Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * имуществени вреди * адвокатско възнаграждение


Р Е Ш Е Н И Е


№ 66

гр.София, 18.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА


при участието на секретар Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2099 по описа за 2016 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България срещу решение от 30.12.2015г., постановено по гр.д.№3653/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 09.07.2015г. по гр.д.№6249/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е присъдена сумата 20 000лв. - обезщетение на имуществени вреди по предявения от А. Н. Д. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба касаторът поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба А. Н. Д., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 574 от 28.06.2016г. по поставения от касатора Прокуратура на Република България въпрос: „може ли по предявен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателния процес”.
Производството по т.д. №1/2017г. на ОСГК на ВКС с предмет преформулирания въпрос:”може ли съдът при иск по чл.2,ал.1 ЗОДОВ да определи обезщетението за имуществени вреди,съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес”, е приключило с постановяване на тълкувателно решение №1/2017 от 11. 12. 2018г., с което е прието, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от А. Н. Д. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 20 000лв. - обезщетение на имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивното решение за уважаване изцяло на иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди от 20 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за воденото наказателно производство, е прието за неоснователно оплакването на Прокуратурата за неразглеждане от първоинстанционния съд на възражението за прекомерност на хонорара като преклудирано с приключване на съдебните прения при разглеждане на наказателното дело в първата инстанция. Въззивният съд е изложил съображения, че присъденото обезщетение за имуществени вреди представлява реално изплатено възнаграждение за един адвокат в наказателното производство и че в производството по ЗОДОВ обезщетението за имуществена вреда се разглежда не през призмата на отговорността на страната за разноски, в който случай е допустимо възражение по чл.78, ал.5 ГПК, а дали е настъпила реална вреда в патримониума на ищеца.
Даденото принципно разрешение от въззивния съд е в противоречие с приетото с тълкувателно решение №1/2017 от 11. 12. 2018г. по т.д. №1/2017г. на ОСГК на ВКС, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес, в който случай съдът не упражнява правомощието си по чл.78,ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение.
Както е разяснено в тълкувателното решение, когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
С постановление на следовател при НСлС за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.08.2006 г., предявено на А. Д. на 22.08.2006 г., както и постановление на прокурор при СОП от 28.07.2008 г., предявено на Д. на същата дата, последната е привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 242, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 и б. „д”, предл. 1-во вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК, за това че в периода 01.03.2000г. - 30.04.2000г. в [населено място] на Митница „Аерогара София” – митническо бюро „ Горубляне ” е пренесла през границата на страната с Република Турция стоки с търговско предназначение на обща стойност 697 741,37 лв. без знанието и разрешението на митницата, като е използвала подправени официални документи – митнически фактури, приложени към съответните митнически декларации, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, и по чл. 253, ал. 1 НК за това че на 22.03.2004г. в [населено място] в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „БОРОГРУП ТРАВЕЛ ЛОНДОН” ЕООД е извършила сделка /продажбата на всичките 400 дяла от капитала на дружеството за сумата от 40 000 лв. на „Адамко” ООД – САЩ/, като е знаела, че имуществото на дружеството „БОРОГРУП ТРАВЕЛ ЛОНДОН” ЕООД е придобито чрез престъпление по чл.242, ал.3 вр. ал.1, б.”б”, пр.2 и б.”д”, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК /ДВ, бр.92/2002г./ вр. чл.2, ал.2 НК, извършено от нея в периода 01.03.2000г.-30.04.2000г.
С договор от 12.09.2006г. А. Д. е възложила на Адвокатско дружество Д., А. и съдружници, а опследното се задължило да я представлява и защитава по сл.д.№117/2003г. по описа на НСлС, като е договорено възнаграждение за изпълнение на възложената работа от адвокатското дружество в размер на 20 000лв., което възнаграждение е за един адвокат и което да се заплати в деня на подписване на договора. Заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение е установено с приходен касов ордер и фактура от 13.09.2012г. Процесуалното представителство и защитата в досъдебното производство и до приключване на наказателното производство са осъществявани от адв.Л..
В случая по отношение на ищцата са били повдигнати и поддържани обвинение за извършени престъпления по чл. чл. 242, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1, б. „б”, предл. 2-ро и б. „д”, предл. 1-во вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 253, ал. 1 НК / за които се предвижда наказание „лишаване от свобода от 5 до 15 години” и които по смисъла на чл. 93, т. 7 НК са за тежки престъпления/ в продължение на шест години, спрямо същата е била взета мярка за неотклонение парична гаранция и е била наложена мярка за процесуална принуда забрана за напускане територията на страната. С определение от 19.10.2006г. на СОС е допуснато обезпечение на наказанието глоба, предвидено в чл.253, ал.4, вр. ал.2, т.1-3, вр. ал.1, вр. чл.242, ал.1, б.“б“, вр. чл.2, ал.2 НК и отнемането в полза на държавата на предмета на престъплението или на имуществото, в който той се е трансформирал, чрез налагане на запор върху банковата сметка на дружеството; с определение от 12.02.2017г.– обезпечение на наказания глоба, а също и отнемане на вещи – чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и докато траело наказателното производство – запор на цялото имущество. От приложените към исковата молба документи се установяват предприетите от адв.Л. като процесуален представител на Д. процесуални действия по обжалване на взетата мярка за процесуална принуда и допуснатите обезпечителни мерки. От съдържанието на мотивите на присъдата, постановена от първоинстанцинния съд е видно в описанието на томовете, в които се съдържа досъдебното производство, обема на материалите, с които е следвало да се запознае процесуалният представител, включително събраните преди упълномощаването по делото, напр. решението за разкриване на банкова тайна е от 20.07.2004г., справка от НСБОП за ОПГ – от 09.07.2004г., ДРА – от 23.06.2004г. Претърсване и изземване са извършени на 04.10.2006г. По делото са проведени многобройните следствени действия, разпити на над 60 свидетели, съдебни поръчки в чужбина.
А. Д. е била призната за невиновна в извършване на престъпленията, за които са били повдигнати и поддържани обвиненията, с влязла в сила на 15.11.2012 г. присъда, постановена по нохд №218/2009г. на Софийски градски съд, потвърдена с решение от 26.04.2012г., постановено по внохд №1203/2011г. на Софийски апелативен съд, последното потвърдено с решение №420 от 15.11.2012г. по кнохд №1251/2012г. на Върховен касационен съд. От приложените наказателни дела се установява обема и интензитета на процесуалните действия с участието на процесуалния представител на Д..
При конкретните данни относно вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата, настоящият съдебен състав не намира, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело. Правната защита се преценява въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното наказателно производство до неговото приключване, и при съпоставяне на заплатеното адвокатско възнаграждение с действително причинените вреди от повдигане на конкретното обвинение. В случая са били повдигнати две обвинения на Д. за извършени от нея тежки престъпления, приключили с оправдателна присъда, а наказателното производство е продължило шест години, преминавайки през всички фази на процеса. Ищцата е претърпяла имуществени вреди от незаконно наказателно преследване на прокуратурата в размер на заплатеното възнаграждение за правна защита и съдействие по предявените й две обвинения в тежки умишлени престъпления, които като краен резултат правилно са присъдени изцяло поради липса на предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение.
Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.12.2015г., постановено по гр.д.№3653/2015г. на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: