Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * отчуждително действие на регулационен план * отчуждаване

РЕШЕНИЕ

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                              N 358

 

София, 26.04.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 441/2009 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. К. от гр. Б. срещу решение от 24.10.2008 г. по гр. д. № 2115/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 283/2007 г. на Карловски районен съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу община К. иск за установяване, че общината не е собственик на земя с площ от 147 кв. м., съставляваща част от УПИ * – Жилищно строителство и обществено хранене, в кв. 52 по плана на гр. Б., обл. Пловдивска от 1990 г. Развити са доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 77, чл. 99 и чл. 100 ЗС по отношение на не отчуждената част от имота предмет на иска.

С определение от 17.07.2009 г. по гр. д. № 441/2010 г. състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос дали предназначаването на терен за обществено мероприятие – улица с уличнорегулационния план при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ има непосредствено отчуждително действие.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери за установено следното:
От фактическа страна е установено, че касаторът през 1959 г. е придобил право на собственост върху част от имот пл. № 887 в кв. 3 по плана на с. Б., която част е била с площ от 367 кв. м. и за която е бил отреден парцел ****Х с одобрения план от 1957 г. С изменение на плана от 1957 г. извършено до 1971 г. по данни от техническата експертиза, част от този имот с пл. от 220 кв. м. е включена в образуването на парцел ****, отреден за обществено строителство, а останалата част с площ от 147 кв. м. (сега предмет на спора) е била отредена за улица по о. т. 113-209 г. За частта с площ от 220 кв. м. е била проведена процедура по отчуждаване и касаторът обезщетен имотно. Останалата част от терена не е била отчуждена, което е установено с писмени доказателства и с приетата техническата експертиза.

През 1990г. е одобрен нов регулационен план, действащ и към момента на приемане на техническата експертиза, с който за терена, предназначен за жилищно строителство, е отреден парцел ****, в който са включени и 73 кв. м. от неотчуждената част от имота, включени преди това в улица по о. т. 113-209. Останалата част от имота, предназначен за улица с предходния план с площ от 74 кв. м. и означена с букви ЖКЛИЗЖ на скица № 3 към заключението на в. л. Калеников ( л. 48), остават отредени за улица по осови точки 113-183.

Касаторът е получил разрешение за изграждане на гараж през 1990 г. в п-л ІV, а през 1993 г. му е било издадено разрешение за монтиране на павилион в неотчуждения му терен на основание чл. 120 ППЗТСУ.

Въз основа на така установените факти съдът е приел, че цялата спорна площ от 147 кв. м. е отредена за улица. Правният извод за неоснователност на иска е мотивирал с това, че действащия план има сила на закон и че съдът не е компетентен да променя териториалното планиране и да признава собственост за имот, който реално не би могъл да бъде обособен в самостоятелен имот.

Изводът е направен в нарушение на материалния закон.

Отреждането по ЗПИНМ или предназначаването по ЗТСУ на имот за обществено мероприятие с улично регулационен план няма непосредствено отчуждително действие след изменението на чл. 39 ЗПИНМ от 06.07.1956 г., а също и при действието на ЗТСУ – чл. 105. Нормата повелява, че заемането на имот, отчужден за обществено мероприятие, става след като инвеститорът обезщети правоимащите по реда на чл. 95, 98, 100 и 106 ЗТСУ. От това следва и правото на правоимащите лица на задържане върху определения за отчуждаване имот до обезщетяването им. Съобразно това касаторът не е загубил правото на собственост върху неотчуждената част от имота. Правото на собственост се загубва ако друг го придобие – чл. 99 ЗС. Вещни права се придобиват на посочените в чл. 77 ЗС основания. Законоустановен способ за придобиване на вещни права е отчуждаването на недвижим имот за обществени нужди. Предназначаването на терена с плана за задоволяването им не е предвидено като придобивен способ.

За да се легитимира ответникът като собственик на имота е следвало да бъде проведена процедура за отчуждаването му. След като такава не е проведена касаторът не е загубил вещни права върху този имот. Признание, че е носител на тези права е и дадените му разрешения за строеж на гараж и монтирането на временен павилион в неотчуждения терен.

Направените изводи в обратен смисъл са незаконосъобразни, което е основание за касиране на решението и постановяване на друго, по съществото на спора.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. По делото е установено, че касаторът се легитимира като собственик на имот с площ от 147 кв. м., съставляващ част от бивш имот пл. № 8* а по действащия план част с площ 73 кв. м. от УПИ * обществено строителство, а друга част с площ от 74 кв. м. включена в улица по осови точки 113-183, които части са означени с букви БЖКЛИГВБ по скица № 3 към заключението на в. л. М. К. към гр. д. № 283/07 г. на Карловски районен съд, която подписана от състава на съда да се счита неразделна част от решението.

Ответникът община гр. Б. не е придобила вещни права върху този имот, тъй като въпреки отреждането на спорния терен за обществено мероприятие, не е проведена процедура за отчуждаването му.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение от 24.10.2008 г. по гр. д. № 2115/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по иска на Д. И. К. от гр. Б., че община при гр. Б. не е собственик на имот с площ от 147 кв. м. съставляваща част от бивш имот пл. № 8* а по действащия план част с площ 73 кв. м. от УПИ * обществено строителство, а друга част с площ от 74 кв. м. в улица по осови точки 113-183, която част е означена с букви БЖКЛИГВБ по скица № 3 от заключението на в. л. М. К. към гр. д. № 283/07 г. на Карловски районен съд (л. 48), която подписана от състава на съда да се счита неразделна част от решението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: