О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 69 София, 21.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4847/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Сиесайеф” АД със седалище и адрес на управление гр. София чрез процесуалния представител на дружеството адв. К. Ж., против въззивно определение № 1597 от 16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1555/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без уважение подадената от „Сиесайеф” АД частна жалба срещу определение № 261206 от 20.01.2021 г. по гр.д. № 10349/2020 г. на Софийски градски съд, с което : 1/. на основание чл. 126 ГПК е прекратено производството по делото по предявените от „Сиесайеф” АД против „Разпространение” ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС; и 2. е спряно производството по делото по предявения от „Сиесайеф” АД против „Разпространение” ЕООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 82 440 лв. за ползване без основание на собствения на ищеца имот от 3 435 кв.м, представляващ част от поземлен имот с идентификатор .....за периода 01.10.2015 г. до 01.10.2016 г. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение. Жалбоподателят поддържа, че не е налице пълен обективен инедтитет между исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, предмет на настоящото дело, и исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, предмет на гр.д. № 12505/2017 г. по описа на Софийски градски съд, тъй като тъй като те касаят установяване на правото на собственост на ищеца към различни моменти. Освен това, за да се произнесе по основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, съдът следва да прецени основателността на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за същия период, поради което не е налице основание за спиране на производството по гр.д. № 10349/2020 г. на Софийски градски съд. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е пълен обективен и субективен идентитет по смисъла на чл. 126, ал.1 ГПК между производствата по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, когато и по двете дела същите се отнасят до правото на собственост и неоснователното му нарушаване по отношение на един и същи имот, с едни и същи действия, от едно и също лице, когато обаче производствата касаят различни времеви периоди. 2. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал.1,т.4 ГПК между иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване от ползване на недвижим имот без основание, предявен за определен период, и иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване от ползването на същия имот от същото лице, но за друг период. В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация „Разпространение” ЕООД чрез своя процесуален представител адв. К. М. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по гр.д. № 10349/2020 г. по описа на Софийски градски съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Сиесайеф” АД, с която против ответника „Разпространение” ЕООС са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване три иска: иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението върху 3 435 кв.м от поземлен имот с идентификатор ...., която владее без основание; иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника за заплати обезщетение в размер на 82 440 лв. за ползване на посочената част от поземления имот без основание за времето от 01.10.2015 г. до 01.1.2016 г. и иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградената в поземления имот ограда, чрез която е извършено отделянето на процесната площ от 3 435 кв.м. За да прекрати производството по делото по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС първоинстанционният съд е приел, че между същите страни е висящо гр.д. № 12505/2017 г. по описа на Софийски градски съд, което има за предмет искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС за ревандикация на същата част с площ 3 435 кв.м от имот с идентификатор ....и за премахване на оградата в имота, като и по двете дела претенциите се основават на едни и същи правопораждащи факти, от които ищецът извежда претендираното право на собственост. Въззивният съд е споделил тези изводи. Обсъдил е и доводите на жалбоподателя, че второто дело има за предмет установяване на правото на собственост за друг период-този по иска по чл. 59 ЗЗД, и е приел, че при уважаване на исковете за собственост ще бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът е придобил правото на собственост на заявеното от него придобивно основание и е собственик към момента на приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Тъй като по- рано заведеното дело е все още висящо, това установяване ще обхване и релевантния за иска по чл. 59 ЗЗД период от 01.10.2015 до 01.10.2016 г. По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 126 ГПК за прекратяване на делото, тъй като претенцията за обезщетение за неоснователно обогатяване, предмет на второто дело, е за различен период, което означава, че липсва обективен идентитет. Намерил е обаче, че е налице временна пречка по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за развитие на производството по този иск-наличието на спор за собственост, който е преюдициален, който е предмет на вече образуваното гр.д. № 12505/2017 г. на Софийски районен съд, тъй като решението по него ще бъде от значение за изхода на претенцията по чл. 59 ЗЗД. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия от поставените от жалбоподателя правни въпроси, тъй като не се установява същият да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 126, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато в същия съд или в различни съдилища има висящи две дела, между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява. В съдебната практика и в правната доктрина е утвърдено разбирането, че „основанието на иска” представляват твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които той извежда претендираното субективно материално право. По искове за собственост ищецът сочи фактическия състав на конкретен предвиден в закона придобивен способ, от който произтича правото му на собственост. В случая и по двете дела жалбоподателят е посочил като пораждащи правото му на собственост едни и същи юридически факти, и при положение, че страните по двете дела са едни и същи и че налице съвпадение в петитума на предявените от него искове съответно по чл. 108 и чл. 109 ЗС, въззивният съд е обосновал извод, съобразен с практиката на ВКС, че е налице тъждество, което обуславя прекратяване на по-късно заведеното дело. При уважаване на иска за собственост по първото дело ще бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът е придобил правото на собственост на заявеното от него придобивно основание и е собственик на вещта към момента на приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Известно е, че правото на собственост, веднъж придобито, не се губи, освен ако друг не го придобие или собственикът не се откаже от него. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че по гр.д. № 10349/2020 г. на Софийски градски съд има за предмет установяване на правото му на собственост за друг период, са неоснователни. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по втория въпрос. Същият се основава на неразбиране или неправилна интерпретация на изложените от въззивния съд мотиви относно наличието на предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото по иска по чл. 59 ЗЗД, предмет на второто дело. Съдът не е приел, че решението по иска по чл. 59 ЗЗД, предмет на гр.д. № 12 505/2017 г. на Софийски градски съд е преюдициален по отношение на иска по чл. 59 ЗЗД за друг период, предмет на второто дело, както счита жалбоподателят. Спирането е обусловено от връзката на преюдициалност между иска по чл. 108 ЗС, предмет на първото дело, решението по който ще има значение и за произнасянето по облигационния иск по второто дело. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1597 от 16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1555/2021 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: