Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 106


гр.София, 12.02.2021 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3095 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 365 от 10.07.2020 г. по в. гр. дело № 144 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1640 от 27.12.2019 г. по гр. дело № 2732 по описа за 2019 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора иск с правно основание чл.415 от ГПК против К. Г. Г., че ответникът дължи на дружеството сумата 11 638,39 лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактура, издадена на 6.02.2019 г. за обект в [населено място] сбор, Община Велико Търново, за абонатен № 0525003106, както и мораторна лихва в размер на 352,38 лв. за периода от 18.02.2019 г. до 7.6.2019 г.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните правни въпроси:
При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД?
От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?
Касаторът твърди, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с решения № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС и № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС.
К. Г. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
След възражение от страна на ответника К. Г. срещу заповед за изпълнение, „Енерго-Про Продажби“ АД е предявило искове по чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата 11 638,39 лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактура от 6.02.2019 г., както и за мораторна лихва в размер на 352,38 лв. Според исковата молба при извършена на 27.08.2019 г. проверка от служители на дружеството е било установено, че в резултат от външно въздействие преминалата през електромера енергия е била отчитана в скрит регистър, който не се визуализира на дисплея. Този извод е потвърден от метрологична експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 114 от 30.01.2019 г. Общото количество на неотчетената електроенергия е на стойност 11 638,39 лв., поради което дружеството е издало фактура за тази сума, приемайки, че се дължи за периода от една година преди проверката-28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е констатирала, че в скрития регистър действително е отчетено като изразходвано количеството електроенергия, за чието заплащане претендира дружеството, но не е възможно да се определи кога и по какъв начин са възникнали показанията в скрития регистър. Позовавайки се на експертизата, районният съд е приел за недоказано, че посочената в скрития регистър електроенергия е била потребена през исковия период-28.08.2017 г.-27.08.2018 г. и затова е отхвърлил предявените искове.
Въззивният съд е счел, че въз основа на данните в скрития регистър не може да се приеме за реално изразходвано посоченото в този регистър количество електроенергия за исковия период. Добавил е, че отговорността да поддържа изправността на средството за търговско измерване е на дружеството и при липса на констатирано неправомерно вмешателство върху електромера дружеството следва да понесе последиците от неговата неизправност. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение.
Основната причина за отхвърлянето на исковете е неустановяването на периода, през който ищецът е претендирал, че е изразходвана неотчетената електроенергия. Следователно на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с оглед точното прилагане на закона, трябва да бъде дадено разрешение на въпроса относно правното значение на периода, за който се претендира заплащане на реално потребената електроенергия, когато се констатира неточно измерване в резултат от софтуерно въздействие върху средството за измерване.
Евентуално погрешният отговор на този въпрос не води до очевидна неправилност на решението, както твърди касаторът, тъй като такава неправилност не може да се констатира само от мотивите.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 10.07.2020 г. по в. гр. дело № 144 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд.

Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 257,77 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: