Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 10 април 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Даниела Атанасова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 297/2012 г. Касационното производство е образувано по жалба подсъдимия К. А., изготвена чрез адвокат Т. П., срещу въззивно решение № 480/19.12.2011 година, постановено от Софийски апелативен съд по в н о х д № 1095/2011 година по описа на същия съд. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като по това за допуснато нарушение на закона се твърди, че в съдебните актове е възпроизведена непълнотата в обвинителния акт по отношение на правната квалификация на деянието, тъй като не е посочена редакцията на текста, претърпял изменение. Във връзка с това се поддържа и второто касационно основание за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като в нарушение на правото на защитата и на задължителните изисквания към обвинителния акт въведени с ТР № 2/2002 година, в него не е посочена точната правна квалификация на деянието. По третото основание, за явна несправедливост на наказанието се твърди, че максималната глоба наложена на подсъдимия не кореспондира с посочените от съда смекчаващи отговорността обстоятелства. Направено е искане при условията на алтернативност – да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане, с указания за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение или да се измени същото, като се намали размера на глобата. Пред касационната инстанция подсъдимият А. редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не се явява и редовно призованата като защитник – адвокат Т. П., която е изпратила писмено становище. В него се поддържа искането направено в касационната жалба, с довода, че от обвинителния акт не личи, обвинението спрямо подсъдимия да е формулирано съобразно редакцията на Наказателния кодекс по ДВ бр. 57/2007 година. Поддържа се и искането за намаляване на наложеното наказание глоба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила, тъй като правилно е приложен законът, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 172/6.06.2011 година по н о х д № 1525/2010 година, по описа на Софийски градски съд, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19.08.2008 година, без надлежно разрешение е направил опит да изнесе извън границите на страната, чрез пощенска пратка проверена от Столична митница, седем броя движими паметници на културата – прест. по чл. 278, ал. 3, вр. с чл. 18 ал. 1 от НК. За това престъпление му е наложено наказание глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 53 ал. 1, б. „б” от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото. Въззивният съд потвърдил присъдата. При проверката по делото се установи, че към датата на извършване на деянието – 19.08.2008 година, приложимата материалноправна норма е тази по чл. 287, ал. 3 от НК, в редакцията съобразно ЗИДНК обнародван в ДВ бр. 57/2007 година. В цитирания текст е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и алтернативно на него – глоба от хиляда до пет хиляди лева. Наистина в обвинителния акт при посочване на правната квалификация, не е отразена връзката й с действието на наказателноправната норма по време – чл. 2 ал. 2 от НК. Поставения в жалбата въпрос не е останал без отговор от предходните инстанции. Още в първото съдебното заседание на 28.09.2010 година, пред първата инстанция, по повод възражение на защитата и искането й за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, съдът е основал отказа си с аргумента, че прокурорът е приложил принципа за действието на по-благоприятния закон за подсъдимия по чл. 2 ал. 2 от НК, без да го цитира в диспозитива на обвинителния акт. Поради това, настоящият състав намира, че липсата на позоваване на чл. 2 ал. 2 от НК е формално и по същество не е нарушено правото на защита на подсъдимия – той е бил запознат с параметрите на обвинението и приложения закон. Поради това нарушението не е от категорията на съществените процесуални нарушения, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК. То не е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник. При проверката по основанието за явна несправедливост на наказанието, се установи, че като е приложил критериите за индивидуализация на наказанието, съдът правилно е отчел превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил по-лекото от алтернативно предвидените наказания лишаване от свобода и глоба. Размерът на глобата е съобразен с всички аспекти от личността на подсъдимия, в което е включено и материалното му състояние. При това положение наказанието не е явно несправедливо, тъй като не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. По принцип, за касационната инстанция може да се породи задължение за изменение на съдебния акт, само при наличие на касационното основание – явна несправедливост на наложеното наказание-арг. чл. 348 ал. 5, т. 1 и 2 от НПК. Затова няма правно основание за касационно изменение на обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено наказанието наложено от първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 480/19.12.2011 година, постановено от Софийски апелативен съд по в н о х д № 1095/2011 година по описа на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: