Р Е Ш Е Н И Е № 301 гр. София, 18 юли 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Аврора Караджова................и с участието на прокурора.....................Мария МИХАЙЛОВА.................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 890 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Р. Т. С. за възобновяване на внохд № 415/12г. на Окръжен съд гр. Велико Търново. В искането се твърди, че осъденият не бил призован за производството пред окръжния съд, с което били нарушени правата му. Настоява за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения – адв. А. на същото основание. Излагат се доводи, че са допуснати нарушения на процесуални правила с разглеждане на делото в отсъствие на осъдения, който уведомил полицията за населеното място, в което живее и че в обвинителния акт не са описани осъжданията, даващи основания да се приеме, че осъщественото от С. престъпление е при условията на опасен рецидив. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че осъденият сам се е поставил в невъзможност да бъде призован, а предходните осъждания на С. дават основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК. Осъденият в последната си дума поддържа искането за връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 184/12г. на Районен съд гр. Павликени, Р. Т. С. бил признат за виновен в това, че за времето от 07.11.2011 г. до 14.11.2011 г. в [населено място], общ. Павликени, при условията на опасен рецидив, в съучастие с Е. Н. К., като съизвършител, отнел от владението на Г. Й. Г., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи - 1 тон и 200 кг. ронена царевица на обща стойност 420.00 лв., собственост на Г. Г., поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и „б", във вр. с чл. 20, ал.2 във връзка с чл. 36 и 58 „а”, ал.1 от НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 214 от 18.10.2012 г., постановено по внохд № 415/2012 г., на Окръжен съд гр. Велико Търново, присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на съкратено съдебно следствие, като подсъдимите С. и К. са признали изцяло фактите по обвинението. Това обусловило определянето на наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК, което за С. е индивидуализирано в размер на три години лишаване от свобода. В жалбата на С. до въззивния съд, подадена чрез защитника му адв Д., бил посочен адрес за призоваване на подсъдимия в [населено място], [улица]. От този адрес призовката била върната в цялост, с отбелязване, че лицето е напуснало адреса. Съдебното заседание на окръжния съд било отложено неколкократно за установяване на актуален адрес, като подсъдимият бил призоваван от друг адрес в [населено място] и от такъв в [населено място], без резултат. Била проверена и дадената от фактическата му съпруга Е. К. информация, че се намира в Х., като от приложената справка не било установено С. да е напускал страната. Подсъдимият бил обявен за общодържавно издирване, а Велико Търновският окръжен съд решил делото в негово отсъствие. Така установените обстоятелства сочат на липса на допуснато процесуално нарушение от страна на въззивния съд, който е сторил всичко възможно за редовното призоваване на подсъдимия и след като не е установил местонахождението му, е дал ход на делото в негово отсъствие, в съответствие с изискванията на чл. 329, ал.2 от НПК Твърдението на осъдения, че уведомил районния инспектор, че отива на работа в [населено място] е голословно, а дори и да не беше такова, посочването на населено място не представлява конкретен адрес за призоваване, на който лицето може да бъде намерено. Не могат да бъдат споделени и доводите, че правата на осъдения са били нарушени предвид не посочването в обвинителния акт на осъжданията, обуславящи квалификацията на осъщественото престъпление кражба като опасен рецидив. Действително тези осъждания не са били посочени в обвинителния акт, което сочи на правна непрецизност, която обаче не може да бъде приета за съществено процесуално нарушение. От свидетелството за съдимост, приложено на л.30 от досъдебното производство са видни всички предходни осъждания на С. с единадесет влезли в сила присъди и споразумения за престъпления от общ характер. Разследването е било предявено на осъдения с протокол от 06.03.2102г., което налага извода, че фактите, свързани със съдимостта, са били известни на С., а тези касаещи фактическата обстановка, последният е признал в рамките на съкратеното съдебно следствие. В този смисъл липсва съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с нарушаване на правото на защита. Не е налице и такова, довело до нарушение на закона, тъй като осъжданията на С. по нохд № 88/04г.; нохд № 276/02г. и нохд № 286/04г., всички на Пловдивски районен съд, по които е определено общо наказание по реда на чл.25, ал.1 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, от една страна и осъжданията по нохд № 552/2008г. на Районен съд гр. Пловдив и по нохд №342/07г. на Районен съд гр. Смолян, по които е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години за престъпления по чл.196 от НК, сочат на наличието на предпоставките на чл.29, ал.1 б.”а” и „б” от НК. При индивидуализацията на наказанието на С. по реда на чл.58а, ал.1 от НК са били съобразени всички обстоятелства от значение за наказателната му отговорност, поради което липсват основания за допълнително смекчаване на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Т. С. за възобновяване на внохд № 415/12г. на Окръжен съд гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :