Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
гр.София, 7 януари 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
СЕВДАЛИН МАВРОВ
При участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело №440 /2009 год.
Делото е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ подадени от защитата на подсъдимите Т. Р. Г. И В. Е. В. срещу въззивно решение №81 от 05.06.2009 г. по становено по ВНДОХ №115/ 2009 год. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
В жалбите са изтъкнати всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.,1т.2 и т.3 НПК.
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА подадена от адвокат Д. В.Д. се твърди : неправилно приложение на закона – подс.Г. е признат за виновен за инкриминираното деяние без да е установено авторството и вината. Допуснати са следните съществени процесуални нарушения : кредитирани са показанията на свидетелката Д.С. пред първостепенния съд като са игнорирани показанията й, събрани на съдебното следствие пред ВАС, в които тя отрича твърдяното за инкриминираната престъпна дейност на подсъдимите; неправилно ВАС е приел, че показанията й са манипулирани; пренебрегнати са оправдателните доказателства ; наличието на полов акт е установено само от заключението на СМЕ, без необходимите категорични доказателства; не са събрани доказателства, от които да се установи факта дали Г. е съзнавал действителната възраст на С./ че не е навършила 18 години/; не е установена специалната цел за въвличане в последващи развратни действия на С./ по чл.152, ал.3,т.4 НК/;не са установени фактите за оказана принуда над С. за осъществяване на полов акт с Г., както и липсват данни, че свидетелката е била принудително лишена от свобода, при положение, че тя е имала обективна възможност да напусне жилището във всеки момент, имала е ключ от същото и е излизала като се е завръщала доброволно там, където е пребивавала заедно с подсъдимите, не е търсила помощ от граждани или от полицията, имала е необезпокояван достъп до жилището, могла е да излиза , пазарува и се връща в него; не са събрани доказателства относно отвличането и принудителното лишаване от свобода на С..
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият Г. се явява лично и със защитата си - адвокат Д., който поддържа жалбата . В съдебно заседание изтъква, че двете съдебни инстанции не са подложили на анализ доказателствата, които оневиняват подсъдимия като например показанията на свидетелката С. събрани на съдебното следствие пред въззивния съд в които се отказва от предходните си показания за упражнена принуда от подсъдимите и за доброволност на инкриминираните действията с подсъдимите. Окръжният съд не се е произнесъл по искането за отвод на състава на съда.
Въз основа на тези доводи се иска отмяна на решението и оправдаване по обвинението или връщане делото за ново разглеждане.
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА, подадена от защитата на подсъдимия В. Е. В., / упълномощените от него адвокати В. Д. и Б. Б./ и в ДОПЪЛНЕНИЕТО към касационната жалба / изготвено от упълномощеният защитник адвокат Х. В./ се развиват същите доводи в подкрепа на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК. За неправилно приложение на закона се изтъква: несъставомерност на деянията под признаците на чл.152 НК и по чл.142а НК ; не е установена принудата за съвкупления със свидетелката; не е установено от фактическа страна, че подсъдимите са знаели за възрастта й - под осемнадесет години; не е установено лишаването й от свобода, тъй като тя е имала ключ от жилището и свободен достъп до него. Не е установен броят на деянията в рамките на обвинението за продължавано престъпление по чл.152 НК, нито какво е участието на всеки един от подсъдимите в тези деяния.
Като съществени процесуални нарушения се сочат: обвинителният акт не съдържа описание на инкриминираните деяния и участието на подсъдимите в тях, следователно той е непълен и е нарушен чл.6,т.3,б.”а”от ЕКЗПЧОС; деянията в рамките на продължаваното престъпление по чл.152 вр. с чл.26 НК не са конкретизирани по време и начин на извършване и участие на съответния подсъдим ; показанията на свид. Т. са приобщени в съдебната фаза в нарушение на чл.281, ал.3 НПК; първостепенният съд незаконосъобразно не е уважил отвода на защитата, направен по чл.29, ал.1,т.8 и ал.2 НПК спрямо експертите в състава на КСМППЕ д-р.С. и д-р С. ; не се е произнесъл по искането за отвод в тайно съвещание; в нарушение на чл.14, ал.2 НПК съдът е обсъдил в съдебно заседание доказателства по делото, преди да се оттегли на съвещание и да се произнесе с присъдата; заключението на СМЕ не се основава на личен преглед на пострадалата, а на медицинската документация ; липсват доказателствени източници, които да посочат имало ли е и какъв е бил броят на половите актове на дейците спрямо пострадалата; доказателствените източници са ценени след като е изопачен техният смисъл и съдържание; липсват мотиви по направените от защитата доводи във връзка със събирането и проверката на доказателствата, и относно правилността на правните изводи. В жалбата и допълнението към нея са направени и редица бележки касаещи необоснованост на съдебните актове, която не е касационно основание. Алтернативно се иска намаляване размерите на наложените наказания, които са явно несправедливи, защото не са съобразени с данните за младата възраст на подсъдимия, трудовата заетост, добрите характеристични данни. Иска се намаляване и на общо най-тежкото наказание, определено по чл.23 НК. В допълнението към жалбата / изготвено от адвокат Х.В./ се правят подробни доводи по всяко от визираните в жалбата нарушения с посочване процесуалния стадий в който се твърди, че са допуснати. Иска се оправдаване по обвинението или отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият В. Е. В. се явява лично и със защитата си адвокат Х.Х.. Поддържат жалбата, доводите в нея и допълнението й. Нарушенията в обвинителния акт автоматично водят до връщане на делото на Шуменската окръжна прокуратура. Има противоречия в обвинителния акт по отношение на датите, в обстоятелствената част, в диспозитива и постановлението за привличането на подсъдимия в качеството му на обвиняем. На първото съдебно заседание съдът не е снел самоличността на подсъдимите, а това е „уникално” нарушение. Съдът не е разяснил правата на подсъдимите по глава 27 НПК и възможността да се възползват от чл.55 НК. Окръжният съд без съгласието на подсъдимите и защитниците е прекъснал разпита на основната свидетелка и е продължил с разпита на други свидетели. Делото продължава на следващия ден, като протокола от съдебното заседание не е приключен, съобразно изискванията на НПК. Моли за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане или за намаляване размерите на наложените наказания.
ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА И ГРАЖДАНСКА ИЩЦА ДАНИЕЛА С., редовно призована , не се явява и не изразява становище по жалбите .Не се явява за нея и повереникът й - адвокат Р. К., редовно призована, приела лично призовката с отбелязване, че не е повереник на С. пред ВКС.
ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП заключава, че жалбите на подсъдимите са неоснователни. При постановяване на съдебният акт не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуални правила. Показанията на свид.С., дадени пред първоинстанционния съд, правилно са кредитирани тъй като подробно, логично и правдоподобно изясняват обстоятелствата, при които са извършени деянията. Наличието на някои неточности в нейните показания, могат да се дължат както на изминалото време, така и на психическото състояние, в което се е намирала пострадалата по време на извършване на деянията. Въззивната инстанция аргументирано и убедително е дала отговор на въпроса защо приема, че показанията на С., дадени пред АС са манипулирани и тези доводи следва напълно да бъдат споделени. Заключенията на експертизите са обективни и пълни. Не е допуснато процесуално нарушение при тяхното приемане. Показанията на свидетелите И., Б. и Т., дадени на досъдебното производство, са надлежно приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, анализа и оценката на доказателствата по делото . При определяне на наказанията са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, поради което се явяват справедливи.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият Т. Р. Г. заявява, че не е извършил инкриминираните деяния и моли да бъде оправдан. Подсъдимият В. Е. В. поддържа аргументите на защитата, адвокат Х..
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, доводите и становищата на страните, и прие следното :
ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Поради общите касационни основания в жалбите на двамата подсъдими, ВКС разглежда и отговаря едновременно на доводите към тях в жалбите и допълнението към жалбата на подс.В., както следва:
С ПРИСЪДА от 06.03.09г. по нохд № 302/08г. на Шуменския окръжен съд всеки от подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В. е признат за виновен в това, че за времето от 11.07.07г. - 30.07.07г., в [населено място], при продължавано престъпление, се е съвкупил с непълнолетната Д. Н. С., като я е принуждавал към това със сила и заплашване и е извършвал това с цел въвличането й в последващи развратни действия и проституция , поради което и на основание чл.152 , ал.3, т.4, вр. с ал.1, т.2 и ал.2 т.1 и вр.чл.26, ал.1 НК и вр.чл.54 НК, всеки от тях е осъден на по СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В. за виновни и в това, че през същия период, на същото място, двамата в съучастие като съизвършители, противозаконно са лишили от свобода непълнолетната Д. Н. С., като деянието е извършено по начин, мъчителен за пострадалата и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл.142а , ал.4 вр. ал.З, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 и вр. чл.54 НК са осъдени на по три години лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът е наложил на всеки от тях общо най-тежкото наказание от определените поотделно за всяко от двете престъпления, на по СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при режим на изтърпяване „строг”.
Двамата подсъдими са признати за НЕВИНОВНИ и са оправдани за това, на 10.07.07г., в [населено място] , да са отвлекли непълнолетната Д. С., за да бъде предоставена за развратни действия в страната и извън границите й – престъпление по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК. Признати са за невиновни и са оправдани и по обвинението за престъпление по чл.152 ал.З, т.З и ал.4 т.4 НК. Те са ОСЪДЕНИ СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на гражданската ищца Д. Н. С. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл.152 НК в размер на 7 000лв. и за деянието по чл.142а НК в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, върху всяка от тези суми, считано от 30.07.07г. , до окончателното им изплащане, като исковете за разликата до предявените размери са отхвърлени , както и изцяло е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за деянието по чл.156 НК. Присъдени са съответните такси и разноски по делото.
С въззивно решение №81 от 05.06.2009 г. по ВНДОХ №115/ 2009 год. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, образувано по жалби от подсъдимите срещу ПРИСЪДАТА в осъдителната й част, съответно, по протест на прокурора и по жалба от частната обвинителка и гражданска ищца, срещу оправдателната й част, присъдата Е ПОТВЪРДЕНА като правилна и законосъобразна. Производството е прекратено само по отношение на жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца, подадена чрез повереника й - адвокат П., поради молба на С., според която оттегля жалбата си срещу двамата подсъдими и пълномощията си от адв. П., с приложена нотариално заверена декларация, със съдържание, че С. няма претенции към двамата подсъдими, тъй като „всичко, което се е случило е станало с нейно съгласие”.
При проверката на ВКС не се констатират нарушения на процесуални правила от категорията на съществените / спр. чл.348, ал.3 НПК/ от съда , както и в досъдебното производство, при осигуряване разкриването на обективната истина и вземането на решенията на инстнационните съдилища по вътрешно убеждение. Постигната е формалната правилност на присъдата и решението при събирането, проверката и оценката на доказателствата.
Доводите на защитата на подсъдимите за фактическата необоснованост на съдебните актове не са предмет на проверка, доколкото тя не е касационно основание и не се дължи на нарушаване на формалните правила по събиране ,проверка и оценка на доказателствата по НПК.
Не са допуснати твърдяните в жалбите на подсъдимите и в допълнението от защитата на подс.В., нарушения на процесуалните правила . Неоснователни са и оплакванията спрямо тази част от обвиненията срещу подсъдимите, за които те са признати за невиновни и оправдани/ по чл. 152, ал.3,т.3 и ал.4, т.4 НК и чл.156 НК/ . Обвинителният акт не е непълен и неточен по отношение на характера и причините на обвинението срещу подсъдимите, по което подсъдимите Г. и В. са признати за виновни. Изпълнени са изискванията на закона в чл.246 НПК и съгласно указанията на ТР№2/02 г. на ОСНК относно съдържанието и пълнотата на обвинителния акт, гарантиращи правото на справедлив процес. Не е допуснато ограничаване на правото на защита на подсъдимитте , които са се защитавали по всички релевантни за обвинението факти . В постановленията за привличане и в диспозитива на обвинителния акт по обвинението за престъпление по чл.152 НК е посочен периодът на осъществяване единното престъпление. Броят на отделните дейния за всеки един от подсъдимите е отразен описателно и подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, от която става ясно , че деянията са повече от две за всеки един от тях и от фактическа страна са очертани признаците по чл.26 НК. . В обстоятелствената част на обвинителния акт е очертан и броят на изпълнителните деяния, в рамките на посочения период от време от „11.07.2007г.- до 30.07.2007 год.” . Описана е словесно и специалната цел по чл.152 НК - ” с цел въвличането на лицето в последващи развратни действия”. Описани са и качествата на пострадалото лице със съставомерно значение като възрастта и пола на свид.С. и съставомерните вредни последици за нея от деянието по чл.142а НК. По обвинението по чл.142а НК , което е за продължено и резултатно престъпление, фактическото изпълнение на деянието , в обозначеният от обвинението инкриминиран период, е описано по обективни и субективни признаци. В обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителия акт деянията са описани по време, място и начин на извършване : по чл.152 НК със „сила и заплашване” ; по чл.142а НК начинът на извършване е описан от обвинението като „мъчителен за пострадалата”, а изпълнителното деяние „лишаване от свобода” е описано като продължило двадесет дни и е квалифицирано от обвинението като „продължило повече от две денонощия” – признаци от обективната страна на съставите на инкриминираните деяния. Употребата на изразите в обстоятелствената част на обвинителния акт „на следващия ден” ,ясно указва датите и броя на дните , за които се твръди че са извършвани деянията, защото изразът е използван единствено в логическа връзка с описанията на дните в които е посочената датата на деянията . Следователно няма „разминаване” в данните за датите и времето на деянията.
Тези данни сочат, че обвинителят акт не страда от непълноти и подсъдимите са получили възможността да бъдат в подробности информирани за обвинението. Съдът е получил рамките на предмета на доказване по чл.102 НПК, очертани от фактическите обстоятелства на обвинението.
Защитата е пропуснала за коригира оплакванията си срещу обвиненията, за които подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по квалификацията за „особено тежък случай” във връзка с деянията по чл.152 и чл.142а НК, както и по квалификацията ,, за „последвал опит за самоубийство” във вр. с чл.152 НК и изцяло по обвинението по чл.156 НК . По този начин подсъдимите са получили максимална защита и напълно несъответно на данните по делото се твръди тяхното нарушаване.
Неоснователни са доводите за съществени процесуални нарушения и в съдебната фаза. Проверката показа, че съдебния протокол от 01.10.2008 год. по нохд№302/08 год. на Шуменския окръжен съд , който е доказателствено средство за извършените процесуални действия, реда по който са извършени и за събраните доказателства/ спр. чл.131 НПК/ съдържа известни непълноти и пропуски, дължащи се на действията на съда, но те не са съществени по смисъла на чл.348, ал. 3 вр. с ал.1,т.2 НПК. Налице са пропуски в дейността на съда относно приложението на чл.272 - чл.275, чл.370, ал.1 НПК . Неснемането на самоличност на подсъдимите и неотразяването в протокола разясняването от страна на съда на правата на подсъдимите в съдебната фаза относно правото им на отводи на главните субекти и на някои от участниците в процеса, относно правото да искат допускане на нови доказателства, по допустимостта на предявените искания за конституиране на нови страни, относно правото на съкратено съдебно следствие и пр., са нарушения на процесуалните норми. Но в случая , макар и допуснати, те не са абсолютни по своя характер, нито са такива, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите . Видно от постановленията за привличането им като обвиняеми и за предявяване на досъдебното производство, разследващият орган е разяснил правата на Г. и В., осигуряващи им стандарта на защита в рамките на наказателния процес/ по чл.53,чл.55, чл.93-чл.97 и сл.НПК/. В съдебното производство пред първостепенния съд подсъдимите са участвали лично. Още от първото съдебно заседание и във всяко следващо, те са се явявали лично и заедно с упълномощените по техен личен избор защитници- адвокатите Д. В.Д. за подс. Т.Г. и адвокатите В. Д. и Б. Б. за подс. В. В.. Защитата и на двамата подсъдими е изразявала становище по всеки въпрос по хода на делото: по допускането на доказателства, събирането и оценката им, които становища и искания са отразени в съдебния протокол . По всички въпроси, по които съдът е пропуснал да разясни правата на подсъдимите ,преди хода на съдебното следствие, защитата активно се е намесила и правила своите искания , бележки и възражения / спр. чл.55 НПК/ по основанието за отводи на членовете от състава на съда , прокурора , секретаря, като защитата не се е противопоставила на участието им в процеса; изразила е съгласие с допустимостта на исканията за конституиране на пострадалата С. като частна обвинителка и гражданска ищца ; защитата и на двамата подсъдими е заявила липсата на основание за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 НПК, с ясно издразено становище, че подсъдимите не признават фактическите обстоятелства на обвинението и оспорват събраните в досъдебната фаза доказателствени източници, на които се основават обстоятелствата в обвинителния акт ; защитата и на двамата подсъдими е поискала състезателното развитие на процеса. Следователно последващото определение на съда ,с което е отказано предварително изслушване на страните, макар и в нарушение на закона и ТР№1/09 г. на ОСНК, не е ограничило правото на защита на подсъдимите, предвид предхождащото определението на съда, заявено от тях несъгласие, за провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371 и сл. НПК. Неснемането на самоличността на двамата подсъдими от първостепенният съд несъмнено е нарушение по чл.272 НПК, което не е съществено. В съдебния протокол е отразено тяхното лично участие в процеса както и присъствието на защитата им. В данните по делото и в протокола е отразено че са им били връчени преписите от обвинителния акт, разпореждането на съда и съобщенията по чл.254 и чл.255 НПК. От разпореждането на л.20 за предаването им на съд, подсъдимите и защитата им са призовани на посочените по делото адреси, в договорите за правна помощ на явилите се техни защитници фигурират имената и подписите на подсъдимите, които са отразени и в съдебния протокол. Следователно обективно е установено, че те са упражнили лично правото си на участие като подсъдими в процеса, наред със защитата и винаги са присъствали заедно с техните упълномощени защитници. Отразено е и запитването, отправено им от съда, дали разбират същността на обвинението и заявеното от всеки от подсъдимите, че разбира в какво е обвинен и ще се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението. Ето защо, не се споделя като основателно оплакването на адв.Х., че не е ясно дали явилите се лица са именно подсъдимите.
Неоснователен е доводът на защитата на подс.В. , че разпитът на свидетелката С. е проведен в нарушение на закона, поради факта, че по време на съдебното следствие на 01.10.08 год. е бил прекъсван, поради влошаване здравословното й състояние и подновяван в рамките на същото заседание, без да се вписват, при започването му, отново в съдебния протокол същите участници в процеса. Спазени са правилата за провеждането на разпит на свидетел по чл.139 НПК. Подсъдимите и защитата им са упражнили в пълен обем правото си да участват в разпита на свидетелката и да изискват многократно разпити на същата свидетелка с въпросите си за проверка достоверността на показанията й. Прекъсването на разпита й в съдебното заседание на 01.10.08 год. не е в нарушение на закона. Съдът е отразил причината за прекъсването , часа на прекъсване и часа на продължаване на заседанието, от които факти е видно , че разпитът е проведен в едно и също съдебно заседание в един и същи заседателен ден. Неотразяването в съдебния протокол, че съставът на съда и останалите участници в процеса не са променени, след прекъсването на заседанието и продължаването му в същия заседателен ден, не е в нарушение на закона, защото заседанието не е отлагано, а е проведено в един и същ заседателен ден и данните за участниците в процеса са отразени веднъж при откриването му, след като съдът е установил, че са налице предпоставките за даване ход на делото ,предвидени по чл.271, вр. с чл.269,ал.1 и чл.272 НПК/ спр. от л.144- до л.192 от нохд№302/08 год. на ШОС/. Свидетелката С. е разпитвана в присъствието на вещите лица по СМЕ и по СППЕ. Неоснователно е оплакването, че отсъствието на вещите лица при разпита на останалите свидетели е в нарушение на закона. Редът за изслушване на вещите лица е въпрос изцяло от компетентността на съда. Вещите лица и по двете експертизи са изслушани от съда, като на страните е била предоставена пълната възможност за задаване на въпроси към тях. Съдилищата в мотивите на атакуваните съдебни актове са дали отговор по чл.305, ал.3 и съответно по чл.339, ал.2 НПК, на възраженията на защитата защо приемат заключенията на съдебните експертизи за компетентни и достоверни и защо са основали констатациите си по фактите въз основа на тях. Съдилищата са се мотивирали в случаите на отказ на направени искания от защитата за допускане на доказателства . Приобщаването на показанията на свидетелите И. и Т. при условията на чл.281 НПК е законосъобразно.
В останалата им част, доводите на защитата и на двамата подсъдими се отнасят до оценката на доказателствените източници, която е в кръга на формирането на свободното съдийско убеждение на съдилищата по фактите при установяването на обстоятелствата от предмета на доказване.
В тази връзка проверката установи, че доказателствените източници са събрани и проверени съобразно правилата по чл.107 НПК. Не са игнорирани доказателствата , които оправдават или смекчават отговорността на подсъдимите, за сметка на обвинителните доказателствени източници, както твръди защитата на подс.Г.. Всички събрани доказателства са подложени на внимателна проверка. Въззивната инстанция е изложила убедителни съображения защо не приема доводите, които защитата на подсъдимите е направила, за да опровергае достоверността на показанията на свидетеля С. . С. е последователна и категорична в описанието на поведението на всеки от двамата подсъдими за процесния период. Оплакването за едностранчиво и избирателно обсъждане на доказателствения материал не може да се обоснове и с довода на защитата за недостоверност на показанията на С. с оглед съществените противоречия в дадените от нея показания пред първата с тези дадени пред въззивната инстанция. Пред въззивният съд тя за първи път отрича инкриминираните действия на подсъдимите да са извършвани против волята й. Именно поради това , въззивната инстанция особено внимателно е ценила показанията на свид.С.. В мотивите на въззивното решение е обсъден обратът в поведението на С.. Писменото й твърдение в „клетвената декларация” в която е заявила, че пребиваването й в процесното жилище в [населено място] и многобройните полови актове с нея от страна на подсъдимите Г. и В. е „извършено с нейно съгласие”, е проверено от повторен разпит на свидетелката С. , а показанията й пред двете съдебни инстанции са проверени и анализирани поотделно и с останалите гласни и писмени доказателствени средства. Констатираните съществени противоречия в показанията й, са преодоляни с анализ в който са изложени мотиви защо въззивната инстанция не дава вяра на последните показания на С.. Тя ги е отхвърлила като недостоверни не само защото са най-отдалечени по време от инкриминираното деяние, но поради изводите, че данните са й внушени , а поведението й пред ВАС е манипулирано с външна намеса върху волята й. Мотивите на ВАС са убедителни и по отношение на съжденията , че промяната в позицията си С. сама е обяснила с причината, че и е „омръзнало да ходи в съда”, и „нямала повече възможност да се явява непрекъснато в с.з., „затова подала тази клетвена декларация”. Изяснената причина за промяната в показанията й, не са фактите относими към времето на деянието, а фактите, свързани в продължителността на процеса, със срещите й с лицата, участващи в процеса, с факта че и й прилошавало по време на заседанията. Тезата на защитата, че С. се е подложила доброволно на сексуални контакти с двамата подсъдими ,както и доброволно е пребивавала в жилището им в [населено място] , е опровергана от данните по делото. В тази връзка съдът е кредитал и заключението на СПЕ, според което, психо-физически С. е с интровертна нагласа, с пасивност в социалните контакти, с плахост, срамежливост и безинициативност, с ограничен интелектуален запас и с пълна невъзможност да се противопостави физически или вербално на външна намеса , особено когато тя е от принудителен характер. ВАС е обосновал изводите си относно достоверността на показанията на свидетелката, дадени пред първостепенния съд и с факта за опита й за бягство от квартирата, наета от двамата подсъдими, с начина на бягството й - скачането от балкона на четвъртия етаж, където се е помещавала квартирата на подсъдимите. Състоянието й е установено от СМЕ и медицинската документаци я за лечението й, приобщена по делото като писмени документи по чл.127 НПК. При изготвяне на повторната СППЕ, вещите лица са извели, че при поставянето на пострадалата в стресова ситуация, тя е била податлива на манипулиране , тъй като не разполагала с умения и подходи да се противопостави на външната агресия. Оценката им, наред с показанията на С. в първостепенния съд / депозирани на съдебното следствие в с.з. на л.169 – л.174 , по нохд 302/08 на ШОС/ за упражненото спрямо нея насилие от подсъдимите, както и за липсата на способност за противопоставяне от нейна страна, е на базата на анализ на всички събрани доказателствени източници: показанията на свид. Н. К., свид. О. Т., свид. С. И. /С./, свид. Х.Б., СМЕ и СППЕ, протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на живо лице, съгласно чл.107, ал.5 НПК.
ВАС е отговорил на доводите на защитата на двамата подсъдими и защо счита за неоснователни оплакванията по повод оспорването на компетентността на вещите лица по СМЕ-зи и непроизнасянето на първостепенният съд по направения отвод на вещите лица от двете КСМППЕ. ВКС намира , че не са допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на съда. Вещите лица са били призовани в с.з. за 01.10.08г. като с разпореждане от 24.09.08г. в.л. Н. Н. е била заменена с в.л. С. С.. Защитата не е възразила срещу участието на тези вещи лица. В присъствието на защитата на подсъдимите експертите , след като са присъствали на разпита на С., са изслушани от съда и страните и са им задавани въпроси от тях / спр. съдебния протокол от 01 и 02.10.08г./ . Комплексната експертиза е изслушана на 06.11.08г., след промяна реда в хода на съдебното заседание като не са отразени възражения на защитата срещу състава на вещите лица. Съдът е уважил искането за повторна тройна комплексна СППЕ с нови конкретни задачи. Такава е изготвена и изслушана в с.з. на 05.12.08г като на възраженията на защитата по отношение нейната обоснованост съдът е отговорил с мотивирано определение . Вън от този ред, въпросите за кредитирането или не на експертните заключения са изцяло в дейността на съда по оценката на доказателствените източници по вътрешно убеждение , каквато е направил по реда на чл.107 НПК в мотивите си..
Не са допуснати нарушения на материалния закон.
Въз основа на установените фактически данни от предмета на делото, законът е приложен правилно. Установените деяния и авторството им от подсъдимите Г. и В. са правилно квалифицирани под признаците на чл.152 , ал.3, т.4, вр. с ал.1, т.2 и ал.2 т.1 и вр.чл.26, ал.1 НК и на чл.142а , ал.4 вр. ал.З, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
Не се споделят доводите на защитата, че подсъдимата се е поставила в услуга на подсъдимите за извършване на доброволни полови актове, че била със сексуален опит и не е имала вид на непълнолетна и поради това деянията са несъставомерни от обективна страна. По делото е установено точно обратното, а именно, че физически С. е висока не -повече от 1,50м., тежи не- повече от 40 кг. и визуално изглежда на около 13-15 години, че подсъдимите са и обещавали да й осигурят паспорт, което обективно сочи, че в представите си те са съзнавали нейното непълнолетие. Установено е че двамата подсъдими обещавали на С. да й съдействат за издаването на лична карта, „когато навърши 18 год.” и че ще работи за тях в чужбина, когато навърши тази възраст.Те са контактували със свид.С. , неин съсед, което е бил наясно с възрастта и положението й в семейството. Установените по делото данни за скачането на С. от балкона на наетото от подсъдимите жилище / спр. показанията на свид. М. С. , данните от протокола за оглед на местопроизшествие, с фотоалбум , СМЕ и протокол за оглед на живо лице/ са в основата на изводите за принудата , упражнена върху пострадалата от подсъдимите както по отношение пребиваването й в жилището, без възможност да го напуска по нейна воля, така и по отношение принудителните съвкупления с нея от подсъдимите, установени от показанията на пострадалата пред първостепенния съд и от данните от заключението на СМЕ и от протокола за оглед на живо лице. Според обективните находки по тялото на С., някои от нараняванията й имат по-голяма давност от тези, придобити при падането й от четвъртия етаж на жилището, където е пребивавала с подсъдимите.Те съвпадат по давност с престоя й в квартирата им и с данните в показанията й за нанесени удари с юмруци, както и за побой с кабел. По държанието на С. свид.Б. е разбрал, че С. не иска да извършва съвкупления или равратни действия с него, за които е била доведена при Б. от подс.В. и я предал обратно на свид. И., а той съответно я предал, като се обадил предварително на поде. В., който пристигнал в процесния хотел и отвел С..
Последователната позиция на С. при разкриването на фактите в тяхната хронология от първия до последния момент на общуването й с подсъдимите Г. и В. е оценена от съдилищата и отразена в мотивите им по реда на чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 НПК. Съдилищата са отчели тяхната достоверност и поради данните, които тя е изложила и въз основа на които подсъдимите са оправдани за част от обвиненията, а именно, че тя се е качила доброволно в автомобила им, с оглед намерението й да си търси работа, като е установила впоследствие, че е била заблудена относно факта, че няма да я върнат в селото й, което само по себе си не представлява отвличане. При потеглянето, тя не е възразила спрямо посоката на предвижване. Никъде тя самата не твърди наличие на упражнено насилие по време на придвижването до Нови Пазар, както и до качването в апартамента, поради което подсъдимите законосъобразно са оправдани по обвинението по чл.156 НК въз основа на показанията на С.. Тази последователност в позицията на пострадалата е оценена като постоянна и за последващите им показания относно действията на подсъдимите, че те са осъществявали полови актове с нея без нейно съгласие, почти ежедневно, поради заплахите отправени към нея, че ще я убият, ще изгорят къщата на близките й, като я принуждавали да се съблича и стои гола, да стои клекнала, да не спи, нанасяли й удари с юмруци и ритници, биели я с кабел. Установено е по делото от свидетелят О. Т. е присъствал на побой, нанесен на пострадалата от поде. В. . При тези факти, доводите че С. е пребивавала доброволно в жилището на подсъдимите в [населено място] и че не са налице признаците на деяние по чл.142а НК, се опровергават от установеното, че свидетелката не е притежавала ключ от жилището, наето от подсъдимите, те са я заключвали като са излизали от там или я придружавали, ако е искала да закупи нещо от магазин, или са я следили от разстояние, или са я заплашвали, че я наблюдават/ спр. показанията на свид.С., свид. Т., свид.И. и свид.Б., /. Тези данни законосъобразно за изведени като признаци на изпълнителното деяние от обективната страна на състава на престъплението по чл.142а НК.
Приетото за установено, че принудителните съвкупления с пострадалата са извършвани със специалната цел - тя да бъде предоставена след това за развратни действия, което е квалифициращ признак на деянието по чл.152, ал.3,т.4 НК, е както въз основа на показанията на свидетелката, която е установила, че те многократно са декларирали, че трябва да я „обучат", как да се държи с „клиентите", така и от данните, че подсъдимите са изпратили пострадалата при клиент – свид. Х. Б., така и от установеното от показанията на свид. С. И. /С./ и свид. Х. Б..
По делото е установен и перидът на принудителното лишаване от свобода на С. и начина по който е била държана, който е бил значителен - 20 дни , както и поведението на подсъдимите към нея в този период, обективирано от данните по делото като особлено мъчителен за нея, тъй като е била подложена на системна принуда от психически и физически характер от която е преживяла болки и страдания, извън факта на ограничаване правото и на свободно придвижване. Тези данни правилно са квалифицирани по чл.142а, ал.4 , предл. първо НК.
Наложените наказания на подсъдимите са справедливи . Те са определени при спазване правилата по чл.54 и чл.36 НК. Оценена е тежестта на деянията, предвид количеството на квалифициращите признаци за всяко едно от престъпните посегателства , което отегчава конкретната тежест на деянията и степента на обществена опасност на дейците. Характеристиката на деянията по начина на извършване, извън съставомерните им признаци като броят на деянията в рамките на продължаваното престъпление по чл.152 , ал.3, т.4, вр. с ал.1, т.2 и ал.2 т.1 и вр.чл.26, ал.1 НК , броят на денонощията през които пострадалата е била принудително лишена от свобода по чл.142а НК, извън съставомерните „повече от две денонощия”, които са двадесет на брой, естеството на принудата , която е била и психическа и физическа, вида на заплахите: за физическо унищожаване , за запалване на къщата и за посегателство върху близките на жертвата, тежките последици за жертвата - скачането й от четвъртия етаж , са данни , които очертават дейността на всеки от подсъдимите като такава с висока степен на обществена опасност. Въпреки това , съдилищата са приели , че отговорността трябва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства / поради отчитане на чистото им съдебно минало и добри характеристични данни/. Наложените наказания на всеки от подсъдимите от по седем години лишаване от свобода, като общо най-тежки/ спр. по чл.23 НК/ са определени под средния размер на предвидената санкция „лишаване от свобода”, която е от три до петнадесет години за най-тежкото престъпление /по чл.152, ал.3 НК/. Следователно наказанията са индивидуализирани със зачитане на всички смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства и няма място за тяхното намаляване.
Присъдените обезщетения са справедливи по размер, съответни на данните по делото и закона .
Няма касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания съдебен акт , поради което и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПКВКС , трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №81/ 05.06.2009 г. постановено по внохд№115/2009 год. по описа на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Решението не подлежи на обжалване.
1