Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 03.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА КЪНЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 156 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите К. И. К. и В. И. В. против присъда № 23 от 16.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 550/ 2017 г., по описа на Врачанския окръжен съд. В касационната жалба на подсъдимия К. К., изготвена от адвокат Д. Н., се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателят твърди, че не са събрани доказателства за неговата вина и участие в деянието, за което е обвинен. Счита, че незаконосъобразно са прочетени обясненията на другия съпроцесник по реда на чл. 279 от НПК от досъдебното производство, тъй като в хода на първоинстанционното съдебно следствие е допуснато съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Незаконосъобразно е допуснат разпит на свидетел присъствал на заседанията на районния съд. Доводи за явната несправедливост на наказанието не са изложени. Прави алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване поради липса на извършено от него престъпление, или за намаляване на наказанието и на изпитателния срок. В касационната жалба на подсъдимия В. И. В., изготвена от адвокат В. Ф., се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК иса развити искания за отмяна на въззивния акт, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявените граждански искове. В тази жалба се твърди, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения с приобщаването на данни от полицейска беседа, проведена от свид. О. И., с разпита на свид. Г. Ц., за чието допускане защитата възразила, защото присъствала на заседанията на първоинстанционния съд, както и пренебрегване на забраната за прочитане на обясненията на подсъдимия, дадени преди изменение на обвинението. За процесуални нарушения се сочат още липсата на изричен отменителен диспозитив за допускане до разпит на подсъдимите, след първоначалното становище по чл. 327 от НПК, а също и непроизнасяне по мярката за неотклонение след постановяване на въззивната присъда. Пред касационната инстанция подсъдимия К. И. К. и неговият защитник адвокат Т. поддържат жалбата и писменото допълнение към нея по изложените в тях съображения. Излагат и допълнителни доводи за липса на мотив за извършване на престъплението и за превратно тълкуване на доказателствата от въззивната инстанция, включително и противоречивите обяснения на подсъдимия В.. Настоява за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на гражданските искове като неоснователни. Подсъдимият В. И. В. поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Представя писмени допълнения в подкрепа на довода за нарушения на процесуалните правила, поради непроизнасяне от съда по мярката за неотклонение и забраната за напускане пределите на страната. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни, тъй като въззивната присъда е постановена след прецизен анализ на събраните по делото доказателства и предлага постановеният съдебен акт да бъде оставен в сила. Излага становище, че съдът правилно е оценил дадените свидетелски показания, включително и обясненията на подсъдимия В. след изменението на обвинението. Частният обвинител и граждански ищец Д. В. Д., както и неговият повереник адвокат И. Ч. изразяват становище, че касационните жалби са неоснователни. Частният обвинител и граждански ищец М. Ц. И. изразява мнението си за потвърждаване на въззивната присъда. Частните обвинители и граждански ищци И. С. А. и К. Т. А. не вземат становище пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда № 23 от 16.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 550/ 2017 г. Врачанският окръжен съд отменил изцяло първоинстанционна присъда № 30 от 15.05.2017 г. по н.о.х.д. № 1604/ 2014 г. на Врачански районен съд, ІV наказателен състав и признал подсъдимия К. И. К. за виновен в това, че за времето от 04.11.2012 г. до 08.11.2012 г. в [населено място], общ. К., област В., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител умишлено склонил извършителя В. И. В., обещавайки му парично възнаграждение, да запали чуждо имущество на значителна стойност от 58 551.00 лв., а именно: сгради (гараж и зърнен склад), моторно превозно средство, стоки и земеделски произведения, собственост на различни лица, с което им били причинени имуществени вреди в общ размер на 43 757.00 лв., поради което и на основание чл. 330, ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от пет години. С присъдата въззивният съд признал другия подсъдим В. И. В. за виновен в това, че за времето от 07.11.2012 г. до 09.11.2012 г. в [населено място], общ. К., област В., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с подбудителя К. И. К., запалил чуждо имущество на значителна стойност от 58 551.00 лв., а именно: сгради (гараж и зърнен склад), моторно превозно средство, стоки и земеделски произведения, собственост на различни лица, с което им били причинени имуществени вреди в общ размер на 43 757.00 лв., поради което и на основание чл. 330, ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от пет години. Подсъдимите К. И. К. и В. И. В. били осъдени да заплатят солидарно, на основание чл. 45 от ЗЗД, обезщетения за претърпени имуществени вреди, както следва: - на И. С. А. и К. Т. А. – сумата от 1459 лева, заедно със законната лихва от 07.11.2012 г. до окончателното им изплащане; - на Д. В. Д. – сумата от 29 548 лева, заедно със законната лихва от 09.11.2012 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до 41 750 лв искът бил отхвърлен като неоснователен; - на М. Ц. И. – сумата от 12 750 лева, заедно със законната лихва от 09.11.2012 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото. Касационните жалби са основателни в частта за допуснато процесуално нарушение по чл. 287, ал. 4 от НПК. В съдебно заседание на 30.03.2016 г. участващият по делото прокурор направил пред Врачанския районен съд искане за изменение на обвинението, като завишил размера на стойността на запаленото имущество от 32 931 лева на 58 551 лева, както и на реално причинените вреди от 19 718 лева на 43 757 лева. Представителят на обвинителната власт се позовал на необходимост от съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, по смисъла на чл. 287, ал. 1 от НПК, породена от събраните по делото нови доказателства – приетото в предходното заседание заключение на съдебно-оценителна експертиза (л. 276-281 от н.о.х.д. № 1604/ 2014 г.). Изменение на правната квалификация в по-тежко наказуемо престъпление по чл. 330, ал. 3 от НК не е правено. С определение районният съд допуснал поисканото изменение на обвинението и по него се произнесъл с присъдата, законосъобразно спазвайки всички правила на приложения институт по чл. 287 от НПК. Врачанският окръжен съд също провел въззивно съдебно следствие, като разпитал свид. Г. М. и поканил подсъдимите да дадат обяснения. След разпита на подсъд. В. съдът служебно намерил, че са налице основанията за приобщаване на неговите обяснения от досъдебното производство (л. 78-81, т. І от д.п.) и ги прочел. В хода на съдебните прения защитникът на подсъд. К. направил възражение против недопустимото прочитане на обясненията на другия съпроцесник. В мотивите на въззивната присъда прочетените обяснения на подсъд. В. били обсъдени заедно с останалия събран по делото доказателствен обем. На стр. 15 от мотивите въззивният съд отхвърлил защитното възражение с доводи, че допуснатото изменение на обвинението касае само стойността на запаленото имущество и причинените с пожара имуществени щети, не налага промяна в правната квалификация, а се отразява единствено на степента на обществена опасност, влияейки върху размера на наказанието; правата на подсъдимите на били накърнени, тъй като обвинението не е изменено досежно останалите признаци от състава на престъплението. Доводите на въззивната инстанция за неправилни. С прочитане на обясненията на подсъдимия В., на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалното правило по чл. 287, ал. 4 от НПК, забраняващо прочитането на обяснения дадени преди допуснатото от съда съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В т.см. и решение № 463 от 10.12.2008 г. по н. д. № 501/2008 г., на ВКС, III н.о. Процесуалната забрана е категорична и не прави разлика дали прочетените обяснения се отнасят до факти и обстоятелства необхванати от съществената промяна на обвинението. Забраната е обща, не е ограничена от специални правила и затова не съдържа логичните изводи, развити във въззивните мотиви, независимо колко смислени са те. Разсъжденията на съдебния състав са незаконосъобразни, защото не разкриват действителното правно значение и законодателна логика, вложени в разпоредбата. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото накърнява правото на защита на подсъдимите в наказателния процес и въведената с чл. 287, ал. 4 от НПК гаранция за това. Нарушението не може да бъде отстранено в касационното производство, а само на конкретния етап от наказателното производство, на който е било допуснато. Ето защо, въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да преповтори въззивното съдебно следствие, като правилно и законосъобразно приложи процесуалните изисквания без да приобщава обясненията на подсъд. В. от досъдебното производство. Намереното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК не предпоставя разглеждане на останалите възражения на касаторите, доколкото предстои нов доказателствен анализ за проверка правилността на първоинстанционната присъда. Възраженията на касаторите за допуснати нарушения с липсата на произнасяне по мярката за неотклонение, след постановяване на въззивната присъда и на отмяна на определението по чл. 327 от НПК в частта, с която не е допуснат разпит на подсъдимите, преди провеждането на разпитите по време на въззивното съдебно следствие, не са съществени, тъй като не попадат сред предвидените в чл. 348, ал. 3 от НПК и не накърняват процесуалните права на подсъдимите. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 23 от 16.11.2017 г., по в.н.о.х.д. № 550/2017 г., по описа на Врачански окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на въззивното съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.