3 Опр. ч.т.д. 46/11 на ВКС- ТК, ІІ ро отд. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260 гр. София, 08.03.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦАКОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА Б. БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски ч. т. дело № 46 по описа за 2011г. Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]-гр. С. срещу определение № 593 от 06.10.2010 г. по ч. гр. д. № 240/2010 г. на ОС-гр.С.,с което е потвърдено постановеното от Силистренски районен съд разпореждане№ 2590от 11.08.2010 г. по ч. гр. д. № 1590/2010 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 , т.2 ГПК срещу А. П. И. ЕГН: [ЕГН]. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че са налице значими за спора правни въпроси, които, с оглед изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са за това, какво следва да е съдържанието на извлечението от търговските книги на банката , за да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Според жалбоподателя на посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, въззивният съд е приел, че в приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК документ-извлечение от счетоводните книги на О., обаче не става ясно, кога е преустановено плащането на вноските от страна но длъжника по договора за кредит, колко вноски с настъпил падеж не са платени и от тук налице ли са предпоставките за предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита. По поставените от жалбоподателя материалноправни и процесуални въпроси относно предсрочната изискуемост на процесния кредит и съдържанието на документа, установяващ вземанията на банката, настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, съдържаща се в Определение № 118/24.ІІ.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. и Определение № 264/7.V.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на ВКС и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 693 ОТ 16.11.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 731/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, която е в смисъл, че представените от банката договор за кредит и извлечение от счетоводната книга на банката на основание чл. 417, т. 2 ГПК, изготвени от нейни длъжностни лица, са редовни от външна страна документи, въз основа на които маже да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Частната жалба е основателна. Към заявлението са приложени договор за кредит и извлечение от счетоводната книга на банката на основание чл. 417, т. 2 ГПК, които съдържат данни за кредитополучателя, за поетото задължение, за размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за договорните и наказателни лихви, за предсрочната изискуемост и за остатъка от задължението. Налице са документи по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, изходящи от банката, изготвени от оторизирани нейни длъжностни лица, въз основа на които документи следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Не може да бъде споделено и становището на решаващия състав, че представеното извлечение няма характер на документ или извлечение от счетоводни книги по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК. Доколкото в закона /както в Гражданския процесуален кодекс, така и в Закона за счетоводството не се съдържа определение на понятието "извлечение от счетоводни книги", нито са поставени специфични изисквания към неговите реквизити, следва да се приеме, че такъв характер има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде извлечението от счетоводните книги основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - длъжник; основание за възникване на вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата. В случая, представеният от заявителя документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното вземане. Относно настъпването на предсрочна изискуемост на целия кредит страните изрично са уговорили в чл. 9 т. 1 от договора за ипотечен кредит от 04.11.2008 г., че същата настъпва при всяко неизпълнение на задълженията на длъжника по договора само по волята на банката-заемодател, без да е необходимо същата да уведомява длъжника. При тези доказателства неправилно въззивният съд се е произнесъл по изложените релевантни за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, че не може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, тъй като липсва документ, посочен в чл. 417, т. 2 ГПК, удостоверяващ вземането, и не е уважил частната жалба срещу разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което искането да се уважи. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски 1 578,58 лв. -държавна такса общо за трите съдебни инстанции. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 593 от 06.10.2010 г. по ч. гр. д. № 240/2010 г. на ОС-гр.С.,с което е потвърдено постановеното от Силистренски районен съд разпореждане№ 2590от 11.08.2010 г. по ч. гр. д. № 1590/2010 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 , т.2 ГПК срещу А. П. И. ЕГН: [ЕГН] и изпълнителен лист и вместо това разпорежда: ОСЪЖДА А. П. И. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма]-гр. С. сумата 34 771,16 лв. - парично задължение по договор за ипотечен кредит от 04.11.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението 06.08.2010 г. до окончателното изплащане, сумата 2627,70 лв. - договорна лихва за периода от 17.05.2009 г. до 17.05.2010 г. и 2041,73 лева . - наказателна лихва за периода 18.05.2010 г. - 05.08.2010 г., както и разноски по делото в общ размер на 1 578,58 лева . ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ за посоченото вземане. ВРЪЩА делото на Силистренски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.