Ключови фрази


1

9



9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259

София, 22.05.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 746 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т. Д. и Г. Т. Д., чрез адв. М. Б., срещу решение № 6229 от 22. 08. 2019 г. по възз.гр.д. № 15759/2018 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав в частта, с която е обезсилено решение № 457787 от 25. 07. 2018 г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС, ГО, 128 с-в и е прекратено, като недопустимо, производството по делото в частта по предявените от В. Т. Д. и Г. Т. Д. против К. К. Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответникът не е собственик на 1/2 (50/100) идеална част от ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 288 кв.м., съставляващ УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“Г.“, както и по обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № .... г. на нотариус П. П., признаващ права на собственост на К. К. Б. върху 5/100 ид.ч. (разликата между 50/100 и 45/100 ид.ч.) от описания имот. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в атакуваната от ищците част.
Подадена е насрещна касационна жалба от К. К. Б. срещу решение № 6229 от 22. 08. 2019 г. по възз.гр.д. № 15759/2018 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 457787 от 25. 07. 2018 г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС, ГО, 128 с-в в частта, с която е признато за установено, по предявения от В. Т. Д. и Г. Т. Д. против К. К. Б. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Т. Д. и Г. Т. Д. са собственици, на основание дарение и наследство, общо на 45/100 ид.ч. (всеки от тях на по 1/2 от 45/100 ид.ч.) от описания поземлен имот, както и на по 1/2 ид.ч. от ателие, представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м., разположено на първи партерен етаж от вътрешната жилищна сграда – еднофамилна, двуетажна, със застроена площ от 54 кв.м., с идентификатор ...., и от южната половина от мазето в двора, разположено под терасата, и в частта, с която е отменен констативен нотариален акт за собственост № .... г. на нотариус П. П. в частта му признаващ право на собственост на К. К. Б. върху описаното ателие, върху описаната южна половина от мазето в двора и върху 45/100 идеални части от описания поземлен имот. Сочат се основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната от ответника по исковете част.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
1. По касационната жалба, подадена от В. Т. Д. и Г. Т. Д..
Исковото производство е образувано по предявени от В. Т. Д. и Г. Т. Д. против К. К. Б. искове както следва: а/. положителен установителен иск за собственост върху ателие, представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м., разположено на първи партерен етаж от вътрешната еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м., нанесена като самостоятелен обект с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], върху южната половина от мазето в двора, разположено под терасата, както и върху 45/100 идеални части от дворното място с площ от 228 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта, съответно УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“Г.“; б/ отрицателен установителен иск за собственост върху 50/100 ид.ч. от дворното място с площ от 228 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“Г.“; в/. иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № .... г. на нотариус П. П., признаващ права на собственост на К. К. Б. върху процесното ателие, мазе и върху 1/2 идеална част от описания поземлен имот.
Във връзка с отрицателния установителен иск за собственост ищците са заявили, че са собственици само на 45/100 идеални части от процесния имот, а останалите 55/100 ид.ч. от правото на собственост са притежание на трети за спора лица, а не на ответника Б.. Последният е бил само наемател на обект в жилищна сграда (на втори жилищен етаж), не е имал собственически претенции към имота, не е придобил по давност 50/100 идеални части от правото на собственост, за които се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, но се „намесва в съсобствеността по неправомерен начин“. Чрез уважаване на отрицателния установителен иск ще се докаже, че К. Б. не е съсобственик на имота наред с ищците. Твърди се, че за съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост върху общата вещ. Поддържа се, че правният интерес от отрицателния установителен иск произтича и от обстоятелството, че ответникът оспорва същия и претендира да е придобил по давност 1/2 идеална част от имота. Горното видно от исковата молба, уточненията в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, представената пред въззивната инстанция писмена защита.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от В. и Г. Д. против К. Б. отрицателен установителен иск, за установяване в отношенията между страните по делото, че К. Б. не е собственик на 1/2 (50/100) ид.ч. от процесния поземлен имот, съставът на въззивния съд е приел, че в частта по този иск решението е недопустимо, тъй като за 45/100 ид.ч. от правото на собственост ищците Д. получават защита чрез предявения положителен установителен иск за собственост, а за останалите 55/100 ид.ч. са предявили иск за защита на чужди права, което е недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК. Правата на ищците върху 45/100 идеални части от правото на собственост са установени с решението по положителния установителен иск и след влизането му в сила не могат да бъдат засегнати от уважаване на искове за собственост в полза на ответника Б.. Не се твърди ответникът Б. да възпрепятства правата на ищците Д. върху собствените им 45/100 ид.ч. от процесния поземлен имот, освен със снабдяването с констативен нотариален акт за собственост за 1/2 идеална част от същия. В случай, че такива действия биха били предприети (напр., чрез предявяване на претенции за разпределение на ползването върху имота, за претенции за осигуряване на достъп до части от имота, за приходи и ползване по чл. 30-32 ЗС), това би породило правен интерес от отричане правата на ответника върху останалите 55/100 ид.ч. от правото на собственост, тъй като би препятствало възможностите на лице без собственически права да упражнява права спрямо другите съсобственици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят седем въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, от които първите шест са зададени и във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първи, трети и четвърти въпрос, които се свеждат до следното:
Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, за които ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота, ако ответникът с процесуалното си поведение оспорва иска и претендира да е носител на отричаните от ищеца права и ако ищецът обосновава правния си интерес с необходимостта от внасяне на яснота и безспорност в отношенията между страните, че ответникът не е съсобственик на имота, наред с ищеца.
Въпросите са решени в противоречие с посочените и представени от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 59 от 17. 07. 2019 г. по гр. д. № 2214/2018 г., 1 г.о., решение № 162 от 9. 07. 2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г., 2 г.о., решение № 213 от 3. 10. 2014 г. по гр. д. № 2881/2014 г., 1 г.о. и решение № 68 от 24. 07. 2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г. на ВКС, 2 г.о.
В мотивите към решение № 59 от 17. 07. 2019 г. по гр. д. № 2214/2018 г. на ВКС, 1 г.о., е разяснено, че когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от ищеца. В решение № 162 от 9. 07. 2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 213 от 3. 10. 2014 г. по гр. д. № 2881/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 504/2010 от 12. 07. 2011 г. по гр. д. № 603/2010 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 68 от 24. 07. 2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г. на ВКС, 2 г.о. е прието, че за съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост, наред с него, тъй като упражняването на собственическите му правомощия зависи от решаването на въпроси по управлението и ползването на общата вещ с участието и на останалите съсобственици, както и от поведението на последните. Затова за съсобственика е налице правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от имота или размера им. Правният интерес от отрицателен установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху имота.
В случая въззивният съд е приел липса на правен интерес от отрицателния установителен иск за 50/100 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, тъй като претендираните от ищеца права върху 45/100 ид.ч. от собствеността не се застъпват с тези на ответника и правният спор с ответника за съществуването им е разрешен с предявения и уважен положителен установителен иск за собственост. Приел е, че отрицателният установителен иск, с който се иска отричане със сила на пресъдено нещо на претендирани от ответника права върху идеални части от имота, различни от притежаваните от ищеца, въвежда като спорен предмет не претендираното от ответника право на собственост върху идеални части от вещта, а правата на трети лица (останалите сътитуляри на правото на собственост, наред с ищеца, според неговите твърдения), което е недопустимо, тъй като не е налице някое от изключенията по чл. 26 ГПК, допускащи предявяване на искове за защита на чужди права.
Допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта по отрицателния установителен иск за собственост и проверка на правилността му налага допускане до касационно обжалване на решението за проверка правилността му и в частта по обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, както и разглеждане на насрещната касационна жалба във фазата по чл. 288 ГПК.
По насрещната касационна жалба, подадена от К. К. Б..
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от В. Т. Д. и Г. Т. Д. против К. К. Б. положителен установителен иск за собственост върху ателие, представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м., разположено на първи партерен етаж от вътрешната еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м., нанесена като самостоятелен обект с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], върху южната половина от мазето в двора, разположено под терасата, както и върху 45/100 идеални части от дворното място с площ от 228 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта, съотв. УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“Г.“, съставът на въззивния съд е приел, че с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба страните не са оспорили фактическите констатации на първоинстанционния съд, направени въз основа на представените от ищците писмени доказателства (нотариални актове за сделки, удостоверения за наследници, документи за извършена съдебна делба), не са оспорили действителността на актовете, обективираните с тях сделки и вещнопрехвърлителното им действие, действителността на делбата и наследственото правоприемство. Поради това въззивният съд не е оправомощен да извърши проверка на правилността на фактическите изводи на първоинстанционния съд и приема за установено, че представените от ищците писмени доказателства установяват придобиване от ищците на право на собственост върху процесното ателие, мазе и върху 45/100 идеални части от поземления имот на заявените основания: договори за дарение на идеални части от процесния имот, сключени между ищците и баща им Т. Д. с н.а. № № .... г. и .... г., и наследяване през 1999 г., при равни права, на непрехвърлените от Т. Д. идеални части от правото на собственост. Наследодателят Т. Д. е бил придобил собствеността на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с баща му А. Д. с н.а. № .... г., сключен от А. Д. договор за продажба с н.а. № .... г., наследяване на А. Д. и извършена през 1971 г. съдебна делба между П. А. Д. и Т. А. Д. (в тази връзка са представени решение от 11. 01. 1971 г. по гр. д. № 2608/1970 г. на СРС за допускане на делбата, заключение на вещо лице арх. Ч. от 15. 03. 1971 г., протоколно определение от 25. 05. 1971 г. по същото дело за съставяне на проект за разделителен протокол, решение от 1. 06. 1971 г. по същото дело, с което се обявява за окончателен съставеният проект за разделителен протокол и протокол от 17. 11. 1961 г. по същото дело за теглене на жребий от съделителите). Приета е, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Р. К., устните разяснение на експерта в открито съдебно заседание, както и от описанието на имотите в експертизата, изготвена в делбеното производство по гр. д. № 2608/1970 г. на СНС, идентичност между претендираните от ищците реални части от сградата (ателие и мазе) и обектите, описани в представените от тях писмени доказателства.
За неоснователно е прието възражението на въззивника-ответник по иска К. Б. за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност. След обсъждане на събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите И. С., И. С., Б. М., С. С.) е прието за недоказано твърдението на ответника да е владял процесния имот, ателие и мазе в продължение на десет години. Не са кредитирани показанията на ангажираните от него свидетели М. и С. в частта им, с която се излага, че Б. е обитавал цялата задна жилищна сграда в двора, а не само втория етаж от същата по следните съображения: преценено е, че показанията им са неконкретни в частта им относно владените помещения от първия етаж; противоречат на останалите гласни доказателства, които са ясни, единни и последователни в частта им относно местонахождението на процесното ателие, помещенията в него (наличието на обособена баня), нуждите за които се използвало (за рисуване, понякога и за преспиване); съответстват и на писмените доказателства по делото (заявления на Б. до общината от 19. 06. 2012 г. и 28. 06. 2012 г. за издаване на документи за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по давност само върху втория етаж от вътрешната сграда и включване на ателието едва в молбата от 2. 08. 2012 г.). Прието е, че Б. е установил фактическа власт върху втория етаж от сградата на облигационно основание (договор за наем), като не е установено да е променено намерението му да държи вещта за себе си.
В изложението по чл. 274, ал. 4, т. 1 ГПК към насрещната касационна жалба касаторът се позовава на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, изразяваща се в очевидна необоснованост на фактическите изводи и в постановяването му при нарушение на процесуалните правила.
Във връзка с твърдението за очевидна необоснованост са развити следните оплаквания: с въззивната жалба са изложени доводи, че решение по гр. д. № 2608/1970 г. по допускане на делбата, приетото по това дело заключение на вещо лице и протокол от 25. 05. 1971 г. за съставяне на проект за разделителен протокол не представляват титул за собственост; изводът за идентичност между процесното ателие и представените от ищците документи за собственост не почиват на събраните доказателства;
Във връзка с довода за очевидна неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са развити следните оплаквания: изводът за ползване на спорния имот на облигационно основание е направен след преценка само на част от събраните доказателства и без да се съобрази липсата на писмен договор между страните и породените от него облигационни права и задължения; неразглеждане на всички възражения и доводи на страните, в нарушение на чл. 235 ГПК; незаконосъобразно приложение на чл. 272 ГПК (препращане към мотивите на първата инстанция, без да се подложат на самостоятелна проверка писмените доказателства и защитните тези на страните); не е изследвано дали процесното ателие, съществувало и към 1971 г., представлява самостоятелен обект на собственост според изискванията на ЗУТ; необсъждане на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и неправилна преценка на свидетелските показания.
Така твърдените пороци на въззивното решение, дори и да съществуват, представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но по своя характер и тежест не обуславят очевидна неправилност на съдебния акт, изводима от съдържанието му. Не се касае до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Касаторът се позовава и на основанията на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК, но формално. Изложението не съдържа формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.
В обобщение, не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му досежно положителния установителен иск за собственост и обусловения от него иск по чл. 537, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото в частта по тези искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят К. К. Б. следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Т. Б., САК, сумата 513, 24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно осъщественото от адв. Б. процесуално представителство на В. Т. Д. и Г. Т. Д. пред настоящата инстанция, изразяващо се в изготвяне на отговор на насрещната касационна жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

I. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6229 от 22. 08. 2019 г. по възз.гр.д. № 15759/2018 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав в частта, с която е обезсилено решение № 457787 от 25. 07. 2018 г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС, ГО, 128 с-в и е прекратено, като недопустимо, производството по делото в частта по предявения от В. Т. Д. и Г. Т. Д. против К. К. Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответникът не е собственик на 1/2 (50/100) идеална част от ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 288 кв.м., съставляващ УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“Г.“, както и по обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № .... г. на нотариус П. П., признаващ права на собственост на К. К. Б. върху 5/100 ид.ч. (разликата между 50/100 и 45/100 ид.ч.) от описания имот.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Г. Т. Д. и В. Т. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер общо на 100 лв. (или всеки от тях по 50 лв.), като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за частично прекратяване.

II. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 6229 от 22. 08. 2019 г. по възз.гр.д. № 15759/2018 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 457787/25. 07. 2018 г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС, ГО, 128 с-в в частта, с която е признато за установено, по предявения от В. Т. Д. и Г. Т. Д. против К. К. Б. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Т. Д. и Г. Т. Д. са собственици, на основание дарение и наследство, общо на 45/100 ид.ч. (всеки от тях на по 1/2 от 45/100 ид.ч.) от описания поземлен имот, както и на по 1/2 ид.ч. от ателие, представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м., разположено на първи партерен етаж от вътрешната жилищна сграда – еднофамилна, двуетажна, със застроена площ от 54 кв.м., с идентификатор ...., и от южната половина от мазето в двора, разположено под терасата, и в частта, с която е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост № .... г. на нотариус П. П. в частта му признаващ право на собственост на К. К. Б. върху описаното ателие, южна половина от мазето и върху 45/100 идеални части от описания поземлен имот.
ОСЪЖДА К. К. Б., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. М. Т. Б., САК, сумата 513, 24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно осъщественото процесуално представителство на В. Т. Д. и Г. Т. Д. по насрещната касационна жалба, изразяващо се в изготвяне и подаване на отговор по чл. 287 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: