1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. София,14.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1549 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Министерство на културата обжалва решение № 276 от 30.01.2018 г. по т.д. 4608/17 г., Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е отменено решение № 3789 от 30.5.2017 г. по гр.д. 8191/15 г., СГС, ГО, I – 5 състав и вместо него е осъдено Министерство на културата да заплати на Фондация „Гъливер Клиринг хауз“ на основание чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД сумата от 66 367,01 лв, платен без основание депозит и наем за периода от 17.1.2013 г. до 18.05.2015 г. за идеални части от недвижим имот, описан в договор за наем № РД 11-00-2/17.01.2013 г. на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 780,16 лв – обезщетение за забава за периода 10.12.2014 г. до 24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2015 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на сумата 2 765,89 лв и сумата 1 382,94 лв. за въззивното производство.
Твърди, че съдът при липса на искане за прогласяване на договора за нищожен е направил извод за недължимост на платената цена, както и не се установявала нищожността на договора и соченото от съда нарушение на ППЗДС според касационния жалбоподател не било равнозначно на липса на основание. Наемният договор или отделни негови клаузи не били признати за нищожни. Въззивният съд бил приложил неправилно и чл. 86, ал.1 от ЗЗД като бил приел, че е получил нещо без основание и в забава от момента на получаване на поканата за възстановяване на полученото без основание. Решението било постановено в противоречие с ППВС 1/79 г съгласно което при липса на основание при извършване на престацията давностният срок започвал да тече от получаването на престацията.
Незаконосъобразен бил изводът, че определянето на наемната цена на идеални част от дворно място е лишено от основание, тъй като наемната цена на идеалните части от незастроеното дворно място се определя по начина, посочен в чл. 41, ал. 5 вр. чл. 38 ППЗДС, които правни норми въззивният съд не бил приложил.
Следвало да се съобрази влязлата в сила заповед от 12.12.2012 г., валидността на наемното правоотношение в периода 17.1.2013 г. – 18.5.2014 г. Въззивният съд не бил обсъдил възражението, че участникът в тръжната процедура не бил упражнил правото си да оспори заповедта. Не било обсъдено и възражението, че наемната цена била предложена от наемателя. Липсвали мотиви относно действителността на договора и не била извършена задължителна преценка от съда за предполагаемата воля на страните.
Обстоятелството, че при описанието на имота са посочени и идеални части не означавало, че наемната цена е определена в противоречие с императивни правни норми. Счита, че не съществува правна възможност наемателят на отдаден под наем държавен имот след проведена и необжалвана тръжна процедура да претендира връщане на част от наемната цена поради грешно определяне на площта и наема с оглед ползваната площ. Твърди нарушение на чл.12 и чл.235 от ГПК.
Ответникът Фондация „Гъливер клиринг хауз“ оспорва касационната жалба. Счита, че касационният жалбоподател не бил оспорил фактите по делото. Счита, че доводът за нередовност на исковата молба с оглед периода на претенцията по чл.86 от ЗЗД е неоснователен. Излага становище, че е неоснователна касационната жалба защото имотът имал полезна площ 615,11 кв.м., а всъщност наемът бил определен като 965,78 кв.м., която включвала застроена площ и идеални части, които били изчислени по Акт за публична държавна собственост № 07865 от 27.1.2012 г. Нямало полезна площ за разликата над 615,1 кв.м. или нямало основание да се заплаща наемна цена от 350,67 кв.м. Поради това изводът на въззивния съд бил обоснован. Следвало от нормите на чл.33, 38 и 41, ал. 5 от ППЗДС, че се заплаща наемна цена при обекти – държавна собственост само върху полезна площ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
Касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд:
„Лишено ли е от правно основание включването в предмета на договора за наем на застроен имот – публична държавна собственост на идеални части от дворното място “ и съответно ли е разрешаването на този правен въпрос с формираната практика на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК с решение № 92/22.08.2013 г. по т.д.№ 1107/2011 г. на II ТО на ВКС.
Софийски апелативен съд, Търговска колегия, разглеждайки въззивната жалба на Фондация „Гъливер клиринг хауз“ чрез Ц. Й., управител, срещу отхвърлителното решение на Софийски градски съд, с който исковете не са уважени е приел, че страните не са спорили, че е насрочен търг за отдаване под наем на недвижим имот – публична държавна собственост – къща музей „А. Н.“ на Министъра на културата при първоначална наемна цена 11,50 лв за 1 кв.м без ДДС съгласно оценка на арх. Р. М., оценител на КНОБ, провеждането на трети таен търг за отдаване под наем на процесния недвижим имот с площ 965,78 кв.м. , подробно описан по помещения с площ, включвайки площ, съответстваща на 2/3 ид.ч. от дворното място цялото от 526 кв.м. Приел е, че е сключен договор за наем № РД – 11- 00-2/17.01.2013 г. между страните за имота публична държавна собственост, така както е описан в чл. 1 при наемна цена , достигната след проведен търг в общ размер на един месечен наем 6 663,89 лв с ДДС. Приел е, че няма спор, че е налице плащане на договорена месечна наемна цена за периода 17.1.2013 г. до април 2015 г. за периода 17.2.2013 г. до 28.2.2013 г. сумата от 2 855,95 лв и за още 26 месеца по 6 663,89 лв. Оценката на имота, видно от изготвения доклад за оценка на недвижимо имущество за отдаване под наем е била направена на база полезна площ 612,89 кв.м х 11,46 лв за 1 кв.м. Прието е за безспорно във въззивното производство, че целият имот е с площ 615,11 кв. реална площ , за идеалните част от дворното място 350,67 кв.м. 2/3 от 526 кв.м и общата наемна цена, изчислена за цялата площ от общо 965,78 кв. (615,11 кв.м. + 350,67 кв.м.), т.е. 5,75 лв/1 кв.м. х 965,78 кв.м. е 5 523,24 лв без ДДС.
С писмо от 10.12.2014 г. ищецът бил уведомил ответникът за допусната грешка в изчисляването на наемната площ до 31.8.2014 г. и е поискал възстановяване на наемната цена. Със споразумение от 9.9.2015 г. била изменена наемната цена като се редуцирала площта на 612,89 кв.м. и наемодателят е заменен с Националната галерия.
При тези факти въззивният съд е приел, че договорът за наем на имоти държавна собственост съгласно чл.19, ал.1 ЗДС се сключва по реда, определен в ППЗДС, след провеждане на търга с оглед резултатите от търга. Приел е, че чл. 41 от ППЗДС предвижда, че първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти за административни, производствени и стопански нужди не може да бъде по-ниска от размера на наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели, увеличена до 40 пъти в зависимост от реалните пазарни наемни цени за съответния район. Приел е, че наемна цена за помещения за здравни образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението или на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност се определя в троен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели по чл. 40, ал. 1 ППЗДС като наемната цена за ведомствените жилища, ателиета гаражи се определя за 1 кв. м. полезна площ. Приел е, че при търг първоначално обявената цена може да се намали с до 30 % при неявяване на кандидати на първи търг, а последващите с до 50 %. С оглед тези правила и определянето им като императивни въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.40, ал.1 вр. чл. 33, ал. 1 ППЗДС определяла изчисляване наемната цена на база полезна площ, т.е. застроена площ на имота, което законово изискване било съобразено и при изготвяне оценката на процесния имот за имот с полезна площ 612,89 кв.м. определена като цена на 1 кв.м. Определянето в процесния договор на наемна цена за идеални части от дворното място било лишено от правно основание, тъй като противоречало на така посочените норми. Определянето на наемна цена се извършвало на база полезна площ, т.е застроена площ от имота, което законово изискване било съобразено при изготвяне на оценката на имота за провеждане на търга като имотът бил определен като такъв с полезна площ от 612,89 кв.м. С оглед този извод е приел, че е налице начална липса на основание за получаване на наемна цена за 350,67 кв.м, равни на 2/3 ид.ч. от дворното място и е приел, че недължимо са платени 66 367,01 лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение, намира, че правната квалификация на иска се намира в нормата на чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД. Това е постановил и въззивният съд и няма отклонение от сочените от ищеца обстоятелства и искане. Правната защита е определена спрямо посочените факти и отправено искане като правилно е извършена квалификация на предявения иск за заплащане на главница като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ищецът претендира платена сума при начална липса на основание – противоречие на договора с чл. 33 ПЗПЗДС и определяне на наемна цена по процесния договор за 1 кв.м. полезна площ и поради това връщане на платената на основание сключения договор наемна цена. Установено е по делото превода на паричните суми сумите – редовното плащане на наемна цена за периода от 17.01.2013 г. до 16.1.2013 г. в размер на 6 663,89 лв, наем за периода 17.2.2013 г. до 28.2.2013 г. 2 855,95 лв и по 6 663,89 лв всеки месец за периода от март 2013 г. до април 2015 г., както и заплащането на депозит от 6 663,89 лв на 20.12.2012 г.
Съгласно чл. чл. 16, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗДС редакцията ДВ бр. 99 от 14.12.2012 г. имоти или части от тях, публична собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с ППЗДС. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем. Следователно възникването на наемно правоотношение е свързано със сложен фактически състав – влизане в сила на заповед за откриване на търга, в която се определят имотите или частите от тях, първоначална наемна цена, предназначение на имотите или частите от тях, дата и място и други условия. Търгът приключва със заповед на министъра, с която се определя лицето, спечелило търга и наемната цена. Въз основа на последната заповед се сключва договор за наем между лицето, обявено за спечелило търга и наемодателя. Видно е от заповед № РД- 09-346 от 5.6.2015 г. на министъра на културата, че е предоставено за безвъзмездно управление на Национален музеен комплекс недвижим имот публична собственост описан подробно. Не се спори, че към този момент Министъра на културата е бил компетентния орган съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗДС да отдаде под наем имота. Със заповед № РД 9-к-59 от 15.06.2015 г. на Министъра на културата е наредено предаването на обекта на Национален музеен комплекс – София. Със заповед РД 9 к-152 от 26.7.2012 г. е наредено откриване на процедура за отдаване под наем на част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в [населено място], [улица], съгласно А. № 07865 от 27.1.2012 г. като обектът е описан както следва: 2/3 идеални части от поземлен имот с площ 526 кв.м. , реални части от сграда с площ 314 кв.м., етаж – 1 – самостоятелен обект в сграда с площ 30,41 кв.м., самостоятелен обект с площ 0,25 кв.м., самостоятелен обект в сграда с площ 65,38 кв.м. На етаж 0 – самостоятелен обект в сграда с площ 30,41 кв.м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор с площ 50,62 кв.м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор с площ 31,24 кв.м., 2/14 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с площ 109,15 кв.м., втори етаж, състоящ се от самостоятелен обект с площ 224 кв. м., трети етаж, състоящ се от самостоятелен обект в сграда с площ 54 кв.м, а съгласно обяснителна записка с площ 137,48 кв.м. Определена е наемна цена от 11,50 кв.м. без ДДС. Търгът е с тайно наддаване. На 24.09.2012 г. със заповед № РД 09-438 на Министъра на културата е обявен търг с тайно наддаване като е открита процедура за провеждане на втори пореден търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обекта. Посочена е обща площ на обекта 965,78 кв.м. Определена е наемна цена от 8,05 лв/кв.м. без ДДС. Със заповед № РД-09-470 от 26.10.2012 г. на Министъра на културата е обявен втори пореден търг с тайно наддаване за непроведен и е открита процедура за провеждане на трети пореден кръг с тайно наддаване. С протокол от 23.11.2012 г. е установено подаването само на 1 оферта от ищеца, с която се предлага наемна цена от 5,75 лв за 1 кв.м без ДДС или обща месечна цена за площ от 965,78 кв.м – 5 553,24 лв. за месец. Съответно със заповед № 09-570 от 12.12.2012 г. на министъра на културата е определен за спечелил търга Фондация „Гъливер клиринг хауз“ с месечна наемна цена 5,75 лв за 1 кв.м. без ДДС, т.е. за площ от 965,78 кв.м. в размер на 5 553,24 лв. Въз основа на заповедта е сключен и договор за наем от 17.01.2013 г. като отново е посочено, че общата площ на имота е 965,78 кв.м. и наемната цена се определя в размер на 5,75 лв за 1 кв.м. Между страните на 17.01.2013 г. е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот, като имотът е описан така както и в заповедите за провеждане на търг и за обявяване на спечелил търга между Министерство на културата и Фондация „Гъливер клиринг хауз“. Изрично е записано и специалното предназначение на имота и е определено в чл.1.3, че следва да се запази и се предоставя ползването само за осъществяване на дейности, свързани с българската култура и изкуство, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗДС. Страните са се съгласили, че наемната цена е 5 553,24 лв без ДДС.
При сключен договор за наем и платена цена, за процесния период, който факт е установен по делото, следва изрично да се разгледа въведеният довод от самия ищец за нищожност на клаузите от договора за определяне на наемната цена на отдадения под наем недвижим имот. С решение по чл. 290 от ГПК № 92 от 22.08.2013 г. по т.д. 1107/11 г., ВКС, ТК, II отделение е посочено, че „основанията за нищожност са общи и конкретни. Общо основание на закона е нарушение на закона, регламентирано в чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми, поради което за да се установи наличието на общото основание, е необходимо да се прецени дали твърдяната от ищеца конкретна правна норма е императивна и дали сделката е сключена или съдържанието й противоречи на тази правна норма. Противоречието на закона е общото основание за нищожност на сделката, което за да се приложи предвид неговия бланкетен характер трябва да се съчетае с конкретно противоречие на отделна правна норма. Противоречието със закона се отнася за всички сделки, независимо от страните по тях и вида на сделките. Специалните императивни норми могат да регламентират начина на сключване или съдържанието на сделката и при нарушаване на някоя от тях сделката би била нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с императивна правна норма.“ Освен това в решението се подчертава, че следва да се разгледа разграничението на императивните правни норми на задължаващи и забраняващи. При посоченото разграничение съдът извежда правилото, че забраняващите правни норми предписват на адресатите да се въздържат от такова поведение, с което биха нарушили установеното от закона ограничение. Като в този случай това се отнася до сключването на сделката и самото й действие, целеният с нея резултат, а не до изпълнение на правата и задълженията по сделката. Само несъобразяването с посочените забраняващи императивни правни норми води до предвидения в чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД резултат – нищожност поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 33 ППЗДС наемната цена за жилища се определя на основа 1 кв.м. полезна площ. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ППЗДС наемната цена на помещения, предназначени за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението или на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, се определя в троен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели. § 2, т. 1 от ДР на определя "Полезна площ на жилище" като сумарната площ на всички помещения в него, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените, и цялата площ на балкони, лоджии, веранди и тераси, с изключение на площта, заета от ограждащите и разпределителните стени на жилището, и площта на складовите помещения - мазе, барака или таван“. Дейностите извършвани от касационния жалбоподател са такива, включени в хипотезата на чл. 40 ППЗДС. Следователно наемната цена за отдаване на имота, свързани с образователната дейност на фондацията се определя в трикратния размер на определената цена за единица жилищна площ. В случая първоначалната наемна цена е определена с помощта на оценител. Видно от изготвената оценка е, че е оценена сградата при определяне на 1 кв.м. наемна цена или са оценени 612,89 кв.м. само помещения – етажи от сградата и помещения. Няма оценка на дворното място, на идеална част от него или на част, използвана реално.
В случая не може на първо място да се приеме, че следва изцяло да се изключи площта на дворното място, от което под наем са дадени 2/3 ид.ч., толкова, колкото принадлежат на Държавата съобразно акта за държавна собственост. По определение на чл. 16, ал. 2 от ЗДС и части от имоти публична държавна собственост могат да се отдават под наем. Наличието на идеална част означава, че съобразно предназначението си може да се ползва тази част след разпределение на ползването, на тази идеална част съответства съответно право на ползване върху реална част. Така е посочено и в акта за държавна собственост и в заповеди за откриване на търгове , че се отдават 2/3 ид.ч. от 526 кв.м. дворно място. Съгласно посоченото определение за „полезна площ“ полезната площ засяга сгради. Няма пречка съгласно посочените норми от ЗДС да се отдават и части от дворни места под наем. Следователно трябва да се приеме, че идеалната част от дворното място е годен обект да бъде отдаден под наем. Предоставянето на ползването й по силата на договор за наем, може да се осъществява чрез ползването на реална част от имота, съответстваща на идеалната част при разпределение на ползването между съсобственици. Ето защо не може да се приеме, че полезната площ на отдавания под наем цялостен обект следва да се сведе до 612 кв.м. само застроена площ. Определянето на оценка от лицензиран оценител само върху застроените площи се извършва въз основа на специалните му знания. Оценката е посочено, че обхваща целия имот и за 1 кв.м. средната пазарна цена би трябвало да е 11,50 кв.м. Намаляването на площта в оценката, засягаща само застроената част, не е достатъчен аргумент, за да се приеме, че ползваната площ е само 612 кв.м. Държавният орган е определил, че под наем освен застроена площ се отдава и 2/3 ид.ч. от дворното място. Следователно и частта от отдаваното под наем дворно място, следва да се включи в площта на отдавания под наем имот. След като в заповедите на министъра на културата е определен обекта, който се отдава под наем и договорът съответства на заповедите, то следва, че предмет на договора са освен помещенията, подробно описани от цялата къща, така и идеалната част от дворното място.
Следва още да се посочи, че наемната цена е действително съществена характеристика на договора за наем, сключван на основание чл. 16, ал. 2 ЗДС. В случая договорът е сключен при определена наемна цена, съобразно посоченото в тръжната документация за единица площ, върху цялата отдавана под наем площ. При смесения фактически състав, от който възниква правоотношението между страните, заповедта за определяне на спечелил търга е издадена след оферта на Фондация „Гъливер клиринг хауз“ и посочване на наемна цена за единица площ при издадени заповеди за определяне на обекта, който се отдава под наем, включващ и идеални части от дворното място. Имотите публична държавна собственост се отдават под наем само чрез търг, съгласно чл. 16, ал. 2 ЗДС. Когато има подготвителен етап на сделката, административен акт, както в случая, подготвянето на търг на основание чл. 16, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 1 от ЗДС, административният акт за начало на процедурата и всички административни актове, с които се определят съществените елементи на сделката, за която е проведен търгът са от значение за гражданскоправния етап - сключения договор. Договорът следва да съответства на тези административни актове. След като административните актове са влезли в сила и не страдат от такъв порок, който да обуслови тяхната нищожност, следва, че страните по договора са обвързани от административния акт. Договорът не може да предвиди отклонение от съществени елементи по различен начин от вече определения с административния акт, съответстващ на задължителния ред, предвиден в закона.
Ищецът твърди начална липса на основание на сключения договор частично, в частта относно определяне на наемната цена на цялата застроена площ на наемания имот в нарушение на чл. 33 ППЗДС. Действително, както е приел и въззивният съд нормите за сключване на договори за наем на имоти публична държавна собственост са императивни. Но това, което не е отчетено в случая от въззивния съд, за да се постанови обжалваното осъдително решение е, че следва да се направи разлика между видовете императивни норми, съобразно посоченото по-горе решение на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение. Императивните правни норми могат да бъдат задължаващи и забраняващи правни норми. Задължаващите правни норми обвързват субектите с определено поведение и изискват от тях активно поведение. Те указват задълженията на субектите. Забраняващите правни норми съдържа забрана за дадено поведение. Те се изпълняват чрез бездействие, въздържане от определено действие, да не се постига определен резултат. Нормите относно определяне на площите на обектите, които се отдават под наем по реда на чл. 19 ЗДС, не са забранителни. Когато правната норма урежда императивно изискване или забрана, без да определя последицата от нарушението, последицата не е нищожност поради противоречие на закона. Възможно е да учредява друго право на страните, потестативно за отказ от договора или непротивопоставимост на действието на трети лица. В разглеждания случай, твърдяното нарушение на закона относно измерване площта на отдавания под наем недвижим имот, не е свързан с получаването на забранен от правна норма, произтичаща от закона или подзаконов нормативен акт, резултат от сключения договор, в частност клаузата за определяне площта на отдадения под наем имот. Това означава, че няма нарушение на забраняваща правна норма и съответно нищожност на основание противоречие на закона съгласно правилото на чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. Само нарушение на забраняваща правна норма може да доведе до нищожност на договора, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. В този смисъл не може да се приеме наличие на частична нищожност, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и начална липса на основание на платената сума, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Сумите, за които претендира ищецът са платени на основание сключения договор за наем, за който не се установи нищожност. Съгласно разясненията в т. 1 от ППВС 1/79 г. нормата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при липса на основание – без наличие на правоотношение или на основание нищожно основание, т.е. когато при преминаване на парична сума липсва основание. В случая се установи плащането на сумите по дължимата наемна цена, определена в договора, да е именно на това основание. Липсва нищожност на договора. Следователно плащането е на годно правно основание и Министерство на културата не е неоснователно обогатил се за сметка на ищеца.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Съответно и акцесорният иск за обезщетение за забава за заплащане на главницата, на основание чл. 86 от ЗЗД също е неоснователен поради липса на вземане. Ще следва решението на въззивния съд да се отмени и вместо него да се отхвърлят исковете в обжалваната част.
Соченото от ищеца обстоятелство, че в последващ период страните са изменили сключения между тях договор и вече площта на имота е 612,89 кв.м. при същата наемна цена за 1 кв.м. – 5,75 лв, не е аргумент за наличието на твърдяната нищожност на договора и недължимост на платените по него суми. Постигнатото съгласие с взаимни отстъпки между страните и при упражняване на различни техни права със сключването на допълнително споразумение № РД-11-00-201 от 09.09.2015 г. от 31.08.2015 г. не може да се приеме за довод за наличието на нищожност на договора. Споразумението е тристранно, между Министерство на културата като наемодател и Фондация „Гъливер клиринг хауз“ като наемател и Национална Галерия в качеството й на заместваща досегашния наемодател страна и встъпваща в качеството наемодател като урежда и отношенията н страните по повод отдадения под наем имот относно съществения елемент на договора – наемната цена като намалява отдадената под наем площ и съответно дължимата месечно наемна цена. Но това допълнително споразумение влиза в сила от датата на регистрация в деловодството на Министерство на културата, т.е. от 09.09.2015 г. като останалите клаузи остават непроменени. Замяната на страната по договора - наемодател и задълженията на страните, включително площта на ползвания обект и наемната цена, са уредени за напред. Не е преуредено правоотношението за процесния период и от намаляването на наемната цена с допълнителното споразумение не може да се направи извод, че е налице нищожност на договора за наем, сключен между страните по делото в частта относно площта на отдавания под наем недвижим имот.
При този изход на спора на касационния жалбоподател Министерство на културата следва да се заплатят направените и доказани по делото разноски за всички инстанции. Министерство на културата е представлявана от юрисконсулт. Представил е списък с разноските за всяка от инстанциите, включващ юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите като в първа инстанция посоченият размер е 2 762 лв, определени с оглед цената на иска. Производството пред първа инстанция е приключило на 15.02.2017 г. след изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК ДВ (ЗИДГПК бр. ДВ бр. 8 от 2017 г.) и не може да се приеме, че се дължи сумата от 2 762 лв възнаграждение. Прилагайки чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението следва да е в размер, определен в чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 от НЗПП, а именно 450 лв. По същия начин и за въззивната, и касационната инстанции следва да се определи възнаграждението на юрисконсулт, което подлежи на заплащане от насрещната страна. Наред с това Министерство на културата е заплатило 30 лв държавна такса, на основание чл. 18, ал.2, т. 1 и 1 383 лв на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани по ГПК. Общият размер на следващите се разноски е 2 763 лв и те следва да се заплатят от Фондация „Гъливер клиринг хауз“.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 276 от 30.01.2018 г. по т.д. 4608/17 г., Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на Фондация „Гъливер клиринг хауз“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] срещу Министерство на културата, [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 66 367,01 лв, платена на неосъществено основание поради частична нищожност на договор за наем № РД 11-00-2/17.01.2013 г. и съставляваща разликата от 2 419,63 лв между платен депозит от 6 663,89 лв на 20.12.2012 г. и дължим депозит от 4 244,26 лв и разликата за платена наемна цена за февруари от 2 855,95, намалена на 1037 лв и разликата между платена наемна цена за периода от 13.03.2013 г. до 18.05.2015 г. от по 6 663,89 лв месечно и намалена наемна цена от 4 244,26 лв, като намалението е съответно на наемната цена за ползването на 2/3 ид.ч. от наетото по договора дворно място и искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2 780.16 лв за периода от 10.12.2014 г. до 24.6.2015 г.
ОСЪЖДА Фондация „Гъливер клиринг хауз“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Министерство на културата [населено място] сумата от 2 763 лв. направените разноски за всички инстанции.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: