Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * обезщетение за оставане без работа * обезщетение за забава * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение * отмяна на уволнение

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

           

                                                           №  343

 

                                         София   28.05.2010г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                          

             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА

         ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

 

при участието на секретаря Анжела Богданова

в присъствието на прокурора,

като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 799 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

 

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от „М. д. за о. заболявания със стационар-Бургас” ЕООД, представляван от управителя доктор Д. , чрез процесуалния си представител - адвокат М против въззивно решение № І* от 13.01.2009г. по в.гр.д. № 751 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1150 от 4.08.2008г.по гр.д. № 279/2008г.на Районен съд Бургас,с което са уважени предявените от Г. И. Р. против „М. д. за о. заболявания със стационар-Бургас”ЕООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконосъобразно дисциплинарното й уволнение, за отмяна на Заповед № 468 от 18.12.2007г.,за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност: „старши ординатор в Отделение по Хематология и химиотерапия” и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2 990лв., по чл.225 ал.2 от КТ в размер на 133.20лв.и по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 598лв.

Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове.

С определение № 637 от 22.06.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос,свързан със спазването на процедурата по чл.193 от КТ.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с процесуалния си представител,като оспорват жалбата и желаят обжалвания акт за бъде оставен в сила. Касаторът,не се явява и не се представлява.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че не е спазено изискването на чл.193 от КТ,тъй като хронологично писменото обяснение на ищцата,което е от 21.12.2007г.е дадено три дни след налагането на дисциплинарното наказание”уволнение”,което е от 18.12.2007г.,а не преди това ,каквото е изискването на закона.

По поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен намира следното:

Съгласно чл.193 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Изискването – за това,че налагането на дисциплинарното наказание следва да се предхожда от даването на обяснения е императивно. Решението за прилагане на чл. 188 т. 3 от КТ се взима от работодателя въз основа на данните по случая и обясненията на работника или служителя по чл.193 ал.1 от КТ,като за работодателя не съществува законово изискване – той изрично да уведоми работника или служителя относно започването на дисциплинарна процедура. Кодекса на труда не регламентира подобно производство, в смисъл на процедура, а определя предпоставки, които трябва да се спазят преди издаване на заповедта. От съществено значение е - обясненията да достигнат до работодателя преди той да наложи наказанието,за да бъде обективно възможно той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказание.

В конкретния случай по делото - на ищцата, доктор Г. Р. е било връчено /срещу нейн подпис/ от работодателя /управителят на МОДОЗС-Бургас”ЕООД/ на 17.12.2007г. искане за представяне на писмени обяснения „във връзка с възникнал инцидент на 11.12.2007г.”В искането е посочен и срок,до който е следвало да бъдат дадени тези обяснения- „до 9.00часа на 18.12.2007г.”, като е посочен и начина -„като ги входирате в деловодството на лечебното заведение”. Към искането е била приложена и подадената жалба /касаеща инцидента и станала причина за исканите обяснения/.

До посочения ден и час – писмени обяснения от ищцата не са били входирани по указания начин.

На 18.12.2007г.е била издадена заповед за уволнение и тя е връчена /при условията на отказ/ на 18.12.2007г-12.45часа.

Обяснения са били входирани от ищцата в деловодството на лечебното заведение на 21.12.2007г.

По делото е разпитана в качеството на свидетел медицинската сестра /свидетелката С. /,която е работила с доктор Р. и е присъствала по време на инцидента,която установява,че в деня на инцидента, ”някъде около обяд”,в кабинета им е дошла старшата сестра, която е помолила доктор Р. да отиде при управителя на диспансера. Преди това д-р Р е говорила с някой по телефона,като е поискала „да бъде отложено във времето писменото обяснение”,като свидетелката не установява /казва,че не знае/- какъв е бил отговора.

При тези факти,настоящият съдебен състав приема,че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 от КТ. Той е поискал обяснения от ищцата,конкретизирал е във връзка с какво ги изисква и е дал срок,като е посочил и начин,по който те да бъдат дадени. По този начин- с посочването на срока, той е уведомил служителя /в случая ищцата/ докога ще изчака обясненията й. Право на работника или служителя е да прецени дали да даде обяснения. Задължение на работодателя е да ги поиска. В случая това задължение е изпълнено. При това е изпълнено- след изтичане на предоставения срок за даване на обяснения. Още повече,че същия ден на поискване на обясненията /17.12.2007г./ - т.е. в предоставения срок за даване на обяснения-по делото са налице гласни доказателства,че работодателят е поискал среща с ищцата,която се е състояла и на която тя е била изслушана. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена след изтичане на срока за даване на обяснения и след устното изслушване на ищцата. При тези факти- е правно ирелевантно обстоятелството, че ищцата е входирала писмени обяснения три дни след издаване и след връчване на заповедта за уволнение,както и е недоказано твърдението й, че е поиска удължаване на срока /като по делото няма доказателства такова удължаване да е било съгласувано между служителя и работодателя/.

Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос и факта,че то е в противоречие с приетото от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира постановения акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен,а спорът разгледан и решен–на основание чл.293 ал.2 във вр.с ал.3 от ГПК по същество.

Направеният по-горе извод за спазване на изискването на чл.193 от КТ,изисква да се направи преценка за това-налице ли е извършено нарушение,виновно ли е извършено и съобразено ли е с него наложеното наказание.

Със Заповед № 468 от 18.12.2007г.на Г. И. Р. е наложено дисциплинарно наказание”уволнение”за допуснато нарушение по чл.126 т.9 и т.10 от КТ и чл.8 т.19 от Правилника за вътрешния ред на МОДОЗС-Бургас”ЕООД,изразяващо се в това,че на 11.12.2007г., около 7.45часа, през работното си време,в химиотерапевтичния си кабинет, след като е приела съпруг на нейна пациентка,носещ документи за състоянието на съпругата си и идващ за консултация във връзка със здравословното й състояние,д-р Р. „виждайки,че същия носи дрехи на телевизия”СКАТ” променя изцяло отношението си към него,започвайки с обиди към хората, работещи в тази телевизия. Започва непристойно да обижда г-н Г. на висок глас,свързвайки го с телевизия”СКАТ” и наричайки работещите в нея”мошеници”. Викайки хвърля документите му на пода и отказва безпричинно да прегледа същите и да даде становище по тях. Въпреки усилията на г-н Г. да обясни,че посещението му е като частно лице,а не като служител на телевизия”СКАТ”и че състоянието на съпругата му е тежко,д-р Р. ,заявява,че не желае да си има повече работа с тях и да лекува съпругата му”.

Извършването на така описаното нарушение освен от жалбата на пострадалия,се потвърждава и от показанията на горепосочената свидетелка С. В дадените-след определения й срок обяснения - ищцата твърди,че професионално е изразила становището си по случая с болния пациент. Признава,че е предложила на посетилия я гражданин друг лекар да консултира съпругата му, тъй като тя не желае „да се занимава повече с този случай”, като отрича да се е държала непристойно и че е използвала обидни думи към работещите в телевизия ”СКАТ”.

Освен процесното- на ищцата е било наложено –във връзка с подадена друга жалба –с вх. № 476 от 27.09.2005г.дисциплинарно наказание ”предупреждение за уволнение”със Заповед № 201 от 10.10.2005г. за това,че при преглед на пациент „е допуснала грубо държание и неетично отношение,довело до възникване на скандал, завършил с удрянето на пациента”, както и й е било наложено дисциплинарна наказание ”забележка” със заповед № 150 от 19.07.2004г. за „пропуски при воденето на медицинската документация на пациенти”.

Извършването на гореописаното нарушение се потвърждава-частично от показанията на свидетелката С/установяваща,че „тонът на разговора беше остър”,”документите се подхлъзнаха и паднаха на земята”,че докторката се е ядосала,че е отказала да лекува пациентката, като е казала,че „тя е до тук и да отиде при друг лекар”. Потвърждава се и от подадената жалба,частично от гореописаните обяснения на ищцата и с оглед на факта,че по същество в подадената искова молба не се съдържа оспорване на фактите по случая,тъй като се акцентира на допуснати нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.

С поведението си –ищцата е допуснато нарушение по чл.8 т.19 от Правилника за вътрешния ред на МОДОЗС-Бургас”ЕООД, във връзка с чл.126 т.9 и т.10 от КТ –тъй като не е изпълнила задължението си „да спазва висока култура на поведение към пациентите и посетителите в лечебното заведение”. По делото е установено /с оглед доказателствата за наложени предходни дисциплинарни наказания/,че това нейно поведение не е епизодично и изолирано. Наличието на други нарушения на трудовата дисциплина,липсата на критичност към извършеното са отежняващи вината обстоятелства,които преценени от настоящия състав съобразно изискванията на чл.189 от КТ, с оглед конкретно заеманата от ищцата лекарска длъжност и състоянието на пациентите,с които ежедневно тя работи,обосновават извод за съразмерност на наложеното наказание с извършеното.

Изводът за неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ води до неоснователност и на останалите обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ,както и по чл.225 ал.2 от КТ-за разликата в заплатите и по чл.221 ал.2 от КТ- за възстановяване на незаконно удържано обезщетение за срока на предизвестието.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № І* от 13.01.2009г.по в.гр.д. № 751 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г. И. Р. против „М. д. за о. заболявания със стационар-Бургас”ЕООД,представляван от управителя доктор Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконосъобразно на дисциплинарното й уволнение, за отмяна на Заповед № 468 от 18.12.2007г.,за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност: „старши ординатор в Отделение по Хематология и химиотерапия” ,за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2 990лв.за периода от 18.12.2007г.до 14.05.2008г., както и по чл.225 ал.2 от КТ в размер на 133.20лв.за периода 15.05.2007г.-17.06.2008г.,ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху двете главници,считано от 7.02.2008г.,както и иска по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 598лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.