7
Р Е Ш Е Н И Е № 50183 София, 27.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1624 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Б., представлявана от адв. С. С., срещу решение № 130 от 19.02.2020г. по гр.д. № 3067/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 1881 от 09.03.2020г. по гр.д. № 15853/2018г. на СГС, ГО, 6 състав, е отхвърлен предявеният от касаторката против „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 03.04.2017г. ПТП за разликата над 20 000 лева до 30 000 лева.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е определил занижен размер на обезщетението, който е недостатъчен да репарира в цялост всички претърпени от нея физически и психически болки, страдания и битови неудобства, като не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от нея телесни увреждания и трайните последици от тях. Намира още, че противно на установеното по делото, въззивният съд е мотивирал извода си за частична неоснователност на претенцията с липсата на оперативна интервенция, въпреки че според доказателствата по делото касаторката е била подложена на оперативна интервенция, изразяваща се в остеоклазия (мануално коригиране на деформацията от счупената кост). Сочи, че въззивният съд не е съобразил наличните трайни последици, от които тя няма да се възстанови напълно. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответникът „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, представляван от адв. В. П., оспорва касационната жалба, като поддържа, че въззивното решение е постановено при правилно и пълноценно изяснена фактическа обстановка и коректно формирани правни изводи. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
С определение № 500 от 29.07.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по следния уточнен материалноправен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за установено наличието на виновно и противоправно поведение на водача на МПС и е споделил извода на първоинстанционния съд за недоказаност на направеното от ответника възражение за съпричиняване на настъпилото на 03.04.2017г. ПТП.
Приел е за установено от заключението на СМЕ, че при настъпилото ПТП ищцата е получила една средна телесна повреда, а именно: фрактура на пета метатарзална кост на дясното ходило, за лечението на която травма е провела болнично лечение, по време на което е извършена оперативна интервенция – остеоклазия /мануално коригиране на деформацията от счупената кост/. Посочил е, че е била поставена гипсова лонгета за 40 дни и че след свалянето на гипса ищцата е провеждала лечебна физкултура на два пъти по десет дни, като възстановяването е продължило около два до три месеца, през което време е търпяла болки, по-интензивни през първите 15-20 дни. Взел е предвид, че според вещото лице ищцата ще има болки и страдания в областта на счупването при промяна на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат цял живот, както и че счупването е довело до зашипяване и оток на ходилото и с оглед на това при ищцата ще остане накуцваща походка. Въззивният съд е обсъдил и събраните по делото гласни доказателства относно претърпените от ищцата физически и психически болки и страдания.
За да определени размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е посочил, че ищцата е получила само една телесна повреда, за лечението на която е провела болнично лечение, по време на което не е извършена оперативна интервенция, а мануално коригиране на деформацията от счупената кост. Съобразил е и факта, че ищцата се е нуждаела от чужда помощ поради затруднения в хигиенно-битово отношение, че ограничената възможност за придвижване е причинила освен физически, и емоционален дисконфорт, тъй като е жена в напреднала възраст, като всяко подобно залежаване крие повишен риск за здравето. Посочил е, че общото здравословно състояние на ищцата към момента е възстановено, но ще остане накуцваща походка, т.е. налице са остатъчни посттравматични усложнения. Взел е предвид и възрастта на пострадалата /77г./ към датата на ПТП през 2017г., тежестта на уврежданията и последиците от тях, факта, че е била пешеходка, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността им, неблагоприятната прогноза за възстанояване и променения ритъм и начин на живот, и е намерил, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лева не е съобразено с икономическата конюнктура в страната, обема на вредите и липсата на оперативни интервенции с поставяне на метална остеосинтеза и винтове. Поради това е намалил обезщетението до размер на 20 000 лева.
По формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число вида и продължителността на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания и прогнозите за отзвучаването им.
По касационната жалба:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.04.2017г. около 10,30 часа в [населено място] л.а. „Опел Астра” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от А. П. К., при движение по [улица]в района на кръстовището с [улица]не е пропуснал пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка – ищцата Н. С. Б., при което е настъпил удар между тялото на пострадалата и дясното странично огледало на автомобила. Изложеният механизъм на настъпване на произшествието обуславя извод, че същото е виновно причинено от водача на лекия автомобил, който е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП, като не е пропуснал преминаващата по пешеходна пътека ищца. С оглед така установения механизъм на ПТП е правилен изводът на въззивния съд за недоказаност на релевираното от ответника възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е пресичала пътното платно на регламентирано за целта място, не е навлязла внезапно и се е движела с нормален ход. По делото е безспорно установено и наличието към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответното дружество по отношение на увреждащото МПС.
Установява се още, че като пряка и непосредствена последица от деянието на ищцата е била причинена една средна телесна повреда - фрактура на пета метатарзална кост на дясното ходило, за лечението на която травма е провела болнично лечение. По време на проведеното лечение, на 04.04.2017г., ищцата е била оперирана, била е направена остеоклазия (мануално коригиране на деформацията от счупената кост), а след изписването ѝ е била поставена гипсова лонгета за 40 дни с препоръка през този период да ходи с патерици, за да не натоварва крака. След свалянето на гипса е била провеждана лечебна физкултура на два пъти по 10 дни. В заключението на СМЕ е посочено, че при огледа на дясното ходило е установен оток в областта на фрактурата, походката на ищцата е леко накуцваща и тя все още се оплаква от болки при по-голямо натоварване и при промяна на времето. Според вещото лице - ортопед търпените от ищцата болки и страдания са продължили 3 месеца, като през първите 15-20 дни са били с по-интензивен характер, като тя ще продължи да има такива в областта на счупването при промяна на времето и при по-голямо натоварване и тези болки ще продължат цял живот. Вещото лице сочи още, че с оглед възрастта на ищцата са налице трайни последици за здравословното ѝ състояние, които се характеризират на базата на фрактурата със зашипяване и болков синдром. В с.з. на 27.03.2018г. вещото лице пояснява, че ищцата няма да се възстанови напълно, като ще остане накуцваща походка. Според поясненията на вещото лице еднокринолог в с.з. на 18.09.2018г. дългогодишният захарен диабет, от какъвто страда ищцата, има отношение при възстановяване на пациент след операция или по отношение на рана.
От показанията на разпитаната в първоинстанционното производство като свидетел М. Т. се установява, че около месец след изписването ѝ от болницата ищцата е била с гипс и се е движела с патерици, поради което не можела да излиза и ималата нужда от помощ за пазаруване. Установява се, че ищцата се е оплаквала от болки, след сваляне на гипса кракът ѝ все още се подувал, но постепенно това отшумяло и кракът подобрил вида си, като ищцата вече ходи сама. Според показанията на свидетелката в продължение на няколко месеца след инцидента ищцата била стресирана и се страхувала да пресича.
Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпяното от ищцата телесно увреждане, проведеното оперативно лечение с остеоклазия (мануално коригиране на деформацията от счупената кост) и гипсова лонгета, продължителността на протеклия възстановителен период от около 3 месеца, възрастта на ищцата към датата на ПТП /77 г./, преживените в резултат на увреждането болки и страдания и отражението им върху живота на ищцата, неблагоприятната прогноза по отношение на възможността за пълно възстановяване, което е свързано с периодични болки и страдания, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания възлиза на 30 000 лева. На ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от предявяване на исковата молба, както се претендира, до окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, вместо което ответникът „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД следва да бъде осъден да заплати на Н. С. Б. още 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 03.04.2017г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане.
При този изход на спора на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат общо на 3243 лева, от които 1195 лева - за първоинстанционното производство /при общ размер на разноските в размер на 3585 лева и след приспадане на присъдените с въззивното решение разноски в размер на 2390 лева/; 258 лева - за въззивното производство /при общ размер на разноските в размер на 1290 лева и след приспадане на присъдените с въззивното решение разноски в размер на 1032 лева/ и 1790 лева – за касационната инстанция. На ответника разноски не следва да се присъждат, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 400 лева за въззивната инстанция и 661,60 лева за първата инстанция.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лева съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 130 от 19.02.2020г. по гр.д. № 3067/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 1881 от 09.03.2020г. по гр.д. № 15853/2018г. на СГС, ГО, 6 състав, е отхвърлен предявеният от Н. С. Б. против „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 03.04.2017г. ПТП за разликата над 20 000 лева до 30 000 лева и Н. С. Б. е осъдена да заплати на „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД разноски в размер на 400 лева за въззивната инстанция и 661,60 лева за първата инстанция, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Н. С. Б., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, Адвокатско дружество „Г. и партньори“ още 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение за неимуществени вреди за причинени телесни увреждания вследствие на ПТП от 03.04.2017г., на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане, както и още 3585 лева /три хиляди петстотин осемдесет и пет лева/ - разноски за трите инстанции.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 400 лева /четиристотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|