Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 04 април 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 484 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения И. Н. Й., депозирано на 27.02.13 г, за възобновяване на НОХД № 200/13 по описа на Пловдивски окръжен съд, по което е постановено определение за одобряване на споразумение от 15.02.13 г, с което е реализирана наказателната отговорност на молителя, в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и типа затворническо заведение. С определението, с което е одобрено споразумението, И. Н. Й. е признат за виновен в това, че на 13.02.13 г в [населено място] махала и [населено място], обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие с П. П. К., без надлежно разрешително, е придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество марихуана, с общо тегло 501 гр, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5, 6 %, на стойност 3 006 лв, и кокаин, с общо тегло 1, 692 гр, със съдържание на активен компонент, съответно: 26 % и 47 %, на обща стойност 178, 04 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, е осъден на десет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, и глоба, в размер на 2 500 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че към момента на сключване на споразумението молителят е бил реабилитиран за осъждането по НОХД № 132-08 по описа на Районен съд, Поморие, което предопределя приложението на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Иска се да бъде изменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, като бъде определен първоначален „общ” режим и настаняване в затворническо общежитие от открит тип. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита, че искането е основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Молителят е осъждан, както следва: 1/ с присъда по НОХД № 79/05 на Районен съд, Поморие, влязла в сила на 30.12.2005 г, за престъпление по чл. 325 НК, за което е освободен от наказателна отговорност и спрямо него е приложена възпитателна мярка по чл. 13 ЗБППМН, 2/ с присъда по НОХД № 132-08 по описа на Районен съд, Поморие / споразумение /, влязла в сила на 24.10.2008 г, за съвкупност от престъпления / по чл. 325 и чл. 128 НК /, и, при условията на чл. 23, ал. 1 НК, е осъден на две години и пет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Деянието, предмет на делото, чието възобновяване се иска, е извършено на 13.02.2013 г, тоест, извън изпитателния срок на условната присъда. При тези данни от съдебното минало на осъдения е видно, че, към момента на сключване на споразумението, той е бил неосъждан, тъй като по първата цитирана присъда е освободен от наказателна отговорност, а по втората такава е реабилитиран по право, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. При това положение, като е одобрил споразумението във вида, в който му е представено от страните, съдът е допуснал нарушение на материалния закон / чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС /, тоест, релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е налице. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено в настоящата инстанция, тъй като основанията за това са в полза на осъдения. Ето защо, при условията на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, определението, с което е одобрено споразумението, касаещо молителя, следва да бъде изменено в частта относно режима и типа затворническо заведение, като бъде определен „общ” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и настаняване в затворническо общежитие от открит тип. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение от 15.02.2013 г на Пловдивски окръжен съд, по НОХД № 200/13, касаещо отговорността на И. Н. Й., като отменя определението в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и типа затворническо заведение, и ОПРЕДЕЛЯ първоначален „ОБЩ” режим и настаняване на осъдения в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: