4 Р Е Ш Е Н И Е №194 София.26.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА Б. Й. при секретаря И. Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова т.дело № 80/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Б. от гр.С., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 263/20.10.2009 г. по в.гр.д.№ 294/2009 г. на Окръжен съд – С., с което след частична отмяна на решение № 197/20.03.2009 г. по гр.д.№ 3871/2008 г. на Районен съд – С., Р. Б. е осъдена да заплати на „Топлофикация С.” Е., гр. С. сумите: 1 475.73 лв. – стойност на доставена и неплатена топлоенергия за периода 31.01.1999 г. – 31.03.2007 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и 623.74 лв. – мораторна лихва до 28.05.2008 г., с присъждане на разноски на ищцовото дружество в размер на 735.64 лв. С определение № 298 от 19.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване, с оглед вероятната недопустимост на решението, предвид произнасянето по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по смисъла на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК имащ за предмет установяване на вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че при постановяване на съдебния акт не е съобразен предмета на иска и характера на производството по делото – образувано в резултат на породеното действие на възражението на длъжника в заповедното производство, а от друга страна не са отчетени основанията и предпоставките за допълнителна корекция на сметки за топлоенергия. Подробни фактически и правни съображения са изложени в жалбата, с искане за отмяна на решението, с присъждане на разноски. Ответникът по касация – „Топлофикация – С.” Е., гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно. Твърди, че при инстанционното разглеждане на делото не са релевирани възражения за недължимост на месечните задължения, формирани въз основа на системата за дялово разпределение, а това е направено едва с касационната жалба. По съображения в писмен отговор моли да се остави в сила обжалваният съдебен акт, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното осъдително решение, въззивният съд е приел за доказано наличието на договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия, като дружеството – доставчик е изпълнило задължението си, без обаче да е доказано изпълнение на функционално свързаното с него задължение на потребителя за заплащане на дължимата цена. След преценка на събраните по делото доказателствени средства е направен извод, че начислението, отчитането и разпределението на сумите между абонатите е извършено при спазване на всички законови изисквания за посочения период. С оглед обхвата на въззивното производство, Окръжният съд – С. не е разглеждал възражението за погасяване по давност на вземането, предвид отрицателното произнасяне на първостепенния съд, съобразявайки подписаното от страните споразумение от 01.08.2006 г., от който момент на основание чл.116, ал.1 ЗЗД давността е прекъсната. Въззивното решение в обжалваните осъдителни части е недопустимо, поради което в настоящото производство не може да се преценяват доводите в жалбата, относими към твърдяната неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Първостепенният съд е бил сезиран с подадена от „Топлофикация – С.” Е. искова молба против Р. Б. за установяване вземането на ищеца в размер на 1 599.43 лв. – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, ведно със мораторна лихва – 777.91 лв. В обстоятелствената част изрично е отразено, че искът се предявява на основание чл.415, ал.1 ГПК, с оглед подаденото възражение от ответницата за недължимост на сумите. С разпореждане от 28.10.2008 г. за оставяне без движение на исковата молба, районният съд е дал указание за посочване на частното производство, по което е подадено възражение и „за привеждане петитума на исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл.422 ГПК, а именно – осъдителен иск”. В изпълнение на указанията, ищецът е посочил, че претендира осъждане на ответницата да му заплати посочените суми, като е уточнил и номера на ч.гр.дело по проведеното заповедно производство, надлежно приложено. Видно от това дело, С.ският районен съд е уважил изцяло заявлението на топлофикационното дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а с оглед действието на подаденото от длъжника възражение, ищецът е представил надлежни доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си, в рамките на преклузивния едномесечен срок/ чл.415, ал.1 ГПК/. Предвид тези данни, следва да се приеме, че първоначално заявеният петитум е бил в съответствие с изложените в исковата молба обстоятелства, на които е основан иска. След като към момента на предявяване на иска е налице изпълнително основание за вземанията на кредитора – ищец, макар и неговата изпълнителна сила да е блокирана в резултат на писменото възражение срещу заповедта за изпълнение, то предявяването на осъдителен иск за същите вземания, не би бил допустим. В резултат на неправилно преведеното производство по проверка на исковата молба и неточните указания на първостепенния съд, се е стигнало до несъответствие между обстоятелствена част и петитум на иска. Това несъответствие не е отстранено от въззивния съд, в рамките на неговите правомощия на съд по съществото на спора и е довело до постановяване на недопустим съдебен акт. В посоченият смисъл следва да се имат предвид разрешенията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили сила и при действието на новия ГПК. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, въззивното решение следва да се обезсили в обжалваните части, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да проведе производство по чл.129, ал.4, вр.с ал.2 ГПК за отстраняване на несъответствието между обстоятелствена част и петитум на исковата молба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 263/20.10.2009 г. по в.гр.д.№ 294/2009 г. на Окръжен съд – С., с което след частична отмяна на решение № 197/20.03.2009 г. по гр.д.№ 3871/2008 г. на Районен съд – С., Р. Л. Б. е осъдена да заплати на „Топлофикация С.” Е., гр. С. сумите: 1 475.73 лв. – стойност на доставена и неплатена топлоенергия за периода 31.01.1999 г. – 31.03.2007 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, 623.74 лв. – мораторна лихва до 28.05.2008 г. и разноски в размер на 735.64 лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: