Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№ 124

гр.София, 16.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3523 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба от 12.04.2021 г. на „Лайт Кредит“ ООД чрез юрисконсулт В. Я. срещу решение № 260368 от 11.03.2021 г. по в.гр.д. № 3148/ 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 260850/14.10.2020 г. по гр.д.№ 17751/2019 г. на Районен съд Пловдив и е уважен предявения иск на Й. Т. Т. против „Лайт Кредит“ ООД, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за сумата 8226,99 лева - платена без основание възнаградителна лихва по договор за заем № 5593/11.06.2014 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на сумата.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че между страните има сключен договор за заем от 11.06.2014 г., за предоставяне на 15 000 лева, с уговорено възнаграждение в размер на 3,416 % месечно, ГПР 49.580 %, платими на 24 месечни вноски от 925,94 лева, в периода от 11.07.2014 г. до 11.06.2016 г., който е обезпечен с договорна ипотека. Съдът е установил, че с анекс от 08.07.2015 г., ищцата е договорила предоставяне на допълнителна сума от 8783,92 лева за рефинансиране на заема, но възнаградителната лихва е заплатена без основание, тъй като при сключване на първоначалния договор са нарушени формалните изисквания на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК, относно общо дължимата сума за погасяване от потребителя, поради което е недействителен, а предявения иск за недължимо платената възнаградителна лихва е основателен. Крайните изводи на въззивния съд се основават на нормата на чл.4 от Закона за потребителския кредит /ДВ бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., /, според която разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК се прилагат и по обезпечените с ипотека договори за кредит, т.е. решаващият състав на съда е приложил редакция на закона, която не е действала при сключване на договора за заем от 11.06.2014 г. Налице е „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като е нарушен принципът на законност в гражданския процес (чл.5 ГПК).
Тези обстоятелства налагат касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Съгласно действащата към датата на сключване на договора норма на чл.4, т.2 ЗПК (ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 31.08.2010 г.), разпоредбите на закона не се прилагат за сключени договори за кредит, които са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, тъй като за този вид договори се прилагат разпоредбите на чл.5, 6, 16-18, 25 и 33а; В този смисъл, неспазването на формалните изисквания в чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК, не могат да бъдат основание за недействителност на сключения договор от 11.06.2014 г., относно общо дължимата сума за погасяване на заема, след като договорът е изключен от предметния обхват на Закона за потребителския кредит. От данните по делото в случая е видно, че ищцата има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, поради което преценката на съда за действителност на отделните клаузи в договора за заем следва да се основава единствено на правата, които са предоставени на потребителя по специалния Закон за защита на потребителите.
Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд е неправилно поради необоснованост, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане, въззивният съд следва да прецени дали клаузите, във връзка с уговореното възнаграждение на заемодателя и условията, при които е отпуснат паричния заем, са ясни и разбираеми за потребителя, т.е. бил ли е наясно заемателят с размера на дължимите месечни вноски, включващи и възнаградителна лихва на заемодателя, или клаузите в договора и анекса към него са неравноправни, което налага извод за основателност на претенцията.
От ответника по касационната жалба Й. Т. Т., чрез адвокат К. К. от АК-Пловдив, са поискани сторените разноски в касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени при решаването на спора по същество.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 260368/11.03.2021 г. по в.гр.д. № 3148/ 2020 г. на Окръжен съд Пловдив и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.