2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. София, 25 юни 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2734 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото А. Н. Я. срещу решение № 2040/29.03.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 6555/2017 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение е отменено осъдителното първоинстанционно решение № ІІ-75-13/28.02.2017 г. по гр. дело № 44239/2012 г. на Софийския районен съд (СРС) и е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу Държавен фонд „Земеделие“, иск с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата 72 896.48 лв., претендирана като обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, за периода 12.08.2009 г. – 15.08.2011 г., ведно със законната лихва от 10.08.2012 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответният Държавен фонд „Земеделие“ в отговора на касационната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата.
С определение № 937/23.12.2019 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните два материалноправни въпроса: 1) от кой момент възниква и става изискуемо задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му, кога и как той се освобождава от последиците на тази забава; и 2) кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ.
С тълкувателно решение (ТР) № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС е дадено следното разрешение на тези два материалноправни въпроса: 1) Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. 2) Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС.
В случая, в противоречие с тези задължителни указания, респ. – и в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 350, ал. 1 и чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ и чл. 6, ал. 3 от НТКТС, въззивният съд е достигнал до решаващия си извод в обжалваното решение, че не е налице незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата от страна на ответника-работодател за процесния по делото период. Неправилно в тази връзка СГС е приел, че когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава; че за работодателя не съществува общо задължение да кани работника за получаване на трудовата книжка, а само когато работникът е потърсил трудовата си книжка и така го е поставил в забава; че задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение е търсимо, т.е. – в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор; че задължението по чл. 6, ал. 3 от НТКТС е уреден способ работодателят да се освободи от последиците на своята забава, но само ако преди това е той поставен в забава; както и че за да се освободи от тази забава, работодателят може да отправи поканата до работника или служителя, и устно и с всякакви комуникационни средства. Неправилни са и изводите на въззивния съд, че след като в случая трудовата книжка е била надлежно оформена от работодателя, а ищцата не твърди и не доказва да я е потърсила, поради което не е поставила работодателя в забава; както и че липсата на отправена писмена покана до нея не налага различен извод.
Така допуснатото от въззивния съд, нарушение на материалния закон не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което въззивното решение следва да бъде касирано и материалноправният спор между страните по делото следва да бъде разрешен от касационната инстанция.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ се дължи при наличие на следните четири предпоставки: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя; 3) наличие на причинени вреди; и 4) причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. В случая по делото е установено наличието и на четирите материалноправни предпоставки за основателността на предявения иск по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ.
Пред въззивната и касационната инстанция между страните няма спор, че съществувалото между тях трудово правоотношение е прекратено на 12.08.2009 г., както и че към тази дата и до края на процесния по делото период – 15.08.2011 г. трудовата книжка на ищцата се е намирала при ответника-работодател. Последният не твърди, а и от доказателствата по делото не се установява, той да е изпращал по реда на чл. 6, ал. 3, изр. 1 от НТКТС – с писмо с обратна разписка, съобщение (покана) до ищцата, същата да се яви, за да получи трудовата си книжка. При така установените обстоятелства и съгласно цитираните по-горе задължителни указания, дадени с ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, следва изводът, че в течение на целия процесен период 12.08.2009 г. – 15.08.2011 г. ответникът-работодател незаконно е задържал трудовата книжка на ищцата.
С показанията на разпитания по делото свидетел Е. Р. е установено, че на два пъти в течение на процесния период – през месец октомври 2009 г. и през 2010 г. ищцата е кандидатствала за назначаване на работа, но не е била назначена поради невръщането на трудовата ѝ книжка от ответника-работодател. При така установените обстоятелства, неоснователни са и доводите и съображенията на ответника, че ищцата не била доказала да е претърпяла вреди вследствие незаконното задържане на трудовата ѝ книжка. В мотивите към т. 2 от ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС изрично е разяснено и че работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, тъй като той е нормативно определен, а именно – съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ, обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. В тази връзка от страна на ищцата е представено споразумение № РД-15-75/12.02.2009 г. по чл. 107 от КТ, съгласно което месечното ѝ брутно трудово възнаграждение възлиза на 3 024.75 лв. (формирано от основно възнаграждение в размер 2 725 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер 11%). При това положение, искът се явява доказан и по размер, а именно – за сумата 72 896.48 лв., която се дължи на ищцата за процесния по делото период 12.08.2009 г. – 15.08.2011 г., ведно с претендираната от нея законна лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 10.08.2012 г. до окончателното ѝ изплащане.
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като исковата молба е подадена в съда преди изтичането на три години, считано от началната дата на процесния по делото период – чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.
Предвид този изход на материалноправния спор по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, и претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната и касационната инстанция, а именно – сумата 5 400 лв.
Също предвид крайния изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси за производството пред първата и касационната инстанция, а именно: по сметка на СРС – сумата 2 915.86 лв. и по сметка на ВКС – сумата 1 487.93 лв. (за въззивното производство той е внесъл дължимата държавна такса).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2040/29.03.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 6555/2017 г. на Софийския градски съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ, Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А. Н. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата 72 896.48 лв. (седемдесет и две хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от нея вреди поради незаконното задържане на трудовата ѝ книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, за периода 12.08.2009 г. – 15.08.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2012 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А. Н. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата 5 400 лв. (пет хиляди и четиристотин лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Държавен фонд „Земеделие“ да заплати дължимите държавни такси за производството по делото, а именно: по сметка на Софийския районен съд – сумата 2 915.86 лв. (две хиляди деветстотин и петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 1 487.93 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|