Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр. София, 09.01.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1142/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба на подсъдимия С. Е. Р. чрез защитника му - адв.К. К. срещу решение № 256 от 15.06.2016 година по ВНОХД № 410/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав. В касационната жалба на подсъдимия Р. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение, намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отлагането му на основание чл.66 ал.1 от НК. Алтернативно се предлага дори и при потвърждаване на наказанието „лишаване от свобода“ по размер, изтърпяването му да бъде отложено чрез прилагане института на условното осъждане. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият С. Р., редовно призован, не се явява. Явява се служебно назначеният му защитник – адв.К., която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а решението на САС за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 321 от 08.12.2015 г., постановена по НОХД № 4004/2015 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия С. Е. Р. за виновен в това, че на 16.09.2013 г. в [населено място], [улица] като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с И. П. Б. отнел чужди движими вещи – сумата от 90.00 лв. от владението на Е. Л. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено със средна телесна повреда – трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.2 т.2 и чл.58а ал.1 от НК го осъдил на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда Софийският градски съд е признал за виновен и подсъдимия И. П. Б. в това, че на 16.09.2013 г. в [населено място], [улица] като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител със С. Е. Р. отнел чужди движими вещи – сумата от 90.00 лв. от владението на Е. Л. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено със средна телесна повреда – трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.2 т.2 и чл.58а ал.1 от НК го осъдил на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Б. бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“. СГС се е произнесъл и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите Р. и Б.. По жалби от защитниците на подсъдимите Р. и Б. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 410/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, като с решение № 256 от 15.06.2016 г. въззивният съд на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК изменил присъдата на СГС като намалил наложените наказания на подсъдимите Р. и Б. от по 4 /четири/ на по 3 /три/ години „лишаване от свобода“ за всеки един от тях, като е променил също първоначалния режим и вида заведение на изтърпяването им от „строг“ в „общ“, което да бъде в затворническо общежитие от открит тип вместо в затвор, а на основание чл.338 от НПК потвърдил присъдата на СГС в останалата й част. Подсъдимият Б. не е обжалвал въззивното решение пред ВКС. Касационна жалба е постъпила единствено от подсъдимия Р., депозирана чрез защитника му. Тя е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия С. Р. е неоснователна. Основните възражение, поддържани от служебно назначения защитник на подсъдимия Р. – адв.К. са както срещу размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което и след намаляването му от въззивната инстанция е преценено като несъразмерно тежко и явно несправедливо, така и срещу неговото ефективно изтърпяване. Защитникът твърди, че за да постигне целите по чл.36 от НК, наказанието спрямо него следва да бъде намалено до минималния размер за това престъпление съобразно редукцията по чл.63 ал.2 т.2 от НК, а изтърпяването му да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Алтернативно се предлага дори наказанието „лишаване от свобода да бъде потвърдено в размера, определен от въззивната инстанция, по отношение на изтърпяването му да бъде приложен институтът на условното осъждане. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Софийския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразно и справедливо наказание на жалбоподателя и е стигнала до верния извод за това, че същото следва да бъде при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер, близък до минималния, съобразен с редукцията по чл.63 ал.2 т.2 от НК. В решението си САС изчерпателно и коректно е изследвал смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия Р. – младата му възраст извън законовото й зачитане по правилата на чл.63 от НК, съобразил е предходните му осъждания и налаганите до момента наказания, като се е разграничил от некоректното отчитане от първоинстанционния съд на осъжданията му след датата на деянието по настоящото дело като отегчаващо отговорността му обстоятелство. В същото време с решението си САС обосновано е приел, че посочените обстоятелства нямат тази относителна тежест, която се претендира от защитата. Признанието на фактите по обвинителния акт, което подсъдимият Р. е направил, е свързано с прилагане на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и очаквания по-благоприятен изход на делото за него съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Единственото смекчаващо отговорността му обстоятелство в допълнение към признанието на фактите е младата му възраст, при това повторно отчетена наред с редукцията на наказанието по силата на закона. От друга страна въззивният съд е констатирал и наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства на този подсъдим, свързани с обремененото му съдебно минало, лошите характеристични данни за личността му, включително в контекста на осъжданията му за престъпления, извършени след датата на деянието по настоящото дело – белег за липса на поправителен ефект от налаганите му до момента наказания, високата степен на обществена опасност на процесното деяние, отличаващо се с дръзкото си посегателство и спрямо личността на публично място. Независимо от констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства за жалбоподателя, въззивната инстанция е счела, че за да бъде справедливо, определеното спрямо него наказание следва да бъде намалено, за да гарантира възможността за постигане на адекватната му социална реализация след изтърпяването му и да изключи безсмисленото възмездие при по-продължителен период от изолацията му в условията на ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. С оглед на това наказанието на подсъдимия Р. е намалено от 6 /шест/ години на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК е определено на 3 /три/ години „лишаване от свобода“. След индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Р. по вид и размер, САС е обсъдил задълбочено и начина на изтърпяването му, като е стигнал до извода, че независимо от наличие на законовите предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, с прилагане на института на условното осъждане не би се постигнал необходимия поправително – превъзпитателен и превантивно – възпиращ ефект спрямо него. Като доказателство за това е отчетена липсата на положителна промяна у подсъдимия след предходните му осъждания и налагани наказания. Наред с това като допълнителен аргумент в подкрепа на необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, въззивният съд е отчел високата степен на обществена опасност на престъплението, което е поредно такова, насочено към собствеността, но засягащо и личността, очертаващо го като личност с висока степен на обществена опасност. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че законосъобразно и в съответствие с процедурата, по която се е развило наказателното производство (Глава XXVII от НПК), наказанието спрямо подсъдимия Р. е определено по правилата на чл.58а ал.1 от НПК. То е в размер, близък до минималния на предвиденото в санкционната част на НК наказание след редукцията по чл.63 ал.2 т.2 от НК, поради което допълнително намаляване на същото не би допринесло за постигане целите на наказанията по чл.36 от НК. В този смисъл касационната инстанция намира, че определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание 3 /три/ години „лишаване от свобода“ ефективно не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 и т.2 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256 от 15.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 410/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.