан.
Решението е неправилно. Ищецът подробно обосновава в исковата молба и поддържа в производството, че като производител на електроенергия от вятърна електроцентрала, състояща се от един генератор, присъединена към електроразпределителната мрежа, по Договор за присъединяване, сключен с [фирма], съобразно определените с Решение №Ц-33/14.09.2012 г.на ДКЕВР временни цени за достъп, е следвало да плаща цена за достъп; по издадени от [фирма] 9 фактури за периода м.10.2012.-м.06.2013 г. е платил в полза на [фирма] исковата сума и поради отмяна от ВАС с решение от 21.03.2013 г. по адм.д.№ 12423/2012 г. на решението на ДКЕВР, с което съдебно решение отпада с обратна сила определената временна цена за достъп, поддържа, че ответникът, получил сумата, следва да му я върне на отпаднало основание. Изрично в съдебно заседание на 17.11.2014 г. страните са заявили, че ответникът е получил платената от ищеца сума, че ищецът е изплатил на ответника сумата, съставляваща цена на достъп въз основа на указания, дадени му от служител на [фирма] поради сключените между двете дружества договори за цесия и извършени прихващания. Първоинстанционният съд е уважил иска по съображения, че платените от ищеца на ответника по указания на [фирма] суми, съставляващи цена за достъп, са платени на отпаднало основание, поради което ответникът дължи връщането й. Въззивната жалба на ответника, съдържа оплаквания за неправилност на решението досежно приетото за правните последици от отмяната от ВАС на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определени временни цени за достъп и досежно извършеното прихващане, както и за необоснованост; жалбата не съдържа оплакване за неправилност на изводите за пасивната материалноправна легитимация на ответника, нито за неправилност на изводите за извършено от ищеца плащане на процесната сума на ответника и този за извършени прихващания.
Решението противоречи на т.1 на ТР№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК относно правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 изр. 2 ГПК - служебната проверка на въззивния съд има за предмет валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси съдът е органичен от посоченото в жалбата; освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма, както и в противоречие с т.3 на ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р.№263/24.06.2015 г. по т.д.№3734/ 2013 г. на ВКС, І т.о. и Р.№ 255/11.07.2011 г. по гр.д.№587/2010 г. на ІV г.о., съгласно които обхватът на дейността на въззивната инстанция, съгласно чл. 269 ал. 2 ГПК, е органичен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако във въззивната жалба се съдържа оплакване; въззивният съд е ограничен с изложеното в жалбата относно установяване на фактическата страна на спора, той се произнася по правилността на фактическите констатации само въз основа на въведените оплаквания и може да приеме определена фактическа констатация за необоснована, само при оплакване за необоснованост.
В обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правилността на решението, като е обсъдил пороци, невъведени с въззивната жалба и е обсъдил и приел за недоказани обстоятелства, за които са налице изрични съвпадащи се волеизявления на страните, че не са спорни и ги приемат за установени, при невъведено в жалбата по тях оплакване за незаконосъобразност на решението. Следствие това е направен неправилен извод за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника. Страните не спорят (изявленията в съд. заседание на 17.11.2014 г.), че сумата, съставляваща цена за достъп, е платена от ищеца на ответника по указания на [фирма] заради извършени цесии и прихващания с [фирма]. Цената за достъп е начислена въз основа на Решение на ДКЕВР №Ц-33/ 14. 09.2012 г., което е отменено от ВАС, 5 чл.с.
Решение №9484/ 25.06.2013г. по ахд №6473/2013 г. Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, с който ДКЕВР на основание чл. 36а ал. 2 ЗЕ утвърждава цените по чл. 36а ал. 1 ЗЕ, като пределни за всеки лицензиант и съгласно чл. 177 ал. 1 АПК и приетото от ВКС в постановените по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№155/11.01.2016 г. по т.д.№2611/2014 г. на ІІ т.о.;Р.№157/11. 01.2016 г. по т.д.№3018/2014 г. на ІІ т.о.;Р.№212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г. на І т.о.;Р.№7/26.04.2016 г. по т.д.№ 3196/2014 г. на ІІ т.о.; Р. №28/28.04.2016 г. по т.д.№353/2015 г. на ІІ т.о.;Р.№104/27.06.2016 г. по т.д. №1610/2015 г. на ІІ т.о.;Р.№126/16.08.2016 г. по т.д.№1592/2015 г. на І т.о., влязлото в сила решение, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, има обратно действие - от момента на издаване на административния акт. Аргументирано е, че доколкото реалното заплащане на цената за достъп до Е., дължима по силата на ЗЕ, ПТЕЕ и договора, може да се извърши само когато държавният регулатор е определил такава по размер, с отмяната на административния акт, това задължение отпада с обратна сила и задържането на платените преди отмяната суми се лишава от основание и те подлежат на връщане, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ищецът не дължи цена за достъп, платена на [фирма] за сметка на „Енерго -про мрежи”. С отмяната на решението на регулаторния орган, е отпаднало с обратна сила основанието за изчисляване на цена за достъп, затова плащането й е лишено от основание - искът по чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД е основателен.
Поради изложеното решението като незаконосъобразно следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови друго, с което да се уважи искът за сумата 103 025.11 лв. - платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода м.октомври 2012 - м.юни 2013 г., със законната лихва от датата на предявяването на иска 06.08.2014 г.
На ищеца по делото следва да се присъдят разноски: за първоинстанционното производство: 4121 лв. - държ.такса и 10 000 лв. -платено адв.възнаграждение - общо 14 121 лв.; за въззивната инстанция: 8000 лв. - платено адв. възнаграждение - общо за двете инстанции 22 121 лв. За касационната инстанция на ищеца се следват разноски 2090.50 лв. - държ.такса и платено адвокатско възнаграждение 8000 лв. по Договор за правна помощ от 01.06.2015 г. - общо 10 090.50 лв.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 88 от 03.04. 2015 г. по т.д.№109/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение №1131 от 02.12.2014 г. по т.д.№1451/2014 г. на Варненски окръжен съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] сумата 103 025.11 лв. - платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода м.октомври 2012 - м.юни 2013 г., на основание чл. 55 ал. 1 пр.3 ЗЗД, със законната лихва от датата на предявяването на иска 06.08.2014 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото за първоинстанционното и за въззивното производство общо 22 121 лв. и разноски за касационната инстанция 10 090.50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|