О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 350 гр. София, 29.06.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА разгледа докладваните от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1001 по описа за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 8886 от 31.12.2019 г., подадена от П. И. Ш. чрез адвокат С. С. от АК - Л., която е насочена против въззивно решение № 264 от 22.10.2019 г. (поправено с решение № 17 от 29.01.2020 г.) по в.гр.д.№ 444/2019 г. по описа на ОС – Ловеч. С въззивното решение, на основание чл. 270, ал. 1 ГПК, е прогласена нищожност на съдебното решение № 89 от 15.03.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. на Районен съд – Троян, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касация М. Ц. Й., Г. И. Г., И. Г. Г. и В. Г. Ж. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат В. А. от АК - Л., като заявяват, че касационната жалба е основателна. Ответниците по касация А. И. Ч. и Ц. И. Ш. не са заявили становище по касационната жалба. По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, в правомощията по чл. 258 - 273 ГПК, ОС – Ловеч констатира, че делото за втори път се разглежда от въззивната инстанция. Първото решение на първоинстанционния съд - № 162 от 08.06.2018 г. по гр.д.№ 382/2015 г. по описа на РС – Троян, ІІ състав, е постановено от районен съдия Светла Иванова. То е било обект на въззивен контрол, като с решение № 235 от 09.11.2018 г. по в.гр.д.№ 325/2018 г. на ОС – Ловеч решение № 162 от 08.06.2018 г. е обезсилено (по съображения, че районният съд е разгледал непредявен иск) и е постановено, че делото се връща РС – Троян „за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск”. След връщане на делото в РС – Троян, с определение № 28 от 16.01.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. на РС – Троян, районен съдия Светла Иванова постановява, че съобразно задължителните указания на ОС – Ловеч делото следва да бъде насрочено в открито заседание, поради което насрочва такова за 18.02.2019 г. В същото приключва съдебното дирене, изслушва устните състезания и след приключването им се произнася с решение № 89 от 15.03.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. по описа на РС – Троян, ІІ състав. По подадената срещу последното въззивна жалба от Ц. И. Ш. и П. И. Ш. е образувано в.гр.д.№ 444/2019 г., с решението по което ОС – Ловеч приема, че служебната проверка относно валидността на съдебния акт приключва с извод за нищожност на решение № 89 от 15.03.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. по описа на РС – Троян, ІІ състав. Прието е, че постановяването на съдебно решение от съдия, за който са налице основания по чл. 22,ал. 1 ГПК, както и липсата на мотиви (при констатация, че 41 абзаца от мотивите на двете първоинстанционни решения, включително всички мотиви по същество от фактическа и правна страна, са напълно идентични като текст), а така също поредицата от процесуалния действия и начина на изготвяне на съдебния акт, определят позицията, че е поставено нищожно съдебно решение от 15.03.2019 г. Въззивният съд се е позовал на чл. 7 ЗСВ и чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (прокламиращ правото на всяко лице при защита на неговите граждански права да получи справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд). В представеното от касатора изложение на касационните основания са формулирани питания, които (в съответствие с правомощието по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) съставът на ВКС обобщава в правния проблем относно правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато, след като едно първоинстанционно решение е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд и при отсъствие на заявен отвод, второто по ред първоинстанционно решение е постановено от същия съдия, който е постановил и обезсиленото първоинстанционно решение. Така поставеният проблем е разгледан от въззивния съд и има обуславящо значение за изхода на спора, а разрешението му е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 69 от 01.04.2015 г. по гр.д.№ 4941/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., т.е. налице е и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. При допускане на касационното обжалване страната - касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лв. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264 от 22.10.2019 г. (поправено с решение № 17 от 29.01.2020 г.) по в.гр.д.№ 444/2019 г. по описа на ОС – Ловеч. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2020 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касатора П. И. Ш., чрез адвокат С. С. от АК – Л., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 25 (двадесет и пет), като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: